№ *1
гр. Н., 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20242150100715 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявени искове по чл.26,
ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.2, т.5 и т.19 и чл.146 от ЗЗПт, и по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът В. Р. Г. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град О., улица С.г.
№ *, община Н., твърди, че между него и ответника „С.к.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: град С., булевард Ц.ш. № ***, етаж *, представлявано от Н.П.П., е
сключен договор за паричен заем № 590213 / 05.11.2021г., по силата и в изпълнение на който
на В. Р. Г. е предоставена главницата по кредита в размер на 300 лева, а съгласно т.6.2 от
договора ищецът се е задължил да заплати неустойка в размер на 206,54 лева за
непредоставяне на обезпечение (гаранция) по заема. Предвидената в този размер неустойка
представлява скрито оскъпяване на заема, тъй като е предвидено да се заплаща заедно с
погасителните вноски, по който начин създава условия единствено за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което противоречи на добрите нрави,
уговорена е в нарушение на изискването за добросъвестност и е недействителна на
основание чл.26, ал.1, предл. 3-о от ЗЗД. Неустойката не осъществява обезщетителна
функция. Клаузата, с която тя е уговорена, е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.19
от ЗЗПт, тъй като е в интерес само на финансовата институция, а за потребителя се
причинява вреда от нейното заплащане. Тъй като неустойката представлява разход, той
също е следвало да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР)
по кредита съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Включването на тези разходи обаче би имало за
последица, че размерът на ГПР ще бъде над размера, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ищецът е заплатил в полза на ответника по договора за кредит сумата в размер на 362,16
1
лева, а след като клаузата за неустойка, уговорена в размер на 50,65, е нищожна, ответникът
му дължи връщане на тази сума, пратена за неустойка по правилата на неоснователното
обогатяване. Моли да бъде признато за установено, че клаузата на чл.6.2. по процесния
договор за паричен заем, с която е уговорена дължима от потребителя неустойка, е нищожна
като противоречаща на добрите нрави и уговорена при неспазване на нормите на чл.143,
ал.1 и чл.146 от ЗЗПт, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 50,65 лева като недължимо платена въз основа на нищожната клауза за неустойка,
ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба от името на ответника „С.к.“ ООД се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Позовава се на
разпоредбата на чл.11, т.18 от ЗПК, предвиждаща предоставянето на обезпечения при
потребителско кредитиране, а клаузата за неустойка за непредоставяне на уговореното
обезпечение е съобразена с практиката, не води до неравновесие в правата и задълженията
на страните по договора, поради което не се явява нищожна. Отбелязва също, че ищецът е
изявил воля за сключване на процесния договор за потребителски кредит с всяка една от
предложените му клаузи, като наред с това е имал възможност и да иска удължаване на
срока за предоставяне на обезпечение по кредита. Но според обстоятелствата следва да се
приеме, че той не е имал намерение да предоставя обезпечение, дори е имал за цел да се
обогати неоснователно за сметка на кредитодателя, действал е недобросъвестно при
преддоговорните отношения по смисъла на чл.12 от ЗЗД. Счита, че договорената неустойка
не противоречи на добрите нрави и не е неравноправна по смисъла на ЗЗПт, неустойката е
имала предварително определен начален и краен момент, с фиксирани параметри за срока
на договора, съобразена е с вредите на кредитодателя от непредоставянето на обезпечение
по кредита. Тя е уговорена индивидуално с потребителя, по който начин е налице яснота за
потребителя за финансовото му задължение преди сключването на договора и към момента
на подписването му, включително и за предпоставките, при които неустойката се дължи, бил
е наясно с икономическите последици от сключването на договора, поради което не е налице
нарушение на чл.143 от ЗЗПт и на чл.146 от ЗЗПт. При формирането на годишния процент
на разходите (ГПР) са спазени всички изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, размерът
му е съобразен с чл.19, ал.4 от ЗПК. Неустойката не е включена в ГПР и тя не трябва да се
включва в него, като тя обслужва изпълнението на задължението по кредита и има за цел да
обезщети изправната страна по договора. Нейната дължимост е възникнала след
сключването на договора поради неизпълнението на задължението по него от страна на
потребителя да предостави обезпечението. Затова е налице валидно правно основание за
плащането на всички суми по договора от страна на ищеца. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С отделна молба,
подадена от упълномощен от ищеца адвокат, последният заявява, че поддържа исковете.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание нито от законен нито
от процесуален представител. С писмена молба, подадена от упълномощен адвокат, същият
2
заявява, че поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба и искания за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. С друга писмена молба
се посочва, че кредитът е предсрочно погасен с плащането от страна на ищеца на сумата в
размер на 362,16 лева, които суми обаче са получени на годно правно основание и не
подлежат на връщане. Прави искане да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за заплащане
на разноски за платено адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 05.11.2021г. между „С.к.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
град С., улица С. № **, етаж *, от една страна в качеството му на заемодател, и В. Р. Г., от
друга страна в качеството му на заемател, е сключен Договор за паричен заем № 590213,
съгласно който заемодателят предоставя на заемателя заем в размер на 300 лева, като за
последния е възникнало задължение да върне заема чрез заплащане на 6 броя месечни
погасителни вноски, първите две от които по 10,01 лева, а останалите четири в размер на по
81,36 лева, през периода от 06.12.2021г. до 05.05.2022г., или общо сумата в размер на 345,46
лева, включващи главницата и договорната лихва в размер на 45,46 лева. Уговореният
годишен лихвен процент е в размер на 40,05%, а годишният процент на разходите е
определен на 48,19 лева. В чл.6.1. от договора за кредит е вменено задължение на заемателя
в 3-дневен срок, считано от усвояване на заемната сума, да представи обезпечение, по
начина и реда, отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или
банкова гаранция (поне едно от изброените), като за неизпълнение на това задължение в
посочения срок в чл.6.2. от договора е предвидено заемателят да заплати неустойка в размер
на 206,54 лева, която неустойка се начислява автоматично от заемотадателя и се заплаща от
заемателя разсрочено съгласно погасителен план. Според този погасителен план вноските за
неустойки (първите две по 81,99 лева, а останалите четири по 10,64 лева), съвпадат с броя и
падежите на погасителните вноски по заема.
На 26.11.2021г., т.е. още преди падежа на първата погасителна вноска, ищецът-
заемател е заплатил в полза на ответника-заемодател сумата в размер на 362,16 лева, която
сума е достатъчна за погасяване на първите три вноски според погасителния план (с
неустойката) и почти цялата четвърта вноска (86,16 лева от дължимата 92 лева). Други
плащания по заема не са извършвани както до изтичане срока на заемния договор –
05.05.2022г., така и след тази дата.
Въз основа на тези факти съдът направи следните правни изводи:
Длъжникът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем е
действало извън рамките на своята професионална компетентност, а „С.к.“ ООД като
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ е предоставил кредита в рамките на
своята търговска дейност, т.е. страните по договора за кредит имат качество съответно на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор за потребителски кредит, поради неговата валидност и
3
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната
за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по
правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху
действителността на облигационното правоотношение – Глава VI на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна – чл.21, ал.1 от ЗПК.
По отношение на предвидената в чл.11, ал.1 от Договора неустойка за
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител или
банкова гаранция, същата следва да се счита за нищожна. Неустойката е форма на договорна
отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като
предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо да ги доказва. В това
се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Уговорената в настоящия
договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На първо място не е
ясно как е определена посочената неустойка, като в договора няма метод за това. На
следващо място същата е обвързана с уговорката за предоставяне на обезпечение по чл.6.1.
от Договора. Уговорените условия в чл.33, ал.1 от Общите условия, към които тази
разпоредба препраща, са поставени по такъв начин пред заемателя, че е невъзможно тяхното
изпълнение, както и съдържат неяснота за възможните тежести, които би понесъл ако
сключи договора. Въведени са редица и изключително обусловени и сложни условия, на
които да отговаря този поръчител, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на
предоставения заем, които освен това са кумулативно предвидени, т.е. неизпълнението на
едно от тях винаги води и до неизпълнение на задължението и респ. до възникване на
задължението за заплащане на неустойката. Ако пък заемателят е в състояние да уговори
обезпечение от банкова институция, е житейски необяснимо по каква причина не би поискал
кредитиране от банката, а от това дружество, на което да предоставя банкова гаранция (в
двоен размер от поискания кредит, от който потребителят се нуждае). Самият кредитор ясно
е показал, че неустойката е уговорена при неравноправни условия, като още с погасителния
план е заложил и месечни суми, които следва да се дължат както по заема, така и за
неустойката по чл.6.2. от Договора. Това означава, че на практика неустойката би се дължала
и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените
вноски. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с
процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с
неустойката не се осъществява обезщетителната й функция, а е послужила за неоправдано и
непосочено в договора оскъпяване на заема и увеличаване на заемната тежест на длъжника.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник,
който да бъде надежден и от когото да се очаква точно изпълнение на договорните
4
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация (чл.16 и сл. от ЗПК) и едва след
анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за
представяне на обезпечение следва,че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля в тежест
на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители, не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните
изисквания към поръчителя съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването
на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава принципа на
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея,
т.е. води до оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от вредите на кредитора
при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната
престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от
неприсъщото за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от
липса на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция.
Неустойката противоречи и на чл.143, т.5 от ЗЗПт, който предвижда забрана за
уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение за неустойка. Цитираната разпоредба не прави
разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира върху нейния необосновано
висок размер, какъвто е настоящия случай. Както се посочи по-горе, не е ясно какви вреди
на кредитора би покрила тази неустойка, чийто посочен размер от 206,54 лева, в сравнение с
отпуснатия кредит от 300 лева, води до реализиране на по-висок доход за кредитора, който
не е предварително обоснован и регламентиран.
Като договорен подход неустойката цели да заобиколи забраната на чл.143, т.3 от
ЗЗПт, защото, както се посочи по-горе, със задължението за представяне на обезпечение
следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнение на това свое задължение.
Затова настоящият съдебен състав счита, че клаузата, с която е уговорена
неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение и начислените
разходи и такси за извънсъдебно събиране, се явява неравноправна в договора за кредит, тъй
като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните
проявни форми на неравноправните клаузи са изброени в т.1-18 на алинея 1, но по аргумент
5
от т.19 следва, че изброяването е примерно, а не изчерпателно. Към тези разпоредби
препраща нормата на чл.24 от ЗПК.
Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22, което, с оглед
задължителния си характер, следва да бъде съобразено при разрешаването на поставения
правен въпрос за последиците от установяване недействителността на съществен елемент от
императивно уреденото съдържание на договорите да потребителски кредити, в частност
това по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, предвид разпоредбата на чл.22 от ЗПК, че липсата на
някой от посочените реквизити на договора за кредит води до недействителност на целия
договор.
С оглед съществения характер на посочването на ГПК в договор за потебителски
кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията
си, както и с оглед изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички
разходи по чл.3, б.Ж от Директива 2008/48 ,следва да се приеме, че посочването на ГПК,
което не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността за
определи обхвата на своето задължение по същия договор както непосочването на този
процент. По тези съображения е прието, че чл.10, пар.2, б.Ж и чл.23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
ГПК, включващ всички предвидени в чл.3, б.Ж от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски така, че
обявяването на неговата нищожност да води до връщане от страна на съответния потребител
на предоставената в заем главница.
От горните задължителни указания по тълкуването на Директива 2008/48, както и
от цитираната в решението по село С-714/22 предходна практика на СЕС следва, че
преценката за неравноправност и поради това – за нищожност по смисъла на чл.146, във
връзка с чл.143 от ЗПК на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е
релевантна за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на
чл.22 от ЗПК.
В случая така посочения размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като
в него не са включени част от разходите по кредита, а именно възнаграждението, уговорено
под формата на неустойка за предоставяне на обезпечение, което обаче задължително следва
да бъде включено в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК.
Възнаграждението в полза на кредитора е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, която свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в
полза на кредитора му е известен още при сключването на договора за кредит, което се
потвърждава и от обстоятелството, че „неустойката“ се дължи заедно с кредита. По този
начин се цели това възнаграждение да бъде изведено извън рамките на договора за
потребителски кредит така, че то да не попада нито в понятието „общи разходи по кредита
за потребителя“, нито понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48. Така се цели да се
прикрият действителните разходи по кредита, той като възнаграждението, уговорено като
„неустойка“, представлява разход, който потребителят следва да заплати във връзка със
6
сключването и изпълнението на договора за кредит, който е известен на кредитора към
момента на сключването му, поради което следва да бъде отчетен като „общи разходи по
кредита“ и следва да бъде взет предвид при определяне на ГПР по договора за
потребителски кредит, което не е сторено в процесния договор за кредит. Липсата на този
разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора за основание чл.22 от ЗПК.
Предвид така установената недействителност на договора за паричен заем,
разпоредбата на чл.23 от ЗПК предвижда потребителят да връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Именно поради факта, че срокът
на договора, за който е сключен е изтекъл, а самият договор е нищожен и потребителят не
дължи по него нищо друго освен връщане на главницата, то с плащането на сумата в размер
на 362,16 лева, освен главницата от 300 лева, остатъка от сумата от 62,16 лева следва да се
счита за погасяване именно за част от уговорената, но недължима неустойка, респ. не следва
да се отнася към погасяване на уговорената договорна лихва, тъй като такава не се дължи.
Тъй като от тази недължимо платена сума ищецът претендира връщане на част от нея, а
именно сумата в размер на 50,65 лева, то именно до този размер, а не свръхпетитум, съдът
дължи произнасяне, и която претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена.
С оглед правилата на процеса, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, включваща държавна такса в размер на 85 лева, както и
адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева, или общо сума по разноските в размер на
1 045 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати. Възражението на
ответната страна за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение се
явява неоснователно, тъй като то е в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Сумата платена за възнаграждение за всеки един от двата иска е 480 лева с включен ДДС.
Несъстоятелна е и позицията на ответната страна, че на ищеца не се дължи възнаграждение,
защото това противоречи на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, а освен това не са в
кумулативна наличност предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК за освобождаване на
ответника от заплащането на разноски.
На ответника не се следват разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, но предвид,
че по делото не са налични данни той де е извършвал такива, в частност да е уговорено и
платено адвокатско възнаграждение, както и че заплащане на такива разноски не се
претендират, то и съдът не дължи произнасяне по присъждане на такива ненаправени,
непретендирани и недължими разноски.
Така мотивиран, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата за неустойка, обективирана в 6.2. от
Договор за паричен заем Кредирект № 590213, сключен на 05.11.2021г. между „С.к.“ ООД,
7
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С., улица С. № **, етаж *, от една
страна в качеството му на заемодател, и В. Р. Г. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: град О., улица С.г. № *, община Н., от друга страна в качеството му на заемател,
според която „При неизпълнение на т.6.1., Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в
размер на 206,54 лева. Неустойката се начислява автоматично от Заемодателя, като с
подписването на настоящия договор за заем Заемателят се счита за уведомен за нейното
начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено
съгласно включения в настоящия договор погасителен план.“, като противоречаща на
добрите нрави.
ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С.,
улица С. № **, етаж *, представлявано от управителя Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. Г. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: град О., улица С.г. № *, община Н., сумата в размер
на 50,65 лв. (петдесет лева и 65 ст.), като недължимо платена по клаузата за неустойка,
обективирана в чл.6.1. от Договор за паричен заем Кредирект № 590213, сключен на
05.11.2021г. между „С.к.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С.,
улица С. № **, етаж *, от една страна в качеството му на заемодател, и В. Р. Г. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: град О., улица С.г. № *, община Н., от друга страна
в качеството му на заемател, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
27.06.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С.,
улица С. № **, етаж *, представлявано от управителя Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. Г. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: град О., улица С.г. № *, община Н., сумата в размер
на 1 045 лв. (хиляда и четиридесет и пет лева), представляваща направени по делото
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8