О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№261 23.01.2020г. гр.Бургас
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска
ч.в.гр.д.
№ 650 по описа за 2019г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.423 ГПК.
Съдът е сезиран с възражение с вх.№ 7135/07.05.2019г.
по описа на ОС-Бургас, подадено от Н.Т.Т. с ЕГН-********** от гр.Б., ул.Ш. №
**, вх.*, ет.*, в което се посочва, че подателят случайно е узнал, че против
него по ч.гр.д. № 5260/2011г. по описа на БРС е издадена Заповед за изпълнение
№ 3535/09.06.2011г. по заявление на „Емпорики Банк-България“ ЕАД, по която е
издаден и изпълнителен лист от 10.06.2011г. в полза на заявителя.
Твърди се, че така издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист никога не са били връчвани на Н.Т., тъй като от
2010г. до 2015г. е живял в гр.Москва, Руска Федерация, заедно със съпругата си
руска гражданка.
Отправено е искане за обезсилване на
издадената заповед при условията на чл.423, ал.3, вр.чл.411, ал.2, т.3 е т.4 ГПК или ако се приеме, че тези предпоставки не са налице, да бъде прието
възражението и да бъде постановено спиране действието на издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като се дадат указания на първоинстанционния
съд по чл.423, ал.4 ГПК. Приложени са доказателства. Претендират се разноски.
Налице е отговор на РС-Бургас, че
ч.гр.д. № 5260/2011г. по описа на съда е било архивирано с № 50-1444/2012г. и
унищожено след изтичане на 5-годишния срок за съхранение, като е представен
препис от запазената Заповед № 3535/09.06.2011г. за изпълнение на задължение,
възоснова на документ по чл.417 ГПК по цитираното заповедно производство, както
и извадки от деловодните книги на съда, досежно процесното производство.
От представената Заповед №
3535/09.06.2011г. по ч.гр.д. № 5260/2011г. по описа на РС-Бургас се установява,
че е издадена по заявление на „Емпорики Банк-България“ ЕАД против М.М.А.-кредитополучател
по договор за потребителски кредит от 13.09.2007г. и възразилия Н.Т.Т.-поръчител
по договор за поръчителство от същата дата към договора за кредит.
На 12.12.2019г. е
постъпило становище от „ИнвестБанк“ АД -правоприемник
на ТБ „Виктория“ ЕАД, правоприемник на „Креди Агрикол – България“ ЕАД,
правоприемник на „Емпорики Банк-България“ ЕАД/по сл.справка в ТР/, в което е
посочено, че по издадения изпълнителен лист от 10.06.2011г. възоснова на
Заповед № 3535/09.06.2011г. по ч.гр.д. № 5260/2011г. по описа на БРС е било
образувано изп.дело № 1174/2011г. по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Бургас. Твърди се, че по изпълнителното
дело е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника Н.Т.Т., която
е „връчена по реда на чл.47 ГПК, като по делото е констатирано, че същият е в
Русия и било невъзможно поканата да бъде връчена по друг начин.“. В становището
се допълва, че по отношение длъжника не са поискани от взискателя, респ. не са
извършвани действия по принудително изпълнение, поради което и по силата на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено. В този
смисъл по отношение длъжника е настъпила перемпция през 2013г., като се сочи и
че и след тази дата не са извършвани действия по принудително събиране на
вземания. Навежда се, че с оглед горното и прекратяването на изпълнителното
производство по силата на закона, длъжникът е могъл само да възрази пред
съдебния изпълнител и да поиска от него да прогласи с нарочен акт този настъпил
факт. Моли да бъде прието, че с процесуалното си поведение в хода на
изпълнителното производство, изразяващо се в бездействие, Банката по никакъв
начин не е накърнила интересите на длъжника и не е давала повод за образуване
на настоящото дело, поради което отправя искане на осн.чл.78, ал.2 ГПК
разноските по настоящото производство да бъдат възложени върху възразилия
длъжник.
Във връзка с производството по
чл.423 ГПК и установяване на предпоставките за допустимост по ал.1, с.чл. е
отправено запитване до ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд – Бургас по образуваното пред него изп.дело № 1174/2011г.,
по издаден изпълнителен лист от
10.06.2011г. възоснова на Заповед № 3535/09.06.2011г. за изпълнение на
задължение, възоснова на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 5260/2011г. по
описа на БРС има ли връчване на книжа или постъпили документи или други молби
от и на длъжника Н.Т.Т. с ЕГН-**********/преписи от които да се представят/, като
се представи и препис от ПДИ.
С уведомително писмо вх.№
1204/21.01.2020г. ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 на КЧСИ представя ПДИ с изх.№
27093/15.12.2011г. изпратена чрез Български пощи до двата известни адреса на
длъжника ведно с пликове, върнати като неполучени; 2 бр.ПДИ с изх.№ 27093/15.12.2011г. изпратена до двата
известни адреса на длъжника чрез връчител на кантората и 2бр. уведомление по
чл.47 ГПК/за двата адреса/, залепени съответно на 28.02.2012г. и на
01.03.2012г., както и искане от длъжника за предоставяне на копия от изп.дело с
вх.№ 7686/08.04.2019г.
Следователно възражението на Н.Т.Т. е
депозирано в едномесечния срок по чл.423, ал.1 ГПК, поради което и процесуално
допустимо.
С оглед установяване на последното
следва разглеждане на изложените във възражението доводи по същество.
Твърди се от подателя, както бе посочено
по-горе, че издадените по ч.гр.д. № 5260/2011г. по описа на Районен съд-Бургас
Заповед № 3535/09.06.2011г. за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по
заявление на „Емпорики Банк-България“ ЕАД и Изпълнителен лист от 10.06.2011г. в
полза на заявителя, никога не са били връчвани на Н.Т., тъй като от 2010г. до
2015г. е живял в гр.Москва, Руска Федерация, заедно със съпругата си руска
гражданка.
В подкрепа на твърдението си Т.
представя заверен препис от международния си паспорт № *********, издаден на
09.05.2012г./л.4 по дело/, с положени в него множество печати за вход и изход в
Русия, както и визи, издадени от Руска Федерация за периода от 06.06.2011г. до
22.08.2015г.; Разрешение за пребиваване от Федерална миграционна служба на
Русия № 352467 за периода от 06.06.2011г. до 06.06.2014г. и регистрация по
адрес в гр.М., ул.С., дом № **, кв.№ ** на ОУ на Федерална миграционна служба
за периода 09.08.2011г. до 06.06.2014г..
Видно от Удостоверение, рег.№
251000-8566/18.04.2019г. на ОД МВР - Бургас, сектор „Български документи за
самоличност“, при извършена проверка в автоматизираната информационна система
на МВР за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2015г. за Н.Т.Т. с ЕГН-********** са
регистрирани:
- излизане от Р.България през ГКПП
Аерогара-Бургас на 29.06.2009г. в 08,00ч. и влизане в Р.България на
13.07.2009г. в 11,00ч.;
- излизане от България през ГКПП
Аерогара-Бургас на 05.08.2013г. в 15,39ч. и влизане в България през ГКПП
Калотина, шосе на 05.01.2015г. в 17,40ч..
В удостоверението е вписана забележка,
че от 01.01.2007г. Република България е член на ЕС и съгласно Директива
2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. българските
граждани се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска”, в резултат на
което данните за пътуванията им в АИФ „Граничен контрол” са непълни след тази
дата.
Действително се установява непълнота на
данните в удостоверението, тъй като видно от положените в паспорта на възразилия
Т. печати са налични такива за изход от Русия през летище Шереметиево на
11.05.2013г. и вход обратно в Русия през същото летище на 31.05.2013г., докато
в данните на МВР пред този период лицето би трябвало да се намира на
територията на България и да я е напуснало една близо три месеца по-късно на
05.08.2013г..
При
така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от
правна страна следното:
Съгласно
чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК, в едномесечен
срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд,
когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е
могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени
обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с
възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК, което в случая не е
сторено.
От
доводите във възражението се налага и изводът, че длъжникът се позовава на
хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК -
заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той
не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.
Съдът намира възражението за основателно.
Легална дефиниция на понятието обичайно
местопребиваване на физическо лице е дадена в чл.48, ал.7 КМЧП. Съгласно нея
под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то
се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост
от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето
на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или
професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки.
От заявлението на длъжностното лице по призоваването
при ЧСИ, че Н.Т. не се намира на адреса и няма кой да получи съобщението.
От представените разрешения на Федералната миграционна
служба на Руска Федерация и регистрация на посочения адрес в гр.Москва, считано
от 09.08.2011г. до 06.06.2014г. може да се прави извод, че в деня на връчването
на Заповедта по чл.417 ГПК-28.02.2012г. и 01.03.2012г. лицето не е имало
обичайно местопребиваване на територията на Република България. Изискването за
пълно доказване на обстоятелството, че в деня на връчването лицето не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България не следва да се
абсолютизира, тъй като ще доведе до необосновано ограничаване правото му на
защита. Достатъчно е в хипотезата на чл.423, ал.1, т.2 ГПК по делото да бъде
установена вероятната основателност на това твърдение.
С
оглед на изложеното подаденото възражение от Н.Т. се явява основателно (съдът
приема за установено наличието на предпоставките на чл.423, ал.1, т.2 ГПК) и
като такова то следва да бъде прието от съда.
С
възражението не е отправяно искане за спиране, но за пълнота на изложението
следва да се посочи, че доколкото заповедта е издадена по реда на чл.417, т.2
от ГПК-извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на
банките, то към момента и с оглед разпоредбата на чл.423, ал.3 от ГПК, не са
налице основанията на чл.420 ГПК за спиране.
Делото следва да
бъде върнато на районния съд за прилагане на последиците по чл.415,
ал.1 от ГПК, като се дадат указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.
Последица от приемане на възражението е възстановяването на
висящността на заповедното производство. Въпросът за присъждане на разноските
зависи от крайния изход на исковото производство. Поради това, претенцията за
направените разноски следва да бъде заявена в производството по иска за
установяване на вземането, в случай че такъв бъде предявен, или при обезсилване
на заповедта за изпълнение на основание чл.415,
ал.2 от ГПК. Ето защо искането на длъжницата за присъждане на разноски в
настоящото производство следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА на осн.чл.423 ГПК възражение с
вх.№ 7135/07.05.2019г. по описа на ОС.Бургас, подадено от Н.Т.Т. с ЕГН-**********
от гр.Б., ул.Ш. № **, вх.*, ет.*, с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Хр.Ботев
№ 1, вх.2, чрез пълномощника адв.Иво Бинев от АК-Бургас против Заповед №
3535/09.06.2011г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 5260/2011г. по описа на РС-Бургас.
Делото
да се върне на РС-Бургас за извършване на следващите се действия по чл. 415, ал.1 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.