Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260071
Гр.ДОБРИЧ 26.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на двадесет и девети април през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№203/2019г. по описа на ДОС и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от С.С.Я.,
ЕГН **********,*** срещу Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“***“ №87 искова
молба, с която се претендира ответника
да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпяно на
07.05.2019г. ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил марка „Мицубиши
Каризма“ с рег.№*** ***, застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 583,33 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 30.07.2019г. до датата на завеждане на исковата
молба-03.10.2019г. Прави се искане за присъждане и на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелствата, на които се основават исковите
претенции: На 07.05.2019г. в с.Вранино, при движение по ул.Първа до дом № 22, водачът
на МПС „Мицубиши Каризма“ с рег.№ ***, ***, при маневра десен завой, поради
несъобразена с релефа на местността скорост, навлиза в насрещното платно и
блъска МПС „Ауди А4“, с рег.№***, управлявано от ищеца С.С.Я.. В резултат на
произшествието Я. получава травматични увреждания, изразяващи се в счупване на
метатарзалната кост закрито в дясно и
множество охлузвания, представляващи средна телесна повреда и множество леки
телесни повреди.
За произшествието е съставен протокол за ПТП с пострадали
лица №2/ 24.05.2019г.
На 08.05.2019г. ищецът постъпва в клиника по ортопедия
и травматология на МБАЛ „ Света Анна-Варна“АД, където след извършване на
необходимите изследвания му е поставена окончателна диагноза: счупване на
метатарзалната кост закрито в дясно и
множество охлузвания, а на 09.05.2019г.
му е извършена операция.
Вследствие на получените увреждания Я. е със силни и
непрестанни болки. След претърпяното ПТП той е непрекъснато на легло, не може
да се придвижва, не може да променя позицията си на сън. Реално ищецът не е в
състояние да се обслужва сам, поради което близките му са поели изцяло грижите
за него. Поради невъзможността за придвижване, ищецът използва два броя
патерици, като за всяко свое движение и действие има нужда от помощ. Неудобството
от обстоятелството, че не може да се обслужва сам, вкл.относно физиологичните
си нужди, се отразява негативно на психиката на Я.. Безсънието, от което страда
след претърпяното ПТП, допълнително влошава състоянието му. Освен болките, ищецът
изпитва постоянна замаяност, отпадналост и уморяемост.
На 08.07.2019г. ищецът постъпва в клиника по ортопедия
и травматология на МБАЛ „Света Анна-Варна“АД, където под обща анестезия му е
извадена поставената 1 бр.киршнерова игла за фиксиране на фрактурата на II-ра метатарзална кост в дясно, като е изписан от
болницата на 11.07.2019г.
В резултат на получените увреждания, С.Я. е
нетрудоспособен, за което има издадени болнични листи за периода от
08.05.2019г. до 30.08.2019г.
Към момента ищецът продължава да изпитва болки, което
го кара да се чувства непълноценен и го дистанцира от близки и приятели. В
резултат на преживяната катастрофа Я. получава не само сериозни физически
увреждания, болки и страдания, но и сериозни психически промени и посттравматичен
стрес, изразяващи се в повторно преживяване на катастрофата, натрапчиви мисли, образи
и сънища, свързани с нея, страх да пътува сам в МПС, страх от осъзнатата
преходност на живота и реалната невъзможност да контролира събитията, които се
случват и променят из основи живота му.
С оглед изложеното, ищецът счита, че минималният точен
еквивалент на понесените от него неимуществени вреди възлиза на исковата
претенция от 30 000 лв.
Автомобилът, с който е причинено произшествието е
застрахован в ответното дружество по риска „ Гражданска отговорност“ по силата
на полица 02/11/**********, валидна от 22.11.2018г. до 21.11.2019г.
