Р Е Ш Е Н И
Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………………гр.София,13.12.2019год.
СОФИЙСКИ ГРЕООДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети
декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл. съдия Боряна Петрова
при
участието на секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 2716 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се
решение № 273863 от 21.11.2017г., постановено по гр.дело № 29653/2017г. на СРС,
77 състав, с коeто
е прието за установено по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск от В.В.Ф. срещу В.С.Д., че В.С.Д. дължи на В.В.Ф., на основание чл.79,ал.1
от ЗЗД, във вр. е чл. 240, ал. 1 ЗЗД - сумата от 3 000,00лв. , представляваща
невърнат заем по сключен договор за паричен заем от 30.01.2014г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 11.04.2016г. по ч.гр.дело
№ 17968/2016г. по описа на СРС, 77 състав. Решението се обжалва и в частта за
разноските.
Въззивникът В.С.Д. поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Възразява, че в
нарушение на процесуалните правила от първата инстанция е разгледана нередовна
искова молба, поради липсата на конкретни факти и доказателства, от които може
да се направи извод, че между страните е
съществувало облигационно правоотношение. Поддържа, че в нарушение на процесуалните
правила от първата инстанция не е изготвен пълен и точен доклад на делото.
Възразява, че немотивирано с обжалваното
решение са приети за доказани факти, които изрично са оспорени от него.
Признава, че между него и ищцата са съществували отношения, свързани с работата
им като колеги, всеки от които самостоятелно е предоставял услуги, но
възразява, че между него и ищцата договори не са сключвани, включително и
твърдяният договор за заем. Счита, че от събраните по делото доказателства не
се установява както постигането на съгласие за сключването на заемен договор,
така и предаването и съотевтно-
получаването на процесната сума. В тази връзка моли настоящата инстанция да не
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцата, като отчете
тяхната заинтересованост, съгласно нормата на чл.172 от ГПК и противоречието
между фактите, установени от двамата свидетели- така св.П. заявява, че на
броенето на парите са присъствали ищцата, ответникът и съпругът на ищцата, а
св.Ф. / съпруг на ищцата/ установява, че
не е присъствал при предаването на парите.
Въззивникът- ответник твърди, че от показанията на св.Ф. се установява
основателността на заявеното от него възражение, че между него и ищцата е имало
договорка за предоставяне на сума от 7 000,00лв., като ищцата умишлено е
иницирала две отделни съдебни производства за отделни части от тази обща сума,
с единствената цел – доказване с гласни доказателства. Счита, че в настоящия
случай, с оглед установените факти, твърдението за наличие на валидно сключен
договор за заем не може да бъде доказано със свидетелски показания, поради
забраната на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК. С изложените доводи въззивникът- ответник
мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него-
постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Заявява искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, В.В.Ф., оспорва жалбата като неоснователна и
заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение по съображения, подробно
развити в депозирания по делото писмен отговор на жалбата. Твърди, че
подадената от нея искова молба отговаря на изискванията за редовност по чл.127
от ГПК , както правилно е прието от първата инстанция с доклада по делото.
Счита, че докладът по делото е изготвен
от първата инстанция при точно спазване на разпоредбата на чл.146 от ГПК,
включително и в частта на разпределението на доказателствената тежест между
страните, като е прието, че ответникът не носи тежестта за установяване на
твърдяните от него отрицателни факти.
Поддържа, че в обжалваното решение са изложени конкретни, ясни и логични мотиви, въз основа на които
от първата инстанция е приета за доказана фактическата обстановка по делото . Твърди,
че от събраните делото гласни доказателства безспорно се установява наличието
на сключен между нея и ответника реален договор за заем, тъй като и двамата
разпитани по делото свидетели безпротиворечиво установяват предаването на
процесната сума от нея – на ответника.
Счита, че показанията на св.Ф. правилно и обосновано са кредитирани от
първата инстанция, като е отчетено, че независимо от заинтересоваността на
свидетеля, показанията му са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви
и подкрепени изцяло от показанията на другия свидетел по делото. Предвид
изложените съображения, ищцата моли обжалваното решение да бъде потвърдено,
като претендира присъждане на разноските по делото, направени във въззивното
производство.
Софийски
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При извършената от съда проверка по реда на
чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
заявеното от въззивника-ответник възражение за нередовност на исковата молба,
което е свързано с преценката за допустимостта на обжалваното решение. В исковата молба от ищцата са изложени
конкретните фактически обстоятелства за наличието на сключен между нея и
ответника договор за заем, като договорното правоотношение е индивидуализирано
с дата на сключване на договора, предмет на договора- с посочване на конкретен размер на заетата
сума, договорено задължение за ответника за връщане на заетата сума и падеж на
задължението на ответника. Изложени са обстоятелства за изпълнение на задължението
на ищцата по договора – за предаване на
заетата сума, съответно- за неизпълнение
на насрещното задължение на ответника – за връщане на сумата на договорения
падеж и към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, съответно- към
датата на предявяване на исковата молба. Т.е.- спазени са изискванията за
редовност на исковата молба, установени с нормата на чл.127, т.4 и т.5 от ГПК,
като неоснователно се явява възражението на въззивника-ответник за
несъответствие на исковата молба на посочените разпореби.
По основателността на въззивната жалба- настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна, а атакуваното с нея решение- за
законосъобразно и правилно.
Настоящият въззивен състав споделя правните изводи на
първоинстанционния съд, изведени на база на правилно установена по делото
фактическа обстановка, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях. В допълнение на изводите на първата инстанция и с оглед на доводите,
заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:
Настоящата инстанция намира, че от ищцата
, в съответствие с носената от нея доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, правилно разпределена от първата инстанция с доклада по делото, е
установено наличието на валидно облигационно правоотношение между нея и
ответника, попадащо в приложното поле на чл.240,ал.1 от ЗЗД и възникнало от сключения между тях неформален
, реален договор за паричен заем на
30.01.2014г. , с предмет- предоставен от ищцата на ответника заем на сумата от
3000,00лв., с договорен падеж за връщане на заема - 30.03.2014г. Договорът за
заем е реален, съгласно легалната дефиниция на чл.240,ал.1 от ЗЗД, тъй като
сключването му става с предаване на заетата сума от заемодателя- на заемателя,
но не е формален, поради липсата на изискване
за специална форма за действителност, в която следва да е постигнато съгласието
между страните относно основните и задължителни параметри на договора- размер
на заетата от заемодателя сума и задължението за връщане на сумата от заемателя. Като последица от неформалния характер на
договора за паричен заем, сключването му
може да бъде установявано и всички допустими от ГПК доказателства, включително
и със свидетелски показания, при
спазване на ограничителната забрана, установена с нормата на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК. В конкретния случай договорът за заем е на стойност от 3 000,00лв.,
поради което по отношение на него е
неприложима забраната за установяване с гласни доказателства по
чл.164,ал.1,т.3 от ГПК. Съдът намира за неоснователно твърдението на въззивника-
ответник за злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата- в нарушение на
чл.3 от ГПК, основано на възражението, че от показанията на самия свидетел на
ищцата- св.Ф., се потвърждава наличие на договор на по-голяма стойност – от
7 000,00лв., но от ищцата недобросъвестно се твърди наличието на два
договора за заем – един за 3 000,00лв.- предмет на настоящото дело и втори
– за сумата от 4 000,00лв.- предмет
на друго дело, с единствената цел да бъде преодоляна забраната по
чл.164,ал.1,т.3 от ЗЗД. Действително, от показанията на св.Ф. се установява, че
ищцата и ответника са имали договорка за даване в заем от ищцата- на ответника
на общата сума от 7 000,00лв. От
показанията на този свидетел , обаче, не може да се направи извод, че между страните е сключен само един договор ,
който да има за предмет посочената сума
от 7 000,00лв. Напротив, свидетелят изрично потвърждава сключени два
отделни реални договора за заем- първо процесният, с предаване на сумата от
3 000,00лв. в край на месец януари 2014г.
и договорен падеж за връщането й от ответника- края на месец март 2014г.
и втори договор, който е сключен в по-късен
момент след от процесния /няколко дни след него/ - с предаване на сумата от 4 000,00лв.
Както вече бе посочено по-горе в мотивите, доколкото договорът за паричен заем
е реален и сключването му става с предаване на сумата, свидетелят Ф.
потвърждава с показанията си сключването на два отделни договора, с предмет
различни парични суми. Като последица от това- не може да се приеме твърдяната
от ответника злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата.
На следващо място, настоящият съдебен състав
приема, че от показанията и на двамата разпитани по делото свидетели на ищцата-
св.П. и св.Ф., безспорно и еднозначно се установява предаването в заем от
ищцата- на ответника на сумата от 3 000,00лв. в края на месец януари 2014г. Макар да не
сочат точна дата , предвид изминалия дълъг период от време от 2014г. - до
датата на заседанието, в което са разпитани през 2017г., установения от
свидетелите момент на сключване на договора съвпада времево с датата, твърдяна
от ищцата.30.01.2014г. Налице е пълно
съвпадение в показанията на свидетелите освен относно времето, така и по
отношение на мястото, където е станало предаването на парите /в салона, в който
страните са работили/ , както и относно лицето, което е донесло на ищцата
парите, които са дадени от нея на ответника. И двамата свидетеля потвърждават поетото от ответника задължение за връщане на
заетата сума в срок до два месеца, след даването им, което с оглед установения
от тях момент на сключване на договора- времево съвпада и с твърдяния от ищцата
падеж на задължението на ответника за връщане на заетата сума 30.03.2014г. Двамата свидетели еднозначно и
безпротиворечиво установяват целта на дадения заем - процесната сума е била
дадена в заем на ответника с цел последният да отвори свое студио за маникюр в
МОЛ-а. Правилно от първата инстанция
показанията на св.Ф. са ценени по реда на чл.172 от ГПК, като е отчетена
неговата евентуална заинтересованост като съпруг на ищцата, но въпреки това са
кредитирани, като почиващи на негови преки и непосредствени впечатления и
подкрепени и кореспондиращи на показанията на разпитания втори свидетел на
ищцата /с.П./, който освен, че е незаинтересован , също е очевидец. Фактът, че
св.П. е клиент на ищцата по никакъв начин не обосновава твърдяния от въззивника
– ответник извод за нейната заинтересованост, тъй като свидетелката не е роднинска връзка с ищцата, нито в икономическа или друга зависимост от
ищцата, респ.-липсват каквито и да било данни по делото за някаква връзка между
свидетелката и ищцата, която да обуславя
твърдяната от ответника заинтересованост. На следващо място, настоящият съдебен състав
приема, че действително е налице твърдяното от ответника противоречие между показанията на св.П. и св.Ф.
относно факта дали последният е присъствал при броенето на парите Св.П.
заявява, че освен нея, ищцата и ответника е присъствал и св.Ф., а св.Ф.
признава, че след предаването на парите на ищцата и от нея на ответника не е
присъствал на самото броене на парите, но е видял същото, тъй като към този
момент е бил извън обекта, в който страните са работили- в колата, паркирана
пред студиото, но е виждал всичко, тъй
като мястото, в което са били броени парите и било със стъклена витрина, през
която свидетелят е видял и лично това броенето. Посоченото разминаване между
показанията на свидетелите настоящият съдебен състав приема, че не разколебава
показанията им в останалата част– относно установените от тях съществени
правно-релевантни за спора факти, за които свидетелите са категорични, а именно: даването в заем на
процесната сума от ищцата на ответника, момента, мястото , където това е
станало и договорения падеж за връщане на сумата. Съдът отдава горепосоченото
противоречие на изминалия дълъг период
от време от момента , когато е сключен договорът- до датата на заседанието, в което свидетелите
са разпитани и избледняването на спомените относно част от фактите, което е
обяснимо за св..П. , тъй като тя е трето незаинтересовано лице, нямащо отношение към договорното
правоотношение между страните. Именно на изминалия дълъг период от време съдът
отдава и колебанието в показанията на св.П. относно това дали дадената в заем
сума е била около 3 000,00лв. или 4 000,00лв., като отчита, че
първата сума и момента на предаването й, установени с показанията на св.П.,
съвпадат с показанията на св.Ф. и потвърждават безспорно твърдението на ищцата
за сключване именно на процесния договор за заем. Не е налице основание за дискредитиране
на показанията на св.П., с оглед
твърдението на ответника, че свидетелката установява с точност даването на
парите от ищцата на ответника в заем, целта на дадения заем, времето, когато това се е случило, но не помни адреса на студиото, в което ищцата е работила като
козметик, а ответникът- като фризьор. Следва да се посочи, че свидетелката описва с изключително голяма
точност местонахождението на студиото- в една от преките на бул.“Борис
ІІІ“ - много близо до блока, в който тя
живее – бл.11-13, находящ се на ул.“Хризантема“. Не е налице и твърдяното от
ответника основание за недаване вяра на показанията на св.Ф., отново основано
на твърдението, че за факта на даването на заема, неговият точен размер ,
времето и мястото свидетелят е конкретен, но не помни дали парите, които са
били донесени лично от него, са били в
плик или – не. Напротив, св.Ф. изрично
потвърждава, че парите не са били предадени в плик /протокола от съдебно
заседание на стр.37 от делото на СРС/. Що се отнася до вида на купюрите, в които е
била дадена сумата, съдът намира за напълно житейски обяснимо , предвид
изминалия 3 годишен период от време, свидетелят да не помни в какви купюри е
била сумата. Не е налице твърдяната от въззивника-ответник непълнота в
показанията на св.Ф., която да разколебава достоверността им, основана на
твърдението на ответника, че свидетелят не сочи точен час, в който е занесъл сумата на ищцата. Напротив, свидетелят потвърждава, че това е
станало в края на неговия работен ден, който е приключил около 16,30-17,00ч. От
друга страна, св. П. не сочи конкретен час, което е логически обяснимо с оглед
изминалия период от време , но изрично потвърждава, че това е станало в рамките
на работното време на салона, като
уточнява, че е било светло и работното време приключва в 19,00ч.- т.е.
показанията й не противоречат и не опровергават тези на св.Ф. , предвид факта,
че през месец януари към 17,00ч. все още денят е в светлата част.
Настоящият
съдебен състав приема, че начинът, по който ищцата се е снабдила с паричните
средства, /включително дали те са й били предоставени от съпруга й- св.Ф. като
негови лични средства/, е ирелевантен в
рамките на правоотношението, съществуващо между нея и ответника. Дали паричните средства са били индивидуална
собственост на св.Ф. или са били съпружеска имуществена общност между него
и ищцата, както и какъв е произходът на
тези средства има правно значение само в рамките на правоотношенията между
ищцата и свидетеля Ф., регламентирани от СК.
На последно място, следва да се посочи, че
показанията на свидетелите на ищцата относно изрично и безпротиворечиво установените
от тях факти на даването на процесната сума от ищцата на ответника в заем към
твърдяния от ищцата момент и поетото от ответника насрещно задължение за
връщане на заема на посочения от ищцата падеж, не са опровергани от ответника
по реда на насрещното доказване. Дори да се приеме, че с поисканите от
ответника гласни доказателства с отговора на исковата молба се е целяло
опровергаване на показанията на поисканите от ищцата свидетели с исковата молба
, и от първата инстанция е допуснато
процесуално нарушение с определението по чл.140 от ГПК – с постановения отказ за допускането на свидетелите на
ответника, то правната последица от това
процесуално нарушение е свързана единствено с възможността на ответника да
събере своите гласни доказателства във въззивното производство, на основание
чл.266,ал.3 от ГПК. От ответника искане за събиране на доказателства в
настоящото производство не е заявено. Ето защо и при преценка на събраните в
първата инстанция доказателства, подробно обсъдени по-горе в мотивите, настоящият
съдебен състав, като взе предвид, че от ответника не са представени
доказателства за връщане на заетата сума, приема, че исковата претенция се
явява основателна и като такава-
правилно е уважена с обжалваното решение.
Настоящата инстанция намира, че не е налице твърдяното от ответника допуснато
от първата инстанция нарушение на нормата на чл.146 от ГПК, както и на правото
му на защита, произтичащо от неосъждане на представената от него писмена защита.
С доклада по делото, инкорпориран в определението по чл.140 от ГПК, разпределението
на доказателствената тежест между страните е извършено при точно спазване на
нормата на чл.154,ал.1 от ГПК, като същото обхваща всички правно-релевантните факти- предмет на спора,
поради което не е налице твърдяната от въззивника-ответник „формалност“ на
доклада. Не е налице е нарушение на правото на зашита на ответника, основано на
твърдението, че от първата инстанция не е взета предвид представената от него
писмена защита. Защитата е депозирана по делото преди постановяване на
обжалваното решение и е взета предвид от първата инстанция. Липсата на отделно произнасяне по всички
доводи, заявени от ответника с тази писмена защита, няма за правна последица
твърдяната незаконосъобразност на решението. С обжалваното решение от първата
инстанция са обсъдени всички събраните по делото доказателства и на база на
преценката на тези доказателства и приетите за установени с тях
правно-релевантни факти за спора е
изведен правният извод в конкретния случай- за основателност на предявения
иск. Пропускът на първата инстанция да
се произнесе по всички отделни доводи на ответника, заявени с писмената защита ,
е отстранен от настоящата инстанция- с оглед подробно изложените по-горе
мотиви, като той няма за правна последица промяна на правния резултат по
делото, приет от първата инстанция.
Поради
съвпадане на изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на
СРС-потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
разноските във въззивното производство: При този изход на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на въззивника - ответник са направените от въззиваемата
страна- ищца разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на
845,00лв.- адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие от 20.02.2018г., адвокатското възнаграждение е
договорено като платимо в брой с изрично отбелязване, че сумата е платена
/внесена/. Ето защо, неоснователно се явява възражението на ответника за липса
на доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение. Съдът намира за основателно заявеното от
ответника възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищцата. Като отчита, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и че във въззивното производство и проведено само
едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, съдът приема, че
адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата – ищца следва да бъде
намалено до минималния размер по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. от 440,00лв.
До този размер следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на
ищцата.
Воден
от горените мотиви Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 273863 от 21.11.2017г.,
постановено по гр.дело № 29653/2017г. на СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА В.С.Д. да
заплати В.В.Ф. – сумата от 440,00лв.- разноски по делото за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.