Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е № 138
гр.Силистра, 08.03.2022г.
Административният съд гр.Силистра,в закрито
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:съдия
Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, разгледа постъпилото адм.дело
№24 по описа на съда за 2022г. и установи, че от външна страна
правото на жалба е упражнено редовно, в срока от чл.156 ал.1 ДОПК, при внесена
държавна такса за съдебното производство и, след изчерпване на задължителната
процедура по чл.156 ал.2 ДОПК. Подлежат на извършване процесуалните действия по
движение на делото, при условията на чл.159 ДОПК, във връзка с чл.154 и чл. 163 АПК и §2 ДР ДОПК и, за насрочване на съдебно заседание по делото.
Производството
е образувано по жалба на „АСПИД-81“ЕООД, с ЕИК:203 269196 и адрес на управление
в гр.Главиница, ул.“Оборище“ №58,представлявано от управителя Л.С.Б., подадена
от представител по пълномощие адв.Ив.А. ***, срещу Ревизионен акт №Р-03001920007672-091-001/09.11.2021г.,
в частта му, в която не е отменен по реда на чл.155 ДОПК с Решение
№322/21.01.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Варна при ЦУ НАП, както следва: 1.
Установяване на задължения за допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за
периода 01.01.2018г.-31. 12.2019г. в общ размер на 3
918.17 лева - главница, ведно с лихви за забава от 804. 59 лева и 2. За данък върху добавената стойност
по ЗДДС за данъчни периоди от м.06.2018г. до м.11.2018г.; за м.09.2019г. и
м.11.2019г., включително в общ размер на 7 954.77 лева и лихва от
1 954.92 лева.
Приемайки за основателно възражението на жалбоподателя,
заявено по реда на чл.152 ДОПК, че определената данъчна основа за облагане по ЗКПО
за 2018г. и за 2019г. е формирана и от неправилно непризнати за данъчни цели
разходи за материали, вложени в пряката делова дейност на дружеството
(строително-монтажни и ремонтни работи), за които не е упражнено право на
приспадане на данъчен кредит, а общата стойност по фактурите с начисления ДДС е
осчетоводена като покупка на материали,т.е. начисленият ДДС е включен в
стойността на краткотрайните активи, ответният орган е изменил частично РА.
Правото на приспадане на данъчен кредит не е задължение, поради което и
съгласно НСС, начисленият ДДС правилно е отразен в стойността на придобитите
краткотрайни активи. Ето защо органът по чл.152 ал.2 ДОПК, е изменил оспорения
ревизионен акт в частите му за прекия данък за двете години 2018 и 2019, като е
установил нов размер на данъчната основа по ЗКПО,поради коментираното
увеличение на разходите на годишна база в счетоводния резултат,довело до
намаляване на задължението за до-внасяне на корпоративен данък за 2018г. и
2019г. съответно с 200.47 лева за
първата и с 62.86 лева - за втората,със съответното редуциране на лихвите за
забава. В останалата му част процесният РА е потвърден.
Оспорващото дружество твърди,че обжалваният
акт бил немотивиран и необоснован, като доминират съображенията,че неправилно
бил приложен редът по чл.122 ДОПК, довел до неадекватно определяне изобщо на допълнителна
основа за облагане с данъци,в ракурса на чл.122 ал.2 и чл.124 ДОПК. Счита, че нито
едно от приложените основания от чл. 122 ал.1 т.2 и т.4 ДОПК (независимо от
объркващото им посочване от приходните органи по различен начин в Ревизионния
доклад и в Ревизионния акт) не било доказано, а почивало на предположения, тъй
като не били установени реално укрити доходи, които да са облагаеми, извън декларираните
от ДЗЛ и доказани с представените счетоводни документи.Освен това, не било
установено и обстоятелство по чл.122 ал.2 т.4 ДОПК,защото счетоводството на
дружеството било водено редовно и представени изисканите от приходните органи
счетоводни документи, необходими за правилното установяване на основата за
данъчно облагане.
Оспорва извода на ответния орган, че
за товарния автомобил, закупен чрез договор от 28.10.2019г. с „Мото-Пфое Лизинг“ЕООД, дружеството нямало право на данъчен
кредит съгласно чл.70 ал.1 т.4 ЗДДС. Приложената правна разпоредба регулирала
закупуването на мотоциклети или леки автомобили, а не какъвто бил придобитият
от жалбоподателя товарен такъв, в подкрепа на което си твърдение ангажира
доказателства и допълнително аргументи за ползването му в пряката икономическа
дейност на дружеството, а не като лек автомобил за лични цели. Възразява срещу
формалното позоваване на определението за „лек автомобил“ в § 1 т.18 изр.1 ДР
ЗДДС, считайки, че не броя на местата за сядане са определящи, а дефинираните
обстоятелства във второто изречение на същата нормативна дефиниция,както и
използването на МПС в пряката икономическа дейност на ДЗЛ.
Възразява и срещу извода на приходните органи,че не
било налице право на приспадане на данъчен кредит по изчерпателно посочени в РА
фактури за закупуване на дизелово гориво през периода
м.05.2018г.-м.11.2018г.,защото тези разходи по документи (автомобилно гориво,
масла) не били обвързани документално с притежавани или наети МПС, като
липсвали и счетоводни документи, свързани с отчитането на гориво за същия
период.В този контекст поддържа, че не била приложима разпоредбата на чл.70
ал.1 т.2 ЗДДС за отказване на коментираното право, тъй като декларираният от
жалбоподателя товарен автомобил „Мерцедес“ бил придобит не на 01.12.2018г.
(както грешно било посочено в Инвентарната книга),а на 11.10.2017г.,
представяйки договора за неговата покупка (л.39) и Свидетелство за
регистрацията му Част I (л.42). Ето
защо поддържа, че през конфликтните данъчни периоди: м.05.2018г.-м.11.2018г.,
по посочените 27 фактури, съответно на закона е ползвал право на приспадане на
данъчен кредит, тъй като закупеното гориво било използвано в пряката му делова
дейност. За неправилно намира също така и увеличението на счетоводния финансов
резултата за 2018г. на дружеството с отчетения разход за дизелово гориво и
масла в общ размер на 3 875.54 лева,в хипотезата на чл.26 т.2 ЗКПО, с
непризнаването за данъчни цели на същия.
Оспорва и отказа на приходните органи да признаят
правото на приспадане на данъчен кредит по три броя фактури, издадени от
„Нефес-2010“ЕООД, с предмет „строителни материали по проект“ и „строителни
материали“ без конкретизация на техния вид, количество, произход и т.н. Твърди,
че приетите за недоказани/ нереални доставки по въпросните фактури, активирали
приложението на чл.26 т.2 ЗКПО,се дължало на некоректен доставчик, който не представил
изисканите му от приходните органи документи, за което обаче, жалбоподателят не
можел да носи отговорност, защото нито е знаел, нито е могъл да знае,респ. да
предполага за евентуални измами по доставките. Позовавайки се на Решение по
дело С-285/11 на СЕС, настоява РА и в тази му част да бъде отменен, с
признаване на отчетените разходи за строителни материали в размер на
16 537.50 лева за 2018г. и съответно - 166.67 лева за 2019г., посредством
намаляване на определения финансов резултат за въпросните години. Това следвало
и от принципа за съпоставимост между приходите и разходите в дейността на ДЗЛ, изведен
от чл.4 ал.2 т.2 (вероятно се има предвид чл.4 ал.1 т.4 от отменения ЗСч с ДВ,бр.95/15г.,в
сила от 01.01.2016г.), тъй като ревизиращият екип бил
признал изцяло приходите от осъществените облагаеми доставки с въпросните
„строителни материали“ и изцяло игнорирал разходите за тяхното придобиване, в
който контекст на ревизията, неправилно би-ла възложена отговорност върху
оспорващото дружество за неправомерната дейност на неговия доставчик. Обратно
на приетото в РА твърди, че реални доставки по трите фактури,издадени от
„Нефес-2010“ЕООД, имало извършени съгласно чл. 6 ал.1 ЗДДС и съответно вярно
отразени счетоводни операции по смисъла на чл. 10 ал.1 ЗКПО.
В обобщение на горните оплаквания, с
жалбата се твърди наличие на отменителните основания от чл.160 ал.2 пр.3 ДОПК,
във връзка с чл.146 т.3 и т.4 АПК- допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалните
данъчни закони.
Главното възражение обаче, е свързано
с твърдение за несъответствие на ос-порения РА с материалния закон, като се атакува
изцяло процесуалната дейност и формираните в резултат от нея, изводи на
приходния орган относно приложението на чл.122 ал.2 ДОПК. Последното било
довело до неправилно определяне на основата за облагане с данъци за ревизираните
2018 и 2019 години, за опровергаването на което, обаче, носи доказателствената
тежест по аргумент от чл.124 ал.2 ДОПК, вкл. посредством съдебно-счетоводна
експертиза. При това положение, в условията на чл.161 ал.3 ДОПК
дружеството-жалбоподател следва да представи доказателствата, с които разполага
за удостоверяване на гореизложените твърдения и, предвид действието на
законовата презумпция от чл.124 ал.2 ДОПК, която действително е оборима, но тежестта за това се носи от него.
Съблюдавайки засиленото служебно
начало в административното правосъдие (арг.чл.9 АПК,вр. с §2 ДР ДОПК),на ответния орган следва да бъдат дадени
указания в следния порядък: - С данъчната преписка е представена Заповед
№Д-1249/30.06.17г., издадена от Директора на ТД НАП гр.Варна по чл. 112 ал.2 ДОПК (л.909),а ЗВР №Р-03001920007672-020-001/09.12.20г. е издадена от лице,включено
в нея - А.Ц.Б., изпълняваща длъжността „началник сектор „Ревизии“.Съгласно чл.113
ал.6 ДОПК, длъжностното качество на ръководителя на ревизията следва да бъде
удостоверено,вкл. в контекста на чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП. Видно от приложените
документи на л.891-л.899 от делото е, че ревизионното производство е било
спряно и впоследствие със Заповед №Р-03001920007672-143-002/09.04.21г.
възобновено, като с нова Заповед за изменение на ЗВР от 14.06.21г. е определен
нов краен срок за завършване на ревизията - 16.08.2021г. С искане за
продължаване на срока за извършване на процесната ревизия от 02.08.2021г. е бил
сезиран изпълнителният директора на НАП, който със Заповед №Р-030019200076 72-ЗИД-001/03.08.21г.,при
условията на чл.114 ал.4 ДОПК, е удължил срока за извършване на ревизията до
15.10.2021г. Междувременно органът по приходите, който е възложил и наблюдавал
ревизията, е придобил право на пенсия, което е наложило с Решение
№Р-03001920007672-098-001/31.08.2021г.на директора на ТД НАП Варна,на основание
чл.7 ал.3 ДОПК,да бъдат иззети от същия правомощията по разглеждането и
решаването на ревизията и възложени на Снежанка Ангелова Пенчева, също включена
в кръга на лицата от заповедта по чл.112 ал.2 т. ДОПК и изпълняваща длъжността
„началник сектор „Ревизии“.Последната е издала ЗИЗВР
№Р-03001820007672-020-004/01.09.2021г., с която е определила краен срок за
завършване на ревизията до 15.10.2021г.,който очевидно е спазен,тъй като
независимо от нормативния срок от чл.117 ал.1 ДОПК, Ревизионният доклад
(л.55-л.75) е издаден на 19.10.2021г.
Дружеството-жалбоподател,след като се
запознае (при необходимост) с приложения към л.25 от делото диск, съдържащ
релевираните електронни документи, подписани от посочените в тях длъжностни
лица с квалифициран електронен подпис /КЕП/,следва изрично да заяви в процеса: Оспорва ли валидността и истинността на
електронните документи,вкл. по отношение на положените елек-тронни подписи от
приходните органи, в хипотезата на чл.184 ал.2 ГПК?
Ако същите се оспорват, ответникът следва да представи
Удостоверения за КЕП, издадени от доставчика на електронни удостоверителни
услуги,които да бъдат приобщени към доказатествената
съвкупност като годни доказателства за подписване на електронните документи с
валидни КЕП на посочените в тях длъжностни лица през съответните периоди.
На
основание чл.159 ал.2 ДОПК,съдът конституира страните по делото:
Жалбоподател: „АСПИД-81“ЕООД
гр.Главиница,ул.“Оборище“ №58, представлявано от управителя Л.С.Б.,с посочен съдебен
адрес:*** офис №2, чрез адвокат И.А. ***;
Ответник по жалбата: Директор на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна, с административен адрес: гр.Варна, бул.”Осми приморски полк“ №128.
Да се уведоми Окръжна
прокуратура гр.Силистра за воденото производство на основание чл.159 ал.1 ДОПК,
независимо, че установеният общ размер на публичните задължения с РА и
изменящото го Решение на Директора на дирекция „ОДОП“, е под 100 000 лева
На основание чл.159 ДОПК, във връзка с чл.157
ал.1 АПК и §2 ДР ДОПК, съдът насрочва
съдебно заседание по административно
дело №24/2022г. по описа на АС гр.Силистра на 07.04.2022г. от 14.00 часа,за
която дата да се призоват конституираните страни по делото.
Преписи
от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл. 138 АПК, във
вр. с §2 ДР ДОПК, като ответникът има право на писмен
отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването (чл.163
ал.2 АПК).
СЪДИЯ: