№ 29
гр. Търговище, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Търговско дело №
20223500900073 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79
от ЗЗД и чл.294 от ТЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЖИЕЛ“ ЕООД ЕИК ********** гр. Търговище, представлявано
от К. Н. Н. действащ чрез пълномощника си адв. Д.М., съдебен адрес
гр.Търговище, ул.“Ц.И. А.“, № 1, твърди в исковата си молба, че между него и
ответника е сключен договор за продажба, по силата на който ищецът е
продавал на ответника дизелово гориво, в периода 31.07.2021 г. до 27.04.2022
година. За всяка продажба е издавана фактура. Доставката на горивото се е
извършвала няколко пъти месечно, в посочения период, като плащането е
следвало да се извърши на следващия фактурата месец. Ответникът не е
заплащал цената на доставеното му гориво, в установените срокове, поради
което е изпаднал в забава и дължи съответното обезщетение. С оглед на
горното, ищецът моли за решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 43 126.69 лв., представляваща стойността на доставеното
гориво, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, както и
сумата от 2 677.79 лв., представляваща лихва за забава. Претендира да му
бъдат заплатени и направените разноски.
Ответникът, в срока по чл.367 от ГПК не упражни правото си на отговор,
1
не заяви становище по предявените искове.
Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав, приема следното от фактическа страна:
Видно от приложените по делото пет броя фактури за продажба на гориво
и консумативи, за периода месец март – месец април 2022 година, ищецът е
продал на ответника такива на обща стойност 61 015.09 лв. Плащането,
съгласно договореното между страните е следвало да се извършва, в месеца
следващ издадената фактура. От приложените счетоводни справки от
ищцовата страна е видно, че част от задълженията по издадените фактури са
погА.и, а непогА.ия размер на задълженията, е 43 126.69 лв. От приложените
разходни листи за горива се установява и срока и количеството на
доставеното на ответника гориво.
Анализът на горните факти води до следния правен извод: Отношенията
между страните се основават на договор за търговска продажба. Твърдяното в
исковата молба основание за възникване на вземането не се оспорва от
ответника, поради което съдът приема, че то е именно договор за търговска
продажба на стоки. Доказателство в тази насока са и представените по делото
5 броя фактури на обща стойност 61 015.09 лв. Договорът за търговска
продажба по смисъла на чл.318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради
което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и
купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без
да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите,
когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура,
фактурата съставлява доказателство за сключването на договора.
Приложените фактури са надлежно отразени и осчетоводени в търговските
книги на ищеца, поради което са доказателство за сключената сделка, а и
самото частично плащане по тях от страна на купувача по същество може да
се разглежда като признания за съществуването на облигационната връзка.
Ищецът признава, че част от задълженията по процесните фактури са погА.и,
а и за това свидетелстват и приложените счетоводни документи. Това и
съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства,
както и липсата за погасяване на цялото задължение от страна на ответника,
дава основание да се приеме, че вземането на ищеца към ответника за
главница е в размер на 43 126.69 лв. Искът се явява основателен и като такъв,
2
следва да бъде уважен.
Основателен е и акцесорният иск по 294 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 294 от ТЗ,
лихва между търговци във връзка с техните търговски взаимоотношения,
винаги се дължи, като в случая такава следва да се присъди върху неплатения
остатък от цената за периода от възникване на задължението по чл.327, ал.1
ТЗ. Съгласно приложените справки от електронен калкулатор, размерът на
дължимото обезщетение за забава, върху неизплатения остатък от
главницата, възлиза на 2 677.79 лв. Поради това и акцесорният иск е
основателен и следа да бъде уважен.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
настоящото производство разноски, които са в размер на 6 132.17 лв., от
които 1 832.17 лв., заплатена държавна такса и 4 300 лв., заплатено
възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТК ТРАНC" ООД, ЕИК ***********, седалище и адрес
управление гр. Търговище, ул. „Г.И." № 6 представлявано от Т.К. и И.К. –
Управители да заплати на „ЖИЕЛ“ ЕООД ЕИК ********** гр. Търговище,
представлявано от К. Н. Н. действащ чрез пълномощника си адв. Д.М.,
съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Ц.И. А.“, № 1, сумата от 43 126.69 лв.,
представляваща стойността на доставеното гориво и консумативи по фактури
с № **********/29.01.2022 г.; № **********/28.02.2022 г.; №
**********/28.02.2022 г.; № **********/31.03.2022 г. и №
**********/27.04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 година, до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.327, ал.1 от ТЗ,
във вр. с чл.79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ТК ТРАНC" ООД, ЕИК ***********, седалище и адрес
управление гр. Търговище, ул. „Г.И." № 6 представлявано от Т.К. и И.К. –
Управители да заплати на „ЖИЕЛ“ ЕООД ЕИК ********** гр. Търговище,
представлявано от К. Н. Н. действащ чрез пълномощника си адв. Д.М.,
3
съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Ц.И. А.“, № 1, сумата от 2 677.79 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главицата, на основание чл.294
от ТЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ТК ТРАНC" ООД, ЕИК ***********, седалище и адрес
управление гр. Търговище, ул. „Г.И." № 6 представлявано от Т.К. и И.К. –
Управители да заплати на „ЖИЕЛ“ ЕООД ЕИК ********** гр. Търговище,
представлявано от К. Н. Н. действащ чрез пълномощника си адв. Д.М.,
съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Ц.И. А.“, № 1, направените в настоящото
производство разноски в размер на 6 132.17 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
4