Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………….., 19.11.2020 г., гр.Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в
следния състав:
Районен съдия: Божидарка
Йосифова
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова, гр.дело № 69 по описа за 2020 г.
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД – разваляне на
алеаторен договор – Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка.
В исковата молба, ищцата, чрез
процесуалния си представител твърди, че с Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 252, том I, нот.
Дело № 757/ 1992 г. на Районен съдия при РС – Белоградчик, прехвърлителите А. П.
И. и Д. Г. И. – нейни родители, приживе са прехвърлили на сина си Л. Я. М.,
правото на собственост върху следния недвижим имот : Парцел III – 345
в кв. 29 от 680 кв.м., по скица – 830 кв. м. по плана на с. г. О., общ. Д.,
обл. В., заедно с построените в имота двуетажна масивна къща от 64 кв.м., кухня
от 20.00 кв.м. и стопанска сграда от 32 кв.м., срещу задължението на приемателя
да полага грижи за тях докато са живи, да им осигури лекарска помощ и да ги
погребе според обичая, след смъртта им. Ищцата сочи, че приемателят по сделката
и син на прехвърлителите – Л. М., е починал на 03.11.1995 г. Ищцата е негова
сестра и дъщеря на прехвърлителите. Твърди, че нито приемателя – брат й Л. М.,
нито неговите наследници – ответниците по делото са полагали грижи за
прехвърлителите, каквото задължение са имали по силата на нотариалния акт.
Ищцата твърди, че тя е била тази, която е полагала грижи за своите родители,
тъй като нито брат й приживе, нито племенниците й след смъртта му, са се
грижили за тях. Ищцата излага, че е била неотлъчно до своите родители, тъй като
същите са имали нужда от медицинска помощ, а майка й и престои в болнично
заведение, както и нужда постоянни грижи. За извършената сделка, ищцата твърди,
че узнала през 2019 г., когато решила да инициира дело за делба на
наследствения имот.
Твърди,
че с Нотариален акт за покупко – продажба от 20.09.2019 г., имота е продаден от
ответниците на друг собственик, който договор не е породил вещно транслантивно
действие.
Предвид
горното, ищцата моли, съдът да развали сключения Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 252, том I, нот. дело
№ 757 от 07.12.1992 г. на Районен съдия при РС – Белоградчик и да приеме за
установено, че последващата сделка от 20.09.2019 г. не е произвела вещно
транслантивно действие.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
По
искане на процесуалния представител на ищцата по делото са допуснати и
разпитани свидетелите : Л. Г. С. и Б. Н. Д.
Постъпили
са отговори от ответниците В.Л.М. и Д.Л.М.. Тъй като отговора на ответника Д.Л.М.
е подаден след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, съдът го остави без
разглеждане и не го включи в изготвения доклад по делото.
Отговорът
на другият ответник – В.Л.М. е подаден в срока по чл. 131 ГПК. Ответникът В.М.
реализира материално правна защита, като оспорва иска по основание. Възразява
срещу твърдението в исковата молба, че наследодателя им не е полагал грижи за
прехвърлителите, както и че последващата сделка не е породила вещно –
транслантивен ефект. Твърди, че след смъртта на баща им през 1995 г., той и
брат му – другия ответник по делото, са били непълнолетни, поради което за тях
не е възникнало задължението да полагат грижи за баба си и дядо си. Прави
възражение, че иска е погасен по давност за частта на А. П. И., тъй като е
починал през 1997 г.
Съдът, преценявайки изложеното в
исковата молба, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна:
С
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 252,
том I, нот.
Дело № 757/ 1992 г. на Районен съдия при РС – Белоградчик, прехвърлителите А. П.
И. и Д. Г. И. са прехвърлили на сина си Л. Я. М., правото на собственост върху
следния недвижим имот : Парцел III – 345 в кв. 29 от 680 кв.м., по скица – 830 кв.м.
по плана на с. г. О., общ. Д., обл. В., заедно с построените в имота двуетажна
масивна къща от 64 кв.м., кухня от 20.00 кв.м. и стопанска сграда от 32 кв.м.,
срещу задължението на приемателя да полага грижи за тях докато са живи, да им
осигури лекарска помощ и да ги погребе според обичая, след смъртта им.
Видно
от представеното по делото Удостоверение за наследници № 355 от 11.09.2019 г.
на Община – Д., обл. В., приемателят и син на прехвърлителите – Л. Я. М., е
починал на 03.11.1995 г. Негови законни наследници след смъртта му, са двамата
му сина – ответниците по делото – В. и Д. Л. М..
Прехвърлителят
А. П. И. е починал през 1997 г., а съпругата му – другата прехвърлителка Д. Г. И.
е починала през 2019 г.
От
горецитираното удостоверение за наследници се установява също, че ищцата А.Я.К.
е дъщеря на прехвърлителите А. И. и Д. И., сестра на приемателя – Л. М.,
респективно – леля на ответниците В. и Д. М..
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е
алеаторен и поетото по него задължение предполага трайно поведение от страна на
приобретателя и трайни грижи и отношения от негова страна спрямо прехвърлителя.
Задълженията по този вид договори следва да се изпълняват точно по вид, обем и
количество, те не търпят отлагане във времето и трябва да са изпълнявани
цялостно и непрекъснато.
За да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и
издръжка, е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка
и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на
неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно
неизпълнение.
В настоящия казус, видно от договора, обективиран в Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 252,
том I, нот.
Дело № 757/ 1992 г. на Районен съдия при РС – Белоградчик, приемателят по него
е поел задължението да „догледа прехвърлителите до края
на живота им, като им осигури едно сносно съществуване, а при болест и немощ –
да им осигури и лекарска помощ, и да ги погребе според обичая“.
В съдебната практика се приема, че в случай че в договора не са уговорени
конкретни правни задължения свързани с полагането на грижа и даването на
издръжка, то се дължи обичайната грижа и издръжка с оглед възрастта и
здравословното състояние на праводателя. Ако в договора задължението на
приобретателя не е конкретно посочено, длъжникът трябва да полага грижи за
здравето, домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите
му да се справя сам, а издръжката включва храна, текущи разноски, дрехи и други
– също според нуждата на прехвърлителя. В процесния нотариален акт грижите са
уговорени общо, по принцип, поради което и същите се дължат за обичайното
съществуване и нужди на прехвърлителите.
Видно от събраните по делото доказателства – в частност Удостоверение
за наследници № 355 от 11.09.2019 г. на Община – Д., обл. В., приемателят и син
на прехвърлителите – Л. Я. М., е починал на 03.11.1995 г., няколко години след
прехвърляне на имота. Безспорна е съдебната практика, че със смъртта на
титуляря на задължението по договора, тези задължения преминават върху неговите
наследници. При смърт на преобретателя, задълженията му договора се наследяват.
Поради
това, съдът намира, че след смъртта на наследодателя на ответниците, за същите,
като негови наследници е възникнало задължението да полагат грижи за
прехвърлителите по горецитирания нотариален акт.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за успешно проведено
доказването от страна на ищцата, че тя е тази, която е престирала свои лични
грижи към нейните родители, въпреки, че задължението за това е било на нейния
брат, а след смъртта му – на неговите наследници – ответниците по делото.
От разпита на изслушаните по делото свидетели на ищцовата страна се
установи, че родителите на ищцата са имали нужда от постоянна грижа и помощ с
напредването на възрастта им.
Така свидетелката Л. Г. С. показа с разпита си, че майката на ищцата – Д. е
идвала да живее при дъщеря си в гр. София през зимата. Същата свидетелка заяви,
че до смъртта на Д. И., само А. е била тази, която е полагала грижи за нея.
Установи, че прехвърлителката е постъпвала в болница, като ищцата е била тази,
която и тогава се е грижела за нея. Св. С. заяви, че познава ищцата от дълги
години. Възприятията й са, че ищцата е тази, която е полагала грижи за
родителите си, а след смъртта на баща си, изцяло се е грижела и за своята
майка, която е имала ежедневни нужди от грижи, взимала я е през зимата при себе
си в гр. София, а през лятото е ходела да се грижи за нея в с. г. О..
В пълна корелация с показанията на
тази свидетелка, са показанията и на другия изслушан по делото свидетел – Б. Н.
Д. Същият е дългогодишен приятел и съсед на ищцата, и също споделя личните си
възприятия, че ищцата е била тази, която е поела всички грижи за своите
родители, които с напредването на възрастта са станали немощни и са нуждаели от
ежедневни грижа и помощ. И този свидетел заяви, че ищцата е взимала при себе си
родителите си през зимния сезон, а лятото е ходела да се грижи за тях в с. г. О..
Св. Д показа, че ищцата е ходела минимум по десет пъти през лятото при
родителите си на село, като им е носела храна, провизии, осигурявала им е
финансови средства, тъй като пенсиите им са били крайно недостатъчни, за да
покрият нуждите им. Налагало се е и осигуряване на лекарска помощ,
хоспитализацията на майката на ищцата, за което отново грижи е поемала дъщеря
им. Свидетелят заяви с категоричност, че не е виждал никога никой друг да
полага грижи за Д. и А. И., освен ищцата. Заяви, че не е виждал никога брата на
ищцата или неговите синове да се грижат за родителите на А.. Показа, че с
напредването на възрастта, двамата прехвърлители са имали постоянна нужда от
грижа и помощ, която им е била осигурявана, не от приемателя на задължението,
респективно – от неговите наследници, а от ищцата.
При така установеното от доказателствата по делото, се извежда правния
извод, че здравословното състояние на прехвърлителите е било влошено, поради
което същите са нуждаели от чужда помощ ежедневно, както за битовото си
обслужване, така и за редовни медицински грижи. Изпълнението на задълженията за
издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради
самата същност на тези задължения, още повече, че прехвърлителите са се нуждаели
от грижи. Такива грижи ответниците не се установи да са полагали. Установи се, че
ответниците по иска не само, че не са престирали на
прехвърлителите на имота договорената грижа и издръжка,
във предвидения вид и обем, а изобщо не са престирали такава.
Поради
това, съдът намира, че се доказаха всички вменени в тежест на ищцовата страна
обстоятелства, обуславящи уважаване на предявения иск – наличието на сключен
алеаторен договор, съществувала необходимост за полагане на трайни ежедневни
обичайни, медицински и други грижи към прехвърлителите А. П. И. и Д. Г. И.,
и неизпълнение по договора за гледане и
издръжка от страна на приемателя Л. Я. М., а след неговата смърт през 1995 г. –
и от страна на неговите наследници –
ответниците по делото – Д.Л.М. и В.Л.М..
Съдът обаче намира, че иска е
частично основателен по отношение на идеалната част за която следва да бъде
развален сключения алеаторен договор.
Съгласно трайно установената
съдебна практика, със смъртта на единия от прехвърлителите договорът за издръжка и гледане
прекратява действието си в тази част, съответно прекратява се и неделимостта на
задължението. Имущественото право да се иска разваляне на договора за
издръжка и гледане поради неизпълнение е наследимо и всеки от наследниците може да упражни това право в обема на наследствената си част, при което договорът
следва да се развали за съответната част. /така ТР № 30 от 17.06.1981
г. на ОСГК, Решение № 467 от
18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1706/2009 г., III г. о., ГК., Определение № 404 от 12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. №
361/2020 г., III г. о., ГК/
В случая, ищцата е дъщеря на прехвърлителите. Видно от събраните по делото
писмени доказателства, прехвърлителите по нотариалния акт са имали две деца –
ищцата и приемателя по нотариален акт. Следователно, по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗН, дяловете на двете им деца са равни – съответно по ½ идеална част от
наследството им, в това число и от процесния имот.
Съдът, водим от установената по този въпрос съдебна практика, намира, че
ищцата има право да упражни правото си на иск да претендира разваляне на
алеаторния договор до съответната си наследствена част от наследството на
своите наследодататели – прехвърлителите по договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Поради това, съдът намира, че следва да развали сключения нотариален акт до
размер на ½ идеална част, каквато е наследствената част на ищцата от
общото наследство, като в останалата част – за разваляне на договора за
прехвърляне на правото на собственост върху целия имот, съдът отхвърля иска.
С Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот акт № 86, том III, рег. № 2457, дело № 423 от 20.09.2019 г. на Нотариус
Росица Кръстева с район на действие РС – Белоградчик, рег. № 546 в Нотариалната
камара, правото на собственост върху 680/ 830 идеални част от имота,
ответниците са прехвърлили на друг собственик. Тази сделка има действие до размера
на притежаваните от последните ½ идеална част от имота, тъй като никой
не може да прехвърли повече права, от които притежава в патримониума си.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая по отношение на правото
на иск на ищцата не е настъпил института на погасителната 5 годишна давност,
регламентиран в чл. 87, ал. 5 ЗЗД, досежно дела на А. И., тъй като същата е
узнала за прехвърлянето на имота от родителите й на нейния брат, през 2019 г.
Други доказателства в обратен смисъл и в потвърждение на това, че ищцата е
узнала по – рано за прехвърлянето на имота не са ангажирани от ответниците,
въпреки, че тяхна е доказателствената тежест да докажат твърденията си.
По разноските :
Предвид
на това, че съдът частично уважи иска на ищцата, то ответниците следва да
заплатят на ищцовата страна направените по делото разноски, съобразно уважената
част от иска, а именно: 46.65 лв. – разноски за държавна такса и 225.00 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение.
От своя
страна, ищцата следва да заплати на ответниците, направените разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 386.00
лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ до размер ½ (една втора) идеална част алеаторен договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 252,
том I, нот. дело № 757/ 1992 г. на Районен съдия при РС –
Белоградчик, с който А.
П. И. от с. г. О., общ. Д., обл. В. и
Д. Г. И. от с. г. О., общ. Д., обл. В., са прехвърлили на Л. Я. М. – наследодател на ответниците В.Л.М. ***,с ЕГН ********** и Д.Л.М. ***, с ЕГН **********, следния
свой недвижим имот: УПИ III – 345,
в кв. 29 от 680.00 кв.м. (по
скица – 830.00 кв.м.) по
регулационния план на с. г. О., общ. Д., обл. В., заедно с построените в имота
Двуетажна масивна къща от 64.00 кв.
м., кухня от 20.00 кв.м. и стопанска сграда от 32.00 кв.м., срещу задължението на приемателя Л. Я. М. да поеме гледането и издръжката им
– на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД,
като
до пълния предявен размер – за останалата ½ идеална част от имота,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На осн. чл. 115,
ал. 2 ЗС, съдът Дава на А.Я.К. ***, с ЕГН **********, шестмесечен
срок за отбелязване (вписване) на настоящото
решение в Службата по вписвания при РС –
Белоградчик.
ОСЪЖДА В.Л.М. ***,с ЕГН ********** и Д.Л.М. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Я.К. ***, с ЕГН **********, направените по делото разноски: 46.65 лв. – разноски за държавна такса и 225.00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА А.Я.К. ***, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на В.Л.М. ***,с ЕГН ********** и Д.Л.М. ***,
с ЕГН **********, направените
по делото разноски 386.00 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред В.ски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия :