№ 1766
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100511568 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
С жалба с вх.№ 12705/2021 г. длъжникът Г. Л.В., гр.София на основание чл.435, ал.2,
т.2 ГПК обжалва действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д.В., рег.№ 861 на КЧСИ
по изп.дело № 20188610401548 относно действията по насочване на изпълнение –
запориране на постъпила по банковата сметка на длъжника сума, представляваща
застрахователно обезщетение по медицинска застраховка, която жалбопо-дателят счита за
несеквестируема.
В жалбата се твърди, че действително медицинската застраховка не е изрично
посочена в чл.381, ал.1 КЗ, но обезщетението по тази застраховка не следва да бъде обект на
принудително изпълнение, тъй като в дефиницията за този вид застраховка по 427 КЗ е
посочено „или вследствие на злополука”, какъвто е и случаят. Поддържа се и че не е
доказано средствата, които застрахователят е възстановил, да са на жалбоподателя, което го
поставя в изключително неизгодна позиция, тъй като не може да ги възстанови на човека, от
когото ги е взел в момент на нужда. Освен това не бива да се пренебрегва и фактът, че се
касае за живота и здравето на един човек и не би било морално и хуманно, предназначени за
това средства да бъдат удържани в полза на взискател.
Моли съда да отмени атакуваните действия на съдебния изпълнител като
неправилни и незаконосъобразни и да задължи съдебния изпълнител да му възстанови
сумата по застрахователното обезщетение от 1 029,00 лева, постъпила по запорираната му
банкова сметка.
Ответникът по жалбата – взискателят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
гр.София в срока по чл.436, ал.3 ГПК е подал писмени възражения, в които е оспорил
1
същата с доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че постъпилите суми от
„Дженерали застраховане” АД не са защитени.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 861 на КЧСИ – Д.В., по реда на
чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че депозираната жалба е допустима, но неоснователна, предвид
това че обезщетенията на разходи по „Медицинска застраховка” не са несеквестируеми.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК от легитимирано лице – длъжник в
изпълнителното производство, и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата
е неоснователна.
С разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК е предвидено, че длъжникът може да
обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т.1 на Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи
насочването на изпълнение-то върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното
действие, което нарушава /несъвместимо е/ с несеквестируемостта. Отменянето на
изпълнително действие, което нарушава /несъвместимо е/ с несеквестируемостта е
последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за
отменяне на отделни изпълнителни действия.
В дадения казус длъжникът счита, че запорът е насочен върху имущество, което е
из-цяло несеквестируемо. С повелителните разпоредби на чл.444 – чл.446а ГПК
законодателят е регламентирал уредбата относно несеквестируемите вещи и доходи на
длъжник-физическо лице, върху които не може да бъде насочено изпълнение.
Застрахователното обезщетение по „Медицинска застраховка” не попада в кръга на нито
едно от посочените в чл.444, т.1 – т.7 изключения, нито в приложното поле на чл.446 ГПК,
който има за предмет несеквестируем доход от трудово възнаграждение или от каквото и да
е възнаграждение за труд, както и от пенсия.
В т.8 на чл.444 ГПК е установено, че изпълнението не може да бъде насочвано
върху предвидените в друг закон вещи и вземания на длъжника-физическо лице като
неподлежащи на принудително изпълнение. Такава хипотеза е установена с нормата на
чл.381, ал.1 КЗ, съгласно която не се допуска принудително изпълнение върху
застрахователна сума по застраховки „Живот” и „Злополука”, както и върху
застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” и по застраховка
„Злополука” на пътници в средствата за обществен транспорт. Договорът за медицинска
застраховка не попада в приложното поле на визираната разпоредба от КЗ. Нормата е
императивна и същата не подлежи на разширително тълкуване, както неправилно приема
жалбоподателят.
С оглед обстоятелството, че процесното обезщетение не е несеквестируемо,
жалбоподателят не се ползва и от защитата на едномесечния срок по чл.446а, ал.1 ГПК.
Останалите изложени в жалбата доводи са неотносими към разглеждания въпрос,
поради което не следва да бъдат обсъждани.
2
Предвид изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
подадената от Г. Л.В. жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 12705/2021 г. на длъжника Г. Л.В. по
изп.дело № 20188610401548 по описа на ЧСИ Д.В., рег.№ 861 на КЧСИ, като
неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3