С покана с изх.№ 364/03.07.2019г. ищецът е поканил
ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат
на което е била образувана преписка по щета № **********. С писмо изх.№
НЩ-5799/25.07.2019г. ответникът е оставил без уважение претенцията на Я. за
заплащане на застрахователно обезщетение, което обосновава правния интерес на ищеца от завеждане на
настоящото дело.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен
отговор на исковата молба с вх.рег.№7822/05.12.2019г., ответникът, чрез
пълномощника си адв.С.С., оспорва предявените искове като неоснователни, недоказани
и завишени по размер.
Ответникът оспорва да е причинен деликт от страна на ***. От
представените с исковата молба документи не се доказва безспорно и категорично
деянието, неговата противоправност, виновността
на дееца, причинната връзка между поведението на застрахования и настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Ответникът
оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и твърдяната
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и вредите, обезщетяването на
които ищецът претендира.
Ответникът прави и възражение за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалия, тъй
като същият е бил без поставен предпазен колан. Поради това счита, че са налице
основанията на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението.
В условията на евентуалност ответната страна оспорва
размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същият за
прекомерен.
По съображения за неоснователност на главния иск, ответникът
счита за неоснователна и претенцията за присъждане на законна лихва върху
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№
1044/07.02.2020г., в която изразява становище, че предявените с нея искове са основателни
и доказани. Механизмът на процесното ПТП
е описан в приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП, който
като официален свидетелстващ документ притежава материална доказателствена сила
за отразените в него факти и обстоятелства. Неоснователно е оспорването за
наличие на пряка причинно-следствена връзка между получените от ищеца телесни
увреждания и процесното ПТП. Претърпените от Я. вреди са резултат именно от
настъпилото ПТП. Неоснователно е и твърдението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, такива данни липсват, поради което не е налице и
хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Необосновано е и оспорването относно размера
на иска за неимуществени вреди, като претендираното обезщетение не е завишено, а
е съответно на понесените от ищеца вреди. Неоснователно е и възражението
относно претендираната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение.
В допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът
поддържа изцяло изложените в отговора твърдения и възражения, като прави искане
за присъждане на всички сторени по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят и по делото се установява, че лек автомобил марка „Мицубиши Каризма“ с рег.№*** е застрахован
по риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество по силата на
застрахователна полица № BG/02/118003295699 /л.222 по делото/, с начална дата
на покритие 22.11.2018г. и крайна дата
на покритие до 21.11.2019г.
С влязло в сила на 18.03.2020 г. решение /л.212 по делото/, постановено по АНХД №34 по описа на Районен
съд Каварна за 2020 г., *** е признат за виновен в това, че на 07.05.2019 г. по
ул.Първа в с.Вранино, община Каварна, при управление на МПС - л. а. марка „Мицубиши
Каризма“ с рег. №***е нарушил правилата за движение: чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП като на пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две
пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне, като е навлязъл в лентата за насрещно движение и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.С.Я. ***, изразяваща
се в счупване на втора метатарзална кост на дясното стъпало с разместване на
фрагментите, което увреждане е довело до затруднение на движението на долен
десен крайник за период от около 2 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "Б" във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност като му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1000 лв.
За установява механизма на ПТП по искане на страните
по делото е назначена авто-техническа експертиза /л.194- 196/, чието заключение
не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като обосновано и мотивирано.
От заключението се установява следния механизъм на процесното ПТП: На 07.05.2019 г., около 18.30 ч., в с. Вранино, по ул. Първа, в посока
гр. Каварна се е движел лекият автомобил „АUDI А4"
с рег. № ***. Лекият автомобил е бил управляван от С.С.Я. ***, който е пътувал
сам в автомобила си. Пътната настилка е била асфалтова, суха, износена в района
на произшествието. Произшествието е станало в през светлата част на
денонощието, при облачно време и добра метеорологична видимост. Наближавайки
мястото на произшествието, лекият автомобил
„АUDI А4" с рег. № *** се е
движел със скорост около 45 км/ч. - 50 км/ч. според водача му. В същото време, в
противоположна посока, към с. Септемврийци, по ул. Първа в с. Вранино, срещу лекия автомобил „АUDI А4"
с рег. № *** се е движел лек автомобил „Мitsubishi Carisma" с рег. № ***. Лекият
автомобил „Мitsubishi Carisma" с рег. № *** е бил
управляван от *** от гр. Балчик, който също е пътувал сам в автомобила си. Когато
лекият автомобил „Мitsubishi Carisma" с рег. № *** е наближил мястото на
произшествието, той е навлязъл в кривата на десен завой, като при
преодоляването му е продължил движението си в права посока, т.е. той е
продължил движението си по допирателната на десният завой. По този начин, при
излизането си от кривата на десния завой, лекият автомобил „Мitsubishi Carisma" с рег. № *** е навлязъл в лентата за насрещно
движение, в която лента в този момент, в противоположна посока се е движел
лекият автомобил „АUDI А4" с рег. № ***. При
създалата се ситуация, в резултат на взаимното пресичане на траекториите на
движение на двата автомобила, вследствие на навлизането на лекият
автомобил „Мitsubishi Carisma" с рег. № *** в коридора на движение на лекия
автомобил „АUDI А4" с рег. № *** е
настъпил удар между предната централна част на първия автомобил и предната лява
част на втория автомобил. Място на удара между двата леки автомобила се намира на около 12 м. - 14 м. от ориентира
избран при огледа /железобетотен стълб/, в лентата за движение по посока гр.
Каварна. След произшествието, двата автомобила са се установили в покой в
лентата за движение в посока гр. Каварна.
За установява на причинените на ищеца увреждания е
назначена съдебно-медицинска експертиза /л.194- 196; 294/, чието заключение не
е оспорено от страните и е кредитирано от съда като обосновано и мотивирано. От
заключението на експерта /основно и допълнително/
се установява, че след ПТП на ищеца е поставена диагноза: счупване на втора
метатарзална кост на дясно стъпало. На 09.05.2019 г. под спинална анестезия е
извършено открито наместване на фрактурата на II-ра метатарзална кост в дясно и
е фиксирана с 1 бр.Киршнерова игла.
Според експерта счупването на втора метатарзална кост на
дяснато стъпало обуславя трайно затруднение движението на долен десен крайник
за период от над един месец. Счупването на кост на стъпалото е придружено със
значителна болка и страдание. При подобно счупване придвижването е значително
затруднено и невъзможно без помощни средства - патерици. Значително е
затруднено и изпълнението на ежедневните функции, поради невъможност за
свободно придвижване, но е възможно пострадалият да се самообслужва. Обичайно
възстановителният период е около 3 месеца, но в конкретния случай са извършени
две оперативни интервенции, състоящи се в кръвна репозиция /наместване/ и
поставяне на пирон и втора интервенция за премахване на поставеното средство,
поради което възстановителният период е продължил 4-5 месеца. По делото няма данни
за настъпили усложнения в хода на оздравителния процес. Представените по делото
болнични листи са свързани с травматичното увреждане, а същото е резултат от
настъпилото ПТП и е в причинно-следствена връзка с него.
Във връзка с наведеното от
ответника възражение за съпричиняване, експертът докладва, че при наличие на
подобна травма на стъпалото на десния крак не може с категоричност да се приеме
становище относно това дали е бил поставен или не обезопасителен колан, тъй
като същият фиксира тялото към седалката и облегалката на автомобила, но не и
крайниците. В конкретния случай увреждането е в дисталната част на долен десен
крайник, който се явява свободно подвижен в колянна и глезенна стави, които от
своя страна се намират в непосредствена близост и досег с педалите за подаване
на газ и спирачния педал в автомобила, т.е. травмата би могла да се получи,
както при непоставен, така и при поставен обезопасителен колан вследствие на
действащите инерционни сили.
Установява се, че на 08.07.2019г. е получена от ответното
дружество застрахователна претенция
/л.12-14; 225-227/ на ищеца С.Я. за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него
вследствие на ПТП от 07.05.2019г. вреди.
С писмо с изх.№ от 25.07.2019г. /л.234
по делото/, ищецът е уведомен, че с оглед липса на изискуемите документи, ЗД
„БУЛ ИНС“ АД не е в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати
претендираното обезщетение.
Ищецът е ангажирал по
делото гласни доказателства с показанията на свидетелите ***(съпруга на ищеца) и ***(без родство с ищеца). Показанията на свидетелите са еднопосочни и непротиворечиви, кореспондират със събрания по делото
доказателствен материал, поради което липсва основание да не бъдат изцяло
кредитирани и при съобразяване с възможна заинтересованост на лицата от изхода на спора /чл. 172 от ГПК/.
Св. ***излага, че видяла ищеца непосредствено след
ПТП. Той бил доведен в дома им от св.Б.***. Десният му крак бил в много тежко състояние, окървавен. Обувката му била скъсана.
Имал кръв и по главата. След това свидетелката придружила ищеца до Бърза помощ
в гр.Каварна, където му била направена рентгенова снимка и бил насочен към
друго лечебно заведение за операция. Още същата вечер ищецът отишъл в гр.Варна,
където му гипсирали крака, а на другия ден му била направена и операция. При
операцията му била поставена игла.
Ищецът престоял в болница около една седмица. Много дълго време /от м.май до
началото на м.септември/ не могъл да се възстанови и все още не е възстановен на 100 %. През посоченото време
ищецът не работел, стоял в къщи, имал много силни болки. Не можел да стъпва на крака си, подпирал се с
две патерици. След изписването от болница ищецът се настанил в дома си, в помещение
близко до баня и тоалетна. Месеци наред лежал на един диван. Не можел да се
грижи за себе си. На масата пред него имало вода и храна, защото той не можел
да се придвижва. До тоалетната ходел с помощта на свидетелката и дъщеря си. Отначало
бил видимо уплашен, а след това се затворил. Ищецът бил много контактен, приказлив, весел, усмихнат преди ПТП. След
това се затворил, не искал да говори, да коментира, отказвал да се среща с хора.
Пиел хапчета за сън, защото имал много силни болки. Според личния му лекар, стреса,
болките и емоционалното му състояние се отразявали на съня. С две патерици бил
до втората операция, която била през
м.юли. След втората операция се оказало, че има костна инфекция на
мястото на първата операция и така наречената игла, която била поставена отгоре
в крака, не можело да бъде извадена по същия начин и бил направен разрез отдолу
на стъпалото. При това ищецът не можел
отново да стъпва на крака си и придвижването му с двете патерици продължило до
края на август 2019г. Към днешна дата ищецът все още не е възстановен, не е същият човек, не могъл да се възстанови
на 100 %. Все още накуцва. След като е стоял цял ден прав, не се чувствал добре,
имал физически дискомфорт в крака. При смяна на времето имал болки.
Работа започнал през м.септември. Емоционално не е преодолял травмата. При
пътуване изпитва дискомфорт. Избягва да пътува. Видимо се стяга, когато
движението е по-сериозно, когато трябва да се разминава с коли. Изпитва страх,
психиката му се променила.
Свидетелят *** излага, че ищецът му се обадил непосредствено
след ПТП и той отишъл на мястото. Свидетелят видял ищеца, който бил пребледнял.
*** завел ищеца до дома му и там установили, че десния му крак се подува и
посинява. Единият пръст бил направо смачкан. Свидетелят завел ищеца и
съпругата му в Бърза помощ в Каварна и след това във Варна, където кракът бил
гипсиран. На ищеца казали, че или трябва
да му режат пръста или трябва да му слагат някакви неща. След това *** разбрал,
че са му направили операция и са сложили някакви игли, за да наместват кокалчетата. Ищецът престоял
в болница около една седмица. След това около три месеца си стоял в къщи.
Свидетелят посещавал ищеца у дома му и установил, че той стои на едно легло, а на
масата му е наредено всичко необходимо, за да му е удобно. Изпитвал болки.
Малко след операцията се получила инфекция и ищецът се притеснявал да не му
режат крака. Върнал се на работа през м.септември 2019г. След произшествието
ищецът започнал да заеква, повтарял казаното. Отслабнал и бил изнервен, защото
е свикнал да работи и да издържа семейството си. Преди това никога не е имал
проблеми.
При тази фактическа установеност,
настоящият състав на Добричкия окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно
разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно
събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по
време на действие на застрахователния договор застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск; противоправност
на поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено
ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е претърпял
неимуществени вреди, както и размера им; причинно-следствена връзка между
поведението на застрахования и претърпените вреди. В тежест на ответника е да
докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите
на чл.432, ал.1 и чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са
представени доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по
чл.380 от КЗ. Ищецът е депозирал претенцията си пред ответника, чрез
пълномощник на 08.07.2019г. Към момента на подаване на исковата молба срокът по
чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е определено и изплатено обезщетение на
пострадалия или пък да е бил даден от застрахователя мотивиран отговор на
предявените претенции, което обосновава правния интерес от завеждане на
настоящото дело.
Съгласно разпределената
доказателствена тежест, ищцецът установява наличието
на всички елементи от фактическия състава на чл. 432, ал. 1
от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за тях в резултат на деликта неимуществени вреди.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК
от постановения по АНХД №34 по описа на Районен съд Каварна за 2020 г. съдебен акт се установява несъмнено
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и
вината на водача на МПС. С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на
останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
настъпилите за него болки и страдания от причинената травма, техния характер, степен
и продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Доказва се наличието на валиден договор
за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП между
собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател
по риска.
Предвид обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в чл. 477, ал. 1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ застраховани лица са собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание.
Съгласно задължителните за
съдилищата постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. №
2/1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. За да се определи обезщетение, съставляващо справедлив паричен
еквивалент на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат
изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи размера на дължимото
по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на
дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от причинените с ПТП
травми, така и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
В конкретния случай, преди процесното ПТП, ищецът е бил здрав човек в
работоспособна възраст, който е полагал труд. Травмата, получена в
резултат на ПТП, е възпрепятствала осъществяването на нормална трудова дейност, поради
принудителен отпуск по болест за срок от около 3
месеца. Ищецът е
получил счупване на втора
метатарзална кост на дясно стъпало. Получената увреда е
наложила две оперативни интервенции. На 09.05.2019 г. е извършено открито наместване на
фрактурата на II-ра метатарзална кост в дясно и е фиксирана с 1 бр.Киршнерова
игла и втора интервенция
за премахване на поставеното средство. Възстановителният
период е продължил 4-5 месеца.
Установено е по делото, че
предоперативния и следоперативния период са били придружени със силни болки и
дисконфорт. Претърпяното ПТП внася в живота на ищеца
значителна промяна в ежедневните му навици и начин на живот. За период от около три месеца
месеца същият е бил лишен от възможността да се самообслужва и да полага грижи
за семейството си. Доказва се и наличието на травми на
психиката, доколкото след инцидента ищецът е станал по-затворен и изпитвал
психически дискомфорт, свързан със затрудненията при изпълняване на ежедневни
дейности, страх при управление на автомобил.
Същевременно следва да се отчетат
обстоятелствата, че липсват данни оздравителният
процес да е продължил много по-дълго от обичайното, както и да настъпили значителни усложнения по отношение на увредения орган,
а също и факта, че по делото липсват данни за симптоми, които да са налагали
нуждата от специализирана психиатрична или психологична помощ. Липсват
медицински данни за неправилно зараснала кост.
Анализираните по-горе писмени и
гласни доказателства установяват средна по степен и продължителност, понесена
от ищеца травма, като свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за
справедливост, могат да бъдат репарирани с претендираната сума от 30 000 лева.
Доколкото размерът на дължимото
обезщетение следва да се определи окончателно и съобразно възраженията на
ответника, съдът дължи преценка на възражението за
съпричиняване на вредоносните последици. При разглеждането на възражението съдът следва
да извърши преценка доколко
поведението на ищеца е способствало за настъпване
на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на
вредата е само онзи конкретно установен принос, без който наред с проявеното от
виновния неправомерно поведение,
не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. (така
Р №
169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО).
В случая съпричиняване вследствие на липсата на
поставен предпазен колан на ищеца С.Я. в колата не е доказано. От приетата по
делото експертиза се установява, че травмата на ищеца
би могла да се получи, както при непоставен, така и при поставен обезопасителен
колан вследствие на действащите инерционни сили. Тоест в този случай поставянето на предпазен колан от
ищеца не би променило резултата от катастрофата.
При това предявения от ищеца иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен в
претендирания размер от 30000 лв.
С оглед изхода от спора по главния иск, следва да бъде
уважена и претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение съобразно искането от предявяване на исковата молба – 03.10.2019г. до
окончателното заплащане.
Ищецът претендира и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от 30.07.2019г. до подаване на
исковата молба.
На основание чл.45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователя на
основание функционалната отговорност. Съдът
намира за основателна акцесорната
претенция за мораторни лихви, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице - на
08.07.2019 г. на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума.
Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице
лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска
отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от
увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В тази насока Решение № 167/30.01.2020 по дело № 2273/2018 на ВКС, ТК,
II т. о. В случая застрахователят е уведомен за застрахователното
събитие на 08.07.2019 г. с предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, поради което за периода от 30.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба
– 03.10.2019г. ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди.
При извършените служебно от съда изчисления с лихвен
калкулатор, подлежи на уважаване иска на С.Я. за сумата от 541,71 лв., представляваща законна лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., считано
от 30.07.2019г. до 03.10.2019г. За горницата над посочения размер до предявения
такъв от 583,33 лв. искът следва да се
отхвърли.
По разноските:
Съобразно
на уважената част от исковете се дължат сторените
от ищеца съдебно-деловодни разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на лв. 3750 лв. (1250 лв. – заплатена държавна такса; 300 лв. – депозит по
САТЕ; 200 лв. депозит по СМЕ и 2000 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.). Съобразно уважената част от исковите претенции в полза на ищаца следва да се
присъдят разноски в размер на 3744,90 лв.
Съдът намира за неоснователно наведеното от ответника възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Действително същото спрямо заявения материален интерес по делото надвишава предвидения минимум по съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. – 1447,50 лв., но съответства на
правната и фактическа сложност на спора, извършените от адвоката действия по
защита и броя на проведените открити съдебни заседания. Съдът не е длъжен да намали заплатеното адвокатско
възнаграждение до законоустановения минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г., поради
което сумата от 2000 лева се явява справедлив размер на
адвокатския хонорар.
На ответната страна също се следват сторени по делото
разноски пропорционално на
отхвърлената част от иска. Ответникът е сторил разноски в
размер на 100 лв. – депозит по СМЕ и 1800
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. От тях съобразно отхвърлената част от исковата претенция в
полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2,59 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим
от горното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец, бул.„***“ №87 да заплати на С.С.Я.,
ЕГН **********,***, на основание чл.432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, следните суми: 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания вследствие
претърпяно на 07.05.2019г. ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил
марка „Мицубиши Каризма“ с рег.№*** ***,
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.10.2019г. до
окончателното й изплащане; 541,71 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2019г. до датата
на завеждане на исковата молба - 03.10.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Я., ЕГН **********,***“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец,
бул.„***“ №87 иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 30.07.2019г. до датата на завеждане на
исковата молба - 03.10.2019г. за горницата над 541,71 лв. до претендирания
размер от 583,33 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район
Лозенец, бул.„***“ №87 да заплати на С.С.Я., ЕГН **********,*** сторени по делото разноски в размер на 3744,90 лв.
ОСЪЖДА С.С.Я.,
ЕГН **********,***
да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец,
бул.„***“ №87 сторени по делото разноски в размер на 2,59
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: