МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 88
от 06.06.2017г. по НОХД № 165/2017г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу З.В.С. *** за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за това че на 23.10.2016г.
в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ
530Д“ с рег.№ К 0060 АХ, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 1,58 на хиляда, установено по надлежния ред.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като
намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин. От разпитите на
свидетелите К. и В., отчасти и на свидетелите У. и Т., се установявало, че на
инкриминираната дата подсъдимият е управлявал автомобила „БМВ 530Д“ с
рег.№ К 0060 АХ. Впоследствие при изпробване с техническо средство „Дрегер“ станало ясно, че същия е управлявал с концентрация
на алкохол в кръвта. Твърденията на подсъдимия и на свидетелите, които били с
него в автомобила, че не е управлявал той, следвало да се приемат като защитна
версия и да не се кредитират. Прокурорът предлага при определяне на наказанието
съдът да отчете чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на С. и
да му наложи „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, а също и да го лиши от
право да управлява МПС за срок от 15 месеца. На подсъдимия следвало да се
възложат и направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда. Счита, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказала тезата на
държавното обвинение. По безспорен начин се установило, че С. не е управлявал процесният автомобил. В тази насока били показанията на
свидетелите Р., А., В. и А., а също и обясненията на свидетелите В. и К.. На процесната дата автомобилът бил управляван от свидетеля В.,
което обстоятелство се потвърдило от последния. Допуснато било и процесуално
нарушение при повдигане на обвинението срещу подсъдимия. В обвинителния акт
било записано, че С. е управлявал МПС с концентрация на алкохол от 1,58, а от
изготвените експертизи било видно, че концентрацията на алкохол в кръвта му е била
1,69 промила.
Подсъдимият
в съдебно заседание не се признава за виновен по предяването
му обвинение. Дава обяснения, в които отрича на процесната
дата и място да е управлявал автомобила „БМВ 530Д“ с рег.№ К 0060
АХ. В дадената му последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото
прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият З.В.С. е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, със средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
На 23.10.2016г. след полунощ подсъдимият З.С. ***, където
употребил алкохол. Въпреки това, след като си тръгнал от заведението той се
качил да управлява лек автомобил марка „БМВ 530Д“ с рег.№ К 0060
АХ. Заедно с него в автомобила пътували и неговите приятели - свидетелите В.Д.,
А.М., Р.Б. и А.Н.. Около 05.30 часа на
23.10.2016г. подсъдимият се движел с гореописаното МПС и пътниците в него по ул.Миньорска
в гр.Кърджали. По същото време на съседната ул.Булаир до сградата на НОИ се
извършвала проверка на водач на МПС от полицейските служители В.В., П.К., Т.У. и Т.Т.. Те чули
силен шум от форсиране и въртене на гуми на автомобил откъм ул.Миньорска.
Патрулният автомобил на свидетелите В. и К. бил с работещ двигател, поради което
те незабавно се отправили в същата посока. В гр.Кърджали на ул.Миньорска, близо
до СУ „Йордан Йовков“, те спрели със светлинен сигнал автомобилът марка „БМВ
530Д“ рег.№ К 0060 АХ, който се управлявал от подсъдимия С..
Той бил във видимо нетрезво състояние и затова свидетелите В. и К. поискали съдействие от колегите си от Пътна Полиция,
за да извършат проверка за употреба на алкохол. На място пристигнал св.Т.У. и
проверил водачът З.С. за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер № 0095, който отчел 1,69 на хиляда. Връчен му
бил и талон за медицинско изследване № 0048362. В СПО при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски” гр.Кърджали подсъдимият бил освидетелстван, взета
му била и кръвна проба за анализ. На 23.10.2016г. на С. бил съставен и връчен Акт
за установяване на административно нарушение № 1648/23.10.2016г. по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, който той подписал отбелязвайки, че няма възражения.
Със Заповед
за задържане на лице Рег.№ 1947зз-375 от 23.10.2016г., З.С. бил задържана по
реда на ЗМВР за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-Кърджали.
Със Заповед
№ 772/16-1300-000788 от 23.10.2016г. на Началник сектор ПП при ОД МВР-Кърджали за прилагане на принудителна
административна мярка, свидетелството за управление на МПС на подсъдимия било
временно отнето, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от
6 месеца.
Видно от
заключението на вещото лице, изготвило химическата експертиза с Протокол № 419/24.10.2016г.,
в кръвта на подсъдимия се е доказало наличие на етилов алкохол в количество 1,58
на хиляда.
В хода на разследването, на 11.11.2016г.
С. поискал да бъде извършена повторна експертиза на взетата му кръвна проба.
Искането му било уважено и на 14.12.2016г. било извършено повторно химическо изследване на кръвната
проба. Издаден бил Протокол
№ 1354/14.12.2016г. за
химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол в кръв и урина, в който е
отразено, че в изпратените за изследване проби кръв взети от
подсъдимия се доказал етилов алкохол в количество 1,68 промила.
Горната фактическа обстановка се установява от: показанията
на свидетелите В.В., П.К., Т.У. и Т.Т., на които съдът дава вяра изцяло; показанията на
свидетелите В.Д., А.М., Р.Б. и А.Н., които съдът кредитира отчасти; обясненията на подсъдимия,
кредитирани също отчасти; Протокол № 419/24.10.2016г. за химическа експертиза; Протокол
№ 1354/14.12.2016г. за химическа експертиза; Талон за медицинско изследване №
0048362; Протокол за медицинско изследване от 23.10.2016г; Акт за установяване
на административно нарушение № 1648/23.10.2016г.; Заповед № 772/16-1300-000788
от 23.10.2016г.; копия от Контролен талон и Свидетелство за управление на МПС;
Справка за нарушител/водач; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична
справка на подсъдимия; Заповед за задържане на лице Рег.№ 1947зз-375/23.10.2016г.;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия,
както и другите приети по делото писмени
доказателства. При анализа на гласните доказателства съдът възприема изцяло показанията на свидетелите В.,
К., У. и Т., тъй като намира същите
за логични, последователни и съответни помежду си и със
събраните писмени доказателства по делото. Показанията им са дадени абсолютно добросъвестно
и незаинтересовано и взаимно се допълват относно релевантните по делото факти. В.
и К. свидетелстват съвсем правдоподобно за повода за проверката на процесната дата, часа и точното място, на което е била
извършена, установеното в хода на тази проверка. И двамата са категорични, че
непосредствено са възприели подсъдимия и действията му по управление на
моторното превозно средство. С. имал поведение на употребил алкохол и затова
било потърсено съдействие от служители на Пътна Полиция. Наблизо проверка на
друг водач извършвали свидетелите У. и Т., поради което първият от тях се
отзовал на сигнала. Св.У. дава информация за начина, по който е протекла
проверката на подсъдимия на ул.Миньорска в гр.Кърджали и установената на място
с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта му. Свидетелите В., К. и
У. са категорични в своите показания, че на процесната
дата, час и място не е имало никакви възражения от страна на С. относно обстоятелството,
че той е бил водач на автомобила. В колата имало пътници, но никой не съобщил,
че подсъдимия не е управлявал. От друга страна са показанията на Д., М.,
Б. и Н., които настоящата инстанция не кредитира в частите им, в
които твърдят подсъдимият да не е управлявал автомобила на инкриминираната
дата. Показанията на посочените четирима свидетели се отличават с
неубедителност, съдържат фрази като „мисля“, „до колкото помня“, „предположих“
и други изпълнени с колебания отговори на въпросите, които им бяха зададени,
което внася сериозни съмнения в достоверността на изложеното от тях. Показанията
на Д., М., Б. и Н. съдържат и противоречия относно
местоположението на С. в момента, в който са дошли полицейските служители и
обстоятелствата, които са съобщили на последните. Св.М. сочи, че на място
казали пред полицаите, че подсъдимия не е управлявал автомобила, за разлика от
свидетелите Б. и Н., които обясняват, че не са говорили по този въпрос с
контролните органи. Освен това, показанията
на Д., М., Б. и Н. категорично
се опровергават от гореобсъдените и възприети от съда
гласни доказателства, а и от писмените такива. Не на
последно място, и четиримата свидетели в близки приятелски
отношения /св.Б. и в роднински/
с подсъдимия, поради което съдът преценява
показанията им, отчитайки пристрастността и заинтересоваността им от изхода на
делото. Показанията на св.Г.П. не следва да се коментират и обсъждат, тъй като
тя не е присъствала и не е възприела факти от процесната
дата и място и не носи информация, относима към
предмета на доказване по делото. Настоящият
състав не дава вяра на обясненията на подсъдимия в
частта им, в която отрича на 23.10.2016г. да е управлявал моторното превозно
средство. Тези негови обяснения
са в противоречие с останалите
събрани и възприети от съда доказателства и представляват единствено защитна позиция, целяща оневиняването му.
