№ 15576
гр. *****, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110110690 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от П. Д. П., Д. П. П. и А. Д. П. срещу
„*****“ ЕООД и ***** искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване
за установено, че ищците са собственици на 3/4 идеални части или 75 % от
Поземлен имот стар № 17, квартал 63, парцел I, целият от 277 кв.м., заснет в
КККР като поземлен имот с идентификатор ***** с площ от 219 кв.м., а
съгласно Проект за изменение на КККР с площ от 275 кв.м., при квоти както
следва: П. Д. П. 13/24 идеални части; А. Д. П. - Л. - 1/24 идеални части; Д. П.
П. 1/6 идеални части.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на Поземлен имот
с площ от 277 кв.м, находящ се в ***** /бивша *****, бивша *****/, който
имот съгласно стар кадастрален план е с № 17, кв. 63 по плана на гр. *****,
местността „ *****“, а съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. *****, представлява Поземлен имот с идентификатор *****,
находящ се в област ***** (столица), община *****, гр. *****, район *****,
*****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед за одобрение на КККР № ***** г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГКК, с площ от 219 кв. м, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: НТП за административна сграда
комплекс, стар номер 17, квартал 63, парцел I, със съседи: поземлени имоти с
идентификатори: *****, като притежавали ¾ ид.ч. от същия. Твърдят, че са
собственици и на обекти от построената в гореописания имот сграда с
идентификатор *****.1, а именно: сутерен /бивши гаражи/, който не бил
заснет в действащата КККР на гр. *****, партер и първи надпартерен етаж,
заснети в действащата КККР на гр. *****, съответно имоти с идентификатор
*****.1.1 и *****.1.2. Твърдят, че притежават следните ид.ч. от поземления
1
имот: П. Д. П. 13/24 идеални части /1/2 идеални части придобити на
основание Договор за продажба на наследство от 06. 06. 1997 г. и 1/24
идеални части придобити по наследство от майка й С. Г. П./, А. Д. П. - Л. -
1/24 идеални части на основание наследство от майка й С. Г. П.; Д. П. П. 1/6
идеални части /1 /4 ид.ч. придобити в режим на СИО по време на брака със
съпругата му С. Г. П., от които 1/8 придобива като дял след прекратяването
на СИО и 1/24 в наследство от С. П./; Е. Л. С. - 1/4 идеални части на
основание наследство от баща й Л. И. С.. Сочат, че общо имат 3/4 идеални
части от имота, а Е. С. - ¼. Излагат, че общият праводател е М. К. К., който по
силата на Нотариален Акт за продажба № 74, том XVII, дело № 3183 от
06.09.1933 г. е придобил процесния имот от 277 кв.м., със стар адрес: *****,
(съставляващ през 1933 г. парцел III- 21 в кв. 63, впоследствие идентичен с
парцел № I от кв. 63, а съгласно стар кадастрален план съставляващ
Поземлен имот №17, кв. 63 по плана на гр. *****, попадащ в УПИ I , кв. 63), в
който имот е изградил сграда, състояща се от сутерен с два подземни гаража,
партер и първи надпартерен етаж, на които са разположени апартаменти.
Сочат, че М. К. е оставил единствен наследник съпругата си Й. К., която от
своя страна оставила наследници с квоти както следва: 1/2 ид.ч В. М. (сестра),
1/4 ид.ч. Л. Я. и 1/4 ид.ч. Л. С. (последните двама деца на починала сестра Е.
С.). Ищците били правоприемници на последните, които са се разпоредили
със собствеността си на основания, както следва: В. М. продала своето
наследство на ищцата П. П. по силата на Договор за продажба на наследство
от 06.06.1997 г. и така тя придобила 1/2 и.д. от процесния имот. Л. Я. продала
своята 1/4 ид.ч. от имота на С. П. /общ наследодател на ищците П. П., А. Л. и
Д. П./. Продажбата била осъществена с 4 броя нотариални актове, както
следва: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1/2003;
№107/2003; №104/2004; №48/2005г. Сделките били сключени по време на
брака между С. П. и Д. П.. След прекратяване на СИО, С. П. оставила в
наследство на ищците П. П., А. Л. и Д. П. своята 1/8 ид.ч. или по 1/24 ид.ч. за
всеки от Ищците. Другата 1/8 ид.ч бил делът от СИО на Д. П.. Л. С. не се
разпоредил със своята част от имота, като впоследствие оставил единствен
наследник на своята 1/4 ид.ч - Е. С.. Твърдят, че на основание Закона за
национализацията от 1947 г., целият поземлен имот от 277 кв.м. със стар адрес
*****, съставляващ към онзи момент парцел № 1, от кв. 63 по плана на гр.
*****, заедно с построената от М. К. в него сграда, състояща се от два
подземни гаража и два апартамента е национализиран и предоставен за
ползване на МВР. На основание закона за национализацията бил издаден Акт
за публична държавна собственост № 23 65/26.XI 1961 г., видно от който и по
силата на Заповед № 29 от 30.09.1969 г. на зам.пр. на СГНС имотът се
предавал за ползване на МВР. Твърдят, че с Решение от 15.07.1994 г. по гр.д.
№ 1212/1993, 50 с-в на Софийски районен съд и решение за неговото
тълкуване от 21.04.1998 г. е осъдено МВР да предаде на наследниците на М.
К. собствеността и владението върху самия недвижим имот, находящ се в гр.
*****, ***** /*****/, представляващ дворно място, цялото от 277 кв.м.,
съставляващо парцел пл. № I от кв. 63 по плана на гр. *****, ведно със
застроените сутерен, партерен и надпартерен етаж. По силата на самото
2
съдебно решение от 15.07.1994 г. по гр.д. № 1212/1993, СРС, 50 с-в
наследниците на М. К. били признати за собственици на основание чл. 2
ЗВСОНИ, настъпила реституция по силата на закона. Излагат, че видно от
Удостоверение № ДИ -94-13-10 на ***** община, район „*****“ и Заповед РД
- 57160/18.03.97 г. на Кмета на ***** община за отписване от актовите книги
на Акт за публична държавна собственост № 2365/30.Х.56г./26.11.1961 г.,
имотът е деактуван и отписан от актовите книги, съгласно чл.1 и 2 от
ЗВСОНИ. Междувременно за 52 % идеални части от процесния имот бил
съставен Акт № 813 за Публична държавна собственост от 21.02.2000 г. в
полза на *****, видно от който за публична държавна собственост били
обявени: трети, четвърти и пети етаж от административната сграда ведно с 52
% идеални части от общите части на сградата, но и ведно с „толкова от имот
стар № 17 /с общо застроен и незастроен терен от 277 кв.м. /. Твърдят, че
актуването на 52 % от Поземлен имот №17 е извършено без правно основание.
Сочат, че за новосъставения акт за държавна собственост са разбрали едва
през 2022 г. в хода на инициирана от тях процедура пред Агенция по
картография и кадастър - гр. *****. Във връзка с така стартиралата процедура
в АГКК постъпило Писмо peг. № 578500-6845/12.08.2022 г. на МВР, в което
било посочено, че с Решение № 629 от 30.08.2011 г. на Министерски съвет, се
отнемат от МВР и се увеличава капиталът на „*****“ ЕООД с имоти на *****,
включително 52 % ид.ч. от терен с площ 277 кв.м. ИТН *****. С получаването
на това писмо ищците разбрали, че част от имота им е внесен в капитала на
„*****“ ЕООД. След справка в търговския регистър по партидата на
дружеството узнали за съществуването на Акт № 813 за Публична държавна
собственост от 21.02.2000 г. в полза на *****. От документите, представени по
партидата на „*****“ ЕООД се установявало, че след АПДС №813/2000 г., с
решение № 629 от 30.08.2011 г. на Министерски съвет по т.1 от същото,
процесният имот е обявен за частна държавна собственост. Съгласно т. 3.1 от
същото решение се указвало на министъра на вътрешните работи да увеличи
капитала на „*****“ ЕООД със стойността на непарична вноска,
представляваща 52 % от правото на собственост върху процесния имот. За
изпълнение на цитираното решение бил съставен Акт № 08044 за частна
държавна собственост от 10.08.2012 г. в полза на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, което било едноличен
собственик на капитала на „*****“ ЕООД. С посочения акт били актувани
отново 52 % идеални части от процесния имот. МРРБ направило непарична
вноска в капитала на „*****“ ЕООД.
С оглед изложеното, оспорват Акт № 813 за Публична държавна
собственост от 21.02.2000 г. в полза на *****, Акт № 08044 за частна
държавна собственост от 10.08.2012 г. в полза на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството и извършеният апорт в капитала
на „*****“ ЕООД. При тези твърдения молят съдът да уважи предявените
искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника *****, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Ответникът сочи, че със Заповед № 29/30.09.1969 г. на заместник-
3
председателя на Изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет
на основание чл. 15 от Правилника за държавните имоти /отм./ имотът на
***** № 2 /старо наименование/ е бил предаден безвъзмездно на МВР за
удовлетворяване на неговите административни нужди, считано от 01.10.1969
г. Твърди, че е съставен приемо-предавателен протокол от 21.10.1969 г. Сочи,
че към момента на предаването му на МВР в имота се е намирала масивна
пететажна сграда, като в този период бил построен и трафопост. МВР
получило имота в сегашния му вид. Впоследствие на основание чл. 70, ал. 2
във връзка с чл. 68 и чл. 2. ал. 2. т. 2 от ЗДС бил съставен Акт за публична
държавна собственост № 813-МВР/21.02.2000 г., в който били описани трети,
четвърти и пети етаж от въпросната сграда, застроена на 200 кв.м, заедно с
52% ед. от общите части на сградата и толкова от имот стар № 17 (с общо
застроен и незастроен терен от 277 кв.м). С Решение № 629 от 30.08.2011 г.
на Министерския съвет за обявяване на имоти-публична държавна
собственост, за имоти частна държавна собственост, за едновременно
увеличаване и намаляване на капитала на „*****“ ЕООД и за обявяване на
имот - частна държавна собственост, за имот публична държавна собственост,
части от процесния имот (52% от общ застроен и незастроен терен с площ от
277 кв.м) били апортирано в капитала на „*****“ ЕООД. С Решение от
15.07.1994 г. по гр. д. № 1212/1993 г. на СРС, 50-ти състав на наследниците на
М. К. била възстановена собствеността само върху тази част от сградата, която
е съществувала преди одържавяването му, а именно сутерен-мазе /бивши
подземни гаражи/, партер и първи надпартерен етаж, както и дворно място,
цялото от 277 кв.м. Сочи, че ищецът П. П. не доказва придобиването на
наследствените права от В. М., съответно от Й. К., като наследник на М. К.,
тъй като договорът за продажба на наследство от 06.05.1997 г. бил нищожен
поради липса на законоустановената форма за действителност. Така
посоченото твърди, че е установено със силата на пресъдено нещо между
страните с Решение № 763 от 13.07.2011 г. постановено по гр. дело № 12 от
2010 г. по описа на ВКС, I-во ГО и Решение от 05.04.2002 г. постановено по гр.
дело № 3505 от 2000 г. по описа на СРС, 47-ми състав. Навежда подробни
твърдения в насока, че искът следва да бъде насочен срещу Държавата, а не
срещу Министерството.
Оспорва Заповед РД-57-160 от 18.03.1997 г. на кмета на ***** община, с
която се отписва от актовите книги - Акт № 2365 от 26.11.1961 г. и се
разпорежда предаването на дворно място цялото с площ от 277 кв.м. и сочи, че
заповедта е издадена от некомпетенен орган и след влизането в сила на Закона
за държавната собственост (Обн. ДВ. бр. 44 от 21 май 1996г.) в сила от
01.06.1996 г. Твърди, че МВР а и в последствие „*****“ ЕООД е придобило
процесния имот. Излага, че след датата на постановяването на Решението от
05.07.1994 по гр. дело № 1212 от 1993 г. по описа на СРС, ГК, 50-ти състав,
ищците не са упражнили правото си за въвод на владението им - по отношение
на имота с площ от 277 кв.м. Излага, че МВР като субституент на държавата е
манифестирал своето право на собственост постоянно. Аргументира, че след
постановяването на съдебното решение ищците не владеят имота и не са
предприемали никакви действия, които да спрат придобивната давност. Моли
4
съда да упражни косвен съдебен контрол на издадената Заповед РД-57-160 от
18.03.1997 г. на кмета на ***** община. Прави възражение за нищожност на
договор за продажба на наследство от 06.05.1997 г. поради неспазена форма.
Твърди, че МВР /държавата/ е придобило собствеността върху процесния
имот на основание придобивна давност. Моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
„*****“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Ответникът сочи, че със Заповед № 29/30.09.1969 г. на зам.-председателя на
изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет, на основание чл.
15 от Правилника за държавните имоти /отм./ процесният имот е бил предаден
безвъзмездно на МВР за удоволетворяване на неговите административни
нужди, считано от 01.10.1969 г. С акт № 813/21.02.2000 г. за публична
държавна собственост, в полза на *****, били обявени 52 % от процесния
имот. С решение № 763/13.07.2011 г. на I-во ГО на ВКС било потвърдено
решение № 16/21.06.2009 г. по гр. д. № С-22/2002 г. на Софийски градски съд.
С Решението на СГС пък било потвърдено Решение от 05.04.2002 г. по гр. д.
№ 3505/2000 г. на Софийски районен съд, с което бил отхвърлен предявеният
от Л. И. С. и П. Д. П. иск против *****, с правно основание чл. 108 ЗС, за
предаване на владението на трети, четвърти и пети етажи, надстроени над
реституираните на ищците сутерен, партер и надпартерен етаж в сградата на
процесния имот. С решение № 629 от 30.08.2011 г. на Министерски съвет
имотът бил обявен за частна държавна собственост и било указано на
министъра на вътрешните работи да увеличи капитала на „*****“ ЕООД със
стойността на непарична вноска, представляваща 52 % от правото на
собственост върху процесния имот. Със заповед от 27.07.2012 г. на Министъра
на вътрешните работи, в капитала на „*****“ ЕООД бил апортиран
процесният недвижим имот. Оспорва Заповед № РД-57-160 от 18.03.1997 г. на
кмета на ***** община, с която се отписва от актовите книги - Акт № 2365 от
26.11.1961 г. и се разпорежда предаването на дворно място цялото с площ 277
кв. м., т.к. счита, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и след
влизането в сила на Закона за държавната собственост. Излага още и че след
датата на постановяване на Решение от 05.07.1994 г. по гр. д. № 1212 от 1993 г.
по описа на 50-ти с-в на СРС, ищците не са упражнили правото си за въвод на
владението им - по отношение на поземления имот с площ 277 кв.м. След
постановяване на решението ищците не били владели имота, с оглед на което
счита, че МВР е придобило процесния имот по давност и към датата на
извършения апорт МВР е било сосбтвеник на 52 % идеални части от имота.
Прави възражение за придобивна давност, като подробно излага, че
приложимата такава в случая е кратката. В условията на евентуалност счита,
че е придобил 52 % от процесния имот на основание давност текла от
23.08.2012 г. до завеждане на исковата молба. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Моли съда да упражни косвен съдебен контрол и да отмени
Заповед РД-57-160 от 18.03.1997 г. на кмета на ***** община. Претендира
разноски.
5
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и правните разпоредби, намира следното от фактическа и
правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК в тежест ищците е да
докажат при условията на пълно и главно доказване, че са титуляри на
правото на собственост върху спорния недвижим имот при твърдените квоти,
като установят наличието на заявените обстоятелства, въз основа на които
обосновават правото си на собственост.
В тежест на ответниците е да докажат релевираните с отговорите на
исковата молба възражения, в това число и възражението за нищожност на
договора за продажба на наследство поради неспазена форма, както и
възражението за изтекла придобивна давност с всичките елементи на
владението и продължилия период от време.
С влязло в сила решение на СРС, 50-ти състав от 15.07.1994 г. по гр.д. №
1212/1993 г. и решение за неговото тълкуване от 21.04.1998 г. е признато за
установено правото на собственост по отношение на МВР и е осъден същият
да предаде владението на дворно място от 277 кв.м., имот с пл. № 1 от кв. 63,
м. Банишора, ведно със сутерен, партерен и първи надпартерен етаж в
сградата на наследниците на М. К..
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници (л. 15)
М. К. е починал на през 1969 г. и е оставил като законен наследник съпругата
си Й. К., починала през 1991 г. и оставила като законни наследници В. М.
(сестра) и Л. Я., Л. С. (деца на починала преди нея сестра), видно от
удостоверение за наследници (л. 16). При така установените факти съдът
достига до еднозначен извод, че наследници на Й. К. са В. М. с ½ наследствен
дял и Л. Я. с ¼ наследствен дял и Л. С. в ¼ наследствен дял.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници (л. 17) Л.
С. е починал на 17.10.2004 г. и е оставил като наследник по закон Елизабет
Савова.
По делото е представен като писмено доказателство договор за продажба
на наследство (л. 19), по силата на който В. М. продава на П. Д. П. своя
наследствен дял от наследството на Й. К.. Ответникът МВР оспорва
договорът за продажба на наследство като нищожен поради липса на форма.
Правната разпоредба на чл. 212 ЗЗД регламентира законоустановената форма
за действителност на договор за продажба на наследство. Съгласно чл. 212, ал.
2 ЗЗД продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и
подписите на договорящите да бъдат нотариално заверени. В открито съдебно
заседание бе представен оригинала на оспорения като нищожен договор, при
което съдът констатира, че на първа страница на договора горе вдясно има
печат, за е вписан в Книгата по вписвания, а на гърба на договора са
разположени нотариални печати на нотариус Николов, с който са нотариално
заверени подписите на купувача и продавача по договора. При така
установени факти съдът достига до еднозначен правен извод, че процесният
договор за продажба за наследство е сключен в законоустанвоената писмена
форма с нотариална заверка на подписите, поради което е действителен и е
6
породил правно действие.
От приетите като писмени доказателства по делото нотариални актове №
1, № 107, № 104 и № 48 (л. 20-23) се установява, че Лиляна Ярославска
продава в четири последователни сделки своите ¼ идеални части от
процесния имот на С. Г. П.,като последната е починала на 03.09.2007 г. и е
оставила като законни наследници ищците по настоящото дело, видно от
удостоверение за наследници (л. 18).
При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод,
че ищците са придобили правото на собственост върху ¾ идеални части от
процесния имот.
С влязло в сила решение на СРС, 47 състав по гр.д. № 3505/2000 г. е
отхвърлен предявения от Л. С. И П. П. срещу МВР ревандикационен иск за
признаване за установено на правото на собственост и предаване на
владението на надстроени три етажа над реституираните сутерен, партерен и
първи надпартерен етаж в процесния имот.
По делото е представен Акт за държавна собственост (АДС), съставен на
21.02.2000 г. (л. 79) за 52% идеална част от процесния имот. Съгласно чл. 5
ЗДС правото на собственост върху имоти, държавна собственост се
установява, чрез акт за държавна собственост, който макар и да има
материалноправно легитимиращ ефект (арг. чл. 114, ал. 1 ППЗДС –
обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост , съставен по
надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното) не
притежава конститутивно действие. Следователно АДС не е самостоятелно
основание за придобиване правото на собственост от държавата, която следва
да може да установи годно придобивно основание, каквото в случая МВР не
доказва.
Ответникът ***** ЕООД основава правата си въз основа на Заповед от
27.07.2012 г. на МВР за апортиране на 52% идеална част от процесния имот.
Съдът намира, че доколкото МВР не е бил собственик на процесния имот, то
не е възникнал вещно-прехвърлителния ефект и ответникът търговско
дружество няма как да придобие право на собственост от несобственик.
Относно възражението за придобиване на процесния имот по давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността правото на
собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение.
Фактическият състав на придобиването по давност включва два елемента:
владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа
признаците, установени в чл. 68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има
няколко основни признака: на първо място е обективният признак –
упражняване на фактическа власт върху вещ – този признак е налице, когато
владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна
власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат
върху същата вещ. Безспорно се установи от събрания доказателствен
материал по делото, че ищците и техните наследодатели упражняват
7
фактическа власт върху процесния имот в период по-дълъг от 10 години
постоянно, непрекъсато и спокойно през този период.
Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца,
да държи вещта като своя. Владението следва да бъде явно, което означава
владелецът ясно и категорично да манифестиране корпуса и анимуса /т.е.
упражняването на фактическата власт и намерението за своене на вещта/.
Изискването владението да бъде явно е един от най-съществените признаци.
Фактът на упражняване на фактическа власт върху една вещ с намерение да
се свои, трябва да бъде манифестиран по един ясен и категоричен начин.
Трябва да бъде доведено ясно до съзнанието на останалите правни субекти.
Явността касае не само упражняването на фактическата власт, но и изисква
категорично демонстриране на анимуса. Т.е. трябва да е ясно навсички, че
владелецът има намерението тази вещ да я придобие в собственост.
От събраните по делото доказателства не се установява ответетникът да
е упражнявал фактическа власт върху процесния имот.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Гъргов и Иванова. От показанията на свидетеля Гъргов се
установява, че същият е бил наемател в сградата в процесния имот и е ползвал
имота за паркиране, като дори е възпрепятствал достъпа на товарен автомобил
през входа на имота, за да извършва ремонт на стола на МВР. От показанията
на свидетелката на ответника Иванова не се установява противоречие в
показанията на първия свидетел. Свидетелката посочва, че служителите на
търговското дружество са използвали друг имот за паркинг, а не процесния.
Не е ходила в имота извън сградата, в която е работила и която не е предмет на
спора. Предмет на спора е единствено поземления имот. Поради изложеното
съдът намира възраженията на ответниците за неоснователни.
Поради изложеното съдът намира искът за основателен и следва да го
уважи.
По разноските:
При този изход на правния спор, право на разноски имат ищците в
размер на 2050 лв., съгласно списък и доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК по
предявените от П. Д. П., ЕГН **********, Д. П. П., ЕГН ********** и А. Д.
П., ЕГН ********** срещу „*****“ ЕООД, ЕИК ***** и ***** искове, че
ищците П. Д. П., ЕГН **********, Д. П. П., ЕГН ********** и А. Д. П., ЕГН
********** са собственици на 3/4 идеални части или 75 % от Поземлен имот
стар № 17, квартал 63, парцел I, целият от 277 кв.м., заснет в КККР като
8
поземлен имот с идентификатор ***** с площ от 219 кв.м., а съгласно Проект
за изменение на КККР с площ от 275 кв.м., при квоти както следва: П. Д. П.
13/24 идеални части; А. Д. П. - Л. - 1/24 идеални части; Д. П. П. 1/6 идеални
части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*****“ ЕООД, ЕИК ***** и
***** да платят на П. Д. П., ЕГН **********, Д. П. П., ЕГН ********** и А.
Д. П., ЕГН ********** сумата в размер на 2050 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9