РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Благоевград, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500530 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от адвокат И. Д.,
пълномощник на Н. Д. К., ЕГН **********, адрес гр. Ра, ул. „Св. св. К М“ №,
срещу решение № 97 от 02.04.2024 г., постановено по гражданско дело № 996
от 2021 г. на Районен съд Р. В нея се твърди, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Допуснати били съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Неправилно бил приложен материалният
закон. Решението било постановено при непълнота на доказателствата и на
база предположения и липса на пълно и главно доказване на претенциите от
страна на ищеца. Съдът абсолютно незаконосъобразно не обсъдил всички
доказателства, изключващи вината за причиняване на ПТП, считайки, че са
неотносими към съществото на спора, като въобще игнорирал факта, че
съгласно чл. 300 от ГПК, решението по НАХД има силата на присъдено нещо
по отношение на вината, и по недопустим начин в решението си обсъждал
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗДог, каквато правна квалификация никой и
никога не бил давал на спора в настоящото производство, и коментирал
1
презумпция, която не съществувала в конкретния казус. Абсолютно
неправилно съдът се произнесъл и коментирал доказателствената тежест в
процеса по начин, по който тя не била разпределяна. Неправилно съдът счел,
че ответникът е причинил имуществените вреди в нарушение на правилата за
движение по пътищата, като е отказал да се подложи на проверка за алкохол
от контролните органи, без в решението си да направи какъвто и да било
коментар, че главният правопораждащ факт са причинените щети в резултат
на причиняване на ПТП и вината за същото, а не отказът за проверка, който
бил основание единствено за насочването на регресната отговорност, ако
вината е доказана при условията на главно и пълно доказване. Напълно
абсурдно било и кредитираното от съда заключение на допуснатата и
назначена автотехническа експертиза, което било изготвено на принципа
„тука има - тука нема“. При разпита си вещото лице заявило, че просто е
предположило къде е мястото на удара и е предположило каква е била
скоростта в мястото на удара, като е разделило тази скорост на две, за да
„даде“ скоростта и на двата автомобила, както и че е предположило кога
автомобилите са станали видими един за друг и времето за реакция.
Експертът предположил всичко по делото, без наличието на абсолютно
никакви изходни данни, освен предположението му, че е валяло и че е било
тъмно. Липсвал анализ на фактите от страна на съда. Водачите на пътни
превозни средства били длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
били длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Никъде в АУАН, НП и разпитите на
свидетелите не било описано точно по какъв начин е установена
несъобразената скорост, не се събрали и доказателства за описаната в
исковата молба и експертизата фактическа обстановка. Не се доказало от
ищеца как е установена тази скорост, дали е имало препятствие за
преминаване в насрещната лента, каква е била пътната настилка, както и
атмосферните условия, при които е настъпило ПТП. С кое е трябвало да се
съобрази „нарушителят“ Н. К. и с кое не, не било ясно. По делото нямало
данни дали са разпитани свидетели, къде са записани техните показания и
2
могат ли те да потвърдят несъобразената скорост, с която К. е навлязъл в
насрещната лента за движение. Свидетелката посочвала единствено това, че
автомобилът на К. се е движел с много ниска скорост, но нямало данни дали е
имало още засегнати автомобили освен този на потърпевшата, за който бил
съставен протокол за ПТП. Решението на съда било изградено изцяло на
нелогични предположения, погрешна правна квалификация на спора и
неприлагане на материалния закон, което водело и до погрешни правни
изводи. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноските пред двете инстанции.