При така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият З.В.С. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК,
тъй като на 23.10.2016г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „БМВ 530Д“ с рег.№ К 0060 АХ, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 1,58 на хиляда, установено по надлежния ред. Установяването на употребата на алкохол е извършено при
спазване на надлежния ред на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства. Деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
осъзнавал общественоопасният му характер, предвиждал
е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Съдът намира за неоснователен доводът на защитата за допуснато
процесуално нарушение при повдигане на обвинението срещу подсъдимия, тъй като в
обвинителния акт било записано, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол
от 1,58 на хиляда, а от изготвените експертизи било видно, че концентрацията на
алкохол в кръвта му е била 1,69 промила. Действително в обстоятелствената част
на обвинителния акт е коментирана и последната по-висока концентрация на
установения алкохол в кръвта на С.. Там обаче е посочено ясно, че при извършена
химическа експертиза е била установено концентрация на алкохол в кръвта на
водача З.С. в количество 1,58 промила. Същият се възползвал от правото си на
повторен химичен анализ на основание чл.20, ал.3 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства. При извършената повторна химическа експертиза била
установена концентрация на алкохол в кръвта на водача С. от 1,68 промила. В
крайна сметка на подсъдимия е повдигнато обвинение за по-ниския промил алкохол
от 1,58 на хиляда, което е по-благоприятното за него и не представлява съществено
процесуално нарушение, доколкото не са налице доказателства,
че е бил нарушен редът за
вземане, съхраняване и изследване на кръвната
проба, регламентиран в разпоредбите на Наредба № 30/27.06.2001г.
При определяне
на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия З.В.С. съдът взе предвид: степента на обществена опасност
на деянието - завишена, тъй като със същото се засяга сигурността на движението
по пътищата; степента на обществена опасност на дееца - ниска, с оглед липсата
на предходни осъждания; подбудите за извършване на деянието - незачитане на
установените със ЗДвП правила за движение по
пътищата; смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало,
положителните характеристични данни на подсъдимия и младата му възраст; отегчаващите
отговорността обстоятелства - налаганите
на дееца административни
наказания за нарушения на правилата
за движение по пътищата. Предвид изложеното съдът
прие, че в случая са
налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най-лекото наказание предвидено в закона се явява
несъразмерно тежко и приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Затова на подсъдимия бе наложено наказание под най-ниския
предел, а именно „лишаване от свобода” за
срок от 5 месеца. Налице
са формалните изисквания на разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК, тъй като З.С. не
е осъждан на „лишаване от свобода”
за престъпление от общ характер,
а срокът на наложеното му
наказание е под три години. Същевременно,
за постигане целите на наказанието
и по-специално за поправянето на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи реално наложеното наказание и да бъде изолиран
от обществото. Поради това изпълнението
на наказанието „лишаване от свобода”
бе отложено за срок от
3 години. На подсъдимия
бе наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в минимален размер
от 200
лв., съобразно имотното му
състояние и
обуславящите отговорността обстоятелства. На основание
чл.343г вр. чл.343б, ал.1 вр.
чл.37, ал.1 т.7 от НК съдът постанови дееца
да изтърпи и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15
месеца предвид съдебната практика и количеството на установения алкохол в
кръвта. На основание чл.59, ал.4 от НК бе приспаднато времето през което С.
е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 23.10.2016г. Така наложените по вид и размер наказания се явяват
справедливи и достатъчни да окажат необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие върху личността на дееца, както и ще въздействат възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
С
оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият З.С. да
заплати сумата от 33
лв., представляваща направени по делото
на досъдебното производство разноски, по сметка на
органа, който ги е направил, а именно ОД МВР-Кърджали. Подсъдимият бе осъден да заплати и по сметка
на PC-Кърджали сумата в размер на 70
лв., представляваща направени разноски в съдебното производство.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Съдия: