МОТИВИ КЪМ НОХД 759/13г.  

 

          Производството е образувано по внесен ОА от РП П..

Обвинението е против С.И.Ц. ***, за това, че на 30.09.2012 г. в с. Б., гр. П. и в гр. С., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи на обща стойност 170,12 лв., собственост на И.И.С. *** и А.К. ***, за които вещи знае, че са придобити от другиго чрез престъпление - кражба, по деяния както следва:

- На 30.09.2012 г. в с. Б. и в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, собственост на И.И.С. *** - трифазен кабел за циркуляр с дължина 2,5 метра; метален профил П- образен профил от 4 мм. огъната ламарина с дължина 1,5 метра; два броя метални цилиндрични бутилки за въздух от компресор, едната с манометър за налягане с височина от 80 см. и диаметър 400 мм.; два бр. метални стойки за маса от железни тръби 1 Ул цола и дължина 80 см. и 1 бр. стойка от метална шина с дължина 60 см. - на стойност 100.75 лв., за които знае, че са придобити от другиго - К.Г.Ц., И.В.В., Е.Л.А., Д.В.В. и П.А.А. / спрямо когото наказателното производство е прекратено / чрез престъпление „кражба"

- На 30.09.2012 г. в с. Б. и в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, собственост на А.К. ***6 бр. арматурно желязо ф-8 с дължина 5 м.; 4 бр. арматурно желязо ф-8 с дължина 2 м.; 4 бр. арматурно желязо ф-8 с дължина 3 м.; 4 бр. арматурно желязо ф-8 с дължина 3,50 м.; 4 бр. арматурно желязо ф-8 с дължина 3,55 м. - на обща стойност 69,37 лв., за които знае, че са придобити от другиго - Е.Л.А. и И.В.В. чрез престъпление „кражба" - Престъпление по чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.

 

 

Със същия обвинителен акт са били предадени на съд и К.Г.Ц. и И.В.В. за извършено от тях престъпление по чл.194 ал.1, във вр, с чл.20 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1,  а за А. и във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, както и Е.Л.А. и Д.В.В. за извършени от тях  престъпления по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

 Със съдебно одобрено споразумение от 11.06.13г. по делото: И.В.В. и  Е.Л.А. са признати за  ВИНОВНИ в това, че  на 30.09.2012г. в с.Б., обл.П., при условията на продължавано престъпление в съучастие  като съизвършители по между си и с Д.В.В. и К.Г.Ц. в различни комбинации са отнели чужди движими вещи – водна помпа, кабели и метални предмети, подробно описани в диспозитива на обвинителния акт,  на обща стойност 280,12 лв. от владението на И.И.С. *** и А.К. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като Е.А. макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.194 ал.1, във вр, с чл.20 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1,  а за А. и във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК на подсъдимия И.В. било наложено  наказание Пробация с пробационни мерки по чл.42 а ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от по ЕДНА ГОДИНА всяка, а на подсъдимия Е.А. било наложено  наказание със същите пробационни мерки, но за срок от по ШЕСТ МЕСЕЦА.

Със същото споразумение Д.В.В. и К.Г.  Ц. са признати за ВИНОВНИ в това, че  на 30.09.2012г. в с.Б., обл.П.  в съучастие като съизвършители по между си и с Е.Л.А. и И.В.В. са отнели чужди движими вещи – водна помпа, кабели и матални предмети, подробно описани в диспозитива на обвинителния акт, на обща стойност 210,75 лв. от владението на И.И.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.194, ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.“б‘ от НК им било определено за всеки от тях наказание Пробация с пробационни мерки по чл.42 а ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от по ДЕСЕТ МЕСЕЦА. 

Пред настоящия съдебен състав производството по делото продължи само досежно обвинението против подсъдимия С.Ц. и за вещно укривателство на част от откраднатите от четиримата осъдени вещи.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура, който настоява , след като подсъдимият бъде признат за виновен, да му се наложи ефективно наказание лишаване от свобода.

Защитникът оспорва съставомерността на деянието, позовавайки се на липса на установяващи я по несъмнен начин доказателства. Пледира оправдателна присъда, за каквато настоява и  подсъдимият.

Последният отрича и съпричастността си към приписаното му престъпление.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

На 29.09.2012 г. свидетелите братята И.В. и Д. В., К.Ц., Е.А. се били събрали в дома на братята В. в с. Б. да празнуват рожден ден на тяхна приятелка -  Б.В.. Там били още и св. П.А.,  А.Б.,  С.В..

След полунощ и вече на 30.09.2012 г. около 02.00 ч. четиримата свидетели братята В., Ц. и А., заедно със св. П.А. решили да извършат кражба на метални предмети от къщата на пострадалия И.С. и да ги продадат.

Всички те заедно отишли до къщата, Е.А., И.В. и Д.В. прескочили оградата, влезли вътре и изнесли следните вещи: водна помпа с електромотор „Вида" - два цола; трифазен кабел за циркуляр с дължина 2,5 метра; метален профил П- образен профил от 4 мм. огъната ламарина с дължина 1,5 метра; два броя метални цилиндрични бутилки за въздух от компресор, едната с манометър за налягане с височина от 80 см. и диаметър 400 мм.; два бр. метални стойки за маса от железни тръби 1 цола и дължина 80 см. и 1 бр. стойка от метална шина с дължина 60 см.; след което започнали да подават посочените вещи на К.Ц. и на св. П.А..

Заедно отнесли откраднатите вещи в гаража на В..

По-късно същата нощ, след като всички си легнали да спят, И.В. и Е.А. решили да извършат кражба и от друг имот наблизо - къща в строеж, собственост на пострадалия А.К.К.. Двамата отишли до стоежа и  взели 16 бр. арматурно желязо ф-8 с дължина 5 м.; 4 бр. арматурно желязо ф-8 с дължина 2 м.; 4 бр. арматурно желязо ф-8 с дължина 3 м.; 4 бр. арматурно желязо ф-8 с дължина 3,50 м.; 4 бр. арматурно желязо ф-8 с дължина 3,55 м. Отново отнесли всичко в дома на В..  

 Същата нощ, около 04.00 ч., св. Е. А. се обадил по телефона на подс. С.Ц. с молба да превози с автомобила си вещите до изкупвателен пункт, където да ги предадат.

 Рано сутринта А. нарязал арматурата на парчета с ъглошлайф и се обадил отново на подс. С.Ц. да идва.

Последният пристигнал с лек автомобил „Опел Астра" синьо-зелена на цвят, която,  по негово решение, паркирал в гаража, така че не вижда от улицата какво се товари. Натоварили откраднатите от дома на постр.  С. вещи с  изключение на водната помпа.

След това подс. Ц. се качил в автомобила си и потеглил за П. заедно със св. К.Ц., Е.А. и И.В. ***. По пътя св. И. В. казал на подсъдимия, че имат превозваните вещи  от извършена кражба през нощта.  Подсъдимият разбрал и за втората кражба и предложил да не предават  всички вещи на един пункт, „за да не могат да ги хванат“.

 Стигнали  до пункт за изкупуване на черни и цветни метали на фирма „С. И. Т." ООД в района на „Търговията" в гр. П., на ул. „З." № *. Там била св. Б.А. - управител и касиер на базата. Тя претеглила предметите и заплатила сумата от 66,71 лв., издала и покупко-разплащателна сметка на името на св. К.Ц., който носел в себе си личната си карта.

От получената сума дали на Ц. *** лева , а с останалите купили почерпка.  

Като се върнали обратно в Б., А. помолил Ц. да откарат и отнетото арматурно желязо от строежа, но последният обяснил, че това ще стане по-късно през деня.

 Така следобедните часове той отново пристигнал , свидетелите А. и И.В. натоварили и нарязаната от първия арматура и тримата заедно с автомобила на Ц. и управляван от него я закарали в пункта за изкупуване на метали в гр. С., на ул. „С. С." № **. Там я предали на св. К.М., която я претеглила и им платила. На Ц. *** лв.

При тези данни по делото прокурорът е предал на съд К.Г.Ц. и И.В.В. за извършено от тях престъпление по чл.194 ал.1, във вр, с чл.20 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1,  а за А. и във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, както и Е.Л.А. и Д.В.В. за извършени от тях  престъпления по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК. Четиримата са били осъдени за тези престъпления с влязло в сила на 11.06.13г. съдебно одобрено споразумение.

С.Ц. е обвинен в извършване на вещно укривателство по чл. 215, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 194, ал.1 от НК  и за това, че на два пъти на 30.09.12г. и с цел да набави за себе си имотна облага е спомогнал на бъдат отчуждени откраднатите от осъдените свидетели вещи, при положение, че от къде произхождат същите - от извършената кражба през нощта.

Обвинението, така както е възприето от прокурора, се атакува от защитата с убедителни възражения, изградени  на база на събраните противоречиви доказателства относно следните факти -  известен ли е бил за подсъдимия престъпния произход на превозените от него вещи и и извършил ли е с всеки от превозите, необходими за разпореждането с тези вещите с цел и сам да се облагодетелства материално. Третият оспорен, отново напълно резонно и мотивирано, факт касае датата на извършване на инкриминираните престъпни деяния, респ. на едното от тях, включено в състава на възприетото продължавано такова по правилата на чл. 26, ал.1 от НК.

Съдът призна убедителността в доводите на защитата, но не и тяхната основателност. Убедителността се оказа предопределена от коментираната и в защитната теза конфронтация на онези доказателствени източници, които съдържат информация именно относно оспорваните в отбранителната позиция обстоятелства.

 Относно останалите обстоятелства, включени в предмета на доказване, спор няма. Така, дори самият подсъдим не отрича, иначе установеното и чрез почти всички останали доказателства, че действително е бил търсен и в ранните сутрешни часове на деня ( преди разсъмване)  от А. и на чиято молба да превози някакви вещи откликнал. Обяснява, че необичайното обаждане по това време през нощта отдал на възприетото от него пияно състояние на А..  Не отрича, че на два пъти, но твърди, че в два различни, последващи дни, превозил инкриминираните като предмет на всяко от отделните деяния вещи. Сочи като причина за предаването на вещите в различните пунктове, това, че пунктът, в който първия път били предадени железата, не работел на следващия ден - неделя и поради това тогава предали останалите железа в пункт в С..  Не отрича, че е видял какво превозва  - стари железа, които има в повечето селски къщи и които момчетата решили да предадат, за да изкарат пари. С това обяснява твърдяната от него липса дори и на съмнение у него за престъпен произход на вещите. Още повече - сам А. му бил казал, че желязото било събрано от къщата на В.. За извършения превоз Ц. не отрича да е получавал пари, но -за  заплащане на извършените от него разходи - заплатен му бил само бензина и двата пъти.

С оглед на тези изявления на подсъдимия в обясненията му и при признатия амбивалентен характер на последните като доказателствено средство и средство за защита, се наложи тяхната персонална преценка и съпоставката им с всички останали доказателства. Директната съпоставка на твърденията на подсъдимия с тенденциозно еднопосочните им в показанията на свидетелите братята В. и А. визира едно същество разминаване - спроед подсъдимия въобще не е ставало въпрос откъде свидетелите имат вещите, които той превозва, но според показанията в с.з. на Д. В. и А. - последният му казал , че били от двора на В.. 

Не може да се отрече привидната достоверност в твърденията и привидно логичните обяснения, които подсъдимият дава за всеки обслужващ защитата теза факт. Те обаче съдържат и твърдения, които са в разрез дори с житейската логика. 

Сам подсъдимият твърди, че не е познавал нито един от осъдените свидетели, освен А., но въпреки това се съгласил да извърши искания от тях превоз и то само срещу покриване на стойността на разходите по превоза. При това - двукратно и дори според собствените му твърдения - в два дни. При това изминавайки в двата случая маршрути през три различни населени места: Л. - Б. - П. и- обратно в Б., където оставил свидетелите  и няколко часа по-късно : Л. - Б. - С. и отново - обратно в Б..

Ако се приеме, че се съгласил само поради познанството си с А., стои друг въпрос. Наистина, превозвал бил и преди вещи на А. ( който така и не си спомни това ), но сам признава, че това били вещи, които впоследствие узнавал, че А. вземал от дома на баба си ( виж обясненията му за печката), дори и вещи на баща си ( „желязо за асмалъка“). Отново според собствените му твърдения ,бабата и бащата търсели след това от него, за да отговаря за липсата на тези вещи. Изводът от признанията на самия Ц. е, че той е знаел за противоправно отнети от А. вещи ( макар и от негови близки родственици). Тези вещи са били все от желязо, което трябвало също да се превози за предаване в пунктовете за изкупуване.   Как, при това, да се приеме, че сега, когато бил търсен дори по необичайно време в ранните часове на деня, не се усъмнил ? 

Твърденията на подсъдимия са житейски неправдиви. Тяхното опровержение обаче е резултат и от комплексната преценка и оценка на останалите доказателства и доказателствени средства относно спорните по делото релевантни факти.

Формално и традиционно те са противопоставени, предвид версията, който обслужват. Към едната група принадлежат показанията на свидетелите З., И., т., П., М. , А. , дадени в с.з., както и показанията на св. И. от ДСП, приложената сметка с автор св. А. . Тази доказателствена група обслужва обвинителната теза.

Бранещите защитната теза доказателства са показанията на разпитаните като свидетели и осъдени за кражбата на инкриминираните вещи лица А., И. и Д. В. и К. Ц..  Последните не отричат фактите, които признава и подсъдимия - превоза на вещите от него с автомобила му на два пъти и заплащането на тази услуга. Отричат подсъдимият да е знаел, че вещите били крадени с признанието, че му било съобщен легален произход или обявяват сами, че тази факт им е неизвестен.  Твърдят, че същият не е имал материална изгода от превоза, тъй като е получавал само пари за разход за бензин. 

Установената непоследователност и противоречивост между твърденията на част от тези лица, установени при съпоставка между дадените от тях показания в с.з. като свидетели и прочетените по реда на чл. 281, ал.2 вр. ал. 1 или т.2 от НПК техни обяснения в качеството им на обвиняемия по реда на чл. 222 от НПК и съпоставката между твърденията на всеки от тях, както и тази с обясненията на подсъдимия - затвърди добитите непосредствени впечатления у състава на Съда за зле прикриван стремеж да се депозира информация, подкрепящи развиваната защитна версия, че Ц. не знаел за кражбата и е получил пари само за превоза.

 Съвсем тенденциозно и преднамерено свидетелите  К. Ц., Д. В. и Е.А. депозираха различни показания от обясненията си в ДСП относно спорните обстоятелства.  Така св. А. заяви, че не помнел да се е обаждал в раните часове - 4-5 ч. сутринта на подсъдимия, но пък това се признава от дори от св. И.В..   В с.з. А. е категоричен, че казал на подсъдимия от къде са превозваните железа - събрани били от дома на В. - пълно съвпадение в твърдението на самия Ц.. Но -  противно на  заявеното от свидетеля в разпита му по реда на чл. 222 от НПК ( л. 107 ДСП ), в който признава, че докато пътували към пункта в П. с К. Ц. и И. В., последният признал на подсъдимия, че превозваните вещи били откраднали. Този факт се отрича от самия И.В. (виж показанията му в с.з.) и установява поредната непоследователност в общите твърдения на извършителите на кражбата.

Всъщност самият А. след прочитане на обясненията му от ДСП не заема категорична позиция относно твърдението си от ДСП, че И. В. признал през подсъдимия от къде са железата. От една страна поддържа в с.з. обясненията си от ДСП , от друга - не помни И.В. да е казвал на Ц. , че вещите били крадени. Сигурно е, че свидетелят предпочете вместо категоричното отричане на известен нему факт, затаяването му, представено неубедително като липса на съхранен спомен. Същият коментар следва и за твърдението в обясненията на ДСП относно начина, по който са сдобили с арматурното желязо, превозено  втория път, което е - „казахме на С. и за желязото, че е крадено“ . 

Такава промяна относно коментирания факт липсва при съпоставка между обясненията като обвиняем на ДСП на Д. В.  и свидетелските му показания. Той е напълно последователен, не е водил лично разговор  с подсъдимия относно произхода на вещите и не знае дали му е бил известен преди или при самото им транспортиране.  Смущаващо ( и до степен дискредитираща демонстрираната увереност в този факт) е , че едва след прочитане на обясненията на Д. В. той внезапно си спомни как Е. А. му казал, че обяснил на подсъдимия, че вещите ги събрали от двора им ( на В.). Повече от ясен стана еднопосочния стремеж на осъдените вече свидетели да депозират показания, опровергаващи факта, че на подсъдимия е бил известен действителния произход на предмета на вмененото му престъпление.

С него се обяснява и неубедителността в показанията на Ц., резултат от едновременно поднасяне на конкретни факти ( кои са пътували първия път за предаването на вещите и какви пари са получили) и заявената многократно липса на спомени за други конкретни обстоятелства. Очаквано, и той, както и останалите осъдени свидетели, твърди, че Ц. бил получил пари само за покриване на разходите си по транспорта. Засегната способност на свидетеля да съхранява възприети впечатления се отдава отново на прозряната цел за предоставяне на информация за оправдаване на подсъдимия. Защото в обясненията си от ДСП и като обвиняем Ц. е признал, че именно подсъдимият и докато пътували към пункта в П., им е дал съвет да бъдат предадени вещите на два различни пункта вещите - „ за да не ги разберат“.

Последните твърдения се съдържат и в показанията на св.Т. , възпроизвеждащи дадени пред него в рамките на полицейската проверка обяснения на подсъдимия и един от осъдените свидетели. Без да персонифицира последния, свидетелят категорично потвърди, че „ едно от момчетата“ признало как именно Ц. предложил вещите да бъдат предадени на два пункта - „ за да не се разбере за останалите“ .  Ясно е, че такива признания е правил именно св. Ц. , тъй като те съвпадат с обясненията му от ДСП за този факт, който Съдът прие за установен.

Ц. се оказал добър съветник на крадците в превантивни действия, с които да се затрудни евентуално бъдещо разследване на кражбата. Отново по негов съвет, автомобилът му е бил товарен вътре в гаража, за да се осуети възможността някой да наблюдава. Този факт се сочи еднозначно в показанията на св. Т. и  И., а това, че вещите са товарени в гаража се признава от св. И. В. и Ц..

Установи се също, че А. потърсил Ц. около 4 ч. сутринта, което се признава и от св. И. В.  и от свидетелите И. и Т. ( с оглед депозираните пред тях обяснения на самия Ц., които възпроизвеждат ). Не се отрича и от подсъдимия , който представя обаче несподелено от Съда обяснение за него.

Обсъдените горе факти в тяхната същност и хронология водят еднозначно до извода, че Ц. е знаел какъв е произхода на вещите. Сам е направил такива признания в хода на полицейската проверка ) „много ясно, щом ме търсят в 4 ч. сутринта“). И това действително е един от фактите, които потвърждават, че нему е известен конкретния произход на вещите. Знаейки, че вещите са крадени прави две предложения, които се приемат - автомобилът се товари в гаража, за да не се вижда от улицата какво се качва в него;  вещите се предават на два пункта, за да се затрудни бъдещото им откриване, в случай на разследване. 

Така, че обсъжданият спорен факт - относно знанието за действителния произход на вещите -  съвсем не е установен само ( както твърди защитата) въз основа на предпроцесните признания от страна на подсъдимия пред полицейските служители, възпроизвели ги в показанията си. Налице са установени горните факти, които в своята съвкупност и взаимовръзка обосновават факта за знанието.

И наред с това, пред четиримата полицейски служители Ц. е отговорил утвърдително на въпроса на св. И. дали е знаел, че това, което превозил било откраднато. Да, вярно е, както настоява защитата, че четиримата полицаи не възпроизвеждат напълно идентично репликата на подсъдимия съдържаща това признание. Такава идентичност в показанията относно определени факти всъщност всякога поставя съмнението, че са подготвени по сценарий. Възпроизведените реплики в коментираните гласни доказателствени средства са с достатъчно близък, дори еднакъв смисъл „ какво ми пука/ ме интересува, те нали ми плащат“. При това,  всеки от полицейските служители е категоричен как подсъдимият директно е признал ,че знаел от къде са вещите ( „Да…“; „много ясно...“; „ отговори утвърдително…“).

Горният анализ на противопоставените доказателствени източници изолира като основа за фактическите изводи на Съда онези неустойчиви твърдения на осъдените свидетелите, които са израз на неподправения им стремеж към оневиняване на подсъдимия. Неистинни са твърденията от с.з. на А., че именно той казал подсъдимия, че вещите са били от двора на В.,  при установеното вътрешно противоречие с твърденията му от досъдебното производство че И. В. е признал действителния им произход. Последният отрича това и установява ново противоречие - този път между неговите твърдения и тези на А. от ДСП.  

Неистинни са и твърденията на св. Д.В., че А. му е споделил обяснението,   което дал на подсъдимия за вещите - собствени на В. и събрани от двора им. То, разбира се, е еднопосочно на заявеното в с.з. от И. В. и дори от Е. А. и подчинено на целта им да обслужат защитната теза. Диаметрално противно обаче на признанията на А. от ДСП, които са истинни поради пълното им потвърждение от показанията на свидетелите Т.,  И., З. и П. и обективните факти, обуславящи категорично извода, че подсъдимият е знаел  престъпния произход на предмета на вмененото му престъпление.

Единият от тези (обсъдени горе) факти е свързан с предложението на самия Ц. вещите да бъда предадени на два различни пункта с цел да се осуети възможността при евентуално разследване те да бъдат установени , а от там - и извършителите. Като не оспорва, че действително Ц. е предложил продаването на вещите да бъде на два пункта , защитата , въз основа на твърденията на самия подсъдим и подготвено съвпадащите с тях показания на осъдените за кражбата свидетели, сочи за причина - от една страна невъзможността вещите да бъдат превозени на един курс поради обема им и от друга - това, че пунктът , в който са били предадени първия път, не работел на другия ден, когато всъщност били предадени останалата част от откраднатите вещи. Тоест - твърди се и, че предаването е станало в два поредни дни, а не както е инкриминирано - на един ден.

Причината авторът на обвинението да възприеме, че действията на подсъдимия по спомагане отчуждаването на процесните вещи  са извършени на два пъти , но в един и същи ден - по обяд и след обяд са твърденията на А. в ДСП като обвиняем, тъй като той категорично е заявил ( както е възприето и в ОА), че и двата пъти е пътувал с Ц.. Той е бил единственият от свидетелите, който е пътувал с подсъдимия и при двата превоза. В с.з. А. отрича предаването да е един и същи ден и заявява, че било в два дни, което визира противоречие с твърденията му и относно този факт и отново води за извода за тяхната непоследователност, дължаща се на целта му да заяви твърдения, бранещи прокараната защитна версия. Тук още по-категорично се установява, че А. лъже. Защото: Това, което несъмнено се установява от обясненията на подсъдимия, както и от всички твърдения на В., Ц. и А. е, че 1.първия път  вещи са били предавани в П. - тоест в пункта, в който работи св. А. 2. При това пътуване са присъствали подсъдимия А., Ц. и И. В.  и 3. Предадените тогава вещи са били откраднатите от дома на С. .  Същевременно самият Ц. твърди от една страна, че сам предложил арматурното желязо, което превозил втория път да се предаде в С., като от една страна обяснява с това, че отишли до П. , но там не работили,  като същевременно твърди, че той се насочи към С., защото предния ден, когато предавали в П. прочел, че неделя е почивен ден.

 Действително 30.09.12г. е неделен ден . Но категорично е установено, че кражбите са извършени  на два пъти през нощта на 30.09.12 г. и още следващия ден през светлата част са предадени първия път част от тях. Категорично е установено, че това са именно вещите отнети от дома на С., предвид показанията на св. К. Ц., И. В., А. и дори признанията на подсъдимия ( първия път превозвал стари неща, за които поради видът и естеството им не се бил усъмнил в произхода ). Това са били лицата, които са пътували с подсъдимия за предаването на пункта в П.. Поради това Съдът не възприе, че датата 01.10.12г., която  отразена в покупко-изплащателната сметка на л. 16 от св. А. е достоверна ( 01.10.12г.). Св. К. Ц., който се е подписал под съпровождащата тази сметка декларация и с чиято лична карта са били предадени тези вещи в понеделник 01.10.12г. вече се  е прибрал в дома си в П..   

Така Съдът прие, че вещите са предени на два пъти, но в един и същи ден.- 30.09.12г. - първата част - отнетите от пострадалия С. *** и втората част - арматурното желязо от стоежа на К. - след обяд. Всъщност последното се установява и показанията на св. М., която го е изкупила на пункта в С.. Конкретиката в показанията й е напълно житейски оправдана, предвид сочените от самата нея факти. Тогава е работила в пункта по изключение и за да замести родителите си, които били от обяд инцидентно ангажирани поради внезапно заболялата й баба.

          Възможно е и обемът на предадените вещи да е бил такъв, че да е затруднявал превоза им с процесното МПС на един път, но това съвсем не е била причината за предаването в два различни пункта за изкупуване. Предложението в тази насока е дадено именно от подсъдимия и то с цел да се избегне лесното разкриване на предмета на престъплението в случай на разследване. Анализът, обосновал установяването на факта , че подсъдимият е такова предложение с такава цел е пространно изложен на стр. 9 ( виж там).

 А цялостният анализ на доказателствената съвкупност пък обоснова изводите за обективна съставомерност на инкриминираното престъпно деяние при възприетата форма спомагане за отчуждаване на вещи с престъпен произход .  Подсъдимият е извършил в рамките на един и същи ден и през няколко часа, въз основа на отделни свои решения (с оглед възприетите твърдения на А. от ДСП) ,  превоз с ползван от него автомобил на вещи, предмет извършена от свидетелите В., А. и Ц. кражба. Превозът е бил до два пункта за изкупуване на черни и цветни метали, където откраднатите вещи били предадени срещу заплащане.

Установена е и субективната съставомерност на  двете инкриминирани деяния, възприети като едно продължавано. Знаел е, че вещите, които превозва до единия и след това до друг пункт са били предмет на кражба, извършена часове по-рано от осъдените за нея свидетели. Съзнавал е и поради това и противоправността в действията си. Предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните последици. 

В хронологията на обсъждането тук се налага разглеждането и на третото резонно възражение на защитата, свързано с оспореният допълнителен признак на субективната страна на престъплението  - действал ли е деецът със специалната цел да набави за себе си имотна облага. Всъщност , данните по делото, дори самите обяснения директно установяват алтернативната цел ( за другиго имотна облага - за извършителите на кражбата), но с такова обвинение Съдът не е сезиран. 

 Възражението за субективна несъставомерност е адекватен отговор на установеният доказателствен спор и относно този факт. Нещо повече - трябва да се признае, че именно това възражение е най-сериозно доказателствено обезпечено.  Освен, че показанията на осъдените за предикатното престъпление свидетели в с.з. са отново напълно еднопосочни - на подсъдимия е бил заплатен само бензина, в обясненията си на ДСП Ц. е дал аналогични твърдения „в колата се разбирахме колко пари ще дадем на С. за бензин“ ( л. 89, гърба).  Да се приеме, че  подсъдимият е извършил инкриминираните действия без цел да се облагодетелства от тях, противоречи на всякаква житейска логика. Това противоречие се основава на собствените му твърдения. Самият той твърди, че не познава нито един от останалите извършители на кражбата освен А.. Но отношенията, които описва с него съвсем не предполагат извършването на такава услуга, каквато настоява, че направил. В обясненията си Ц. признава, че отношенията му с А. се изразяват в контакти по повод аналогични молби на последния - Ц. да превози негови вещи. Такива били превозени от подсъдимия неколкократно.  Включително и вещи, които А. бил отнел от владението на баща си и баба си без тяхно знание и съгласие и които впоследствие си ги търсели от Ц.. Така, ако подсъдимят сам настоява колко  правомерно е действал като само е извършил услуга срещу заплащане на последната , нелогично е да се открие причината за тази му услужливост. Още повече, че той пътува от друго населено място - от с. Л. до Б. и след това до П. за предаване на вещите, след което отново връща в Б. пътуващите с него Ц., И. В. и А.. Още по-нелогично е да се приеме, че се връща втори път, все така отзивчиво, без очаква да се облагодетелства. Вторият път изминава маршрута Л. - Б. - С. и отново в Б., за да остави И. В. и А., които пътували с него. Наред с това самият Ц. въобще не твърди да е получавал пари , дори и за покриване на разходите за бензин, а сочи „той ми сипа бензина за 10 лева“.

Само Ц. в обясненията си на ДСП е заявил, че заплащането на подсъдимия било„ за бензина“, което твърдения Съдът не възприе за истинно.  Това уточнение отсъства в признанията на А. на ДСП , където той сочи, че на С. му били „платили“ и двата пъти по десет лева.  Точно такива признания - че му е било заплатено е правил подсъдимия и в хода на полицейската проверка пред свидетелите И., Т.З. и П., чиито показания са напълно еднопосочни при възпроизвеждане на конкретната реплика на подсъдимия, съдържаща това признание „ какво ме интересува, че вещите са крадени, те ми плащат за това, те да се оправят “. 

Несъмнено, подсъдимият правилно не се е възприемал като участник в кражбата , какъвто действително не е. Извършил е обаче приписаните му две престъпни деяния. На два пъти на 30.09.12г. е превозил с автомобила си и с цел да набави за себе си имотна облага вещи, които е знаел, че са били придобити чрез престъпление - кражба, с което е спомогнал те да бъдат отчуждени. Двете деяния са извършени през няколко часа, при идентична обстановка, осъществяват едно и също престъпление поотделно , при еднородност на вината , като второто се явява несъмнено продължение в обективно и субективно отношение на предхождащото го. Така правилна е преценката, че се касае до едно продължавано престъпление  по чл. 26, ал.1 от НК, както е инкриминирано и с предмет вещи на стойност 170.12 лева според експертната оценка.

При установена обективна и субективна съставомерност на вмененото на подсъдимия деяние, Съдът го призна за виновен в извършването му , възприемайки, предвид изложеното горе, правната квалификация по предложение текстове.

 Обществената опасност на деянието е силно занижена. От една страна се касае до една последваща престъпна дейност, но от друга предмет на същата са вещи с парична равностойност, която е само ½-ра от  установената за страната минимална работна заплата. Това обстоятелство се отразява на характеристиката на престъпното деяние, правейки го различно при съпоставка с обичайните престъпления от този вид.

Освен това, в случая и поради тази специфика на деянието и най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко и налагането му би довело до нарушаване на принципа на справедливостта. За да бъде спазен същия и да може наказанието да се яви от една страна справедливо възмездие за извършеното престъпно деяние и едновременно с това да обезпечи очаквания за постигане на целените промени в съзнанието на дееца и постигане на целеното обществено въздействие, съобразявайки предходните осъждания на подсъдимия - л. 140, които сочат, че извършва настоящото деяние и в изпитателния срок по последното от двете предходни осъждания ( по НОХД 446/10г. на ПРС) и негативните характеристични данни ( множество ЗМ - л. 142) , Съдът прие, че подсъдимият на основание чл. 55, ал.1 т.1 от НК следва да бъде осъден на осем месеца лишаване от свобода.

Такова наказание, но в размер на четири месеца лишаване от свобода е било наложено на подсъдимия и по НОХД 446/10 , което е приключило със съдебно одобрено от ПРС споразумение на 25.02.10г. , на която дата е и влязло в сила.  На основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е било отложено за изпитателен срок от три години. Извършването на процесното престъпление в този изпитателен срок  предпостави и активирането на условното осъждане по чл. 68, ал.1 от НК. С оглед на това, Съдът постанови отделно и изцяло подсъдимят да изтърпи и наложеното му по НОХД 446/10г. наказание от четири месеца лишаване от свобода.

При условията на чл. 61 т.2 вр. чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС се определи първоначален строг режим и в Затвор за изтърпяване на двете наказания: наложеното за процесното престъпление - осем месеца лишаване от свобода и наложеното по НОХД 446/10г. -  четири месеца лишаване от свобода.

 Като се имаха предвид възложените със съдебно-одобреното споразумение по делото разноски на осъдените за предикатното престъпление, в тежест на подсъдимия се възложиха припадащите се съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 20 лева - по сметка ОД МВР П. и 33 лева - по сметка на ПРС.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си, което обяви на страните като разясни възможностите и сроковете за обжалване и протестиране.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: