Решение по дело №374/2021 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Ловеч, 19.11.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                           ЙОНИТА ЦАНКОВА

 

при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.адм.д. №374/2021г. по описа на АС Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.285, ал.1, изр. второ от ЗИНЗС във вр. с глава Дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П.К.П. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Варна, срещу Решение № 92/18.06.2021г., постановено по адм.д. № 44/2021г. по описа на Административен съд Ловеч. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София иск за сумата от един лев, представляваща претендирано от него обезщетение за неимуществени вреди за периода от 03.12.2020г. до 21.12.2020г. от незаконосъобразна Заповед № Л-5047/03.12.2020г. на Зам. главния директор на ГДИН София.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, незаконосъобразно и нищожно, за което се излагат подробни съображения. Иска се да бъде отменено решението и да бъде уважен искът, като бъде присъдено исканото обезщетение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на заявените в нея основания. По същество излага подробни съображения за неправилност на съдебното решение.

Ответникът, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и поддържа представения по делото отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Административният съд е бил сезиран с искова молба от П.К.П., с която е предявен иск срещу ГДИН София за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 03.12.2020г. до 21.12.2020г., причинени му от отменен като незаконосъобразен административен акт – Заповед № Л-5047/03.12.2020г. на Зам. главния директор на ГДИН гр. София.

От фактическа страна по делото е било прието за безспорно установено от първоинстанционния съд, че ищецът П.К.П. *** наказание „лишаване от свобода“ за 27 г., с начало на наказанието 30.11.2011г.

С решение № 248 от 21.12.2020г. по адм.д. №466/2020г. на Административен съд Ловеч е била отменена като незаконосъобразна Заповед № Л-5047/03.12.2020г., с която Зам. главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” София е отхвърлил молбата на лишения от свобода П.К.П. за преместване от Затвора Ловеч в Затвора Варна за доизтърпяване на наложеното му наказание. Решението като необжалваемо е влязло в законна сила на 21.12.2020г.

В затворническото досие П. е записан с постоянен и настоящ адрес гр. Севлиево. По адм. д. №466/2020г. по описа на Административен съд Ловеч е представено удостоверение за промяна на адресната регистрация на П. ***, както и билети за свиждане, от които съдът е приел за установено, че П. е имал посещение от родителите си К. П.К. и Р.С.К., с посочен адрес в гр. Севлиево на 04.01.2020г., 10.01.2020г., 18.01.2020г., 02.02.2020г., като на 15.04.2020г. и на 07.05.2020г. същият е посетен само от баща си К. К.. В затворническото досие на П.П. са записани като близки лица родителите му и М.С.В. – друг роднина, посочени лично от него. По адм. д. №466/2020г. на АС Ловеч е била приложена и молба от Ж. Б. от гр. Варна, адресирана до Главния директор на ГДИН София, в която моли приятелят му П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Ловеч, да бъде преместен в затвора Варна, за да може да го посещава и да поддържа връзки с него.

Съдът е установил още, че със Заповед № Л-885/07.08.2020г. на Началника на Затвора Ловеч е определен график за провеждане на свиждания между лишените от свобода и техните близки с цел осигуряване на ред и организация при провеждането им. По групи е определен график за свижданията между л. св. и техните близки през месеците септември, октомври, ноември и декември 2020г. с начални часове за провеждане на свижданията за отделните групи посетители. В заповедта е указано всички лишени от свобода да уведомят близките си за тази заповед, разпоредено е препис от нея да се постави и върху информационното табло пред чакалнята за свиждания.

При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав е приел иска за допустим, но неоснователен. След подробен анализ на приложимите правни норми на ЗИНЗС и ЗОДОВ съдът е отхвърлил исковата претенция. Изводите си за неоснователност и недоказаност на същата е мотивирал с това, че по делото е доказана само първата предпоставка за уважаване на иска – отменен като незаконосъобразен административен акт. Ищецът обаче не се е справил с доказателствената тежест да установи по безспорен начин да е претърпял вреди, съответно в резултат на увреждане за него да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от отмененият акт на Зам. главния директор на ГДИН по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Съдът е намерил за недоказан и факта на причинени на ищеца неимуществени вреди по заявения вид, продължителност и размер, описани в исковата молба и уточнението, подлежащи на компенсация, и които да са рефлектирали върху човешкото му достойнство при съобразяване на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС. В заключение в обжалваното решение е прието, че след като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл.284 от ЗИНЗС, последица от това е отхвърляне на предявения иск.

Решението е правилно.

Настоящият състав споделя съображенията на първоинстанционния съд, което прави ненужно повтарянето им. В касационното производство по чл.285, ал.1, изр. второ от ЗИНЗС съдът не извършва собствено установяване на фактите по спора, а проверява правилното прилагане на закона към установените от първата инстанция факти.

Ангажирането на отговорността на административния орган по чл.284 и сл. от ЗИНЗС изисква кумулативното наличие на следните предпоставки – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата, отговорността на държавата в лицето на съответната правосубектна институция, към която принадлежи органа, не може да бъде ангажирана.

В исковата си молба и уточнението към нея ищецът е посочил, че претърпените от него неимуществени вреди се изразяват в невъзможността му да ползва правото си по чл.86, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, защото бил е лишен от възможността да бъде посещаван от близките си в периода от 03.12.2020г. до 21.12.2020г., т.е. от датата на издаване на заповедта до датата на отмяната й.

В конкретния случай правилно е прието от съда, че е налице само първата от трите предпоставки – отменен като незаконосъобразен административен акт. Дори с оглед законовата презумпция на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди, в първоинстанционното производство не е доказана причинно-следствената връзка между вредите и отменения акт. Липсват каквито и да е доказателства за това, че ищецът е бил лишен от възможността да бъде посещаван от близките си в исковия период, включително от приятелите му С. и Б. от гр. Варна, които макар и да не са заявени като близки в затворническото досие, няма пречки да го посетят и да поддържат връзки с него. Отдалечеността на гр. Варна от гр. Ловеч не се явява непреодолим проблем предвид редовните транспортни връзки между двата града, като не са представени доказателства за липса на средства у двете лица, което да ги е възпрепятствало да пътуват. Не е доказан и случай близки на лишения от свобода да са искали да проведат свиждане с него и да са върнати по някакъв начин от администрацията на затвора или тя да е отказала провеждане на свиждане, още повече издаването на отменената заповед да е възпрепятствало такова свиждане. В случая правилно съдът е съобразил и Становище peг.№ 5134/17.09.2020г. на Затвора Ловеч, в което е изложено, че е възникнал конфликт между ищеца и родителите му, съответно причината близките му да преустановят посещенията си при него се дължи на промяна в личните им отношения и не е свързана с действия на администрацията на затвора. Не се установява отменената заповед, с която е постановен отказ за преместването на ищеца в друг затвор, да е довела до неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от П. по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, а това е едно от задължителните условия според законодателя (чл.284, ал.1 от ЗИНЗС) за основателност на процесния иск.

На следващо място законосъобразно в обжалваното решение е прието, че няма данни за преживяно от ищеца психическо или друго страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода и съпътстващи режима за изтърпяване на наказанието. Както бе изложено, издаването на отменената заповед по никакъв начин не е препятствало правото на свиждания на П.. Обстоятелството дали ако ищецът е бил преместен в Затвора Варна и се е намирал там през исковия период, е щял да бъде посещаван от свои близки и приятели, е бъдещо несигурно събитие, почива на предположения, не и на факти, и като такова няма как да бъде доказано, за да се презюмира настъпване на твърдените вреди – невъзможност да ползва правото си по чл.86, ал.1, т.2 от ЗИНЗС.

Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е следвало да проведе производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съответно ЗИНЗС е неприложим. Правната квалификация на иска е в прерогативите на съда, решаващ спора, като той не е обвързан с квалификацията на ищеца. Отговорността на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията, изрично е регламентирана от законодателя с изменението и допълнение на ЗИНЗС (ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) и създаването на новата Част седма „Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията“. Текстът на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата конкретно към изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“ и задържаните с мярка за неотклонение „задържане под стража“ лица. От тази дата за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията, е приложим именно редът по Част седма от ЗИНЗС – чл.284-286. Този ред е и по-благоприятен за ищеца, тъй като настъпването на неимуществени вреди се презюмира, докато съгласно ЗОДОВ той трябва да ги докаже (което в случая не е и сторил).

Неоснователно е и възражението в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение. Съдът е бил сезиран с редовно предявена искова молба от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт на ответника при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, срещу надлежен ответник и пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност. Останалите доводи на касатора за недопустимост на решението касаят спора по същество и са по неговата основателност, а не допустимост.

С оглед на изложеното настоящият състав намира за правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че исковата претенция се явява неоснователна и недоказана. При отсъствието на поддържаните касационни основания, решението на административния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

 

 Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92/18.06.2021г., постановено по адм. дело № 44/2021г. по описа на Административен съд Ловеч.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               2.