№ 1176
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110214676 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на А. Е. З., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 22-4332-015102/11.08.2022 г., издадено
от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на А. Е. З. са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 02.04.2022 г.,
около 04:16 часа, по АМ“Тракия“, с посока на движение от гр.София към
гр.Ихтиман, управлява лек автомобил "ххххххх" с рег. № хххххххххх,
регистриран на хххххххх с ЕГН **********, като при извършена проверка
срещу бензиностанция „п.“ е установено, че водача управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред, със служебно прекратена регистрация по
чл. 143, ал. 10 ЗДвП на 01.03.2022 г.
В депозираната по делото бланкетна жалба се сочи, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, като конкретно се
поддържа, че жалбоподателят не е знаел, че управляваният от него автомобил
е бил служебно дерегистриран. По посочените съображения се счита, че
нарушението е несъставомерно от субективна страна и се иска отмяна на
1
атакуваното наказателно постановление изцяло.
В съдебното заседание въззивникът А. Е. З., редовно призована, се явява
лично, като поддържа жалбата изцяло по изложените в същата съображения.
В дадения ход по същество моли атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбата на А. Е. З. срещу Наказателно постановление № 22-4332-
015102/11.08.2022 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 02.04.2022 г., около 04:16 часа в Столична община, по АМ “Тракия“, с
посока на движение от гр.София към гр.Ихтиман, жалбоподателят А. Е. З.
управлявала лек автомобил "ххххххх" с рег. № хххххххххх, собственост на
хххххххх. Същата била спряна за извършване на полицейска проверка от екип
на СДВР – ОПП срещу бензиностанция „п.“, при която се установило, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 01.03.2022 г. по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
На 02.04.2022 г. срещу жалбоподателя А. Е. З. св. П. И. С. - младши
автоконтрольор в СДВР-ОПП съставил АУАН № 519440/02.04.2022 г.
Актосъставителят квалифицирал установеното нарушение по чл. 140, ал. 1,
2
предл. 1 от ЗДвП. След като се запознал със съдържанието на съставения
АУАН нарушителят З. го подписала без конкретни възражения.
Възражения срещу така съставения акт не са били депозирани и в
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление
на СРП от 19.07.2022 г. за отказ да се образува наказателно производство,
като материалите по преписката били изпратени на ОПП – СДВР за преценка
наличието на предпоставки за образуване на административнонаказателно
производство и налагане на административно наказание на водача А. Е. З..
В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел
"Пътна Полиция" на 11.08.2022 г. издал атакуваното наказателно
постановление, с което жалбоподателят А. Е. З. е санкционирана за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП й е наложена "глоба" в размер на 200 (двеста) лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 24.10.2022 г., която в законоустановения срок на 24.10.2022
г. депозирала жалба срещу същото, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния
автомобил; постановление на прокурор при СРП по пр. пр. № 29843/2022 г.
по описа на СРП, справка картон на водача, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г., както и гласните доказателствени средства – показанията на
свидетеля – актосъставител П. И. С..
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът се довери на изложеното от свидетеля П. С., поради което
възприема показанията му като обективни и безпротиворечиви. Същият е
установил нарушението и е съставил процесния АУАН. В случая следва да се
3
отбележи, че фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя,
налице е спор по приложимото право.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
му – Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. Същевременно, НП е
издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН
давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл.
57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е съобразено с изискванията на
процесуалния закон.
Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2
ЗАНН, доколкото с постановление от 19.07.2022 г. СРП е постановила отказ
за образуване на досъдебно производство и е изпратила преписката на ОПП-
СДВР за преценка наличието на предпоставки за ангажиране
административнонаказателната отговорност на А. Е. З.. Посочената
разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да
се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е
прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая
приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по
делото доказателства се установява, че в хода на образуваното наказателно
производство санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на
обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде
направено от административнонаказващия орган със съставяне на АУАН.
Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е имал
качеството на лице, спрямо което е образувано наказателно производство и на
което се търси отговорност за престъпно деяние. Безспорно, при
прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е
4
бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено
административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
възбуденото наказателно преследване се трансформира в административно.
При тази законова хипотеза се облекчава правното положение на дееца, като
от евентуалното реализиране на наказателна отговорност му се налага
наказание за административно нарушение.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и
като основен процесуален акт във фазата по установяване на
административното нарушение към АУАН са въведени точно определени
изисквания на закона, а именно - да е съставен в писмена форма и да съдържа
предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези
формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява
административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на
официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона
всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното
обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно
още в началния етап на административнонаказателното производство.
Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало
възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава
срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното
производство в друго процесуално качество, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което
се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от
прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на
постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство сочи на
неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В
обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, не може да
се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които
лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е
имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези
случаи може да се образува административнонаказателно производство без
5
съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и
административнонаказателната отговорност са напълно идентични и
съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който
да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на
обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на
АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с
който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице.
В конкретния случай по преписката е наличен АУАН № 519440 от
02.04.2022 г., който не се споменава в процесното НП. Същевременно,
описанието на извършеното нарушение в този акт е идентично с описанието в
прокурорското постановление и в описаното в НП, съответства на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е връчен лично на въззивника срещу
подпис, поради което по мнението на настоящия съдебен състав може да се
приеме, че изпълнява горепосочените функции, респективно че с него се
осигурява спазване правото на защита на жалбоподателя.
В настоящия казус категорично се установява, че на инкриминираната
дата 02.04.2022 г. жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил
"ххххххх" с рег. № хххххххххх, чиято регистрация е била служебно
прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което от обективна страна
е осъществил състава на вмененото му нарушение.
Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като
административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, където е ситуирано
правно задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Управляваното от жалбоподателя МПС е със
служебно прекратена по електронен път регистрация на 01.03.2022 г., на
основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради неизпълнено от собственика правно
задължение да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност
на автомобилистите", в който смисъл са и изискванията на чл. 18, т. 2 във вр.
с чл. 18б, ал. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
6
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства /обн. в ДВ бр. 31 от 14.04.2000 г., в сила от същата
дата, приета от министъра на вътрешните работи/.
Независимо от констатацията за пълна обективна съставомерност,
настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е налице
корелативно необходимата субективна страна на вмененото нарушение, в
каквато насока възраженията на жалбоподателя, релевирани в жалбата, са
изцяло основателни. От инкорпорирания по делото доказателствен материал
се изяснява, че управляваният лек автомобил е собственост на различно
физическо лице и че органите на ОПП - СДВР са разпоредили служебна
дерегистрация по електронен път на 01.03.2022 г., поради неизпълненото от
собственика хххххххх правно задължение да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". По делото не са
събрани доказателства А. Е. З. да е съзнавала факта, че е водач на МПС с
прекратена регистрация, още повече, че за същата не е бил уведомен и самият
собственик от ГФ съгласно чл. 574, ал. 10 КЗ, съответно от МВР, съобразно
изискванията на чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП.
Липсата на представи относно посоченото фактическо обстоятелство
мотивира извод за отсъствието в съзнанието на въззивника З. на знание за
неговото реално съществуване. Налице е фактическа грешка по смисъла на
чл. 14, ал. 1 НК във вр. с чл. 11 ЗАНН, която изключва умисъла, тъй като
познанието на всички факти от конкретната действителност, визирани в
състава на дадено административно нарушение е абсолютно необходимо
условие за предвиждане на общественоопасните последици или за осъзнаване
на общественоопасния характер на деянието, а противното препятства
възможността за формиране на интелектуалния момент на вината в
съзнанието на дееца, какъвто е именно и процесният случай. Фактическата
грешка изключва и непредпазливостта, доколкото самото незнание на
обсъденото фактическо обстоятелство не се дължи на проявена
непредпазливост от жалбоподателя, имайки предвид, че превозното средство
е разполагало със свидетелство за регистрация и е било с поставени
регистрационни табели, както и че за водачите не съществува правно
задължение да извършват справки в съответната структура на МВР относно
евентуалната му служебна дерегистрация.
7
Българската правна система не позволява обективното вменяване на
отговорност, тъй като съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е
само онова общественоопасно деяние, физическата страна на което се
изразява в действие или бездействие, обявено е за противоправно и наказуемо
и е извършено виновно. Прекратяването на регистрацията не е сигурна и
неизбежна, а потенциална възможност, предпоставена от изричното
уведомяване на полицейските органи от страна на ГФ за липсата на сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".
Управлението на МПС от лице, което не е собственик, без наличието на
процесната застраховка представлява административно нарушение по чл. 638,
ал. 3 КЗ, но само по себе си това противоправно действие не е достатъчно за
възникване на отговорност и по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, отчитайки предвидения
от законодателя сложен фактически състав, включващ надлежното
уведомяване на собственика за прекратената регистрация от органите на МВР
и последващото узнаване на този релевантен факт от водача-несобственик.
Ето защо, този съдебен състав намира, че в процесния случай отсъства
изискуемата субективна страна на вмененото административно нарушение,
ведно с нейните интелектуални и волеви параметри.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то отговорността на жалбоподателя е
ангажирана при некоректно приложение на материалния закон.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, но същият не е направил
искане за присъждането на такива, респективно и не е ангажирал
доказателства в тази насока, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-015102/11.08.2022 г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на А. Е. З. са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9