Решение по дело №4039/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3024
Дата: 3 ноември 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия: Елена Маврова
Дело: 20221100504039
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3024
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова

Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело №
20221100504039 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба от 08.03.2022 г. на Б. Г. и Г.Х., чрез адв. А.Т., срещу отказ за
прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в писмо с изх. №
6964/15.02.2022 г., постановен от ЧСИ М. П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие
СГС, по изпълнително дело № 20108510401067.
В жалбата НА Б. Г. и Г.Х. се поддържа, че по изпълнителното дело са предприети
множество изпълнителни действия, започвани, както по молба на взискателя по делото, така
и по инициатива на частния съдебен изпълнител. В тази връзка на 04.08.2010 г. е предприет
запор на банкови сметки; на 01.09.201Ог. запор на МПС; на 06.04.2010 г. е връчена покана
за доброволно изпълнение на Г.Х.; на 01.07.2011 г. е наложен запор на банкови сметки; на
21.09.2012 г. са изпратени нови запорни съобщения до банки; на дата 15.01.2013 г. са
изпратени призовки за започване на принудително изпълнение; молби от взискателя за
справки, както и за посочване на изпълнителни способи от 12.11.2013г., 05.12.2014 г.,
18.03.2015 г., 19.10.2016 г., 28.03.2018 г., 09.01.2019 г. и на 10.07.2020 г. и др. На
15.07.2020г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на Г.Х. в „ А.Б. БГ" ООД, а на
28.07.2020 г. е наложен запор на всички банкови сметка на Б. Г.. Видно от гореспоменатото
в продължение на взискателят „Б.И." АД не може да удовлетвори вземането си по
изпълнително дело № 20108510401067 и всички изпълнителни способи, които могат да
бъдат насочени срещу длъжниците са извършени многократно. Ето защо, от страна на
жалбоподателите е подадена молба с вх. № 119566/25.11.2021 г. за прекратяване на
изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК, като постановения отказ,
предмет на настоящата жалба. Жалбоподателите молят, да бъде постановено решение, с
което да се отмени обжалвания отказ и да се укаже на ЧСИ да предприеме действия за
прекратяване на изпълнителното дело.
Взискателят по изпълнителното дело ЗД „Б.И.“АД не е депозирал становище.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М. П. излага подробни
доводи за неоснователност на жалбата. Сочи, че по друго производство – ч.гр.д. №
1
12595/2021 г. на СГС, ГО, е отхвърлена жалба срещу отказа на съдебния изпълнител по
настоящето изпълнително дело за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
(перемция).
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните
съображения:
Изпълнително дело №20108510401067 на ЧСИ М. П. е образувано по молба на ЗД
„Б.И.“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.06.2010 г. от Софийски районен
съд, на основание заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 27705/2010 г. на СРС, 28
състав. Видно от изпълнителното основание, Г.В.Х. и Б. Л. Г. са осъдени да заплатят
солидарно на взискателя сумата от 3158,22 евро – главница, по запис на заповед от
25.07.2008 г. , ведно със законна лихва, считано от 16.06.2010 г. до окончателното плакане,
както и съдебни разноски за държавна така от 123,54 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв. С молбата взискателят е възложил правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
По делото е извършено проучване на имущественото състояние на длъжниците за
притежавани моторни превозни средства, банкови сметки и недвижими имоти, като
съответно на 04.08.2010 г. са изпратени запорни съобщения до банки и на 01.09.2010 г. е
наложен запор на моторни превозни средства, собственост на длъжниците Б. Л. Г. и Г.В.Х..
Отделно от това, видно от приложеното изпълнително производство, по същото са
извършени множество действия за събиране на вземането: на 18.03.2015 г. са изпратени
запорни съобщения до банки, в които са открити банкови сметки на Г.В.Х. и Б. Л. Г.;
запорно съобщение до работодател („Арт билд БГ“ ООД) на длъжника Г.В.Х. на 06.08.2020
г.; на 28.07.2020 г. е изпратено запорно съобщение до “Първа инвестиционна банка” АД, е
което са запорирани открити банкови сметки на Б. Л. Г..
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и
не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество.
За да бъде налице хипотезата на посочената разпоредба, законодателят е
регламентирал необходимостта да се установи наличието на посочените кумулативни
предпоставки, а именно - посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и
не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество, което следва са се направи от
жалбоподателите.
Едностранните твърдения на длъжниците за липса на секвестируемо имущество не са
достатъчно основание за прекратяване на производството по реда на чл. 433, ал. 1, т. 5 от
ГПК. Съгласно чл. 437, а 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства.
Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че по изпълнителното
дело няма данни от страна на длъжниците (жалбоподатели), да е депозирана молба за
започване на производство по чл. 448 ГПК. Следва да се има предвид също така, че съгласно
т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица
Следователно не е налице хипотезата на чл. 435, ал. 2 ,т. 5 от ГПК и частната жалба е
неоснователна.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 08.03.2022 г. на Б. Г. и Г.Х., чрез адв. А.Т.,
срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.
5 ГПК, обективиран в писмо с изх. № 6964/15.02.2022 г., постановен от ЧСИ М. П., с рег. №
851 на КЧСИ, с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20108510401067.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3