Р Е Ш Е Н И Е № 224
30. VІ.
2011 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на седми юни, две хиляди
и единадесета година, в открито
съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:А.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА гражданско дело №205 по описа за 2011 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
обективно съединени установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс и иск за отмяна на
охранителен акт по чл. 537, ал. 2 от съшия кодекс, разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на
Гражданския процесуален кодекс.
С исковата си молба ищецът
“ВЕЛИНА” АД ЕИК112011596, със седалище и адрес на
управление във Велинград на ул. “Доктор Дошников” №14, представлявано от
прокуриста И.И.И. ЕГН**********, иска да бъде установено по отношение на ответниците С.Н.М. ЕГН**********, Е.Н.Б. ЕГН**********, Н.И.М.
ЕГН**********, И.И.М. ЕГН********** и Я.Н.Т. ЕГН**********, всички живеещи във
Велинград, съответно на ***, ***, ***, *** и ***, че е собственик на урегулиран поземлен имот ХІІІ-7021 в квартал 393 по
плана на Велинград, целият с площ от 500 м2, при граници и съседи:
от север и юг улици с ос. т. съответно 1632-1634 и 1637-1638, а от изток и
запад урегулирани поземлени имоти с номера съответно ХІ-7021 и ХІІ-7021 и да бъде отменен нотариален
акт №27, том І, регистър №239, нотариално дело №21 от 2008 година, съставен на
19. ХІІ. 2008 година от Л.Т., нотариус с №539 по регистъра на Нотариалната
камара и с район на действие Велинградски районен съд, както и нотариален акт №25,
том І, нотариално дело №47 от 28. І. 1974 година.
Ответниците
оспорват иска като твърдят, че наследодателят им Н.И.М. е придобил имота през
1974 година, като е живял в построена в него до 1990 година, а в последствие е
владял само имота до 1995 година. След смъртта му владението е продължено от
наследниците му, ответници по делото. Ответниците твърдят, че имотът не е бил
никога отчуждаван и за него не са били заплащани никакви обезщетения на Н.И.М.
или на наследниците му.
След
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Според приложено
по делото удостоверение за наследници на Н.И.М. ЕГН**********, издадено
на 19. V. 2011 година от Велинградска община под №33621541, последният е
починал на 05. Х. 1995 година и е оставил като наследници по закон дъщеря си Я.Н.Т.,
ответница по делото, сина си И.Н.М. ЕГН**********, дъщеря си Е.Н.Б., сина си С.Н.М., последните двама ответници по делото, и дъщеря си Л.Н.А.
ЕГН**********. И.Н.М. е починал на 09. ХІ. 1991 година и е оставил като
наследници по закон синовете си Н.И.М.,
ответник по делото, В.И.М. ЕГН********** и И.И.М., също ответник по делото.
На 28. І.
1974 година Велинградският районен съдия Р.Й.Б. съставя приложен по делото нотариален
акт за право на собственост, придобито въз основа на обстоятелствена проверка №25,
том І, нотариално дело №47 от 28. І. 1974 година, с който признава правото на
собственост на велинградския жител Н.И.М. върху дворно място без жилищната сграда
(тъй като има нотариален акт №11 от 1966 година), състоящо се от 530 м2,
имот с планоснимачен №76 по плана на квартал Чепино, Велинград, при съседи: С.И.Д.
и К.Х..
Със заповед на Пазарджишкия
окръжен народен съвет №5961 от 09. ХІ. 1975 година на основание чл. 88 от
отменения Закон за териториалното и селищно устройство са отчуждени 58 имота и
части от имоти за почивна станция на Централния комитет на Българската
комунистическа партия. Заповядано е още изплащането на обезщетението да се
извърши от Велинградския градски общински народен съвет от предвидените от
Централния комитет на Българската комунистическа партия средства. Под №39 от
заповедта е записан застроен имот с планоснимачен №76, собственост на Л.С.М. и Н.И.М.,
като е записано, че същите са обезщетени с жилище, което да си построят с
отстъпено право на строеж в парцел ХХІ-ГНС квартал 63а и заем от
Държавна спестовна каса. Заповедта е приложена по делото.
С приложен по делото
протокол от 24. ІV. 1975 година комисия по чл. 265 от отменения Правилник за
прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство оценява имота на Л.С.М.
и Н.И.М. на общо 11 990 лева решава да ги обезщети с отстъпване на право
на строеж на едно жилище в парцел ХХІ-ГНС в квартал 63а по плана на
Велинград, отреден за комплексно жилищно застрояване.
На 28. ІІ. 1977 година във
Велинград е съставен акт за държавна собственост на недвижим имот №2153. С акта
празно дворно място, почивен дом на Централния комитет на Българската
комунистическа партия, парцел V в квартал 394 по плана на Велинград с площ от
съответно 32 105 м2, съгласно Заповед №14-03-163-РД от 13. Х. 1983
година за одобряване на регулационния план и 30 864 м2 и със
съседи от изток – гора, от запад – река, от юг – езеро Клептуза, от север -
улица, става държавна собственост на основание заповед №5961 от 09. ХІ. 1975
година. Като бивш собственик са посочен Г.ы Д.ы и И. Я. и Н.А.. Не са посочени настоящи
съсобственици на имота. Като номер и дата на съставени по-рано актове на имота
са посочени от №2082 до №2153. Имотът е предоставен за собствен строеж. В
последствие на ръка е добавен текстът “на “Велина” ЕООД – Велинград решение
№1781/9. VІ. 1993 година Окръжен съд – гр. Пазарджик”. Актът за държавна
собственост на недвижим имот е приложен по делото.
Според удостоверение,
издадено от служба “Държавни имоти” към Велинградския градски народен съвет на
09. VІІІ. 1977 година под №452, приложено по делото, теренът за
почивен дом на Централния комитет на Българската комунистическа партия с площ
от 22 400 м2 е изплатен и актуван като държавен с актове от
№2105 до №2163.
На 22. ІІ. 1996 година във
Велинград е съставен акт за държавна собственост на недвижим имот №3434 по
преписка №08-00-29 от 12. ІІ. 1996 година. С акта парцел V в квартал 392 по
плана на Велинград и парцел VІІІ в квартал 393 по същия план с площ от
съответно 5 896 м2 и 30 864 м2 и със съседи
улица с от 1631-1662 до от 1644, горски фонд и Чепинска река, стават държавна
собственост на основание чл. 81, ал. 3 и 4 от отменената Наредба за държавните
имоти и чл. 15а от ПЗРЗППНДИ. Не е посочен бивш собственик или
настоящи съсобственици на имота. Като номер и дата на съставен по-рано акт на
имота е посочен 2153. Имотът е предоставен за оперативно управление на държавна
организация “Велина” ЕАД – Велинград към Комитета по туризъм при Министерския
съвет. Актът за държавна собственост на недвижим имот е приложен по делото.
С приложена по делото
заповед от 17. ІІ. 2000 година с №448 изпълняващия длъжността Областен
управител на Пазарджишка област заповядва да се отпишат от актовите книги на
недвижимите имоти – държавна собственост парцелите V с площ от 32 105 м2
в квартал 394 и триетажен с масивна конструкция почивен дом с площ от
1 750 м2, построен през 1969 година, актуван с акт за държавна
собственост №2153 от 28. ІІ. 1977 година и парцел V с площ от 5 896 м2
в квартал 392 и парцел VІІІ с площ от 30 864 м2 в квартал 393,
актувани с приложения по делото акт за държавна собственост на недвижим
имот №3434 от 22. ІІ. 1996 година. Отписването е извършено на основание чл. 78,
ал. 1 от Закона за държавната собственост във връзка с чл. 2, ал. 4 от Закона
за собствеността във връзка с решение №1781 от 09. VІ. 1993 година и молба с
входящ №92-00-0041 от 11. ІІ. 2000 година.
На 20. ІІІ.
2000 година Г.К.Х., нотариус с район на действие Велинградски районен съд,
вписан под №156 в Регистъра на Нотариалната камара, съставя приложен
по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот - констативен
№31, том І, регистър №1040, нотариално дело №100 от 20. ІІІ. 2000 година, с
който признава ищеца за собственик на незастроено
дворно място, цялото с площ от 12 935 м2, за което е отреден имот с
планоснимачен №7021 от квартал 393 по плана на Велинград, който имот е включен
в парцел VІІІ – “за почивен комплекс” от същия квартал, при съседи на парцела
по скица: парцел V, гробище, парцел V в квартал 392 и край на регулацията.
По делото е приложено удостоверение,
издадено от Дирекция “ТСУСА” при Велинградската община на 02. І. 2002 година
под №1, от което е видно, че по тогава действащия план на Велинград, одобрен
със заповед №1506 на Кмета на общината от 29. ХІІ. 2001 година и съгласно приложен
по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот - констативен
№31, том І, регистър №1040, нотариално дело №100 от 20. ІІІ. 2000 година, ищецът
е собственик на урегулиран поземлен имот №ХІІІ-7021 с площ от 500 м2,
като част от имот с планоснимачен №7021 в квартал 393 по плана на Велинград.
От приложено
по делото удостоверение №811, издадено от Отдел “Кадастър, регулация и
застроителни планове” при Велинградската община на 02. Х. 2007 година, е видно,
че регулацията на процесния имот е приложена и че последният е идентичен с имот
с планоснимачен №76 по обезсиления план на Велинград от 1957 година.
На 19. ХІІ. 2008
година във Велинград е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по
силата на който ответниците С.Н.М., Е.Н.Б.,
Н.И.М. и И.И.М. се задължават да прехвърлят на ответницата Я.Н.Т.
собствеността на
8/15 идеални части от урегулиран поземлен
имот ХІІІ-7021 в квартал 393 по плана на Велинград, целият с площ от 500 м2,
при граници и съседи: от север и юг улици с ос. т. съответно 1632-1634 и
1637-1638, а от изток и запад урегулирани поземлени имоти с номера съответно
ХІV-7021 и ХІІ-7021, за когото регулацията е приложена, идентичен с имот с
планоснимачен №76 по обезсиления план на Велинград от 1957 година срещу цената от 4 000 лева,
която ответницата Я.Н.Т. се задължава да заплати. За
посочения договор е съставен нотариален акт №27, том І, регистър №239,
нотариално дело №21 от 2008 година, приложен по делото.
Според скица, издадена от
Отдел “Кадастър, регулация и застроителни планове” при Велинградската община на
12. V. 2010 година под №585, имот с планоснимачен №7021, за когото са
образувани урегулирани поземлени имоти ІХ, Х, ХІІ, ХІІІ, ХІV, ХV, ХVІ, ХVІІ и
ХVІІІ в квартал 393 по кадастралния план на Велинград е записан на “Велина” АД
(23/24 идеални части на основание приложен по делото нотариален акт за
собственост на недвижим имот - констативен №31, том І, регистър №1040,
нотариално дело №100 от 20. ІІІ. 2000 година), наследници на Н.И.М. ЕГН**********
(233/500 идеални части на основание приложен по делото нотариален акт за
право на собственост, придобито въз основа на обстоятелствена проверка №25, том
І, нотариално дело №47 от 28. І. 1974 година) и ответницата Я.Н.Т. (на
основание нотариален акт №91 от 19. ІІ. 2008 година, издаден от Агенция по
вписванията). Всички урегулирани поземлени имоти са с площ от по 500 м2
и са отредени за жилищно застрояване. Скицата е приложена по делото.
По делото са разпитани като
свидетели Я.Д.Л. ЕГН**********, Г.Г.Н. ЕГН********** и съпругът на ответницата Е.Н.Б. И.В.Б.
ЕГН**********, и тримата живеещи във Велинград, съответно на ***, на ул. *** и
на ул. ***. Последният свидетел е роднина по сватовство на останалите
ответници.
Първите две свидетелки са служители на ищцовото
дружество, които са постъпили на работа в него още през 1970 година. Депозират
показания, че процесният имот се намира близо до гробищата във Велинград.
Заявяват, че е бил собственост на почивна
станция на Централния комитет на Българската комунистическа партия, в последствие
на дружество “Слънчев ден”, а в момента на ищцовото дружество. Твърдят, че през
седемдесетте години в почивната станция на Централния комитет на Българската
комунистическа партия са работили като техни колеги наследодателите на
ответниците, съпрузите Л.С.М. ЕГН********** и Н.И.М., които по това време са
били собственици на процесния имот. Според показанията на свидетелките в
последствие и имотът на съпрузите М., и други съседни имоти, в по-голямата си
част също собственост на служители на почивната станция, били отчуждени, като
на бившите собственици било заплатено обезщетение. От края на седемдесетте
години до началото на осемдесетте били разрушени сградите, намиращи се в
отчуждените места, било извършено облагородяване и бил поставен портал. През
портала били пропускани само служителите на почивната станция. В началото на
деветдесетте година порталът бил премахнат и през отчуждените места можело да
се преминава свободно, но никой не установил трайно владение върху тях.
Свидетелката Н. уточнява, че в края на осемдесетте години е започнат строеж на
мястото на отчуждените имоти, който останал недовършен, макар за него да били
доставени материали (панели). Според същата свидетелка, нито ответницата Я.Н.Т., нито родителите й, съпрузите Л.С.М. и Н.И.М. са имали някога претенции към
имота си, тъй като са били обезщетени.
Според показанията на свидетеля И.В.Б.
местоположението на имота е същото, посочено и от другите свидетели – близо до
турските гробища във Велинград. Свидетелят посочва и площта му – около 500 м2.
Свидетелят сочи, че в имота е имало къща, построена от тъста и тъщата му, в
която живеели те самите, шуреят му (ответникът С.Н.М.) и балдъзата му Л.Н.М..
След женитбата си ответникът С.Н.М. напуснал бащината си къща и се преместил да
живее в дома на тъщата и тъста си. Описаната къща на съпрузите Л.С.М. и Н.И.М. била съборена през 1980 година,
за което били задължени от Велинградския народен съвет. Като обезщетение им
били предоставени други места. Наследодателите на ответниците си изградили
къща на предоставеното им място и не се
върнали повече на предишното. Свидетелят заявява, че не му е известно тъщата и
тъстът му да са получавали парично обезщетение за имота си. Твърди, че
притежавали нотариален акт и смятали мястото за свое. Потвърждава поставянето
на бариера, която е пречела на преминаването през отчуждените имоти. Свидетелят
потвърждава, че мястото е незастроено и върху него има изоставени бетонни
блокове.
С оглед на горното съдът счита, че предявеният установителен
иск с правно основание чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс е основателен
и следва да бъде уважен, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски
по водене на делото в размер на 1 912.50 лева (112.50 лева държавна такса
и 1 800 лева адвокатски хонорар).
Съдът приема за безспорно установено, че
процесният имот е бил отчужден по реда на глава V от отменения Закон за
териториалното и селищно устройство, озаглавена “Отчуждения и обезщетения”.
Според чл. 63, ал. 1, т. 1 от същия закон в редакцията му от 1973 година недвижими
имоти на граждани могат да бъдат отчуждавани за осъществяване
на мероприятия на държавата, предвидени по застроителния и регулационен план. Според чл. 64, ал. 1 такива
отчуждавания се правят в полза на държавата, като на гражданите се отстъпва
право на строеж върху държавната земя. Според
чл. 88 от същия закон собственикът, който се обезщетява с
отстъпване на жилище в новопостроена или новострояща се сграда, има право да го
избере по етаж, разположение, изложение и др. въз основа на одобрения
архитектурен проект, като при евентуално изменение на проекта до започване на строителството собственикът има право на
нов избор. Съдът намира, че в случая изискванията на закона са спазени. От
приложено по делото удостоверение №811, издадено от Отдел “Кадастър, регулация и
застроителни планове” при Велинградската община на 02. Х. 2007 година, е видно, че процесният имот е идентичен с
притежавания от наследодателите на ответниците имот с планоснимачен №76 по обезсиления план на
Велинград от 1957 година. Същият е
отчужден за изграждане на почивна станция на Централния комитет на Българската
комунистическа партия, като наследодателите на ответниците са били обезщетени с
право на строеж. Горното е видно от приложените по делото заповед на Пазарджишкия окръжен народен съвет
№5961 от 09. ХІ. 1975 година и протокол от
24. ІV. 1975 година. В последствие е съставен и акт за държавна собственост на недвижим имот №2153 от 28. ІІ.
1977 година.
Според чл. 81, ал. з и 4 от отменената Наредба за
държавните имоти, когато при изготвяне на правни анализи по реда на чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация се установи, че
предоставените на държавните предприятия недвижими имоти, които се водят на
отчет по баланса, включени са в уставните фондове на държавните организации или
са им зачислени според разделителни протоколи, не са вписани в актовите книги
или вписванията не са актуализирани, съответният орган по ал. 1 на чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на
държавни и общински предприятия уведомява служба "Държавни имоти". В такива случаи служба "Държавни имоти" е
длъжна в едномесечен срок да извърши актуването, включително и на прилежащите
към сградите терени. Въз основа на цитираната разпоредба е съставен приложения
по делото акт за държавна собственост
на недвижим имот №3434 от 22. ІІ. 1996. Имотът е отписан от актовите книги на
недвижимите имоти – държавна собственост с приложена по делото заповед от 17.
ІІ. 2000 година с №448 на изпълняващия длъжността Областен управител на Пазарджишка
област и ищецът е признат за негов собственик с нотариален акт за собственост на недвижим имот -
констативен №31, том І, регистър №1040, нотариално дело №100 от 20. ІІІ. 2000
година, също приложен по делото. При съставяне на последният нотариален акт, на
нотариуса са представени като документи, удостоверяващи правото на собственост,
приложените по делото актове за държавна
собственост на недвижим имот и решения за съдебна регистрация на “Велина” ЕАД и
на ищцовото дружество, поради което съдът намира, че ищецът действително е
придобил собствеността на процесния имот.
Съдът не приема доводът на ответниците, че
процедурата по отчуждаване на процесния имот не е завършила, тъй като на
наследодателите на ищците не е изплатени парично обезщетение. Напротив, от
Протокола от 24. ІV. 1975 година е видно, че те са били обезщетени с право на
строеж, макар имотът им да е бил оценен в пари (11 900 лева). Освен от
писмените доказателства, посочени по-горе, този извод се подкрепя и от
показанията на
всички свидетели. Съдът намира, че наследодателите на ответниците не са
останали собственици на процесния имот и въз основа на приложения по делото нотариален
акт за право на собственост, придобито въз основа на обстоятелствена проверка №25,
том І, нотариално дело №47 от 28. І. 1974 година. Както е видно от приложените
по делото писмени доказателства, същият нотариален акт е бил съставен преди
започване на процедурата по отчуждаване на имота, т. е. процесният имот е бил
придобит от наследодателите на ответниците и в последствие отчужден. На
последно място, съдът не приема и довода, че наследодателят на ответниците е
продължил да владее процесния имот и след отчуждаването му. От
непротиворечивите и достоверни свидетелски показания е видно, че след
отчуждаване на имотите в края на седемдесетте години до началото на
деветдесетте години през тях е било невъзможно преминаването на лица, които не
работят в почивната станция на Централния комитет на Българската комунистическа
партия или не почиват в нея. Преминаването е било възпрепятствано с портал, а
новият собственик е предприел облагородяване, в което първите две свидетелки са
участвали лично. Дори и след премахване на портала никой (включително
ответниците или наследодателите им) не са установили владение върху процесния
имот. Има данни само, че пречките за общото преминаване на граждани през
отчуждените имоти са били премахнати.
Съдът не счита, че ищецът е
загубил правото си на собственост или че владението върху имота е преминало у
другиго само защото строежът, за когото са били доставени панели, не е бил
довършен. Това не значи, че собственикът се е отказал от правото си, нито
значи, че владението автоматично е преминало у други, неуточнени лица. Съдът
намира, че тези лица следва да са конкретно установени, да са установили
фактическа власт върху имота явно и спокойно и да са я
упражнявали постоянно, непрекъснато, несъмнено, през изискуемия от закона
период от време. Съдът стига до този извод, макар че в сега действащия Закон за собствеността
не е възпроизведен текстът на чл. 302 от отменения Закон за собствеността,
имуществата и сервитутите (брой 29 на Държавен вестник от 1904 година), според
който владението е законно, когато съдържа шест признака: постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта,
като своя собствена. Няма съмнение, че тези признаци намират отражение в сега
действащия чл. 68 и следващите от Закона за собствеността. В същия смисъл е и
решение № 304, постановено на 4. V.
1995 г. по гражданско дело № 75 по описа за 1995 г. на I Гражданско отделение на Върховния касационен съд на
Република България, с докладчик съдията Тодор Стоилов. Съдът счита, че за де
установи фактическа власт върху определен имот не е достатъчно едно лице да
преминава през него.
По изложените съображения съдът
счита, че ищецът е доказал правото си на собственост върху процесния имот, а
ответниците не са успели да оспорят нотариален акт за собственост на недвижим
имот - констативен №31, том І, регистър №1040, нотариално дело №100 от 20. ІІІ.
2000 година и приложените по делото актове за държавна собственост.
Поради изложените по-горе
доводи, съдът намира, че нотариален акт №27, том І, регистър №239,
нотариално дело №21 от 2008 година, съставен на 19. ХІІ. 2008 година от Л.Т.,
нотариус с №539 по регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Велинградски районен съд, както и нотариален акт №25, том І, нотариално дело №47
от 28. І. 1974 година засягат правото на собственост на ищците върху урегулиран поземлен имот ХІІІ-7021 в квартал 393 по
плана на Велинград, целият с площ от 500 м2, при граници и съседи:
от север и юг улици с ос. т. съответно 1632-1634 и 1637-1638, а от изток и
запад урегулирани поземлени имоти с номера съответно ХІ-7021 и ХІІ-7021.
Тъй като съдът уважава установителния иск по чл. 124 от Гражданския процесуален
кодекс, посочените нотариални актове следва да бъдат отменени на основание чл.
537, ал. 2 от същия кодекс.
Водим
от изложеното до тук, на основание чл. 124
и 537, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.М. ЕГН**********, Е.Н.Б. ЕГН**********, Н.И.М.
ЕГН**********, И.И.М. ЕГН********** и Я.Н.Т. ЕГН**********, всички живеещи във
Велинград, съответно на ***, ***, ***, *** и ***, че “ВЕЛИНА” АД ЕИК112011596, със седалище и адрес на
управление във Велинград на ул. “Доктор Дошников” №14, представлявано от
прокуриста И.И.И. ЕГН**********, е собственик на урегулиран поземлен имот ХІІІ-7021 в квартал 393 по
плана на Велинград, целият с площ от 500 м2, при граници и съседи:
от север и юг улици с ос. т. съответно 1632-1634 и 1637-1638, а от изток и
запад урегулирани поземлени имоти с номера съответно ХІ-7021 и ХІІ-7021.
ОТМЕНЯ нотариален
акт №27, том І, регистър №239, нотариално дело №21 от 2008 година, съставен на
19. ХІІ. 2008 година от Л.Т., нотариус с №539 по регистъра на Нотариалната
камара и с район на действие Велинградски районен съд, както и нотариален акт №25,
том І, нотариално дело №47 от 28. І. 1974 година
ОСЪЖДА С.Н.М., Е.Н.Б.,
Н.И.М., И.И.М. и Я.Н.Т. да заплатят на “ВЕЛИНА” АД, разноски по делото в размер на 1 912 (хиляда деветстотин и дванадесет)
лева и 50 (петдесет) стотинки.
На основание чл. 258 от
Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава
ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: