Р Е Ш Е Н И Е
№ 158/26.2.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Г. Видев
2. Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан Янев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 1374 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на Началника на РУ на МВР Септември против
Решение № 260109/27.10.2020 г. постановено по АНД № 550/2020 г. по описа на
Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление
№ 20-0340-000224 от 12.02.2020
г., издадено от началник на РУ Септември
при ОД на МВР Пазарджик, с което на Г.Т.М. за нарушение на чл.103 от ЗДвП на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона,
обосноваващи, че съдебното решение не отговаря на изискванията за
законосъобразност, правилност и обоснованост. Иска се отмяна на решението, като
се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление като законосъобразно.
Ответникът,
чрез процесуален представител, застъпва устно в съдебно заседание и в писмено становище,
че касационната жалба е неоснователна, като моли да бъде оставено в сила
обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, която не се
оспорва от страните. При преценката на събраните доказателства са възприети
законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата
инстанция.
От
една страна РС е приел, че допуснато неоправдано разминаване във изложените в
акта и издаденото въз основа на него НП фактически положения и по тази причина
нарушителят не би могъл да се защити адекватно, т.е. констатираното нарушение е
съществено и самостоятелно обосновава отмяната на НП. От описанието на нарушението е допусната действително неяснота
къде точно е мястото на неговото извършване. На следващо място от описанието на
нарушението и в акта, и в НП, не е посочено кой е контролният орган, който е
подал сигнал на водача за спиране, нито какви са указанията, които са дадени от
този орган и не са изпълнени от водача. Безспорно е, че това са все
съставомерни обстоятелства по вмененото нарушение. Едва в съдебно заседание
пред въззивната инстанция от показанията на свидетелите и приетите писмени
доказателства е установено, че контролният орган е служител на НТУ при АПИ. Напълно
прав е РС, че е недопустимо съставомерни обстоятелства да бъдат изяснявани едва
пред въззивната инстанция и тяхното установяване от съда посредством събраните
доказателства категорично не може да санира допуснатите непълноти от АНО и
актосъставителя при съставянето на АУАН и НП. Така допуснатото нарушение е съществено,
тъй като накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Всъщност
всяко едно от допуснатите нарушения води само по себе си до отмяна на
атакуваното НП като незаконосъобразно, именно защото са съществени. От
касационната жалба е видно, че АНО не разбира и пренебрегва сериозността на
тези нарушения, което само по себе си е предпоставка за допускане на същите
отново в бъдеще. А допускането им винаги води до отмяна на издаденото НП,
независимо от това дали нарушението е извършено по същество от наказаното лице.
Казано другояче – едно нарушение, извършено от дадено лице, не може да се
санкционира с друго нарушение, извършено от самия административен орган.
Абсолютно недостатъчно е единствено посочването в НП, че е „подаден сигнал за
спиране със стоп палка от контролен орган“, без да е посочено кой точно е този
орган – поименно, като длъжност и месторабота, за да се извърши най-малкото
проверка дали същия въобще е контролен такъв и съответно дали въобще има право
да подава подобни сигнали за спиране със стоп палка. Точно тази липса на
посочените обстоятелства в НП прави невъзможна проверката му за
законосъобразност по същество.
Като от друга страна, РС е приел, че НП
подлежи на отмяна и по същество, тъй като дори
и да се приеме хипотетично, че не са допуснати горепосочените съществени
процесуални нарушения, не е доказано до необходимата степен на несъмненост и авторството
на вмененото административно нарушение, като липсват безспорни и категорични
доказателства, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС на
инкриминираната дата и място, респ. е извършил вмененото му нарушение.
Следва
да се отбележи, че в проведеното съдебно производство пред РС са събрани
писмени и гласни доказателства. В мотивите на оспореното решение е даден
отговор на всеки един от доводите на страните. При постановяване на решението
си първоинстанционният съд подробно е изследвал спорните въпроси, като е приел,
че в крайна сметка са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което НП следвало да бъде отменено, както и са налице обстоятелства,
обуславящи и материалната незаконосъобразност на НП. Тези правни изводи изцяло
се споделят от настоящата инстанция и няма смисъл да бъдат повтаряни. Районният
съд е отговорил подробно на всички доводи в тази насока. В касационната жалба
не се навеждат такива, които да водят до промяна на тези изводи.
Като
е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен
съдебен акт. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
В
касационното производство е направено искане за заплащане на разноски в полза
на ответната страна по касационната жалба, което следва да бъде уважено
съгласно изхода на делото, като се осъди касаторът да заплати сумата в размер
на 300 лв. адвокатско възнаграждение, за което са представени и доказателства
за заплащането му – договор за правна защита и съдействие.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, Х съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260109/27.10.2020 г. постановено по АНД № 550/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Пазарджик да заплати на Г.Т.М. с ЕГН **********,***, сторените по
делото разноски в размер на 300 (триста) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/