МОТИВИ
към Присъда №103/18.05.2017г. по НОХД №827/2017г.
по описа на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу Ю.С.Я. ЕГН: ********** за това, че на 13.12.2016г. в
гр.Плевен, при условията на опасен рецидив противозаконно присвоил чужди
движими вещи, които владеел – мобилен телефон „Samsung Galaxy A5“ с IMEI
№357765078692263 на стойност 500 лв. и парична сума в размер на 300 лв., всичко
на обща стойност - 800 /осемстотин/ лв., собственост на Г.А.В. ЕГН: **********
- престъпление по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б. „б“ НК.
В хода на съдебното производство
подсъдимият Ю.Я. отправи искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ
от НПК и по – конкретно – при условията на чл.371 т.2 НПК. Съобразявайки, че
направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът на
основание чл.372 ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН
поддържа повдигнатото обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин.
Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на подсъдимия следва
да бъде определено наказание лишаване от свобода към минималния размер,
предвиден в чл. 206 ал. 3 НК, същото да бъде намалено с 1/3 на основание чл.58а НК, както и да бъде ефективно изтърпяно.
Защитникът на подсъдимия Я. счита,
че обвинението е доказано по безспорен начин. По отношение на параметрите на
наказателната отговорност пледира за налагане на наказание лишаване от свобода
при условията на чл.55 НК като счита, че е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство – самото поведение на пострадалото лице. В този смисъл намира, че
в контекста на обстоятелствата на случая е справедливо наказанието да бъде в
размер на няколко месеца лишаване от свобода, без да бъде налагано наказание
конфискация. Подсъдимият пледира в същия смисъл.
От направеното от страна на
подсъдимия самопризнание, както и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, които го подкрепят,
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ю.С.Я. е роден на ***г***, настоящ
адрес ***, понастоящем в Затвора - Ловеч, българин, български гражданин, средно
образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Я. не упражнява /и
никога не е упражнявал/ трудова дейност. Осъждан е многократно. Пряко относими
към настоящото дело са следните негови осъждания:
-
С Определение от 30.04.2014г. по НЧД №334/2014г. по описа на РС – СОФИЯ,
на основание чл.25 вр.чл.23 ал.1 НК е определено едно общо най – тежко
наказание измежду наложените по влезлите в сила съдебни актове по НОХД
№602/12г. по описа на РС – ТЪРГОВИЩЕ, №1159/2012г. по описа на РС – ПЛЕВЕН и
№6263/2013г. по описа на РС – СОФИЯ, а именно – ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.24 НК така определеното общо най –
тежко наказание е увеличено с ½ и окончателният му размер се счита ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Определението влязло в сила на 16.07.2014г. Наказанието било изтърпяно в
периода 02.05.2012 – 16.01.2014г. в ЗАТВОРА – ПЛЕВЕН;
-
С Присъда №71/25.03.2014 г., по НОХД №534/2014 г. по описа на РС – РУСЕ
подсъдимият е признат за виновен в престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194
ал.1 НК, извършено на 05.03.2014г. и му е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Присъдата влязла
в сила на 10.04.2014г. Наказанието било изтърпяно в периода 05.03.2014г. –
11.02.2016г. в ЗАТВОРА – ПЛЕВЕН.
На 13.12.2016 г. подсъдимият Я. се
намирал на територията на гр.ПЛЕВЕН. Бил се запознал със свидетелката Г.А.В.
посредством нейни близки. От своя страна, на посочения ден преди обяд /около
11:00 часа/ В. решила да отиде на фризьор. Подсъдимият й предложил да я
придружи и тя се съгласила. Двамата посетили салон „ТРИТЕ ФУКЛИ“, находящ се в
гр.ПЛЕВЕН, УЛ. „ЦВЕТАН СПАСОВ“.
Тъй като служителите в салона
започнали да работят със свидетелката В. – боядисване на косата, подсъдимият Ю.Я.
седнал в салона, за да изчака. Поискал от св.В. да му услужи с мобилния си
телефон, за да влезе във „ФЕЙСБУК“. Свидетелката В. не се усъмнила в
намеренията на подсъдимия и му дала собствения си мобилен телефон „Samsung
Galaxy A5“ с IMEI №357765078692263, ведно с калъф, в който на свой ред
съхранявала парична сума в размер на 300 лв. Подсъдимият започнал да си служи с
мобилния телефон. В определен момент Я. казал на св.В., че ще излезе да си купи
закуска. Заедно с посочения мобилен телефон и калъфа към същия, съдържащ сумата
в размер на 300 лева, подсъдимият напуснал фризьорския салон и не се върнал
повече. Решил да задържи телефона и парите като свои. Веднага отпътувал за
гр.СОФИЯ, където още на същия ден, заложил телефон „Samsung Galaxy A5“ с IMEI
№357765078692263 в „ЗАЛОЖНА КЪЩА ГРУП 2“ ЕООД, стопанисвана от св. **. По
случая бил съставен Заложен билет №2315/13.12.2016г. с размер на паричния заем
150 лева и падеж – 23.12.2016г. След изтичане на така договорения 10 – дневен
срок, в който паричният заем не бил върнат и съответно – заложената вещ не била
потърсена, св.* подарил мобилния телефон на своя приятелка – св.**, която
започнала да го ползва. Междувременно подсъдимият се разпоредил със споменатата
парична сума в размер на 300 лева, собственост на св.В., по неустановен по
делото начин.
От друга страна, след като
подсъдимият не се върнал във фризьорския салон, Г.В. се усъмнила, че подсъдимият
е обсебил вещите й. Още на 13.12.2016г. свидетелката сигнализирала за случая 01
РУМВР – ПЛЕВЕН. След извършена предварителна проверка, с Постановление от
04.01.2017г. било образувано досъдебно производство №Д – 14/2017г. по описа на
РС – ПЛЕВЕН, за извършено престъпление по чл.206 ал.1 НК.
В хода на разследването, съгласно
Разпореждане №50/13.01.2017г. по ЧНД №88/2017г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, било
разпоредено на предприятията в страната, предоставящи обществени електронни
съобщителни мрежи и/или услуги предоставяне на данни по смисъла на чл.159а ал.1 НПК. Именно чрез приобщаване на съответните данни било установено и текущото
местонахождение на вече споменатия мобилен апарат – във владение на св.**. С
протокол от 07.03.2017г. същата доброволно предала мобилен телефон „Samsung
Galaxy A5“ с IMEI №357765078692263 с батерия, без СИМ карта, на разследващ полицай
при 02 РУ – СДВР – СОФИЯ. Впоследствие, срещу разписка от 20.03.2017г. мобилният
телефон бил върнат на св.** – майка на св.Г.В.. От друга страна, в качеството
на обвиняем по досъдебното производство бил привлечен подсъдимият Ю.С.Я. – за
престъпление по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б. „б“ НК.
Така приетата фактическа
обстановка се приема от Съда за безпротиворечива и в съответствие с направеното
от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се от събраните
в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства –
писмени и гласни такива, а именно:
- показания на свидетелите Г.А.В., **,
**, ** /л.11 – 12, л.14, л.16, л.22
- два протокола за доброволно
предаване от 07.03.2017г. /л.15, л.17 от ДП/
- заверен препис на Заложен билет
№2315/13.12.2016г. /л.18 от ДП/;
- протокол за оглед на веществено
доказателство, ведно с фотоалбум /л.40 – 44 от ДП/;
- експертно заключение по съдебно -
оценителна експертиза, от което се установява стойността на вещите, посочени по
– горе, което Съдът приема за обосновано и правилно, поради което го кредитира
/л.45 – 53 от ДП/;
- Разпореждане №50/13.01.2017г. по
ЧНД №88/2017г. по описа на РС – ПЛЕВЕН и справки от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД –
СОФИЯ, „БТК“ ЕАД – СОФИЯ, „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД - СОФИЯ /л.60 – 63 от ДП/;
- разписка за връщане на вещи от
20.03.2017г. /л.64 от ДП/;
- заверен препис на документ за
покупка на „Samsung Galaxy A5“ с IMEI №357765078692263 на територията на
гр.БРЕМЕН, ФРГ /л.71 - 72 от ДП/
- писмени данни относно декларирано
движимо и недвижимо имущество и трудовата заетост на подсъдимия, представени от
ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ, БТ – ТЪРГОВИЩЕ, ТД на НАП – ТЪРГОВИЩЕ /л. 23 - 29 от делото/;
- справка за търпяно наказание
лишаване от свобода от подсъдимия Ю.Я. /л.31 – 32 от делото/;
- характеристични данни за
подсъдимия /л.21 от делото/;
- справка за съдимост /л.33 - 51 от
делото/.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Ю.С.Я.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1
вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б. „б“ НК - на 13.12.2016г. в гр.Плевен, при условията
на опасен рецидив противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел –
мобилен телефон „Samsung Galaxy A5“ с IMEI №357765078692263 на стойност 500 лв.
и парична сума в размер на 300 лв., всичко на обща стойност - 800 /осемстотин/
лв., собственост на Г.А.В. ЕГН: **********.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.206 ал.1 НК се осъществява чрез акт на противозаконно юридическо
или фактическо разпореждане с чуждо имущество, в свой или в чужд интерес, като
характерното е това, че имуществото е било предходно поверено на дееца на
определено правно основание и се е намирало в негова фактическа власт. В
конкретния случай, между св.Г.В. и подсъдимия бил сключен устен договор за заем
за послужване по смисъла на чл.243 и следващите от ЗЗД. Вместо обаче да си
послужи и да върне вещта на нейния собственик, подсъдимият, след като излязъл от
фризьорския салон, в който св.В. била обслужвана, изобщо напуснал територията на гр.ПЛЕВЕН. По
този начин, фактически поставил правоимащото лице в невъзможност да владее,
ползва и се разпорежда с мобилен телефон „Samsung Galaxy A5“ с IMEI
№357765078692263 и парична сума в размер на 300 лв., находяща се в калъфа на
телефона. Впоследствие заложил мобилния телефон на територията на гр.СОФИЯ, а
паричните средства в размер на 300 лева – употребил по свое усмотрение.
Изпълнителното деяние, неговия
механизъм и престъпният резултат се доказват пряко посредством направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК и показанията на
свидетелката Г.А.В., както и заверен препис на Заложен билет №2315/13.12.2016г.
Косвено се установяват от показанията на свидетелите **, **, **, протокол за оглед на веществено
доказателство, ведно с фотоалбум и експертно заключение по съдебно - оценителна
експертиза. Съдът намира, че посочените доказателствени материали се намират в
синхрон помежду си и по несъмнен начин установяват обстоятелствата от
разглежданата група.
Авторството на престъплението се
установява пряко от направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371
т.2 НПК и показанията на свидетелката Г.А.В., както и заверен препис на Заложен
билет №2315/13.12.2016г., а косвено – от показанията на свидетелите **, **. Посочените доказателствени материали
взаимно се потвърждават и способстват за установяване по категоричен начин, че
именно Ю.С.Я. е извършител на престъплението, предмет на разглеждане по
настоящото наказателно производство.
Квалифициращият признак „опасен
рецидив“ по чл. 29 ал.1 б.“а“ и б. „б“ НК, обуславящ приложението на чл.206
ал.3 НК се доказва посредством справката за съдимост на Ю.Я. и справката от ГД
„ИН“ за търпяно от същия наказание лишаване от свобода и по – конкретно – от осъжданията
съобразно Определение от 30.04.2014г. по НЧД №334/2014г. по описа на РС – СОФИЯ
и Присъда №71/25.03.2014 г., по НОХД №534/2014 г. по описа на РС – РУСЕ, по
отношение на които не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 НК.
От субективна страна, подсъдимият
е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, както и неговите обективни признаци,
предвиждал е неговите общественоопасните последици /лишаване на правоимащото
лице от владение, ползване и разпореждане с предмета на престъплението чрез
извършения от подсъдимия акт на разпореждане със същия предмет/ и е имал за цел
тяхното настъпване. Залагането на процесния мобилен телефон на територията на
гр.СОФИЯ особено отчетливо разкрива промяната в намерението на подсъдимия:
вместо да държи взетите от св.В. вещи /телефон, калъф, парична сума/ като
заемател за послужване – да ги третира като негова собственост. Субективната
страна на деянието се установява по убедителен начин посредством
доказателствата и доказателствените средства, коментирани по – горе, от които
се доказва и неговата обективна страна.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на
престъпление по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б. „б“ НК.
Вината на подсъдимия Ю.С.Я. ЕГН: ********** в извършването на това
престъпление, се явява доказана по несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.206 ал.3 вр. ал.1 НК, следваща от уредената в закона наказуемост, е висока:
предвидено е кумулативно налагането на наказание лишаване от свобода от три до
десет години и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 НК, като Съдът може да
наложи, наред с това и конфискация на част или цялото имущество на дееца.
Личната обществена опасност на
подсъдимия Ю.С.Я., следваща от представената справка за съдимост, също е висока.
Подсъдимият е осъждан многократно извън посочените по – горе две осъждания,
обуславящи правната квалификация по чл.206 ал.3 НК. Съдимостта датира от 2001г.
и от съответната справката е видно извършването на редица престъпления срещу
собствеността - по чл.209, 194, 206, 195, 196 НК, като на подсъдимия са
налагани в повечето случаи именно наказания лишаване от свобода, някои от които
– както беше отбелязано и по – горе, с достатъчно голяма продължителност и
търпяни ефективно. Същевременно, от представените в характеристичната справка
данни е видно, че подсъдимият не работи, регистриран е по общо 33 заявителски
материали на МВР на територията на цялата страна, общува предимно с криминално
проявени лица, има склонност към агресивно и арогантно държане спрямо органите
на реда. Всичко това, взето предвид в съвкупност води до извода, че подсъдимият
се характеризира с трайни дефекти в правосъзнанието и неговото поправяне и
превъзпитание, независимо от дългогодишното въздействие със средствата на
наказателната репресия, е явно проблематично.
В хода на наказателното
производство не се събраха доказателства, които смекчават отговорността на
дееца. В частност, възстановяването на част от предмета на престъплението /„Samsung
Galaxy A5“ с IMEI №357765078692263/ в полза на правоимащото лице е изцяло в
резултат на действията на органите на досъдебното производство – и дори на
практика е за сметка на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ГРУП 2“ ЕООД, тъй като подсъдимият така и
не е върнал взетите в заем 150 лева, съгласно заложния билет. Впрочем, в тази
връзка е необходимо да се отбележи, че не са налице и условията за приложението
на чл.206 ал.6 НК – в съответствие със задължителните указания, съдържащи се в
ІV т.6 от Постановление № 3 от 25-27.VI.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с
Постановление № 9 от 10.XII.1975 г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987 г. по н.
д. № 7/87 г. Отделно от това,
направеното в досъдебното производство самопризнание не е придружено от
съответни обяснения, довели до разкриване на обективната истина и в този смисъл
– и в съответствие със задължителните указания, дадени с Тълкувателно Решение №
1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008 г. на Върховен касационен съд – също не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство. На следващо място, няма
как да бъде приета тезата на защитата, че поведението на пострадалото лице
представлява смекчаващо /и дори – изключително по характера си/ обстоятелство.
Нищо в действията на св.Г.В. при взаимоотношенията й с Ю.Я. на 13.12.2016г. не
е от такъв характер, щото да е способствало подсъдимия /или да го е улеснило/
при извършване на престъплението. Ирелевантно е доколко свидетелката и подсъдимия
са се познавали и какво я е мотивирало да предаде за ползване „Samsung Galaxy
A5“ /с находящите се в калъфа на същия парични средства/ на Я., тъй като В. е
подходила добронамерено, откликвайки на негова молба да си послужи с мобилния й
телефон. Подобно поведение не може да се определи по никакъв друг начин, освен
като нормално - в едно цивилизовано съвременно общество, в което хората нито са
длъжни, нито – от духовна гледна точка е препоръчително, да са постоянно
отдадени на подозрения в намеренията на отсрещния. Ето защо, поведението на
свидетелката В. не представлява смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство, а още по – малко може да става дума за „изключително“ такова по
смисъла на чл.55 НК.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство Съдът взе предвид богатата минала съдимост на дееца, за която
вече стана дума - извън посочените по – горе две осъждания, обуславящи
квалифициращия признак „опасен рецидив“.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е известен превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, при висока лична обществена опасност на дееца и висока степен на
обществена опасност на деянието. Както вече беше отбелязано и по – горе, не са
налице аргументи в полза на определяне на наказанието при условията на чл.55 НК. Като взе предвид и обстоятелството, че престъплението е против
собствеността /и в тази връзка отчете стойността на неговия предмет/, както и
отбелязаните вече затруднения при поправянето и превъзпитанието на дееца, Съдът
намира, че размерът на полагаемото се наказание лишаване от свобода следва да
бъде между минимума и средата, предвидени в чл.206 ал.3 НК, като се доближава
до средата. На следващо място, в хода на наказателното производство не се
събраха доказателства за права, от които Ю.Я. може да бъде лишен - и в този
смисъл Съдът прецени, че не са налице условията за налагане на наказанията
лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 НК. От друга страна, от приобщените
данни за движимо и недвижимо имущество на името на подсъдимия е видно, че той
не притежава определени имуществени активи, известни на властта и поради това,
наказание конфискация също не следва да бъде налагано.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна Ю.С.Я. ЕГН: ********** за виновен в това, че на 13.12.2016г. в
гр.Плевен, при условията на опасен рецидив противозаконно присвоил чужди
движими вещи, които владеел – мобилен телефон „Samsung Galaxy A5“ с IMEI
№357765078692263 на стойност 500 лв. и парична сума в размер на 300 лв., всичко
на обща стойност - 800 /осемстотин/ лв., собственост на Г.А.В. ЕГН: **********
- престъпление по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б. „б“ НК,
поради което и на основание чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.
„б“ НК във вр.чл.54 НК му определи наказание 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ И 6 /ШЕСТ/
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК намали с 1/3, като му наложи наказание в окончателен размер 3 /ТРИ/ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като отчете предходната съдимост на
дееца, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС Съдът постанови така
определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/ ГОДИНИ
да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
Съдът счита, че размерът на
наказанието е достатъчен, за да има необходимия поправителен, превъзпитателен и
превантивен ефект върху Ю.С.Я. ЕГН: **********, а също така – превантивен ефект
и върху обществото. Реализираната наказателна репресия е в обем, съответен на
престъплението и е от естеството и с интензитета да способства за постигане на
целите по чл.36 НК.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК Ю.С.Я. ЕГН: ********** беше осъден да
заплати направените по делото разноски за съдебно – оценителна експертиза,
както следва: 38,64 лв /тридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ -
по сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: