Решение по дело №6812/2019 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 № 205, гр. Пловдив, 07.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 16.01.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6812/2019г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

           Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-006837/22.07.2019г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на В.З.Ш., ЕГН: **********, на основание чл.185 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДвП.

            Жалбоподателят с жалбата си и в допълнително писмено становище излага съображения за отмяна на процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Н., който прави същото искане.

            Въззиваемата страна – ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция”  – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.         

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

 Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

 На 04.07.2019 г. около 17:00 часа в гр. Пловдив жалбоподателят В.З.Ш. управлявал лек автомобил „Ситроен Саксо" с рег. № *****като на ул. „Ландос“ срещу № 4 управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от И.А.Д. – ******* към ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“, които изпълнявал задължението си като орган за контрол на движението. При извършена проверка полицейският служител установили, че водачът Ш. не е заплатил в законоустановения срок, както и до момента на проверката глоба, наложена му с фиш със сериен № 612708 от 11.02.2019г. С оглед така установеното обстоятелство свидетелят Д. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 417319/04.07.2019г. за това, че управлява автомобил като не е заплатил в срока за доброволно заплащане глоба, наложена му с фиш, с което приел, че е била нарушена разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения против него акт и получил срещу разписка препис от акта. Възражения не били депозирани нито при съставяне на акта, нито в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на В.З.Ш., ЕГН: **********, на основание чл.185 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят И.А.Д., който поддържа съставения от него акт, като в допълнение сочи, че на процесната дата и място В.З.Ш. е бил спрян за проверка, при която било констатирано, че е управлявал автомобил „Ситроен Саксо" с рег. № *****без колан, без светлини и с неплатена в срок глоба, като за последното нарушение бил издаден процесният акт.  

Съдът кредитира показанията на посочения свидетел доколкото същите са логични и последователни, намиращи се в синхрон и подкрепени от писмените доказателства по делото.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че на процесната дата и място жалбоподателят Ш. действително е управлявал процесния автомобил с неплатена глоба по фиш със сериен № 612708 от 11.02.2019г., като по същество фактическите и правни констатации, отразени в акта и НП не се оспорват от санкционираното лице.

Въпреки изложеното по-горе Съдът счита от правна страна, че наказателното постановление е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и като такова следва да бъде ОТМЕНЕНО. Това е така, тъй като нормата на чл. 186, ал. 7 ЗДвП определя, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Тази разпоредба обаче не обосновава извод, че незаплащането на глобата представлява деяние, обявено за административно нарушение, което следва да бъде санкционирано с общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, заради това, че не е предвидено друго наказание. Видно от самата норма, в същата не се съдържат конкретни забрани, неспазването на които би довело до нарушаване на установения ред на държавно управление. В посочената норма по скоро се урежда редът на събиране на наложените административни санкции. Въпросната норма по никакъв начин не вменява задължения на водача на МПС, а още по малко сочи на извършено от него нарушение. С оглед това, обжалваното наказателно постановление е материално незаконосъобразно. Същото е издадено в противоречие с нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, според която деянията, които съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон. Елементите на понятието "административно нарушение" се съдържат в чл. 6, ал. 1 от ЗАНН, според който административното нарушение е деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, законът не е обявил за наказуемо неплащането на наложена глоба с фиш, в срока на доброволно заплащане. Още по-малко е предвидено административно наказание за това конкретно деяние.

Или с други думи, разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП въобще не съдържа белезите на административно нарушение, което да бъде санкционирано по някакъв начин, доколкото в закона е предвидено като единствена последица от неплащане на наложената глоба по фиш, изпращането на преписката на публичен изпълнител за нейното принудително събиране, респективно налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 б. "д" от ЗДвП.

Поради горните съображения Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал.  3 от ЗАНН следва в тежест на въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените по делото разноски, а именно сумата от 300 лв., представляващо изплатено от В.З.Ш., ЕГН: ********** адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

                                        Р   Е   Ш   И:

 

        ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 19-1030-006837/22.07.2019г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на В.З.Ш., ЕГН: **********, на основание чл.185 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДвП.

          ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на В.З.Ш., ЕГН: ********** сторените по делото разноски, а именно сумата от 300 лв., изплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

           Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                              

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

М.Г.