№ 1491
гр. Варна, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20243110202862 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Л. Д. А. ЕГН **********, против НП № 22-0819-006371 от
06.12.2022год. на началник група в ОДМВР Варна, сектор „ПП“ Варна, с което
на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДП й е било наложено
административно наказание глоба в размер на 1200лв. както и
административно наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от
шест месеца за нарушаване нормата на чл.21, ал.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивницата сочи, че НП е незаконосъобразно и
необосновано и моли да бъде отменено.
В съдебното производство въззивницата, редовно призована не се явява.
Същата се представлява от адв. Т. Николова – Стоянова която заявява, че
поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации изложени в АУАН и
НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено по мотивите
изложени в жалбата. Отпаря искане за присъждане на разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По
делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Катя Лукова – А., в които
същата излага становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в
условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение моли за бъде
присъдено такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
1
представител и не изразява становище.
След като прецени атакуваното НП с оглед основанията посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 17.03.2022год. около 12:58ч. въззивницата управлявала л.а „Хюндай
Санта фе“ с рег.№ ВР***НМ в гр.Варна, по Аспарухов мост на ЮПВ, в посока
към центъра на града. По същото време на моста на ЮПВ било
позиционирано АТСС „ARH CAM S1 – 120с511, което било в работен режим и
при приближаване на въззивницата отчело скорост на движение 92км./час и
заснело нарушението.
В последствие след преглед на заснетите клипове и по рег. номер на
МПС-то било установено, че то е собственост на въззивницата. Установено
било също така, че тя вече е била санкционирана за същото нарушение с ЕФ
серия К № 3811262/23.07.2020год., влязъл в сила на 31.01.2022год. и ЕФ серия
К № 4551541/05.02.2021год. влязъл в сила на 31.01.2022год. Преценено било,
че евентуално се касае за нарушение извършено в условията на системност
което изключвало възможността за издаване на ЕФ, а следвало да се състави
АУАН. Горното обаче налагало установяване на нарушителя – водача на МПС-
то заснето с техническото средство. На 15.07.2022год. въззивницата като
собственик на автомобила попълнила декларация по чл. 188 от ЗДП, в която
декларирала, че на 17.03.2022год. в 12:58ч. автомобилът е бил управляван от
нея.
На 02.08.2022год., в отсъствие на въззивницата, свидетелят М. П.
съставил срещу въззивницата АУАН бл.№ 090035, в който посочил, че същата
е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДП тъй като „на 17.03.2022год.,
около 12:58ч., в гр.Варна на южен пътен възел „Аспарухов мост“ в посока
центъра на града, управлявала л.а. Хюндай Санта фе“ с рег. № РВ***НМ,
нейна лична собственост, със скорост 92км/час след приспаднат толеранс от
3% в полза на водача при разрешена скорост за населено място – 50км./ч.
Скоростта е измерена, фиксирана и заснета от АТСС ARH CAM S1 – 120с511 -
снимка № 11182. АУАН е съставен след попълнена декларация по чл. 188 от
ЗДП. Нарушението е извършено в условията на системност в едногодишния
срок от влезли в сила ЕФ Серия К № 3811262 и № 4551541 влезли в сила от
31.01.2022год.“
На 05.10.2022год. АУАН бил предявен и връчен на въззивницата, която
го подписала вписвайки, че от така посочените факти не ставало ясно с колко
била превишена скоростта и при какво ограничение. Посочила че снимката
била направена на входа на Аспарухов мост посока гр.Варна.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не
постъпили и на 06.12.2022год. началника на група в ОДМВР Варна, Сектор
„ПП“ Варна издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите и правни
констатации изложени в него, приел е че въззивницата е нарушила
разпоредбата чл. 21, ал.1 от ЗДП, както и че нарушението било извършено в
2
условията на системност и на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДП й
наложил административно наказание глоба в размер на 1200лв. както и
административно наказание лишаване от правоуправление за срок от шест
месеца.
Към АНП освен АУАН са представени още Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, декларация по чл.
188 от ЗДП изходяща от въззивницата, снимка от нарушението, протокол за
използване на АТСС, протокол от проверка на преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Справка от АИС КАТ
Регистрации, ЕФ Серия К № 3811262/20.06.2020год. и ЕФ Серия К №
4551541/05.02.2021год., справка за нарушител.
Допълнително в хода на съдебното следствие са изискани и съответно
представени писмо от началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна и
приложени към него ЕФ сер. К № 3811262, справка от АИС „АНД“, справка
от АИС „Платежен модул“ и копие на писмо от РУ Раковски, както и писмо от
началника РУ Созопол ведно с приложен към него ЕФ Серия К №
4551541/05.02.2021год.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал
актосъставителя М. П., който сочи, че е съставил АУАН след извършена
проверка в системата.- сочи, че ако нарушението не е системно системата
генерира автоматично ЕФ.
Всички събрани в хода на съдебното следствие както писмени така и
гласни и ВДС (снимки) съдът кредитира изцяло като непротиворечиви,
кореспондиращи по между си и взаимнодопълващи се.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прецени от
правна страна следното:
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени съответните ред и
срокове, актовете са издадени от компетентни лица, при спазване на тяхната
материална и териториална компетентност. В същите са описани всички
необходими елементи, които индивидуализират административното
нарушение - дата, място, описание на нарушението и обстоятелствата, при
което е извършено, включително посочване и на това, че нарушението е
системно с посочване на № на актовете които обуславят системността, поради
което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН
от формална страна и при издаването им не са допуснати процесуални
нарушения, които да водят до тяхната отмяна. Както в АУАН така и в НП ясно
е посочено мястото на нарушението в гр.Варна, Аспарухов мост, ЮПВ в
посока центъра на града, което не оставя никакво съмнение къде точно е
извършено нарушението. В АУАН и НП не е посочено изрично какво е
превишението на скоростта, но посочването на размерите на регистрираната
скорост на движение и допустимата такава е достатъчно за да бъде то
определено. Действително АУАН е бил съставен в отсъствието на
3
въззивницата, без наличие на категорични доказателства за наличие на
хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Горното обаче не съставлява съществено
нарушение на процес. правила тъй като не води до нарушаване правото на
защита на последната. С връчването на АУАН тя се е запознала с неговото
съдържание е имала възможност още в най-ранния етап от производството да
реализира защитата си.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът счете
същите сочат на извършено от въззивницата нарушение.
На първо място по безспорен и категоричен начин от приложения към
преписката снимков материал извлечен от преносимата АТСС за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM
S1 № 120c511, се установява, че скоростта на движение на л.а. „Хюндай Санта
фе“ с ДК№ ВР***НМ е била над допустимата за движение в населено място –
92км./час, след приспадане на допустимата грешка от 3%. Видно от
приложените по преписката протокол от проверка № 60-СГ-
ИСИС/09.11.2021год. техническото средство е било технически изправно. В
тази връзка следва да се отбележи, че съгласно Заповед № А-333 от
29.05.2014год. на председателя на председателя на ДАМТН издадена на
основание чл. 43, ал.4 от ЗИ – скоростомерите подлежат на периодични
проверки на една година.
На следващо място видно от приложената към делото декларация по чл.
188 от ЗДП в същата въззивницата лично е декларирала, че именно тя е
управлявала МПС-то към момента на регистриране на нарушението. Този
факт не и спорен по делото.
От друга страна обаче съдът счете, че в случая по делото липсват
доказателства за това нарушението да е било извършено в условията на
системност.
Съгласно §6, т.62 от ДР на ЗДП "Системно" е нарушението, извършено
три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
В случая както в АУАН така и в НП са описани два ЕФ за същото
нарушение влезли в сила и двата на 31.01.2022год. – съответно ЕФ К №
3811262 и ЕФ К № 4551541. От приобщените по делото писмени
доказателства - препис от ЕФ Серия К № 3811262 издаден от ОДМВР Пловдив
и приложените към него справки от АИС „АНД“ и „Платежен модул“ и
препис от ЕФ серия К № 4551541 на ОД МВР Бургас се установява, че с тези
ЕФ на въззивницата е било наложено наказание за същото по вид нарушение –
управление на МПС с превишена скорост. Установява се обаче на първо място
и това, че тези ЕФ са влезли в сила на 15.02.2022год. (а не на 31.01.2022год.
тогава са били връчени) и на следващо място че нарушението предмет на
настоящото производство е единственото такова извършено след влизане в
сила на тези електронни фишове. За да е налице системност по смисъла на
4
посочената по-горе разпоредба следва въззивницата да е била санкционирана
поне веднъж след влизане в сила на посочените по-горе ЕФ за същото
нарушението, преди да е извършила настоящото нарушение, като и двете
нарушения (предходното след влизане в сила на двата ЕФ и настоящото
следва да са били извършени в едногодишния срок от влизане в сила на
първия ЕФ (в случая двата посочени в НП доколкото са влезли в сила на една и
съща дата). В настоящия случай това не е така. Както бе посочено по-горе
нарушението предмет на настоящото административнонаказателно
производство е извършено на 17.03.2022год. и е първото такова след влизане в
сила на ЕФ за същото деяние.
Доколкото обаче нарушението предмет на настоящото
административнонаказателно производство е било извършено от въззивницата
в едногодишен срок от наказването й по адм.ред за същото нарушение с
влязъл в сила ЕФ (цитираните по-горе два ЕФ) то същото е извършено
повторно по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДП. Съгласно цитираната
разпоредба „Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач.
Горното налага и определяне на санкция съобразно нормата на чл. 182,
ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДП. И доколкото това нарушение е по-леко наказуемо от
това за което на въззивника е наложена санкция (в конкретния случай за
повторно извършено нарушение по чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДП в нормата на ал.4
на същия член от закона е предвидено само наказание глоба в двойния размер
(в случая 1200лв. - 2х600), а за системно такова в нормата на ал.5 е
предвидено наказание глоба в двойния размер както и кумулативно наказание
лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца) и няма никакво изменение
на фактическото обвинение касае се за едно и също деяние, то съдът
съобразявайки и задължителните указания дадени с ТР №8/16.09.2021год. на
ОСС от І и ІІ колегия на ВАС по т.д. № 1/2020год. съдът счете, че няма пречка
да преквалифицира деянието за което въззивницата е привлечена към
административнонаказателна отговорност и да измени НП като й наложи
санкция съобразно нормата на чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.5 от ЗДП, а именно глоба
в размер на 1200лв. (двойния размер на санкцията предвидена в нормата на чл.
182, ал.1, т.5 от ЗДП).
С оглед забраната предвидена в нормата на чл. 189з от ЗДП за
приложение на 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДП съдът не дължи произнасяне
по въпроса представлява ли нарушението маловажен случай или не.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното
НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци,
които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено като
на въззивницата бъде наложено наказание съобразно нормата на чл. 182, ал.4,
5
вр. ал.1, т.5 от ЗДП за нарушение извършено в условията на повторност.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника,
така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени
своевременно.
При този изход на делото (НП подлежи на изменение но без промяна в
размера на наказанието глоба) искането на въззивницата се явява
неоснователно и като такова се отхвърля от съда.
По искането на въззиваемата страна
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивника следва да бъде осъден да плати
такова на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК,
вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита
по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е
предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая
делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от
една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна
не се е явил в нито едно съдебно заседание по делото като единствено е
депозирал писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт
следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер –
80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивницата Л. Д. А.
ЕГН ********** с постоянен адрес с. Белозем, *** в полза на Областна
Дирекция на полицията – Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 4 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0819-006371 от
06.12.2022год. на началника на група в ОД на МВР Варна, Сектор „ПП“ Варна,
с което на Л. Д. А. ЕГН ********** на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от
ЗДП е било наложено административно наказание глоба в размер на 1200лв.,
както и административно наказание лишаване от правоуправление на МПС за
срок от шест месеца като НАЛАГА на същата административно наказание
глоба в размер на 1200лв. на основание чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДП за
нарушение извършено повторно.
6
ОСЪЖДА Л. Д. А. ЕГН ********** с постоянен адрес с. Белозем, ***
да заплати в полза на Областна Дирекция на полицията – Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7