№ 22494
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110117718 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 439, ал. 2
ГПК.
Ищцата В. Б. К. твърди в исковата молба от 28.03.2024 г., че срещу нея е издаден
изпълнителен лист на 19.12.2017 г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 26.09.2017 по ч.гр.д. № 56182/2017 г. по
описа на СРС, 44-ти с-в, за 4/6 част от следните суми: сумата от 2521,46 лв., за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., ведно със
законна лихва за периода от 16.08.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 582,69 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 07.08.2017 г., сумата от 13,92 лв. - такса
дялово разпределение през периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., ведно със законна лихва за
периода от 16.08.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 3,17 лв. за
периода от 15.08.2014 г. до 07.08.2017 г., и 112,42 лв. разноски по делото, а именно: 62,42 лв.
държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Процесните вземания биле
погасени по давност, тъй като кредиторът бездействал да извършва или иска валидни
изпълнителни действия по изп.д. № ** г. на ЧСИ Неделчо Митев и това изпълнително дело
се перемирало. От датата на перемпцията до исковата молба ответникът не бил извършвал
валидни изпълнителни действия, с които да прекъсне или спре течението на погасителната
давност. Ето защо ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите, предмет на изпълнителния
лист, поради погасяването на вземанията по давност. Претендира разноски.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва исковете. Твърди, че давността за
вземанията по влязла в сила заповед се удължавала на 5 години. Твърди, че вземанията не са
погасени по давност, тъй като в хода на принудителното изпълнение своевременно
1
ответникът е искал извършването на изпълнителни действия. Ето защо ответникът моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 439, ал. 2 ГПК
Съгласно нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението.
Според господстващото у нас становище искът против принудителното изпълнение е
отрицателен установителен иск и предметът му е несъществуването на изпълняемото право,
удостоверено в изпълнителното основание, респ. неговата неизискуемост (т.нар.
установителна теория за същността на иска против изпълнението на длъжника). Независимо
от това, безспорно е, че с тези изрично уредени в закона искове се парира изпълнителната
сила на изпълнително основание и в крайна сметка се стига до прекратяване на
изпълнителния процес, като след събиране на вземането установителен иск за
несъществуването или неизискуемостта на изпълняемото право е недопустим – допустим е
само осъдителен иск.
По допустимостта на иска
Изпълнителният лист е издаден против ищцата и още двама длъжника въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 26.09.2017 по
ч.гр.д. № 56182/2017 г. по описа на СРС, 44-ти с-в. Кредиторът образувал изп.дело № ** г. на
ЧСИ Неделчо Митев за събиране на вземанията.
По изп. дело, копие от което е приложено по настоящото дело, са постъпили
плащания на един от двамата други длъжници, но няма данни те да са отишли за погасяване
на задълженията на ищцата В. К. и исковете й са допустими.
По основателността на исковете
Заповедта за изпълнение е влязла в сила – преди 19.12.2017 г.
Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника прави вземането
по заповедта безспорно. По арг. за противното от чл. 424 ГПК тя се ползва със сила на
пресъдено нещо. И наистина, длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1
ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след изтичане
срока за възражение по чл. 414 ГПК – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК и чл. 424 ГПК (така изрично
определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о.).
Това означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД е станала
петгодишна, защото, макар да не представлява съдебно решение, постановено в исков,
когнитивен процес, заповедта за изпълнение прави вземането безспорно. Именно защото тя
се ползва с такава правоустановителна сила, преклудирана е възможността длъжникът да
оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с аргументи, черпени
от възражения, които е могъл да изложи в срока за възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно чл.
439, ал. 2 ГПК той може да релевира само възражения за осъществили се юридически факти
2
след този момент.
Аргумент за наличието на сила на пресъдено нещо е и обстоятелството, че при влязла
в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът не може да предяви положителен
установителен иск за съществуването на вземането по заповедта, за разлика от кредитора,
снабден с изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК
(отм.), за когото винаги е било безспорно в теорията и съдебната практика, че може да иска
установяването на вземането си по съдебен исков ред със сила на пресъдено нещо.
Процесуална пречка за такъв иск не може да е само фактът, че кредиторът е снабден с
изпълнителен лист, т.е., че може да проведе принудително изпълнение, защото това
обстоятелство никога не е било отрицателна процесуална предпоставка за съществуването
на правото на иск за вземането по заповедта. Процесуалната пречка е формираната сила на
пресъдено нещо.
Да се поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение не
установява вземането със сила на пресъдено нещо (или поне с първата съставка на тази сила
– т.нар. „правоустановително действие“), означава да се приравнява тази заповед на
обикновено несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.), а това е явно неправилно,
предвид коренните разлики в правната уредба на заповедното производство по ГПК и
производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по
ГПК (отм.). Целта на законодателя, въвел заповедното производство по чл. 410 ГПК, е да
даде на разположение на кредиторите втори, алтернативен и равнопоставен на исковия
осъдителен процес път за събиране на вземанията им, когато те не са оспорвани.
Не е убедителен довод в противен смисъл съображението, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД говори
за съдебно решение, а заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не представлява съдебно
решение. Това е вярно, но също така е вярно, че макар заявлението за издаване на заповед да
не представлява искова молба, в съдебната практика е безспорно, че то изпълнява напълно
функцията на иск за целите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Също така е безспорно приложението на
нормата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД по отношение на заповедно производство, макар заявлението
за издаване на заповед да не е искова молба, поради което никому не би хрумнала идеята, че
вземането, за което кредиторът е подал своевременно заявление по чл. 410 ГПК може да се
погаси по давност, докато заповедният съд се произнесе по него. Очевидно, както
разпоредбите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД и на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и изобщо на ЗЗД е разумно да се
тълкуват разширително с оглед заповедното производство, въведено през 2008 г., така и
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е разумно да се тълкува разширително с оглед на същото
производство. Няма основание в едни случаи разпоредбите на ЗЗД да се тълкуват
разширително, а в други случаи да се тълкуват и прилагат буквално.
При тези мотиви съдът намира, че давността за вземанията по изпълнителния лист е
петгодишна и е започнала да тече от датата на влизането в сила на заповедта по чл. 417 ГПК
– арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
С влизането в сила на заповедта започва да тече нова давност за вземанията по нея –
чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
3
В случая ищцата излага твърдения за погасяване по давност на вземанията по
заповедта в хода на изпълнителния процес пред ЧСИ Митев, които следва да бъдат
обсъдени.
Молба за образуване на изпълнително дело сама по себе си не прекъсва давността по
чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ – каквото възлагане е налице в случая). В този смисъл т. 10 и т. 14 от
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно чл. 116, б.
„а“ ЗЗД давността се прекъсва и с признание на вземането от длъжника. За приключени
изпълнителни дела към 26.06.2015 г. важи ППВС № 3/1980 г., според което висящият
изпълнителен процес спира течението на давността, т.е. новата давност тече не от
последното изпълнително действие, а от прекратяването на изпълнителното дело, т.е. от
перемпцията му – Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на
ВКС. Погасителната давност се прекъсва дори от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция – т. 3 от Тълкувателно решение от
04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г., ОСГТК.
От изп.дело е видно, че на 31.05.2018 г. ЧСИ е наложил запор на трудовото
възнаграждение на длъжницата, ищца по настоящото дело. С молба от 14.10.2021 г.
взискателят е изискал налагане на запор върху банкови сметки и трудовите възнаграждения
на длъжниците и насрочване на опис на движими вещи.
Тези изпълнителни действия не са довършени, като в частност опис на движими вещи
не е правен, а е пратено съобщение за наложен опис, което не е и връчено на длъжницата.
Следва да се има предвид обаче, че давността е свързана с поведението на кредитора и не се
влияе от поведението на други лица, поради което своевременните искания на взискателя да
се извършат принудителни действия прекъсват давността, независимо от дали такива са
предприети от съдебния изпълнител, или не, стига кредиторът не е станал причина за
непредприемането им. Давността се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия - запор или възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане (Определение № 3691 от 22.11.2023 г. по гр.д. № 1182/2023 г., ВКС, III г.о.)
По тази причина молбата от 14.10.2021 г. прекъсва давността. От тази дата до датата
на устните състезания по делото 02.12.2024 г. няма изтекли пет години и вземанията не са се
погасили по давност. Исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, комуто следва да се
присъдят разноски от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Б. К., ЕГН **********, против „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 439, ал.
2 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника 4/6 част от следните
суми: сумата от 2521,46 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.05.2013 г. до м.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 16.08.2017 г. до изплащане
на вземането, лихва за забава в размер на 582,69 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 07.08.2017
г., сумата от 13,92 лв. - такса дялово разпределение през периода от м.05.2013 г. до м.04.2015
г., ведно със законна лихва за периода от 16.08.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за
забава в размер на 3,17 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 07.08.2017 г., и 112,42 лв. разноски
по делото, а именно: 62,42 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт,
предмет на изпълнителен лист, издаден на 19.12.2017 г. въз основа на влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 26.09.2017 по
ч.гр.д. № 56182/2017 г. по описа на СРС, 44-ти с-в в, поради последващо погасяване по
давност на вземанията.
ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5