Подаден е отговор от ЗАД „Е“, ЕИК, седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „И“, бул. „Х К“ №, представлявано от Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц., чрез
юрисконсулт К. Н. В него се изразява позицията, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано. Подадената въззивна жалба била
напълно неоснователна. Оплакванията на въззивника били голословни. Съдът
се съобразил със събраните по делото доказателства и установената съдебна
практика. В производството ищецът доказал всички елементи от фактическия
състав на регресното си право. Изложените в обратния смисъл аргументи от
страна на въззивника били несъстоятелни и не следвало да бъдат споделяни.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП в цялост се установил от
представените писмени доказателства, изготвеното и прието без да бъде
оспорено от страните експертно заключение по съдебната автотехническа
експертиза, както и показанията на разпитания водач Д, които били
последователни и вътрешно непротиворечиви. Всички те кореспондирали
помежду си. Ударът между двата автомобила настъпил, тъй като автомобилът
„Опел Корса“ се движел изцяло в платното за насрещно движение. Водачът
посочил, че се е опитал да избегне удара, като от своя страна е навлязъл в
платното за насрещно движение, но това не е било възможно докрай, поради
наличието на канавка до платното за движение. Нещо повече - заключението
по съдебната автотехническа експертиза, прието по делото и неоспорено от
страните, установило категорично причинно-следствена връзка на така
описания механизъм на ПТП и настъпилите по превозното средство вреди,
както и техния размер по средни пазарни цени, в съответствие с трайната
съдебна практика. Представеният по делото протокол за ПТП от 11.02.2020 г.
бил официален свидетелстващ документ, неоспорен от ответната страна по
отношение на истинността му, поради което имал обвързваща съда
3
материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, сред които и отказа на
виновния водач да се подложи на проверка за алкохол. Видно от постъпилите
от РУМВР Разлог доказателства, въззивникът не изпълнил и издаденото му
предписание за медицинско изследване за установяване на употребата на
алкохол. Що се касаело до наличието на валидно застрахователно
обезщетение, както правилно районният съд отбелязвал в мотивите си, то
това обстоятелство било безспорно между страните. От друга страна,
несъстоятелни били доводите на въззивника, че решението на
административно-наказателния съд попада в хипотезата на чл. 300 от ГПК, с
оглед на което последиците му не следвало задължително да се зачитат от
гражданския съд. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноските за втората инстанция.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха доказателства пред въззивната инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Разлог е
валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които
регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на
спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. То се
явява и допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.
След като анализира доказателствения материал, събран от първостепенния
съд, Окръжен съд Благоевград достигна до същите фактически и правни
изводи, поради което препраща към мотивите на Районен съд Разлог, на
основание чл. 272 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното обезщетение, заедно с лихвите и
разноските, когато същият, при настъпването на ПТП, е извършил нарушение
на ЗДвП и е отказал да се подложи на проверка за алкохол. Наличието на
предпоставките, упоменати във въпросната законова разпоредба, трябва да
4
бъде установено от застрахователя при условията на пълно, главно и пряко
доказване, каквото е успешно проведено в настоящия казус.
Изяснено е по несъмнен, категоричен и безпротиворечив начин, че на
11.02.2020 г., на км 27 от републикански път II-19, ответникът е предизвикал
настъпването на ПТП. Той е управлявал автомобила си със скорост, която не е
била съобразена с пътните условия, изгубил е контрол върху колата,
преминал е в лентата за насрещно движение и се е ударил в правомерно
движещия се там друг лек автомобил, след което е отказал да се подложи на
проверка за алкохол. Всички тези релевантни факти и обстоятелства са
надлежно отразени в съставените от контролните органи протокол за ПТП и
талон за изследване. Същите представляват официални документи и се
ползват с материална доказателствена сила за вписаните в тях данни.
Изготвеният протокол за ПТП, на основание чл. 179 от ГПК, обвързва съда да
приеме, че съдържащото се в него описание на създалата се на пътното
платно неприятна ситуация е вярно. Протоколът е съставен от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия и след посещение на място на
пътното произшествие, поради което същият в частта, в която длъжностното
лице, посетило инцидента, е удостоверило пряко възприетите от него факти и
обстоятелства при огледа - местоположение на МПС, участници в ПТП,
характер и вид на нанесените щети, пътни знаци и маркировка на мястото на
произшествието, има характер на официален свидетелстващ документ и
обвързва съда с материална доказателствена сила /в този смисъл е и
константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 66 от 05.08.2022
г. на ВКС по гр. д. № 1972/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър
Д., Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II г. о.,
ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, Решение № 211 от 14.12.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2782/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков,
Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Костадинка Недкова, и мн. др./. Данните от протокола
напълно се подкрепят от показанията на свидетелката Росина Д.а Дурева и не
се опровергават от друг елемент на доказателствената съвкупност.
Механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка са изцяло изяснени от
приетото експертно заключение, което не е изрично оспорено от ответната
страна. Жалбоподателят е можел да поиска назначаване на повторна
експертиза, но не е сторил това. Констатациите и изводите, направени от
5
вещото лице Светослав Методиев Миленков, следва да бъдат кредитирани,
защото не са оборени от останалия доказателствен материал.
Няма основания за некредитиране и на разказаното от свидетелката Д.
Достоверността на фактите, изложени в нейните показания, не следва да бъде
поставяна под съмнение.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното
се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими,
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
на установяваните факти: обстановката *******, както и обстоятелствата при
възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда,
образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на
свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите
съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/
степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на
автентичност /„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Ц. Ц.,
„С“, София, 1997 г., стр. 48/.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата
на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на
делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната
обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото
изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016
6
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/. В настоящия казус
свидетелските показания на Д не са противоречиви, а и не са оборени.
Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на
роднини, близки и заинтересовани, а предвижда преценката им да става в
съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая
показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от
02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева/. Не могат да се игнорират свидетелски показания само заради
това, че изхождат от близък, роднина и заинтересован /Решение № 428 от
15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева/. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. №
477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева, връзката на
свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание
показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не съществува
забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на
техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват
довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от
20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Мими Фурнаджиева/. В случая съобщеното от свидетелката Дурева следва да
се приеме за характеризиращо се с висока степен на достоверност, защото не
противоречи на писмените доказателства и експертното заключение.
Разказаното от тази свидетелка е и вътрешно хармонично, последователно и
изчерпателно /водещи критерии за оценка на свидетелските показания според
„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Ц. Ц., „Сиела“,
София, 1997 г., стр. 55/.
Позоваването на чл. 300 от ГПК от страна на жалбоподателя в случая е
неоснователно. Частичната отмяна на съставеното по повод на инцидента НП
е ирелевантна за съдебното гражданско производство. Съгласно разясненията
в мотивите към т. 15 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Елеонора Чаначева и
Албена Бонева, задължителни, по смисъла на чл. 300 от ГПК, за гражданския
съд, относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по
надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно
7
деяние - с присъда, решение по чл. 78а от НК или споразумение в
наказателния процес. Понятието „присъда“, употребено в чл. 83, ал. 1, т. 4 и
чл. 300 от ГПК, следва да се тълкува като съдебен акт, с който по надлежен
ред едно лице е признато за виновно в извършването на престъпно деяние. С
оглед на така възприетия в посоченото тълкувателно решение критерий,
доколкото НП или актът за неговата отмяна по НАХД имат за предмет
деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, те не
обвързват, по силата на чл. 300 от ГПК, гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Същото се поддържа и в актуалната казуална практика на ВКС - Определение
№ 1556 от 11.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 715/2024 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Мирослава Кацарска, Определение № 714 от 21.03.2024 г. на ВКС по
т. д. № 1833/2023 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова,
Определение № 1534 от 01.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3362/2023 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Дора Михайлова, Определение № 50193 от 22.03.2023
г. на ВКС по т. д. № 842/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена
Желева, и др. В този смисъл удостоверените в протокола за ПТП и талона за
изследване релевантни факти и обстоятелства не следва да се считат за
опровергани.
Фактическият състав на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ е налице и исковете правилно
са уважени от районния съд. Жалбата се оказа неоснователна. Решението на
първата инстанция трябва да бъде потвърдено.
С оглед на неуважаването на жалбата, на застрахователя се следва
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, доколкото настоящото
второинстанционно производство не се характеризира с фактическа и правна
сложност.
По аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК,
настоящият въззивен съдебен акт няма да премине през касационна проверка.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97 от 02.04.2024 г., постановено по гражданско
дело № 996 от 2021 г. на Районен съд Разлог.
8
ОСЪЖДА Н. Д. К., ЕГН **********, адрес гр. Разлог, ул. „Св. св. К и М“ №,
да заплати на ЗАД „Е“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С, р-н
„И“, бул. „Х К“ №, представлявано от Р Г Б и Й Ц Ц, разноски за въззивната
инстанция, възлизащи на 100 /сто/ лева и представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9