МОТИВИ към присъда по НОХД № 196/2014 г.
Подсъдимият Г.Х.Д. ***
е предаден на съд за извършено престъпление по чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, подробно описано по време, начин и място в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание
подсъдимата не се признав за виновен, като твърди, че на цитираната дата е
отишъл в посоченото жилище в с.Стремово, за да се види с дъщеря си Г.. Сочи
обстоятелството, че от няколко години не бил виждал дъщеря си, която живеела на
посочения адрес със св.Г.Р.. Вечерта на 04.05.2013г. около 23.00 часа почукал
на врата на жилището, като на въпроса на свидетелката, какво иска, отвърнал, че
иска да види Г. и няма да си тръгне докато не се срещне с нея. Г. му казала да
дойде през деня, но той настоявал, поради което бутнал входната врата и тя се
отворила. Стигнал до вътрешната врата в антрето, която била заключена, но след
като я дръпнал, стъклото и се счупило. Чул, че Р. се обажда на полицията и
излязъл навън, за да изчака полицаите. Отрича да е разбивал дървената врата на
къщата. Изразява съжаление за извършеното, като твърди, че бил воден от
бащините си чувства към непълнолетната му дъщеря. Лично и чрез адв.М. моли съда да го признае
за невиновен и оправдае по предявеното му обвинение.
Като прецени
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Подсъдимият Г.Х.Д. е
баща на непълнолетната Г.Ч., която живеела със св.Г.Р. ***, което жилище е
собственост на св.В.Г.Д..
На 04.05.2013г. Г.Д. и свидетелките Г.Р.
и Г.Ч. ***, но не провели среща по между си. Вечерта на същия ден подсъдимият
консумирал алкохол в с.Стремово, общ.Кърджали, което взето в съвкупност с
обстоятелството, че се бил разделил с майката на дъщеря си, която живеела
отделно от него и не се разбирали от няколко години, повлияло на емоционалното
му състояние, поради което почуствал нужда да види Г. и проведе разговор с нея.
За целта, около 01.00 часа на 05.05.2014г. се придвижил до дом №35 в същото село,
където живеела дъщеря му и започнал да вика и тропа на входната врата.
Действията му били възприети от св.Р., която след като разбрала за целта на посещението
му, заявила, че е много късно и казала да дойде през деня. Д. се ядосал, като
започнал да вика, че ще няма да си отиде докато не се срещне с Г.. Бутнал
входната врата на жилището, която се отворила и влязъл в антрето на къщата,
като започнал да удря по вътрешната врата, която била заключена, но вследствие
на ударите, поставеното на нея стъкло се счупило. Междувременно свидетелката
позвънила в полицията и потърсила съдействие. Г.Х. чул обаждането и излязъл
навън, след което седнал на намиращата се в двора пейка и зачакал идването на
полицаите. Малко след това към него се присъединила и св.Р.. На мястото
пристигнал дежурен полицейки автопатрул в състав свидетелите Т.Н. и И.Р..
Последните установили, че входната врата е отворена, като следващата /вътрешна/
врата в жилището е със счупено стъкло. В пороведената беседа с подсъдимия,
последният заявил, че искал да види дъщеря си и затова влязъл в къщата, като
обещал да заплати щетите. Със Заповед №187/05.05.2013г. Д. бил задържан за срок
от 24 часа по реда на чл.63 от ЗМВР
Тази фактическа
обстановка се потвърди и прие от съда, след събиране на наличните гласни и
писмени доказателства - показанията на Т.Н., И.Р., Г.Р., Г.Ч., В.Д., както и
материалите по ДСП №309/2013г, по описа на РУ „Полиция” -Кърджали, всичките във
вр. с обясненията на подсъдимата.
Съдът изцяло
кредитира твърденията на подсъдимия, че не е разбивал входната врата на
жилището / дом №35 в с.Стремово/, в което към 05.05.2013г. са се намирали
свидетелките Г.Р. и Г., тъй като същите са логични, непротиворечиви, обосновани
и кореспондират с част от събраните по делото доказателства. В тази връзка
видно от показанията на свидетелите Т.Н.
и И.Р., при пристигането им в с.Стремово, Г.Д. се намирал в двора на жилището,
че входната врата сградата била отворена, а следващата /вътрешна/ врата в
жилището била със счупено стъкло. Свидетелите намат спомен да се възприели
обстоятелството, че входната врата е била изкъртена, като според св.Р. същата
била отключенау а св.Н., твърди, че не е видял следи от насилствено отваряне,
респ. разбиване на вратата. Според двамата, счупени били единствено стъклата,
като вратите били наполовина дървени и паянтови. По делото не се установи,
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, че на инкриминираната
дата подсъдимият е употребил сила, вселдствие на което е разбил входната врата
на жилището и е влязъл вътре. Данни за употреба на сила от страна на подсъдимия
се съдържат единствено в показанията на св.Р. и св.Ч., които обаче не сочат в
какво конкретно се е изразило счупването на входната врата. Това взето в
съвкупност с обстоятелството, че двете свидетелки очевидно са в конфликт с
подс.Д., съществените различия в показанията им, относно това, къде се е
намирал подсъдимия и как е излязъл от жилището, както и изложеното от св.Р. и
св.Н., дават основание на съда да не възприема показанията им в частта им
относно употребената от подсъдимия сила, вследствие на което е счупил входната
врата на жилището и влязъл вътре.
На следващо място
съдът счита, че в конкретния случай не се установи субективния елемент на
престъплението по чл.170, ал.2 от НК. По делото няма спо чл.св.Ч. е дъщеря на
подсъдимия и към датата на деянието не е била навършила четиринадесет години.
Очевидно е, че при действията си на 05.05.2013г. Г.Д. е бил воден единствено от
желанието да осъществи контакт с дъщеря си, която живеела отделно в посоченото
по-горе жилище. Несъмнено подсъдимият по силата на разпоредбата на чл.122, ал.1
от СК е носител на задълженията и правата по отношение на невършилото си
пълнолетие дете. Съгласно чл.125, ал.1, ал.2 и ал.3 от СК, в качеството си на
родител има задълженията и правата да се грижи за развитието на детето и
осъществява постоянен надзор по отношение на мамолетното си дете. Това само по
себе си взето в съвкупност със събраните по делото доказателства относно
мотивите на подсъдимия към инкриминираната дата, обстоятелството, че
малолетната му дъщеря живее отделно от него с тяхна роднина – св.Г. на
посочения адрес, на който е пребивавал и подсъдимия известно време, както и
това, че майката на детето живее в друго населено място, изключва наличието на
умисъл за извършване на престъпление по чл.170, ал.2 от НК.
Предвид изложеното и след като прецени събраните по
делото писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно съдът намира, че обвинението не
е доказано по несъмнени и категоричен начин и постановяването на осъдителна
присъда относно подс.Г.Д. по отношение на предявеното му обвинение по чл.172,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК би почивала изключително и само на изградени
предположения, поради което ще се яви в противоречие с принципите на наказателния процес, залегнали в разпоредбата на
чл.303 от НПК.
Ето
защо и на основание чл.304 от НПК Г.Х.Д. следва да бъде признат за невиновен в
това, че на 05.05.2013г. в с.Стремово, общ.Кърджали, влезнал в чуждо жилище – дом
№35, собственост на В.Г.Д., като употребил за това сила – разбил входната врата
на къщата, като деянието е извършено нощем, поради което следва да бъде
оправдан по предявеното му обвинение по чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
При
този изход на делото следва направените деловодни разноски да останат в тежест
на бюджета на съда.
Водим от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: