Р Е Ш Е Н И Е
№ 450/10.7.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в
открито заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА -
НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1206 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във вр. с Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Делото е образувано по жалба на Н.Г.Б. ЕГН **********,***, чрез адв. М.
против Уведомително писмо № 153 /подмярка 4.1, изх.№ 02-6500/4032#15 от
21.05.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в което е
обективиран отказ да се сключи анекс за удължаване срока на Договор за
отпускане на финансова помощ № 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016 г. по подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.“
по заявление вх. № 02-6500/4032#11 от 16.03.2021 г.
По посочената жалба е било образувано адм.д. № 671/2021 по описа на
Административен съд – Пазарджик, като с Решение № 131/24.02.2022 г. оспореното
уведомително писмо е отменено. Срещу решението на Административен съд –
Пазарджик е подадена касационна жалба, по която е образувано адм.д. № 4574/2022
по описа на Върховния административен съд. С Решение № 11852 от 20.12.2022 г.,
Върховният административен съд е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на Административен съд – Пазарджик.
Отказът
е оспорен като постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. По същество
се твърди, че от момента на сключване на посочения договор до началото на м.
юни 2019 г., жалбоподателят е
изпълнявала всички свои задължения по договора, но поради значително изменение
на обстоятелствата през м. юни 2019 г., а именно паднали проливни дъждове, е
било препятствано изпълнението на дейностите по проекта. Поради това, със
заявление вх. №02-6500/4032 от 09.07.2019 г., жалбоподателят е поискала да бъде
продължен срокът на договора за отпускане на финансова помощ, поради обективна
невъзможност от страна на изпълнителя ЕТ „РАЛИ - Димитър Мирев“ да завърши в
срок „Подобект 1” Изграждане на ограда“, заради настъпилите лоши метеорологични
условия, причинени от падналите обилни валежи в периода 01.06.2019 - 29.06.2019
г. В тази връзка се изтъква, че въпреки писмените доказателства представени от
жалбоподателя, административният орган е постановил процесния отказ да се
сключи анекс към договора, без преди това да е изяснил всички факти и
обстоятелства от значение за случая, както и без да е обсъдил всички
представени му доказателства. Сочи се нарушение на чл. 35 от АПК и чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК. Изложени са съображения и за нарушение на материалния закон в
насока, че административният орган не е разграничил институтите на извънредни
обстоятелства и значително изменение в обстоятелствата. Изложени са съображения
и, че актът е издаден в противоречие с целта на закона. Иска се отмяна на оспореното
уведомително писмо като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. М., който поддържа жалбата. Претендира
разноски.
Ответникът
- Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, редовно
призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. С писмено становище
вх. № 1588/23.02.2023 г., чрез процесуалния си представител юрк. В. оспорва
жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между
Държавен фонд „Земеделие“ (Фондът), от една страна и Н.Г.Б., в качеството ѝ
на „ползвател“ от друга, на основание чл. 42, ал. 3 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“
от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9 от 21.03.2015 г.), е
сключен Договор за отпускане на финансова помощ № 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016
г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Според
определения в чл. 1 предмет на договора, Фондът предоставя на Ползвателя
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“,
за изпълнение на одобрен проект № 13/04/1/0/03355 „Създаване на лешникова
градина и закупуване на земеделска техника“.
В
чл. 2 от Договора е установено, че Фондът изплаща помощта до максималния размер
по чл. 3 при условие, че Ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване
на одобрения проект, условията и сроковете, определени в договора, анексите към
него и относимите нормативни актове и актове на правото на Европейския съюз.
Според
чл. 6, ал. 1 от Договора, Ползвателят се задължава да извърши инвестицията
предмет на договора, в срок до 24 месеца, а за проекти с включени
строително-монтажни работи или създаване
на трайни насаждения до 36 месеца, като по аргумент от чл. 6, ал. 2 от същия
договор, срокът започва да тече от датата на подписването на договора.
Съгласно
чл. 31 от същия договор, изменение и/или допълнение на договора може да се
извърши по искане на Ползвателя, прието за основателно и допустимо от Фонда,
въз основа на представени към искането доказателства за преценка на неговата
основателност. Съответно съобразно чл. 31, ал. 4 от Договора, Фондът се
съгласява или отказва исканата промяна в
срок до един месец от подаването на искането по ал. 1, а когато са изискани
документи или информация по ал. 3 – до 14 дни от изтичане на срока за
представянето им и уведомява Ползвателя, включително за мотивите, ако отхвърля
искането. Съответно по аргумент от чл. 31, ал. 6 постигнатите договорености за
изменение или допълнение на договора се оформят с двустранно подписани
допълнителни споразумения, които са неразделна част от договора.
В
контекста на горните и по силата на представения по преписката Анекс № ІІІ от
25.09.2018 г., чл. 6, ал. 1 от договора е променен в смисъл, че Ползвателят се
задължава да извърши инвестицията предмет на договора, в срок от 39 месеца.
Съответно,
договорено е между страните, по силата на чл. 32, ал. 1, т. 1 от процесния
договор, че същият се прекратява при изтичане на предвидените в него срокове.
От посочените
следва, че срокът на договора е започнал да тече на 07.04.2016 г. и е изтекъл
на 07.07.2019 г. (39 месеца).
В
Приложение № 1 към Договора, като вид дейност по проекта е посочен „Подобект 1–
Изграждане на ограда“ с площ от 3391,06м², на стойност 35994,20лв.,
съобразно приложената количествена стойностна сметка. С Анекс № II от
14.05.2018 г. е изменена Таблицата на одобрените инвестиционни разходи, но
посочената ограда продължава да фигурира като предвиден инвестиционен разход.
Във
връзка с изграждането на Подобект № 1 „изграждане на ограда“ е сключен и Договор
за изпълнение на строително монтажни работи /СМР/ от 09.05.2016 г., между
жалбоподателя Н.Б., в качеството ѝ на възложител и ЕТ „Рали – Димитър
Мирев“, ЕИК *********, в качеството му на изпълнител. Уговорен е срок на
изпълнение на строителството до 31.07.2016 г. Установява се от представената по
делото преписка, че между жалбоподателя и ЕТ „Рали – Димитър Мирев“ е сключен
само един договор – от 09.05.2016 г., който грешно е посочен в процесното
уведомително писмо с дата 09.05.2015 г.
С
Искане/уведомление за промяна вх. № 02-6500/4032 от 09.07.2019 г., Н.Б. е
поискала от Директора на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл. 52, ал. 1
от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., срокът за извършване на инвестицията по
процесния договор да се удължи до 30.11.2019 г. Като мотиви за искането е
посочено „… Падналите проливни дъждове през месец юни, допълнителните грижи и средства за ограничаване пораженията
върху площите с насаждения, препятстваха изпълнението на дейностите по проекта.
За гореспоменатите форсмажорни обстоятелства, прилагам документ, издаден от
Националния институт по метеорология и хидрология….“. Към искането е приложена справка
изх. № ОД-03-309-1 от 05.07.2019 г. на Националния институт по метрология и
хидрология, филиал Пловдив.
С
уведомително писмо № 539-6500/4032#2 от 02.08.2019 г., административният орган
е уведомил Б., че на основание чл. 52, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.,
следва в 10-дневен срок да представи допълнителни документи с оглед отправеното
искане.
В
отговор на указанията, с писмо вх. № 02-6500/4032#3 от 20.08.2019 г., Б. е
представила: Акт обр. 10 от 15.05.2019 г. за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството; Акт обр. 11 от 10.08.2019 г. за
установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството; становище
и др.
При
тези данни е била изготвена Докладна записка вх. № 02-6500/4032 от 20.09.2019 г.
от Директор дирекция в ДФ „Земеделие“, в която след като е описана разменената
кореспонденция с Б. по повод искането ѝ за продължаване срока на договора
и е цитиран чл. 30, ал. 1, ал. 2 и ал. 3
от същия и, е формиран извод, че „…Падналите дъждове в периода 01.06.2019 г -
29.06.2019 г. без да са приложени необходимите доказателства, безспорно
доказващи въздействието на атмосферните условия върху невъзможността за
изпълнение на одобрения проект, не може да бъде отнесено изрично към
основанията, предвидени в самия договор и условията на Наредба № 9 от
21.03.2015 г….“. Въз основа на тази докладна записка, административният орган е
приел, че исканата от Б. промяна на договора е в противоречие с разпоредбите на
Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и следва да бъде оставена без уважение. Издадено
било Уведомително писмо № 558/подмярка 4.1.,
изх. № 02-6500/4032#5 от 20.09.2019 г. на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказано да се сключи анекс за удължаване
срока на Договора от 07.04.2016 г. В писмото е възпроизведен текста на
цитираната Докладна записка от 20.09.2019 г.
Уведомително
писмо № 558 /подмярка 4.1., изх. №
02-6500/4032#5 от 20.09.2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” е обжалвано пред Административен съд – Пазарджик. С влязло в
законна сила Решение № 210/09.04.2020 г., постановено по адм. д. № 1223/2019 г.
по описа на Административен съд – Пазарджик, (потвърдено с Решение №
3231/11.03.2021 г., постановено по адм. д. № 7571/2020 г. по описа на ВАС на
РБ, Пето отделение), писмото е отменено като незаконосъобразно. Изрично в
мотивите си съдът е посочил, че липсват мотиви за отказ да се сключи анекс.
Прието е, че не са обсъдени представените писмени доказателства, като само с
едно изречение е обсъдено едно от представените от жалбоподателя писмени
доказателства.
Въз
основа на посочените решения на Административен съд – Пазарджик и ВАС,
жалбоподателят е подала до Държавен фонд „Земеделие“ Заявление с вх. №
02-6500/4032/11 от 16.03.2021 г. с искане за удължаване срока на договор за
отпускане на финансова помощ № 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016 г.
На
02.06.2021 г., на жалбоподателя е връчено процесното Уведомително писмо от ДФ
„Земеделие“ № 153/подмярка 4.1 с изх. № 02-6500/4032#15 от 21.05.2021 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което последният отказва
на Н.Б. да се сключи анекс към Договор за отпускане на финансова помощ
№13/04/1/0/03355 от 07.04.2016 г. В новото уведомително писмо са изложено
съображения, че искането за удължаване срока на договора за финансова помощ е
подадено след изтичането на неговия срок, както и след изтичане на 35 месеца от
крайния срок за изпълнение на СМР съгласно сключения между Ползвателя на
помощта и изпълнителя ЕТ „РАЛИ – Димитър Мирев“ договор за СМР. Изложени са
мотиви и в насока, че по отношение на лошите метеорологични условия не са
представени неоспорими доказателства удостоверяващи, че строителството в
процесния период е било преустановено именно поради наличие на влошени
метеорологични условия. Прието е, че в случая падналите дъждове в периода
01.06.2019 г. – 29.06.2019 г. не могат да бъдат отнесени към основанията
предвидени в договора и в Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за невъзможност за
изпълнение.
Уведомителното
писмо е оспорено по съдебен ред, като по жалбата е образувано адм.д. № 671/2022
на Административен съд – Пазарджик, като с Решение № 131/24.02.2022 г.
процесното уведомително писмо е отменено. С Решение № 11852 от 20.12.2022 г.,
Върховният административен съд е отменил Решение № 131/24.02.2022 г.
постановено по адм.д. № 671/2022 на Административен съд – Пазарджик и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пазарджик.
По
делото са представени и голям обем писмени доказателства, с оглед
неколкократните указания до административния орган за представяне на преписката
в нейната цялост, които не са релевантни към предмета на настоящия спор, поради
което не подлежат на подробно обсъждане.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
По
отношение на възражението на ответника, че жалбата е процесуално недопустима,
доколкото писмото предмет на спора не подлежи на съдебен контрол, настоящият
състав намира същото за неоснователно. Съображения в тази насока следват от
факта, че Уведомително писмо № 558 /подмярка 4.1., изх. № 02-6500/4032#5 от 20.09.2019 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, което е било с аналогичен
диспозитив и е касаело същият договор е обжалвано пред Административен съд –
Пазарджик, който го е отменил с Решение № 210/09.04.2020 г., постановено по
адм. д. № 1223/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Последното
пък е било оставено в сила с Решение №
3231/11.03.2021 г., постановено по адм. д. № 7571/2020 г. по описа на ВАС. По
аргумент от чл. 218, ал. 2 от АПК, в случай че писмото не подлежеше на съдебен
контрол, то касационната инстанция би обезсилила решението на административния
съд. Аналогично и с Решение № 11852 от 20.12.2022 г., Върховният
административен съд е отменил Решение № 131/24.02.2022 г. постановено по адм.д.
№ 671/2022 на Административен съд – Пазарджик и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на Административен съд – Пазарджик, а не го е
обезсилил. От горните следва и, че Върховният административен съд трайно приема
в практиката си, че уведомителните писма от вида на процесното подлежат на
съдебен контрол.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е
издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли
са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Процесният
административен акт е издаден от материално и териториално компетентен
административен орган по аргумент от чл. 42 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба №
9 от 2015 г.), доколкото процесният договор е сключен именно с Държавен фонд
„Земеделие“, чрез изпълнителния му директор, като и оспореното писмо - отказ да
бъде удължен същият е издаден също от изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа
наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта,
който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се
определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може
да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с
означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно
посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. От мотивите
на акта стават ясни конкретните основания, поради които е отказано удължаване
срока на договора. Предвид това не се установява и нарушение във формата на
акта.
По
отношение на спазване на административнопроизводствените правила при провеждане
на процедурата по разглеждане на искането за удължаване срока на договора, се
установява от представените с административната преписка писмени доказателства,
че са спазени изискванията на чл. 31, ал. 1 – 4 от процесния договор, както и
на правилата разписани в чл. 52 от Наредба № 9 от 2015 г. Преди да постанови
оспорения акт, административният орган е събрал относмите писмени
доказателства, като е изискал от страна на ползвателя на помощта да представи и
тези доказателства удостоверяващи необходимостта от изменение на договора.
Процесното писмо е издадено след получаване на същите и при преценка на
относимите факти и обстоятелства.
От
горните следва, че не се установява отменително основание съобразно чл. 146, т.
1-3 от АПК.
По
отношение на съответствие на оспорения акт с материалния закон, съдът намира
следното: Съобразно чл. 36 от сключения между страните договор за финансова
помощ, същите са възприели, че за неуредените в него въпроси се прилагат
разпоредбите на действащото българско законодателство и приложимите актове на
Европейския съюз.
В
случая безспорно се установява, че договорът за финансова помощ е сключен на
07.04.2016 г. и с оглед удължаването на неговото действие с Анекс № ІІІ от
25.09.2018 г. на 39 месеца, срокът му е изтекъл на 07.07.2019 г.
Съгласно
чл. 20а от Закона за задължението и договорите ЗЗД/, приложим по аргумент от
чл. 36 от договора за финансова помощ, договорите имат сила на закон за тези,
които са ги сключили. Договорът за финансова помощ в случая е бил сключен на
07.04.2016 г., като е бил с уговорен срок на действие от 39 месеца. Съгласно
чл. 72, ал. 1 от ЗЗД срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното
число на последния месец. В случая 39 месеца от сключване на договора са
изтекли на 07.07.2019 г. По силата на чл. 32, ал. 1, т. 1 от процесния договор,
същият се прекратява при изтичане на предвидените в него срокове. Т.е.
договорът е прекратен на 07.07.2019 г.
Искане
за удължаване срока на договора обаче е подадено от жалбоподателя на 09.07.2019
г., т.е. след изтичане срока на договора, с вх. № 02-6500/4032 от 09.07.2019 г.
От горните следва, че в случая искането за удължаване на срока на договора,
което е и негов съществен елемент, е направено след изтичане на неговия срок.
Тоест след като договорът е преустановил своето действие. Предвид това, следва
и извод, че законосъобразно е отказано удължаване срока на договора доколкото е
невъзможно удължаването на срока на договор, който е преустановил своето правно
действие.
Освен
това, съгласно чл. 40 от Наредба № 9 от 2015 г., финансовата помощ се изплаща
след извършване на цялата инвестиция. В случая обаче се установява, че по повод
процесната инвестиция и изграждане на СМР е бил сключен договор с одобрен
изпълнител още през месец май 2016 г. (Договор от 09.05.2016 г. с ЕТ „РАЛИ -
Димитър Мирев“), с договорен срок за изпълнение на СМР до 31.06.2016 г.
Твърдените обстоятелства, които налагат удължаване срока на договора за
финансова помощ обаче са се случили едва в периода 01-29.06.2019 г. или почти 3
години след изтичане срока на договора за изпълнение на СМР. Липсват данни или
твърденият от страна на жалбоподателя какво е наложило забавянето от три години
и бездействието в този контекст както на изпълнителя на СМР, така и на
ползвателя на помощта. За изчерпателност следва да се посочи, че ползвателят
веднъж е поискал промяна на одобрения изпълнител на СМР от „Заечки“ ЕООД на ЕТ
„РАЛИ - Димитър Мирев“, което е било одобрено още през 2016 г. Липсват обаче
такива действия по отношение на изпълнителя на СМР ЕТ „РАЛИ - Димитър Мирев“,
който не е реализирал СМР в договорения срок до 31.07.2016 г. или на по-късен
етап в рамките на действието на договора за финансова помощ. От горните следва
наличие на забавата на ползвателя на помощта за изпълнение на одобрените
инвестиции в рамките на срока на договора, за които не се установяват наличие
на форсмажорни обстоятелства, респ. извънредни обстоятелства или значително
изменение в обстоятелствата.
В
контекста на горните, следва да се изтъкне и, че съгласно чл. 2 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета (Регламент 1306/2013), приложим в настоящия случай, за целите на
финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и
„извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните
случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност
на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно
стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството;
д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или
всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е)
отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това
отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
В случая не се установява настъпването на тежко природно бедствие, което е
засегнало сериозно стопанството на жалбоподателя или друго обстоятелство от
вида на цитираните. Наличието на дъждове, за които се установява че са над 5 л.
на кв.м. в рамките на 6 дни в края на периода на изпълнение на договор от 39
месеца не съставляват „непреодолима сила“ или „извънредни обстоятелства“, които
да са относими за целите на финансирането или пък да съставляват основание за
новиране на договора по аргумент от чл. 107 от ЗЗД (доколкото срокът му е
изтекъл към момента на искането за удължаване).
Предвид
изложените, настоящият състав намира, че оспореното писмо е издадено при
правилно приложение на материалния закон.
Що
се касае до спазване целта на закона, следва да се приеме, че по аргумент от
чл. 2 от Наредба № 9 от 2015 г., Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ има за цел повишаване конкурентоспособността на земеделието в
Република България чрез: 1. преструктуриране и развитие на наличните материални
мощности в стопанствата; 2. насърчаване въвеждането на нови технологии в
производството и модернизация на физическия капитал; 3. опазване на
компонентите на околната среда; 4. спазване стандартите на Европейския съюз
(ЕС) и подобряване на условията в земеделските стопанства; 5. насърчаване на
сътрудничеството между земеделските стопани. Съответно съгласно чл. 50 от
същата наредба, одобреният проект се изпълнява в срок до 24 месеца, а за
проекти, включващи разходи за строително-монтажни работи и за създаване на
трайни насаждения, в срок до 36 месеца, считано от датата на подписването на
договора за предоставяне на финансова помощ с РА. В случая обаче се установява,
че на бенефициента е бил предоставен срок от 39 месеца за изпълнение на проекта
му, т.е. по-дълъг от установения в чл. 50 от наредбата, като въпреки това
инвестицията не е осъществена в указания срок. Предвид това е спазена целта на
закона, като е отказано удължаването на срока на договор, за който е бил
предвиден максимален срок на изпълнение и за който не са били представени
доказателства за наличие на извънредни обстоятелства препятстващи изпълнението
в указания срок.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното искане от ответника, на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Г.Б. ЕГН **********,***, чрез адв. М.
против Уведомително писмо № 153 /подмярка 4.1, изх.№ 02-6500/4032#15 от
21.05.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в което е
обективиран отказ да се сключи анекс за удължаване срока на договор за
отпускане на финансова помощ № 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016 г. по подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.“
по заявление вх. № 02-6500/4032#11 от 16.03.2021 г.
ОСЪЖДА
Н.Г.Б. ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
разноски по делото в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
СЪДИЯ: (П)