Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр. София, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 14681 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от А. М.М. срещу постановление от 02.10.2019 г. по изп.д. № 250/2013 г. по описа на ЧСИ Н.П.е отказал да прекрати принудителното изпълнение. Наведен е довод, че производството е прекратено по силата на закона поради бездействие на взискателя и липсата на предприемани изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ през периода 10.03.2014 г. – 08.01.2018 г. Поддържа се теза, че прекратеното изпълнително производство осуетява последващи изпълнителни действия, каквито и спрямо жалбоподателя не са предприемани, съответно да не е довело до налагане на ефективен запор. Позовава се на дадените разяснения в т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Иска се постановлението да бъде отменено, изпълнителното производство прекратено, евентуално да бъдат дадени указания за прекратяването му на съдебния изпълнител.
Взискателят в производството – „Т.Б.Д“ АД оспорва жалбата. Сочи, че при отчитане на срока следва да бъде взета предвид трактовката за влиянието на изпълнителното производство върху давността, установена с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, а утвърдената промяна в тълкуването на закона да се прилага след 26.06.2015 г. В допълнение се сочи, че през визирания в жалбата период взискателят е поискал издаване на удостоверение зя присъединяване на вземанията по други изпълнителни дела срещу същите длъжници. Навежда довод, че това следвя дя се счита за изпълнително действие, прекъсващо давността по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.
В мотивите си частен съдебен изпълнител Н. П. сочи, че на 11.03.2014 г. след реализирана публична продан да е обявен купувач на единия от ипотекираните имоти. Впоследствие е издадено удостоверение за присъединяване на взискателя, а на 08.01.2018 г. взискателят е поискал налага на запори върху сметките на длъжниците, което е и направено. Реализирана е и последващо поискана публична продан. Поддържа довод, че разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК съставлява санкция за взискател, който се е дезинтересилар от събиране на вземането си в продължение на повече от две години, което в случая не е налице. В резултат на присъединяването и извършени действия по изп.д. № 6646/2013 г. на ЧСИ Неделчо Митев по изп.д. 250/2013 г., са постъпили суми за погасяване на дълга.
По
допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от лице с признат интерес да повдигне спор за законосъобразността на обжалваното действие като видно и от представеното съобщение до жалбоподателя за връчено му уведомление за извършеното действие, жалбата е подадена в преклузивния срок. Дължимата държавна такса от 25 лв. е внесена, което обуславя и разглеждането й по същество.
Съдът като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед писмените доказателства за извършените в изпълнителното производство действия, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по искане на „Т.Б.Д“ АД срещу С.Г.С., „АММ И.“ ЕООД, Л.М.С.и А. М.М.. С молбата за образуване на изпълнителното производство от 23.04.2014 г. е поискано налагане на възбрана върху недвижими имоти, предоставени в обезпечение на вземанията, чието събиране се иска съгласно договор за учредяване на договорна ипотека съответно върху УПИ, представляващ парцел V-439 и двуетажна еднофамилна жилищна сграда, собственост на С.Г.С. и Л.М.С.и Апартамент № ******, ж.к. „Красно село“ бул. „Братя Бъкстон“, учредена от А. М.М. и Ж.Х.М.. Поискани са също така оценка и насрочване на публична продан.
На 08.05.2013 г. е вписана възбрана върху апартамент № 15 при указание да е установено, че имотът принадлежи на „К.“ АД, приобретател на ипотекиран имот.
На 03.06.2013 г. е извършен опис на апартамент № 15.
На 19.06.2013 г. е направена оценка на апартамент № 15.
По искане на взискателя от 10.03.2014 г. обявената публична продан на ап. № 15 е спряна.
На 08.01.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на А. М.М. в „Банка Пиреос България“ АД и запорът е наложен на 15.01.2018 г..
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК свързва прекратяването на изпълнителното производство с факта на непоискано извършване на изпълнителни действия за повече от две години. Тъй като принудителното изпълнение предпоставя възможност за въздействие върху правната сфера на длъжника поддържането на това състояние е оправдано, доколкото се явява средство за реализация на изпълняемото право. Висящността на изпълнителното производство оправдава и обезпечителните мерки. Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК придава самостойно значение на изтеклия двугодишен срок – погасява правото на взискателя да изисква от съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни действия в рамките на инициираното изпълнително производство, както и възможността съдебният изпълнител да предприеме действия, ангажиращи правната сфера на длъжника.
Отчитайки колизията на интереси в процеса на принудително изпълнение законът отрича значението на реално изтеклия период от време, когато взискателят предприеме необходимите действия за реализация на предписан от закона изпълнителен способ. Както е посочено в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т..д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, бездействието на взискателя в рамките на двугодишен период води до прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. Изрично е указана и очакваната активност – взискателят следва да поддържа висящността с конкретни исК. за прилагане на конкретен изпълнителен способ и осигуряване на необходимите разноски за осъществяването му.
Процесуалният закон регламентира ред за присъединяване на кредитори в рамките на висящо производство – чл. 456 ГПК. Кредиторът е свободен да прецени дали да образува самостоятелно изпълнително производство или да се присъедини към висящо вече изпълнително производство. Предвидена е и възможност за паралелно развитие на изпълнителни дела. Активността на взискателя в различни изпълнителни производства за реализация на едно и също свое вземане е от значение за разгледания в т. 10 от ТР № 2/13 на ОСГТК на ВКС материалноправен въпрос за погасителната давност.. В тази насока именно без значение е в рамките на кое от няколкото изпълнителни производства взискателят действа. Предпочитанието на кредитора да съсредоточи активността си в рамките на едно изпълнително производство обаче не е в състояние да поддържа висящността на останалите. Тъй като законът не регламентира процедура за съединяване на изпълнителни производства, взискателят дължи да поддържа всяко едно. Присъединяването на взискателя в друго производство го прави страна с произтичащото от това задължение за съдебния изпълнител, ръководещ изпълнителното производство с реализирано осребряване да го удовлетвори в рамките на това производство. Поради тази причина и очакването за постъпване на суми, а не на осребряване на имущество в рамките на изпълнителното производство, не е в състояние да поддържа висящността му. Издадените удостоверения несъмнено легитимират взискателя да се присъедини в друго производство, но не сочат на поискано изпълнение по изп.д. № 250/13 г. Ето защо установява се изтекъл срок повече от две години след последното предприето изпълнително действие. Както буквата на закона, така и утвърденият смисъл на нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК водят до прекратяване на изпълнителното производство. Законът предписва последиците на прекратяването – съдебният изпълнител дължи служебно да вдигне наложените запори и възбрани – чл. 433 ал. 3 ГПК. Пропускът на съдебния изпълнител да констатира този ефект, включително и поради бездействието на длъжника и да вдигне лишените от материалноправно основание ограничения върху правната сфера на длъжника, е основание за ангажиране на имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител, ако това е довело до реална вреда, но не препятства възможността за предприемане на последващи действия, когато са налице предпоставките за това.
Съгласно чл. 426 ал. 1 ГПК молбата на легитимиран по предписания ред взискател е необходима, но и достатъчна, за да го овласти и ангажира да предприеме съответните действия. Както е посочено и в ТР № 2/2013 за разлика от исковото производство, характеризиращо се с динамичен фактически състав и придадено правно значение на окончателния акт, изпълнителният процес се основава на множество относително самостоятелни процедури, всяка от които при реализация на парично притезание е насочена към принудително осребряване на движими и недвижими вещи или събиране на вземания. От тази гледна точка в изпълнителното производство процесуалните действия не са пряко обусловени от надлежно поддържана висящност. В случая постъпилото искане от страна на взискателя за налагане на запор върху вземания на жалбоподателя легитимира съдебния изпълнител да предприеме предписаните от закона действия. Ето защо и от 08.01.2018 г. е започнал да тече нов двугодишен срок, който понастоящем не е изтекъл. Без значение в тази насока остава резултатът от предприетото действие. Понеже понастоящем предвиденият от закона срок не е изтекъл поддържаното в случая основание за прекратяване на производството не е налице.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.М.М. срещу постановление от 02.10.2019 г. по изп.д. № 20138470400250, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис да бъде изпратен на ЧСИ Н.П.за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:, ЧЛЕНОВЕ: