МОТИВИ към присъда от 11.06.2012г. по нохд №1039/2011г. на Плевенски окръжен съд.

Срещу подсъдимия М.А.Б. е повдигнато обвинение, за това, че на 09.07.2011 година в град Плевен, при условията на опасен рецидив, в съучастие с подсъдимия З.Б.Д. ***, като съизвършители отнел чужди движими вещи: дамска чанта на стойност 12.00 лева; дамско портмоне – 6.00 лева; сребърна обица – 9.00 лева; мобилен телефон марка „Нокиа” – 90.00 лева; СИМ-карта на М-Тел – 6.00 лева; 2 броя секретни ключа – 4.00 лева; спирала за мигли „Мейбалин” – 5.00 лева; молив за устни – 3.00 лева; гланц за устни – 6.00 лева; дамско огледало – 3.00 лева и сумата от 47.00 лева – имущество на стойност общо 191.00 лева от владението на А.А.Т. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, съставляващо престъпление по  чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Срещу подсъдимия З.Б.Д. е повдигнато обвинение, за това, че на 09.07.2011 година в град Плевен, в съучастие с подсъдимия М.А.Б. ***, като съизвършители отнел чужди движими вещи: дамска чанта на стойност 12.00 лева; дамско портмоне – 6.00 лева; сребърна обица – 9.00 лева; мобилен телефон марка „Нокиа” – 90.00 лева; СИМ-карта на М-Тел – 6.00 лева; 2 броя секретни ключа – 4.00 лева; спирала за мигли „Мейбалин” – 5.00 лева; молив за устни – 3.00 лева; гланц за устни – 6.00 лева; дамско огледало – 3.00 лева и сумата от 47.00 лева – имущество на стойност общо 191.00 лева от владението на А.А.Т. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, съставляващо престъпление по  чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Подсъдимите заявяват, че разбират обвиненията си, но не се признават за виновни, тъй като не са извършили посочените в ОА престъпления. Подс.Б. отказва да дава обяснения, а подс.Д. в дадените на съдебното производство отрича вината си, като твърди, че е направил самопризнания на досъдебното производство, тъй като срямо него било упражнено насилие.

В съдебно заседание Представителят на Окръжна прокуратура гр.Плевен заявява, че поддържа така повдигнатите обвинения, че са налице на посочения престъпен състав за всеки от подсъдимите и моли да бъдат признати за виновни, като предлага на всеки от подсъдимите да се наложи наказание лишаване от свобода с реално изтърпяване, при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства съобразно размера определен от закона за съответното престъпление. Също така предлага и приложението на чл.68 от НК спрямо предходно осъждане на подс.М.Б..

Защитника на подсъдимия М. Б. – адв.Т. Г. заявява, че от събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен извод, че същият е извършител на престъплението, за което е обвинен, поради което моли да бъде оправдан.

Защитникът на подс. Д. навежда същите доводи, че няма доказателства уличаващи пряко в извършване на престъплението този подсъдими и също моли за оправдателна присъда.

По делото не е предявен за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия.

Плевенският окръжен съд като взе предвид повдигнатите срещу подсъдимите обвинения, доводите на страните и доказателствата, събрани на досъдебното производство, установи следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 Подсъдимия М.А.Б. е роден на ***г***. Българско гражданство – етническа принадлежност български циганин. Не е семеен. С основно образование. Не работи. ЕГН:**********. Осъждан многократно за престъпления от общ характер. Последните му две присъди са както следва:

- По НОХД 1615/2009г. РС-Плевен го е осъдил за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК – на „лишаване от свобода” 1 година и 6 месеца при строг режим. Присъдата е влязла в сила от 01.07.2010г.

- По НОХД 1280/2008г. РС-Плевен го е осъдил за престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4 и 5, вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.373 ал.2 от НК, като му е наложено наказание 11 месеца „лишаване от свобода” при условията на чл.66 от НК. Присъдата влязла в сила на 14.10.2009г.

 Подсъдимия З.Б.Д. е роден на ***г***. Български гражданин с етническа принадлежност – български циганин. Не е семеен. Неграмотен - без образование. Не работи. Не учи. ЕГН:**********. Осъждан за престъпления от общ характер.

С присъда №202/04.05.2011г. постановена по нохд №686/2011г. Районен съд гр.Плевен го осъдил за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4,5 и 7 вр. с чл.28 ал.1 от НК на осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил с изпитателен срок от три години. Присъдата влязла в сила на 19.05.2011г.

На 09.07.2011г. след полунощ около 00,15 часа св.А.А.Т. и приятелят й П.С. ***, в посока към дома им.

Двамата обвиняеми З.Д. и М.Б. вървели зад тях. И двамата нямали пари, тъй като ги похарчили в дискотека в гр.Плевен. Двамата видели, че момичето носи чанта и решили да извършат грабеж. Настигнали А.Т. и приятелят и П.С.. Подс. М.Б. нанесъл удар на свид.С., о подс.Д. ударил момичето в гръб. А.Т. паднала на земята, а подс.Д. издърпал чантата от ръцете й. Лактите и колената на свид.Т. били наранени, от носа и потекла кръв. Св.П.С. се развикал за помощ, на който вик се отзовал свид.К.П., който се намирал в непосредствено близост и видял действията на двамата подсъдими. Тогава двамата побягнали, като чантата се намирала в подс.Д.. Свидетелят П. тръгнал след тях да ги гони, но не успял да ги настигне. взел чантата и побягнал с нея, а подс.Б. побягнал в  и двамата обвиняеми побягнали с чантата.

След като избягали от местопрестъплението двамата обвиняеми били спрени от патрулен автомобил на Второ РУП-Плевен за проверка. Те нямали документи за самоличност в себе си, но се представили с имената си. По време на извършваната проверка обв. М.Б. побягнал, а обв. З.Д. бил задържан от органите на МВР.

Двамата обвиняеми успели да укрият отнетата чанта преди да им бъде извършена проверката от органите на МВР.

В дамската чанта на св.А.Т. имало пари – 47 лева и лични вещи както следва, съответно оценени от вещо лице: дамска чанта – 12 лева; дамско портмоне – 6 лева; сребърна обица – 9 лева; мобилен телефон марка „Нокиа” – 90 лева; СИМ карта на М-тел – 6 лева; 2 бр. секретни ключа – 4 лева; спирала за мигли „Мейбалин” – 5 лева; молив за устни – 3 лева; гланц за устни – 6 лева; дамско огледало – 3 лева. Общия размер на отнетото имущество във вещи и пари е 191.00 лева – 47.00 лева в банкноти и 144.00 лева – стойност на вещите.

Свид.Т. след като дала показания в полицията се върнала и с помощта на баща си потърсила чантата си. Намерили я в близост до мястото на инцидента в страни от един блок, на сравнително видно място. Тогава установила, че част от вещите са още в нея, като липсвали портмонето, телефона, един брой гланц за устни и огледалцето й, а гримовете също намерила в тревата до чантата.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства: обясненията на подс.З.Д. дадени на досъдебното производство и присъединени по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от НПК, показанията на свидетелите П.С., К.П., Д.Г. и Д.Д. дадени в съдебно следствие, както и показанията на свидетелката А. Т. дадени на досъдебното производство пред съдия и присъединени по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК.

Съдът изцяло възприема и кредитира показанията на свидителите П. Спосов, К.П., Д.Г., Д.Д. и А. Т., като вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, от които се установяват и съществените факти, предмет на доказване в настоящето производство.

От показанията на свидетелката А.Т., П.С., К.П., Д.Г. и Д.Д. се установяват датата и мястото на извършване на деянието. Безспорно от всички тези показания се установява, че на 09.07.2011г. свидетелите Т. и С. се прибирали към дома си, като вървели в гр.Плевен по ул.”Захари Зограф”. Установява се също, че това е станало в тъмната част на денонощието около 00.15ч. От показанията на Т., С. и П. се установява, че първите двама били настигнати от двамата подсъдими, като по-високия т.е. М.Б. /разликата във височината е видима и значима/ нанесъл удар на С., който го посочва изрично, а подс.Д. ударил в гръб свид.Т., с което я съборил на земята и издърпал чантата от ръцете й. От показанията на свидетелите С. и Т. се установява, че не могат да посочат и разпознаят с категоричност двамата нападатели, но определено сочат, че са били с видима разлика във височината. Свидетелят С. заявява, че когато е видял по-ниския в полицията /задържания от свидетелите Г. и Д. подс.З.Д./ е бил сигурен че е единия от извършителитенай-вече защото е бил със същите дрехи, но с оглед измиланото време не може да го посочи със сигурност в съдебна зала. Свидетелите Г. и Д. са категорични в показанията си, че в непосредствена близост до ул.”Захари Зограф” на ул.”Лозенка”, като действащ полицейски патрул са спрели за проверка две лица, които им се сторили съмнителни. При извършване на проверката лицата били извън колата а свидетелите в нея. При извършване на проверката двамата се представили със собствените си имена, които свидетелите запомнили. След като им поискали обаче документи за самоличност подс.М.А.Б. /както сочат и двамата свидетели/ побягнал. Същите се опитали да го преследват, но го загубили. Подсъдимия З.Д. задържали на место и оставили в колата. Малко след това при тях пристигнал свид.К.П., който им съобщил, че две лица са извършили грабеж. Показали му намиращия се в колата Д. и П. посочил, че е единия от извършителите, като казал че другия е по-висок. След това закарали Д. в полицейското управление, където установили и самоличността на подс.М.Б., когото разпознали и по наличните в досието му снимки, като човекът избягал от патрулния автомобил. Свидетелят Г. е изцяло категоричен, че именно подс.М.Б. е бил с подс.З.Д. когато са ги спрели и е избягал след това по време на проверката. Свидителят Д. заявява, че след като подс.Д. е закаран в полицейското управление е провел беседа с него и същият подробно му е описал механизма на престъплението: „че същата вечер са били в с. Ясен с М.А.Б. в заведение, след което решили да дойдат в гр. Плевен. До гр. Плевен дошли с такси, не си спомня техен познат или случаен таксиметров шофьор. Спомена, че имали някаква сума пари, част от тях дали на таксито, с другите си купили нещо за ядене от центъра и след като свършили парите тръгнали за с. Ясен. Слезнали покрай Второ РПУ, по ул. „Дойран”, пресичат и излизат на кръгова връзка и доколкото си спомням, З. заяви, че М. ***. Доколкото си спомням, мисля, че откъм кръгова връзка са забелязали две лица, когато взели да ги наближават М. казал на З. „виж сега какво ще направя”, засилил се напред и блъснал момичето на земята. М. дръпнал чантата на момичето и побягнал към улицата. Не си спомням, дали З. се е върнал назад или се е скрил, но след малко М. отишъл при него, видели автомобил, скрили се в храстите, подминал автомобила и те излезли. М. казал, че е скрил чантата на някакво място и като излезнат ще каже къде  е. Като излезнали тръгнали по ул. „Лозенка” между блоковете и ги засича патрул на Второ РПУ. При поискване на документи за самоличност, се оказва, че и двамата нямат документи за самоличност. В този момент М. побягва, а З. е задържан. Докато колегите са били на място се явява един от свидетелите К., който казва, че тръгнал да гони някакви, които нападнали момче и момиче. Показали му З., като К. казал, че е той, а другия бил малко по-висок от него. След това К. и З. са закарани във Второ РПУ.” В подкрепа на тези показания са и обясненията на подс.Д. дадени на досъдебното производство в присъствие на адвокат, в които същият описва подобен механизъм на извършване на деянието, като омаловажава своето участие в него.

От показанията на свидетеля К.П. се установява, че на процесната дата е ходил до нонстопа да си купи кафе и цигари. На връщане е видял едно момиче и едно момче вървят по ул.Захари Зограф.  Той идвал от 4 блок на ж.к.Сторгозия. По пътя  двете момчета – подсъдимите вървели зад момичето и момчето. Едното момче дръпнало момичето, то пада на земята, другото момче грабва чантата и избягва по ул.Елин Пелин.  Като бутнали момичето на земята момчето, което било с нея започнало да вика за помощ. След като видял това нещо и тръгнал да гони тези момчета, които взели чантата на момичето. Те побягнали нагоре по ул.Лозенка. Същевременно се обадил на служителите на реда да предприемат някакви мерки. След това  тръгнал надолу да тича, за да хване момчето с чантата и да върне чантата на момичето и  след това полицаите  били хванали вече единия на ул.Лозенка. След това другото момче избягало посока пазара надолу. Полицаите го качили в полицейската кола и го завели във Второ управление, където написал обяснение какво е станало.

Свидетелят твърди, че от 2-3 метра видял момчето и момичето когато ги блъснали.  Също така е категоричен, че извършителите на деянието са подсъдимите, които се намират в съдебната зала, като ги у видял добре, тъй като действието ставало на осветено място. Едното момче /по-малкия/ се навело за чантата и избягало.  Полицаите били хванали точно него - по-малкия, но чантата била в  по-големия вече.  Свидетелят е тръгнал да го гони, не видял да хвърля чантата, минал само оттам където минали те, по същия път се върнал. Когато полицаите го питали това ли е малкия им отговорил, че е той.  В полицията е бил само по-малкия подсъдим беше там.  Заявява по категоричен начин, че тези момчета -подсъдимите не ги познава, никога не ги е виждал преди това, но е сигурен, че това са същите лица, извършили грабежа, които са в залата.

Преценени в съвкупност всички тези гласни доказателства водят до единствения възможен и обоснова извод относно авторството на деянието и вината на двамата подсъдими за неговото извършване.

Свидетелите Т. и С. установяват, че са били нападнати от двама извършители. Свидетелят П. категорично твърди, че е видял двамата извършители в непосредствена близост и ги разпознава и сочи в съдебна зала. Свидетелят Г. установява, че при проверката на ул.”Лозенка”, в която посока свид.П. твърди, че са избягали нападателите, са спрели за проверка две лица, които са се представили с имената си. Подсъдимият Д., който е бил задържан непосредствено на място е бил разпознат веднага от свид.П., а по-късно в управлението и от свидетеля С., а самоличността на другият подсъдим е установена въз основа на името, което е посочил и снимките в досието му. Самият подс.З.Д., независимо, от защитната версия която изгражда в съдебно следствие, пред органа на досъдебното производство и то в присъствието на адвокат е описал подробно механизма на извършване на деянието, което е направил и в предварителна беседа още при задържането си пред свид.Д..

Ето защо съдът счита, че по един категоричен и несъмнен начин от свидетелските показания и частично от обясненията на подс.Д. се установяват времето и мястото на извършване на деянието – 09.07.2011г. в гр.Плевен, личността на извършителите – подсъдимите М.Б. и З.Д., вещите предмет на отнемане – подробно описани по-горе, както и начинат на отнемането им, чрез използване на сила – нанасяне на удари, както на пострадалата А.Т., така и на придружаващия свидетел П.С.. Несъмнено е, че двамата подсъдими са действали с цел противозаконно отнемане на чуждите вещи, както и че за изпълнение на това намерение употребяват сила.

Съгласно приетото от съда и неоспорено от страните заключение на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза стойността на отнетите вещи е подробно описаната по-горе.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

От анализа на доказателствата по делото, безспорно е установено, че престъплението е извършено в съучастие, при общност на умисъла и съгласуване на престъпните действия и намерения на двамата подсъдими. Деянието е извършено умишлено,  при наличие на пряк умисъл.  Подсъдимите Б. и Д. са целели настъпването на противоправния резултат – отнемането със сила на движими вещи на граждани, с цел лично облагодетелстване. Също така и двамата подсъдими са съзнавали, че са осъдени с влезли в сила присъди за предходни престъпления от общ характер, като подс.Б. е изтърпял и реално наказания лишаване от свобода, като последното от тях е в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Подсъдимите са съзнавали също, че това извършват това деяние в изпитателния срок по предходни присъди.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:  От така изложената и възприета от съда фактическа обстановка е видно, че с деянието си подс.М.Б. е   осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. чл.20, ал.2 от НК, като на 09.07.2011 година в град Плевен, при условията на опасен рецидив, в съучастие с подсъдимия З.Б.Д. ***, като съизвършители отнел чужди движими вещи: дамска чанта на стойност 12.00 лева; дамско портмоне – 6.00 лева; сребърна обица – 9.00 лева; мобилен телефон марка „Нокиа” – 90.00 лева; СИМ-карта на М-Тел – 6.00 лева; 2 броя секретни ключа – 4.00 лева; спирала за мигли „Мейбалин” – 5.00 лева; молив за устни – 3.00 лева; гланц за устни – 6.00 лева; дамско огледало – 3.00 лева и сумата от 47.00 лева – имущество на стойност общо 191.00 лева от владението на А.А.Т. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

От обективна страна са налице всички признаци на посочения престъпен състав. Подсъдимия Б. е действал при общност на умисъла с подс.Д. и са отнели от владението на пострадалата движими вещи, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

От така изложената и възприета от съда фактическа обстановка е видно, че с деянието си подс.З.Д. е   осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като на 09.07.2011 година в град Плевен, в съучастие с подсъдимия М.А.Б. ***, като съизвършители отнел чужди движими вещи: дамска чанта на стойност 12.00 лева; дамско портмоне – 6.00 лева; сребърна обица – 9.00 лева; мобилен телефон марка „Нокиа” – 90.00 лева; СИМ-карта на М-Тел – 6.00 лева; 2 броя секретни ключа – 4.00 лева; спирала за мигли „Мейбалин” – 5.00 лева; молив за устни – 3.00 лева; гланц за устни – 6.00 лева; дамско огледало – 3.00 лева и сумата от 47.00 лева – имущество на стойност общо 191.00 лева от владението на А.А.Т. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

От изложеното е видно, че обвиненията срещу всеки един от пъдсъдимите са доказани по несъмнен начин, поради което съдът ги призна за виновни по тях.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА :

ПО ОТНОШЕНИЕ НА М.А.Б.

За престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. чл.20, ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Смекчаващи отговорността обстоятелства са тежкото социално положение и младата възраст. Отегчаващи отговорността обстоятелства са недобрите характеристични данни, изведени от предходните осъждания, извън тези определящи деянието като опасен рецидив, както и липсата на критичност към извършеното. Подбуда за извършване на престъплението е незачитане неприкосновеността на личността и собствеността. Преценявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, посочените смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства по реда на чл.54 от НК, съдът счита, че на подс.Б. следва да бъде определено наказание при баланс на същите малко под средния предвиден в закона размер за престъплението, а именно осем години лишаване от свобода. Това наказание следва да бъде изтърпяно реално при първоначален строг режим в затвор. Съдът приема, че това по вид и размер наказание ще способства за постигане целите по чл.36 от НК, като въздейства поправително-възпиращо и превъзпитателно, както по отношение на подс.Б., така и спрямо другите членове на обществото. Предвид липсата на данни за имущество на подсъдимия Б. съдът счита че не следва да се налага алтернативното наказания конфискация.

Тъй като подс.Б. е извършил настоящето деяние в изпитателния срок, с който е отложено изтърпяване на наказанието по присъда по НОХД №1280/2008 година на Плевенски районен съд, влязла в сила на 01.02.2010г., съдът счита, че са налице условията на чл.68 ал.1 от НК, поради което и следва това наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода да бъде приведено в изпълнение отделно от наложеното с настоящата присъда. Същото следва да се изтърпи реално при първоначален строг режим в Затвор.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА З.Б.Д.

За престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Смекчаващи отговорността обстоятелства са тежкото социално положение,  младата възраст и доброто процесуално поведение. Отегчаващи отговорността обстоятелства са недобрите характеристични данни, изведени от предходните осъждания, както и липсата на критичност към извършеното. Подбуда за извършване на престъплението е незачитане неприкосновеността на личността и собствеността. Преценявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, посочените смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства по реда на чл.54 от НК, съдът счита, че на подс.Д. следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства малко над минималния предвиден в закона размер за престъплението, а именно четири години лишаване от свобода. Това наказание следва да бъде изтърпяно реално при първоначален строг режим в затвор. Съдът приема, че това по вид и размер наказание ще способства за постигане целите по чл.36 от НК, като въздейства поправително-възпиращо и превъзпитателно, както по отношение на подс.Д., така и спрямо другите членове на обществото.

Тъй като подс.Д. е извършил настоящето деяние в изпитателния срок, с който е отложено изтърпяване на наказанието по присъда по НОХД №686/2011 година, на Плевенски районен съд, влязла в сила на 19.05.2011 година, съдът счита, че са налице условията на чл.68 ал.1 от НК, поради което и следва това наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода да бъде приведено в изпълнение отделно от наложеното с настоящата присъда. Същото следва да се изтърпи реално при първоначален строг режим в Затвор.

Предвид изхода на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК М.А.Б. и З.Б.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР – Плевен разноски в размер на 17.50 лева, както и разноски по сметка на Плевенски Окръжен съд в размер на 100 лева, за всеки един от тях поотделно.

С оглед на всичко гореизложено съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: