№ 174
гр. Ямбол, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330102770 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Д. М.
Д.. против ЗД «БУЛ ИНС»АД, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на
ищцата сумата от 10 000 лв./частичен иск от 25 000лв./, представляваща претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания в следствие настъпило на 28.07.2020 год.
ПТП, причинено от виновен водач , застрахован по задължителна застраховка «ГО»
при отвеника , ведно със законната лихва от 09.12.2020 год. до изплащане на сумата,
както и сумата от 4 000 лв./частичен иск от 8 000 лв./ - имуществени вреди по
увредено при същото ПТП МПС, в едно със законната лихва от 09.12.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 28.07.2020 год. настъпило ПТП между л.а.
Фолксваген, управляван от Х. И. и л.а. Ауди, управляван от ищцата. За ПТП бил
съставен КП за ПТП с пострадали лица, според който вина за настъпване на ПТП имал
водача Х. И.. От удара автомобилът на ищцата получил тежи деформации, подробно
описани, както и пострадалата получила редица увреждания. По случая била
образувана административна преписка, бил съставен АУАН и образувано ДП.
Непосредствено след инцидента ищцата постъпила в болница в средно тежко увредено
общо състояние. Подложена била на редица изследвания и претърпяла редица
интервенци, като и били поставени диагнози. Ищцата получила и придружаващи
заболявания, подробно описани. След изписването си от болничното заведение
продължила лечението си в къщи, наложило се търсене на допълнителна медицинска
помощ, продължително медикаментозно лечение, рехабилитационни процедури,
допълнителни прегледи при редица специалисти. Възстановителния период на ищцата
продължавал и към днешна дата. В следствие на ПТП ищцата получила и
посттравматично стресово разстройство, което наложило също медицински прегледи и
допълнително медикаментозно лечение. Претърпените имуществени вреди ищцата
оценява на сумата от 25 000 лв., които заявява частично в настоящия процес. Освен
тях ищцата претърпяла и имуществени вреди изразяващи се в увреждане на
собственото й МПС, което било спряно от движение. Управляваното от виновния
1
водач МПС било застраховано при ответника- застраховател, пред който ищцата
извънсъдебно предявила претенциите си с писмо, получено на 09.09.2020 год. Със
следващи молби ищцата счита, че е приложила всички изискани от застрахователя
документи, но и година след образуване на щетите липсвало каквото и да е
произнасяне по заявените претенции. По подробни съображения се иска уважаване на
исковете, присъждане на законна лихва върху сумите от 09.12.2021 год. до
изплащането им, както и присъждане на съдебно – деловодни разноски.
В депозирания отговор ответното дружество оспорва претенциите изцяло, по
основание и размер. Не се оспорва факта за наличие на валидно застрахователно
правоотношение, както и че на 28.07.2020 год. е настъпило ПТП със застрахования
автомобил. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП, вината на водача Х. И., като
се твърди, че вина за настъпване на ПТП има самата ищца, която управлявала
собственото си МПС с превишена скорост и след употреба на алкохол.Ето защо се
претендира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултата от страна на ищцата.
По подробно изложени съображения се оспорва ищцата да е претърпяла всички
описани в исковата молба увреждания и травми. Оспорва се размера на
претендираното обезщетение. Посочва се, че не се дължат и претендираните
имуществени вреди. Оспорва се претенцията за заплащане на лихва за забава, като се
твърди, че ответникът не е в забава, а пред същия не са представени изискуемите
документи установяващи вина на водача, механизъм на настъпване на ПТП и причинно
– следствена връзка.
Иска се отхвърляне на обективно съединените искове и присъждане на съдебно
деловодни разноски за настоящата инстанция.
В с.з. ищцата редовно уведомена, несе явява и не се представлява.
Ответникът , чрез процесуален представител оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество – ответник и водача на лекия
автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***, както и че на 28.07.2020 год. е настъпило ПТП
с участието на застрахования автомобил.
Към исковата молба е приложено копие от протокол за ПТП/посетено от
органите на МВР/ от 28.07.2020 год., видно от който на посочената дата в гр. Я. *** е
настъпило ПТП между МПС 1 – л.а. Фолксваген Пасат, управляван от Х. И. и МПС 2-
л.а. Ауди А6, управлявано от Д.Д., като причина за настъпване на ПТП е посочено, че
МПС 1 излиза от паркинг и не пропуска МПС 2 , като го удря, а от своя страна МПС 2
удря паркираното МПС 3. Посочено е, че е взето административно отношение , като на
участник 2 съставен АУАН. В града „алкохол“ е посочено, количество по – голямо от
1,2 промила.
Прието е и копие от протокол за оглед на местопроизшествие от 28.07.2020 год.,
в едно с албум, както и копие от изготвена по ДП № ***/2020 год. СМЕ.
Ищцата е представила още многобройни доказателства касаещи претърпени
травми и здравословното й състояние по повод настъпилото ПТП – лист за преглед на
пациент в спешно отделение, фишове за образна диагностика, рентгеново снимки,
СМУ от 28.07.2020 год., амбулаторни листи от извършени прегледи, рецептурни
бланки, като всички изброени доказателства са били изследвани от приетата по делото
комплексна СМПЕ.
2
Във връзка с настъпилото ПТП, ищцата е изпратила молба до ответника за
обезщетяване на претърпени от нея имуществени вреди , получена от
застрахователното дружество, видно от приетата обратна разписка на 09.09.2020 год. ,
както и молба за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в размер на
35 000 лв., също получена на 09.09.2020 год.
По повод претенцията за неимуществени вреди ,с писмо от 01.10. 2020 год. и
писмо от 30.11.2020 год. застрахователят е уведомил ищцата, че към настоящия
момент няма основание за изплащане на претендираното обезщетение и е необходимо
да представи допълнителни доказателства.
С писмо от 14.09.2020 год. ответникът е уведомил ищцата по повод претенцията
и за извършване на оглед и опис на щети по собственото й МПС, че следва да
представи изброени допълнителни документи. С писмо, получено от ответника на
27.11.2020 год. от страна на ищцата са представени допълнително документи.
Представени са още копие от застрахователна полица на МПС Ауди А6,
Удостоверение за техническа изправност на МПС , копие от свидетелство за
регистрация на МПС част 1.
Представена е и кореспонденция между процесуалния представител на ищцата и
различни институции – ОД на МВР-Я., ЯРП.
С писмо от 25.09.2020 год. ОД на МВР-Я. е уведомило ищцата, че по повод
ПТП от 28.07.2020 год. не е взето административно отношение спрямо лицето Х. И.,
т.к. е образувано ДП.
По искане на ответника по делото е изискана и приета преписката по издаване на
АУАН№***28.07.2020 год., в която се съдържат 2 бр. заповеди за налагане на
принудителна административна мярка по ЗДвП , с които на ищцата Д. са наложени
следните мерки – временно отнемане на СУМПС и прекратяване регистрация на МПС
за срок от 6 месеца, , предвид виновно нарушаване на чл. 5,ал.3,т.1 ЗДвП – водач
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 промила. Заповедите са
връчена на ищцата на 23.09.2002 год. при отказ.
Прието е и копие от талон за изследване № ***, вино от който на 28.07.2020 год.
в 10,02 ч. на Д. М. Д.. е извършена предварителна качествена проба с „Алкотест
Дрегер 7510“, която е отчела положителен резултат – 2, 28 промила. Видно от същия
на ищцата е връчен екземпляр от талона в 11, 50 ч. на същата дата,както и е уведомена,
че следва да се яви в ЦСМП -Я. до 30 мин. от връчването.
По искане на ищцата е била назначена и прието заключението на комплексна
СМПЕ. Вещите лица по същата дават заключение, че в резултат на настъпилото ПТП
на ищцата са причинени следните телесни увреждания – лекостепенно сътресение на
мозъка, установени при преглед на 11.08.2020 год., контузия на носа с леко
зачервяване и оток, без конкретни данни за счупване или затруднено дишане, контузия
на гръден кош с наличие на функционална болезненост в неговата дясна половина,
контузия на двата крака с наличие на повърхности охлузни рани с умерено изразена
болезненост и травматичен оток, охлузване на кожата на предната повърхност на
подбедрицата на левия крак , контузия на левия крак с наличие на масивен хематом на
бедрото. Описаните травматични увреждания са били лекувани амбулаторно в
домашна обстановка. Същите се намират в причинно – следствена връзка с
настъпилото ПТП. Описаните увреждания следвало да преминат за 10-20 дни, с
изключение на лекостепенното сътресение на мозъка, което отшумявало напълно за 3-
4 седмици. Характеристиките на описаните уреждания предполагали пълно
3
възстановяване на ищцата. Въпреки това при извършения от вещото лице преглед
същата се оплаквала от лека непостоянна болезненост на гръдния кош и колянна става,
както и за непрекъснато главоболие при продължителна работа с компютър.
Установените увреждания предполагали лека до умерено изразена степен на
болезненост, постепенно отшумявали до пълното им отзвучаване, което било
установено и при извършения преглед на 05.01.2022 год., при който не са
констатирани трайни последици и промени в здравословното състояние на ищцата,
които да се дължат на процесното ПТП. При ПТП ищцата е преживяла стресова
реакция, без други психични разстройства, което е продължило в рамките на няколко
минути.След ПТП ищцата е посетила различни специалисти в различен период от
време по повод оплаквания свързани с ПТП. Било й е предписвано амбулаторно
лечение с подходящи медикаменти и хигиенно – диетичен режим.
При изслушването си в с.з. вещото лице Л. Д. е посочила, че ищцата е изживяла
остра стресова реакция, имала е тревожно разстройство, но не е преживяла в пълен
обем диагнозата „посттравматично стресово разстройство“ описана в амбулаторните
листи. Вещото лице счита, че тревожната й симптоматика можела да бъде генерирана
не единствено от преживяната ситуация, но и от други житейски и социални проблеми.
По делото е назначена и изслушано заключението на САТЕ. От същото се
установява механизма на настъпване на процесното МПС, а именно , при движени по
ул.***“ в гр. Я., до бл. ** , като ищцата управлява автомобила си със скорост около 96
км/ч, от гаражите на блока излиза автомобил „Фолксваген“ със скорост около 12 км/ч,
който не спора на границата преди да навлезе на улицата, като последва удар между
двата автомобила. Реално ищцата е предприела спиране на около 84 м. преди мястото
на удара, не защото е реагирала на появата на „фолксваген“-а, а по някаква друга
причина. При наличната скорост на движение ищцата е нямала техническа възможност
да предотврати ПТП. Технически съобразената скорост, при която удар не би настъпил
била 41 км/ч или по-ниска. Ударът не бил предотвратим и при скорост от 50 км/ч,
разрешена в населеното място. При посочената скорост водачката на „Ауди“ можела да
предотврати удара в случай, че не е употребила алкохол. Съответно водачът на
„Фоклсваген“ е имал възможност да предотврати удара, ако спре на лявата граница на
платното за движение, забележи и пропусне движещия се по пътя с предимство
автомобил. Именно това било технически правилното поведение според вещото лице,
поради което и действията на водача на „Фолксваген“ се явявали технически
неправилни. Технически неправилни били и действията на ищцата, т.к. от една страна
данните по делото били , че ищцата е управлявала МПС след употреба на алкохол, в
границите 1,5 – 2 промила, което се характеризирало с нарушаване в значителна степен
на възприемателните способности, вниманието и мисловните процеси, разстроена
координация на движенията и силно забавяне на реакциите. От техническа гледна
точка алкохолното опиване оказвало влияние върху времето за реакция на водача. От
друга страна при движение в населено място скоростта не следвало да надвишава
максимално допустимата. Ето защо вещото лице е констатирало, че при управление с
максимално допустимата за пътния участък скорост от 50 км/ч , без алкохолно опиване
и при аналогично възникване и възприемане на ситуацията ударът би бил
предотвратим. Определена е и пазарната стойност на автомобил Ауди към датата на
ПТП в размер на 4029 лв. Вещото лице се е запознало с протокола за оглед на
местопроизшествието, както и с изготвения фотоалбум, в следствие на което е
констатирало, че е налице нарушена геометрия на купето на автомобила и други
увреждания. Т.к. ремонтът в случая би бил икономически неоправдан и на практика
4
надвишавал стройността на МПС – то, същото следвало да бъде бракувано. Ето защо и
стойността на щетите е определена като равна на пазарната стойност на автомобила,
или 4029 лв.
В обобщение вещото лице е констатирало, че при скорост от 50 км/ч, при същите
действия на ищцата ПТП пак би настъпило, но със значително по-ниска скорост и това
би довело до различна степен на деформация на по ППС- та. При конкретните
обстоятелства и имайки предвид алкохолно опиване, ПТП би могло да се предотврати
при скорост от 41 км/ч и по-малка. Водачката на „Ауди“ има възможност да
предотврати ПТП при скорост от 50 км/ч само ако не е употребила алкохол.Според
вещото лице поведението на водача на автомобил „Фолксваген“ се явява допълнителна
техническа причина за настъпване на ПТП. За да предотврати ПТП не е трябвало да
тръгва.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Д. -майка на ищцата посочва, че много добре си спомня
инцидента. Била на работа, когато Д. й се обадила и казала, че е катастрофирала,
блъснали я.За първи път след катастрофата я видяла след дрегера, който е дала, като
преди това й сложили диазепам. Отивала на кръвна проба.Колата била цялата
смачкана и свидетелката не знаела как изобщо е излязла. Изживяла голям стрес.Не
можела да диша,имала много синини. В деня на катастрофата ищцата дала кръвна
проба, прегледал я съдебен лекар, болничен престой нямало. В къщи мажели
охлузванията, но не е пиела лекарства за тях.Ищцата си ходела на прегледи заради
синините. Имала постоянно главоболие, при натоварване на работа, при стрес. В
началото имала тревожност, като към датата на разпита свидетелката вече не я усещала
тревожна.Бащата на ищцата я закарал на съдебния лекар в С., но свидетелката не
помни кога.
Св. Х. – баща на ищцата посочва, че си спомня процесното ПТП. Работел в *** и
го посетил на място. В средата на пътя бил автомобила на ищцата. Свидетелят влязъл
първо в линейката, з ада види как е дъщеря му. Докторът казал, че са й сложили доста
обезболяващи, т.к. била в шок.Според свидетеля била неадекватна, което било
нормално след такава катастрофа.Въздушните възглавници на автомобила били
отворени, което означавало, че ударът бил доста силен.Бил в предната лява част. После
ходили в Спешното, след което се върнали да вдигнат колата. Имало пострадали три
МПС- та. Свидетелят посочва, че ищцата си карала по ул.***“, която била
еднопосочна, от паркинга излиза друг водач, който я блъска в предната част, а тя със
задната си част удря друг паркиран автомобил. Според свидетеля ищцата не управлява
МПС с висока скорост, дори по магистрала.Свидетелят просто видял автомобилите, но
не знаел как точно е станал удара. Ищцата винаги карала с колан, затова и дълго време
я болели гърдите и с главата имала доста проблеми. Ходили в С. на съдебен лекар и
при невролог и при други лекари.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата,като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1 КЗ е
5
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение,породено от договора за застраховка „Гражданска отговорност“
между прекия причинител на вредата,респ.собственика на автомобила и
застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за отговорността на прекия
причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди-
следва да се установи следните факти :настъпило ПТП и неговия
механизъм,противоправно поведение на виновния водач,претърпените неимуществени
вреди,наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП.
Съгласно изискванията на чл.498 КЗ ,установяващ абсолютна положителна
процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател,увреденото лице ,когато желае да получи
застрахователно обезщетение,следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователя не е платил в
срока по чл.496 КЗ,откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,пострадалия може да
предяви претенцията си пред съда.
В процесния случай видно от неоспорените писмени доказателства, ищцата е
предявила извънсъдебно претенцията си пред застрахователя-ответник,като липсват
твърдения. респ. доказателства последният да е платил обезщетение в предвидените
срокове,ето защо ЯРС приема исковете за допустими.
Единственото безспорно между страните обстоятелство е наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на настъпването на ПТП.
Всички останали въпроси са спорни по делото. Спорът се свежда, както до това
налице ли са кумулативно изискуемите представки на чл. 45 от ЗЗД, така и налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Действително в процесния случай няма взето адмнистративно отношение по
отношение на участвалия в ПТП водач на л.а. „Фолксваген“, нито постановена влязла
в сила присъда,с която виновен за процесното ПТП водач да е осъден и от която
съгласно чл.300 ГПК настоящия съд е обвързан относно извършването на
деянието,неговата противоправност и виновността на дееца,т.е. за всички елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност.Трайна и безпротиворечива е съдебната
практика, че всички тези елементи следва да бъдат доказани в настоящото гражданско
производство.
Механизма на настъпване на процесното ПТП според съда е изяснен от приетата
по делото експертиза, ценена в съвкупност с останалите събрани по делото
доказателства.Въпреки, че експертизата е оспорена от ищцовата страна , настоящия
състав кредитира същата, като обективна, дадена от лице разполагащо със съответните
специални знания, базирана и на неоспорени документи – протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум по него.
Според съда по делото се доказа, че са налице всички предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност. Следва да се има предвид, че по делото са
събрани преки доказателствени средства за обстоятелствата, при които е била увредена
ищцата и имуществото й. При съпоставката на писмените и гласните доказателства с
приетите експертни заключения, се стига до еднозначния извод за причините за
настъпването на ПТП, телесните увреждания на ищцата, увреждания по собственото й
6
МПС и наличието на причинно-следствена връзка между тях.
Поведението на водача на автомобил „Фоклсваген“ е противоправно, тъй
като е нарушил императивното правило на чл. 5,ал.1 от ЗДвП., с поред който всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и
да причинява имуществени вреди, както и разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, според
която водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия,
като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да
пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този
път.Беспорно е установено от САТЕ, че поведението на този водач е технически
неправилно, т.к. е следвало да спре на лявата граница на платното за движение и да
пропусне движещия се по пътя с предимство л.а.“ Ауди“. Следва да се приеме още, че
поведението на водача е и виновно, доколкото не са ангажирани категорични
доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му.
Вредите по вид,интензитет и продължителност са безспорно установени от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Справедливостта изиска претърпени болки и страдания от ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени.Съгласно ППВС № 4/23.12.1868 г.,понятието
„справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,начина
на настъпването,обстоятелства,при които е станало,допълнителното влошаване на
здравето,причинените морални страдания и др.Преценявайки събраните по делото
доказателства, от които се установи, че на ищцата е причинена внезапна автомобилна
травма, броя и вида на причинените леки телесни повреди, както и констатация на
вещото лице - медик, че получените увреждания отшумяват е периода 10-15-20 дни,
съответно 3-4 седмици, както и че за ищцата не са настъпили необратими последици за
здравето, напротив при проведения преглед е установено пълно възстановяване,
липсата на необходимост от болничен престой, преживения стрес от внезапно
настъпилото събитие и липсата на ангажирани доказателства за последваща промяна в
начина на живот на ищцата в следствие на този стрес/в показанията и на двамата
разпитани свидетели се съдържат данни за психическото състояние на ищцата след
самия инцидент, наличието на лека тревожност след това и пълното й отшумяване – св.
Д./, заключението на в.л. Д., че ищцата категорично не страда от посттравматично
стресово разстройство,сравнително бързият оздравителен период, липсата на
категорични данни /освен твърденията на самата ищца/ за настъпили усложнения при
възстановяването, съдът намира,че общия справедлив размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер на сумата от 3 000 лв.
Имуществените вреди- увреждане на МПС „Ауди“, които безспорно се
установи, че са в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП са безспорно
установени от приетата САТЕ и те са в размер на 4029 лв., като претенцията на ищцата
касае сумата от 4000 лв./частичен иск от 8000 лв./
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. От значение за
съпричиняването и за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се
7
изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. В ТР №1/23.12.2015г. по т.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС
- т.7 изрично е прието, че макар и пострадалият да не е допринесъл за конкретното
настъпване на произшествието, ако той с поведението си е спомогнал за собственото
си увреждане, т. е. ако поведението му е рисково, това е основание за приемане
наличие на съпричиняване. Също така е посочено, че поемането на предвидим и
очакван риск съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, последица от ПТП. Това рисково поведение,
съдът следва да преценява във всеки конкретен случай.
Установява се, че водачът на л.а. „Ауди“- ищцата е допринесла за настъпване на
ПТП, ето защо съдът приема своевременно релевираните възражения за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ответника за основателни. Съдът приема за
безспорно установено от съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства – преписка на ОД на МВР-Я., протокол за ПТП и др., неоспорени от
ищцата, че същата е управлявала МПС под въздействие на алкохол над разрешената от
закона граница от 0, 5 промила, с което виновно е нарушила разпоредбата на чл.
5,ал.3,т.1 ЗдвП. Същевременно безспорно установено е и, че ищцата е управлявала
МПС със скорост около 96 км/ч, несъобразена с конкретната пътна обстановка, в
населено място, с което виновно е нарушила разпоредбата на чл. 21,ал.1 ЗДвП.Според
приетата САТЕ, ударът би бил предотвратим при управление на МПС от страна на
ищцата с максимално допустимата за населеното място скорост от 50 км/ч, в случай че
същата не е употребила алкохол, предвид обстоятелството, че последното
обстоятелство безспорно забавя реакциите на водачите на МПС, както и би бил
предотвратим, дори и водачката да е употребила алкохол, но при скорост от 41 км/ч и
по-ниска, като следва да се има предвид, че в границите на населено място водачите не
са длъжни да избират по-ниска скорост от максимално разрешената. От същата
експертиза се установява още, че при управление на МПС с по- ниска скорост от
установената, щетите по л.а. „Ауди“ биха били по леки. В този смисъл е несъмнено,
ищцата обективно е създала предпоставки и възможности за настъпване на
увреждането си, респ. увреждане на собственото си МПС, като е налице причинна
връзка между действията/бездействията на пострадалия и вредоносния резултат.
Предвид установеното виновно поведение на делинквента, настоящият състав
намира, че конкретния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е
в размер на 50 %, с оглед на което претенцията на ищцата е основателна за сумата
1500 лв. – неимуществени вреди и за сумата от 2000 лв. – имуществени вреди /предвид
невъзможността съдът да присъди нещо повече от поисканото с исковата молба/. За
разликата до пълните си предявени размери исковете са неоснователни.
Ищцата има право и на законната лихва върху определените обезщетения,
като същата следва да бъде присъдена от 09.12.2020 год. – датата на която съгласно
чл.497 КЗ изтича тримесечния срок за произнасяне на застрахователя.
По разноските:
В процесния случай ищцата е била частично освободена от внасяне на държавна
такса и напълно от разноски в производството. Внесени са държавни такси от по 50 лв.
по двата ОСИ. Предвид уважения размер на исковете дължимите се държавни такси са
в размер на общо 140 лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 100 лв. – внесена държавна такса, както и на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК
да заплати по сметка на ЯРС остатъка от дължимата държавна такса в размер на 40 лв.
8
Процесуалният представител на ищцата моли за присъждане на адвокатско
възнаграждение в предвидения в Наредба № 1/2004 год. минимум за един адвокат при
условията на чл.38, ал.2 от ЗА, с твърдение, че е предоставил безплатна правна помощ
на ищеца като материално затруднено лице (чл.38, ал.1, т.2 ЗА). Искането се явява
основателно, като в полза на осъществилия безплатно процесуално представителство
адвокат следва да бъде присъдено възнаграждение съобразно уважения размер на двата
ОСИ , или сумата от 605 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете - в размер на сумата – 702 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Както беше посочено по-горе, на основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на ЯРС сумата от 40 лв. – остатък от дължима
държавна такса, както разноски за експертизи в размер на 310 лв.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД със седалище и адрес на управление гр. София,
ЕИК *********, да заплати на Д. М. Д.., ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1
КЗ сумата 1 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2000 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, настъпили от ПТП на 28.07.2020 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумите, считано от 09.12.2020 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за неимуществени вреди за
разликата над сумата 1500 лв. до предявения размер от 10 000 лв./частичен иск от
25 000 лв./, както и иска за имуществени вреди за разликата над 2000 лв. до пълния
предявен размер от 4000 лв./частичен иск от 8 000 лв./
ОСЪЖДА ЗД„Бул Инс“АД , с посочени данни, да заплати на Д. М. Д.., ЕГН
********** сумата от 100 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Бул Инс“АД , с посочени данни, да заплати на адвокат Д. С. Т. от
САК, личен номер ************, на осн . чл. 38,ал.2 от ЗА сумата от 605 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. М. Д.., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“АД , с
посочени данни, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за настоящата инстанция в
размер на 720 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД , с посочени данни да заплати в по сметка на
ЯРС държавна такса в размер на 40 лв. и разноски за вещи лица в размер на 310 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9