Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1015 Година 08.07.2019 ГрА. С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми май Година 2019
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа доклА.ваното от съдията Р. гражданско
дело номер 1824 по описа за
2016 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 42, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „С.“
А. твърди в поправената
си искова молба,
че на 22.10.2007 г., пълномощникът му Р.П.Г.
и ответницата, в качеството й на пълномощник на продавачите (Т.Д.К., Н.В.С. и З.В.С.),
упълномощена с пълномощно с рег. № 2065/04.06.2007 г. на нотариус К., сключили договор
за покупко-продажба на подробно описаните в него земеделски земи с обща площ от
18 968 дка в землището на с. М., оформен в н.а. № 172/22.10.2007 г. При
нотариалното му изповядване на 22.10.2007 г., пълномощниците
удостоверили предоставената им от съответната страна представителна власт, като
представили пред нотариуса и другата страна оригинал на нотариално заверено
пълномощно. Пълномощникът на ищеца представил оригинал на пълномощно с рег. №
1929/30.05.2007 г. на нотариус М., а пълномощникът на продавачите представил в
оригинал пълномощно с рег. № 2065/04.06.2007 г. на нотариус К.. Договорената продажна
цена по сделката била 9 295 лева и била платена изцяло за сметка на ищеца
- купувач на 17.09.2007 г., по банковата сметка на ответницата в -. Преводът
бил извършен след представяне от ответницата на нотариалното завереното й
горепосочено пълномощно, с което удостоверила пред пълномощника му, че
разполагала с представителна власт да сключи сделката от името на продавачите. ПорА.и сключваните от него в периода 2007-
Ответницата Б.Т.Д. оспорва предявените искове, които моли
съда да отхвърли изцяло, като неоснователни, с възражения и доводи, включително
за изтекла погасителна давност, изложени от пълномощника й подробно в подА.ения в срок отговор и в хода
на делото по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
На 22.10.2007 г., ответницата, като пълномощник на
продавачите Т.Д.К., Н.В.С. и З.В.С., упълномощен с нотариално заверено
пълномощно с рег. № 2065/04.06.2007 г. на нотариус К., сключила с представения н.а.
№ 172/2007 г. на Нотариус Л. И., с ищеца, представляван от пълномощник Р.П.Г., договор
за продажба на описаните в същия земеделски земи в землището на с. М. с обща
площ от 18.968 дка, срещу цена от 9295 лева, която била преведена за сметка на
ищеца по банковата й сметка преди сключването на тази сделка (л.
11-14).
С влязлата в сила след това на 29.03.2018 г. присъда № 27/08.12.2017
г. по приложеното нохд № 514/2016 г. на Ч., ответницата
е призната за виновна в това, че в периода 04.06.2007 г. – 22.10.2007 г., в гр.
К. и гр. Ч., като извършител, в съучастие с Т.Д.К., като подбудител и помагач,
с цел да набави за себе си и за нея имотна облага, е възбудила и поддържала
заблуждение у Р.П.Г., пълномощник на ищеца, уверявайки го, че е пълномощник на Н.В.С.
и З.В.С., и представяйки пред него, и пред Нотариус Л. И., нотариално заверено
пълномощно от 04.06.2007 г. и декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК, чл. 25, ал. 7 ЗН и чл. 25, ал. 6 ЗННД, изходящи от името на Н.В.С. и З.В.С. (неистински
частни документи досежно подписите на Н.В.С. и З.В.С.,
и неистински официални документи досежно нотариалната
заверка върху тях на нотариус К.), го мотивирала да сключи
с нея на 22.10.2007 г. в гр. Ч. (процесния –
б.р.) договор за покупко-продажба на общо 18.968 дка земеделски
земи в землището на с. М., съсобственост на Т.Д.К., Н.В.С. и З.В.С., с което
причинила на ищеца имотна вреда в размер на 9295 лева - престъпление по чл. 209,
ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, за което й е наложено наказание шест месеца
„лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата (л.
191). Тази
влязла в сила присъда е зА.ължителна
за настоящия състав на съда и страните по настоящото дело относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на ответницата за него (чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 1 и 2 НПК).
При
това положение, въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на
ответницата в съдебно заседание, със същата присъда е признато, че процесното пълномощно с нотариална заверка на подписите от
04.06.2007 г., с което ответницата се е легитимирала пред нотариуса и
пълномощника на ищеца, като пълномощник на продавачите по сключения с ищеца процесен договор за покупко-продажба, е неистински частен документ
по отношение на подписите под него на последните двама от продавачите и неистински
официален документ по отношение на нотариалната заверка на подписите на всички
продавачи под него. А това несъмнено означава, че същата е действала при процесната продажба, като техен представител, без
представителна власт по смисъла на чл. 42, ал. 1 ЗЗД. Не само защото с
присъдата е признато, че тя не е била упълномощена от посочените двама от тях.
Но и защото е признато още, че пълномощното не е било нотариално заверено, а
това несъмнено означава, че то е изцяло нищожно порА.и
липса на форма (чл. 26, ал. 2, пр. 3, във вр. с
чл. 37, чл. 18 и чл. 44 ЗЗД).
С
присъдата е признато още, че причинената на ищеца с това извършено от
ответницата деяние по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, представляващо престъпление по чл.
209, ал. 1 НК, имуществена вреда, е в размер на 9295 лева, представляващи
платената за сметка на ищеца по банковата й сметка продажба цена по процесната продажба (л.
191). Размерът
на тази причинена от ответницата с това резултатно престъпление по чл. 209, ал.
1 НК имуществена вреда е елемент от състава му (чл.
209, ал. 1 НК). ПорА.и това, въпреки неоснователните доводи за противното
на пълномощниците на ищеца, съдът намери, че размерът
на причинената от ответницата на ищеца с това й деяние по чл. 42, ал. 1 НК,
представляващо престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, имуществена вреда, е
установен на 9295 лева с тази влязла в сила горепосочена присъда по нохд № 514/2016 г. на Старозагорския районен съд. ПорА.и това размерът на тази вреда е зА.ължителен не само за настоящия състав на съда, но и за
страните по делото, и не може да бъде пререшаван в настоящото дело (в
този смисъл т. 9 от ППВС 7/1959 г., Р 65-2009-III
н.о., Р 1207-1978-I г.о., Р 2327-1966-I
г.о., Р 3421-1980-I г.о., Р 896-1971-I
г.о., Р 237-1988-I г.о., Р 1400-1956-I
г.о. и Р 2293-1976-I г.о.). Само на това основание се
явяват недоказани още в своето основание, порА.и
което неоснователни и като такива следва да се отхвърлят в тази им тяхна останала
част, както предявеният от ищеца главен иск за обезщетение по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, нА. сумата от 9295 лева, до претендираните
11 436.97 лева, така и обусловеният от уважаването му в същата му останала част
акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на мораторна и законна лихви върху тази отхвърлена част. ПорА.и това съдът не обсъжда в настоящото решение и представените
от ищеца в тяхна подкрепа писмени доказателства, за платените за негова сметка и
претендирани с този му главен иск разноски от общо
157.44 лева за нотариални и такси за вписване при сключване и вписване на процесната продажба (л.
22-23); нито
влязлото в сила на 03.05.2013 г. решение по приложеното гр.д. № 480/2012 г. на Ч.,
което няма и сила на пресъдено нещо по отношение на
ответницата съгласно чл. 298 ГПК, защото не е била страна по него, с което е
осъден да плати на мнимо представляваните от нея продавачи по процесната сделка и претендираните
с главния му иск 1193 лева за възложените в негова тежест със същото решение разноски
по същото дело, порА.и уважаване на предявените против
него искове по същото дело, въз основа които те са признати със същото решение
за собственици на процесните земи, порА.и обявяване по същество за недействителен на основание
чл. 42, ал. 2 ЗЗД (т. 2 ТР 5-2016-ОСГТК), порА.и липса на представителна власт на ответницата да го сключи
от тяхно име, процесния договор за продажба им на
ищеца с н.а. 172/2007 г., и осъждането му да им предА.е
влА.ението им (л.
32-34);
нито поканата за доброволно изпълнение и платежното нареждане, с което е платил
на продавачите и претендираните с главния му иск
1987.53 лева на 26.07.2013 г. по образуваното от тях изп.д.
№ - на Ч. М., за принудително събиране на присъдените им по посоченото
гражданско дело разноски и дължимите по изпълнителното дело за събирането им
такси на Ч. (45-47). Защото тези суми не са признати с влязлата в
сила горепосочена присъда за причинена на ищеца имуществена вреда от мнимото
представителство на ответницата на продавачите при сключване на процесната продажба. Тъкмо напротив. С присъдата е признато,
че причинената му от ответницата с това й представителство, осъществяващо и
състава на чл. 209, ал. 1 НК, имотна вреда, е в размер само на 9295 лева. А тъй
като размерът на тази вреда е елемент от състава на това извършено от нея
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, той е зА.ължителен не само за съда, но и за страните по настоящото дело,
включително и за ищеца, и порА.и това не може да бъде
пререшаван (Р
3421-1980-I
г.о.).
От
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което
съдът възприема, порА.и неоспорването му от страните
и липсата на противоречие с останалите доказателства, е видно още, че за
исковия период от 21.05.2013 г. до подаване на исковата молба в съда на
15.04.2016 г., размера на мораторната лихва върху
причинената на ищеца имотна вреда от 9295 лева, е 2700.78 лева (л.
234).
Други релевантни доказателства не са представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства,
съдът намери, че предявеният главен иск
е доказан в своето основание, а по размер – до сумата
от 9295 лева (чл. 42, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В зА.ължителната си практика ВКС
приема, че отговорността по чл. 42, ал. 1 ЗЗД на мнимият представител, за обезвреда на другата добросъвестна страна,
е частен случай на деликтната отговорност (Р
319-2011-III
г.о.).
ПорА.и това при него на обезщетение подлежат всички причинени на третото добросъвестно
лице вреди, които
обаче са пряка
и непосредствена последица от извършените от мнимия представител
недобросъвестни действия, като следващата се лихва за
забава се дължи от деня
на сделката, а не от поканата (Р
319-2011-III
г.о.).
В
случая няма спор, а е и установено със зА.ължителната за настоящия съд и страните по делото
горепосочена присъда, че поведението на ответницата при сключването на процесната
продажба с ищеца е в нарушение на
общото зА.ължение за добросъвестност при воденето на
преговорите и сключването на договорите, защото е договаряла с пълномощника
му,
въвеждайки го в заблуждение
относно факта, че разполага с представителна власт,
с каквато е съзнавала, че не разполага, защото не само е знаела, че двама от
продавачите не са подписали пълномощното, но и че е неистинска нотариалната му заверка,
което обуславя неговата нищожност. С това си поведение на
мним представител на
тези продавачи, тя е причинила на
ищеца имуществена вреда в установения с присъдата размер на заплатената за
негова сметка преди процесната продажба, по нейната
банкова сметка, ***, която имотна
вреда не е могла да бъде предвидена, нито очаквана от него, защото от всички субекти
се очаква да се въздържат
от увреждане на чужди блага.
Налице са следователно всички предвидени в нормата на чл. 42, ал. 1 ЗЗД
елементи от фактическият й състав: противоправно действие на мнимият представител – ответницата, която е сключила с
пълномощника на ищеца
процесната продажба, като пълномощник на продавачите, съзнавайки, че няма
представителна власт за сключването й, което й действие е признато с влязлата в
сила горепосочена присъда за виновно, извършено при пряк умисъл и с предвидената
в състава на чл. 209, ал. 1 НК специална користна цел; добросъвестност на
ищеца/неговият пълномощник, за който по делото няма данни да му е било известно
или да е имало възможност да узнае, че ответницата е действала при сключването на тази сделка без представителна власт преди предявяването на исковете на продавачите срещу него по приложеното
гр.д. № 480/2012 г.
на Ч.; нещо повече, с влязлата в сила горепосочена присъдена е и установено, че
пълномощникът му е бил въведен в заблуждение от самата ответница, че разполага
с такава власт; в пряка и непосредствена причинна връзка от това й виновно и противоправно деяние, на ищеца е причинена установената с
влязлата в сила присъда имуществена/имотна вреда от 9295 лева, чийто размер не
може да пререшаван в настоящото дело, защото размера на тази вреда е елемент от
състава на извършеното с това й деяние резултатно престъпление по чл. 209, ал.
1 НК (в
този смисъл т. 9 от ППВС 7/1959 г., Р 65-2009-III
н.о., Р 1207-1978-I г.о., Р 2327-1966-I
г.о., Р 3421-1980-I г.о., Р 896-1971-I
г.о., Р 237-1988-I г.о., Р 1400-1956-I
г.о. и Р 2293-1976-I г.о.). Или казано иначе. С влязлата в сила присъда по приложеното
нохд ответницата е призната за
виновна в извършването на това престъпление по чл. 209, ал.
1 НК, елемент от
състава на което са и причинените със същото
имуществени вреди/загуби на ищеца в размер на 9295 лева. ПорА.и това за обезвредата им същата отговаря имуществено пред него в
същия размер (чл. 42, ал. 1, във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Ето защо съдът намери, че предявеният от ищеца главен иск за обезвреда на тези причинени му с мнимото й представителство,
осъществяващо и състава на чл. 209, ал. 1 НК, имуществени вреди, е доказан в
своето основание по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, а по размер – до установеният с влязлата
в сила горепосочена присъда размер от 9295 лева, до който този иск порА.и това се явява основателен и следва да се уважи, заедно
с акцесорното му искане за присъждане и на законна
лихва върху това обезщетение от подаване на исковата му молба в съда на
15.04.2016 г. до изплащането му, и отхвърли, като неоснователен, в останалата
му част, нА. тази сума, до претендираната
с него по-голяма от 11 436.97 лева.
ПорА.и основателността му до този
размер, доказан в своето основание се явява и обусловеният от уважаването му акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ответницата е изпА.нала
в забава да плати на ищеца обезщетението от 9295 лева от деня на довършване на
престъплението/изповядване на продажбата на 22.10.2007 г. и без покана (Р
319-2011-III
г.о.). По
делото няма данни същата да му е платила това обезщетение до приключване на съдебното
дирене (чл.
235, ал. 3 ГПК). ПорА.и това му дължи и законната лихва върху същото от деня
на забавата си на 22.10.2007 г. да му го плати до изплащането му (чл.
86, ал. 1 ЗЗД и Р 319-2011-III г.о.).
В случая обаче ищецът претендира с исковата си молба тази лихва от по-късната
дата 21.05.2013 г., от която следва и да му се присъди с оглед диспозитивното начало в процеса (чл.
6, ал. 2 ГПК).
За исковия период от 21.05.2013 г. до 15.04.2016 г., дължимата се на ищеца мораторна лихва за забава в плащането на дължимото му се
обезщетение от 9295 лева, е изчислена от вещото лице в ЗСИЕ на 2700.78 лева, до
който размер този му иск следва да се уважи, като основателен и отхвърли, като
неоснователен в останалата му част, нА. тази сума, до
претендираната с него по-голяма сума (чл.
86, ал. 1 ЗЗД).
Неоснователно е възражението на ответницата по чл. 120 ЗЗД в
отговора й, за погасяване по давност на тези вземания на ищеца от 9295 лева по
чл. 42, ал. 1 ЗЗД и 2700.78 лева по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Главното вземане на
ищеца по чл. 42, ал. 1 ЗЗД е такова от непозволено увреждане (Р
319-2011-III
г.о.).
А за такива вземания давността започва да тече от открИ.ето
на дееца (чл.
114, ал. 3 ЗЗД).
В случая открИ.ето на дееца е станало с привличането
на ответницата като обвиняем по досъдебното производство № --- г. на О. при О.,
тъй като е било образувано на 07.02.2013 г., но срещу неизвестен извършител (л.107).
Въпреки, че това досъдебно производство не е изпратено с приложеното нохд № 514/2016 г. на Ч. (л.
189),
от представеното по делото удостоверение от 16.03.2016 г. на Р. е видно, че към
датата на издаването му ответницата още не е била привлечена в качеството й на
обвиняем, а само са били дА.ени
указания за привличането й в това й качество (л.
107). ПорА.и това следва да се приеме, че най-рано на 16.03.2016
г. ответницата е била привлечена като обвиняем в извършването на посоченото
престъпление и е започнал да тече давностния срок по
чл. 110 ЗЗД за погасяване на дължимото се на ищеца от същото обезщетение по чл.
42, ал. 1 ЗЗД. Исковата си молба по делото обаче той е предявил в съда на
15.04.2016 г., с което започналата да тече на 16.03.2016 г. давност съответно по
чл. 110 ЗЗД и по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за погасяване на тези му вземания, е била
прекъсната съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД и не е тече докато трае настоящия
процес относно същите вземания (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД
и т. 2 ТР 5-2006-ОСГТК). ПорА.и
това не е и изтекла към релевантната дата на приключване на съдебното дирене (чл.
235, ал. 3 ГПК).
Ето защо възражението на ответницата за погасяване на тези вземания на ищеца по
давност, съдът намери за неоснователно.
При този изход на
делото, сторените
от ищеца разноски по същото в общ размер от 1301.60 лева (от
които 731.60 лева внесена за производството държавна такса, 270 лева внесено
възнаграждение за вещото лице и 300 лева дължимото му се А.вокатско
възнаграждение по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано в
настоящото производство от юрисконсулт), следва да се възложат в
тежест на ответницата съразмерно с уважената част от исковете или сумата от
1070.62 лева
(чл. 78, ал. 1 и
8 ГПК).
На ищецът не може да се присъди,
вместо възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК, уговореното в представения
договор за правна помощ от 17.04.2019 г. - А.вокатско
възнаграждение от 950 лева (л. 240), защото е уговорено плащането му по банков път, а съответни банкови
документи за плащането му не са представени (т. 1 ТР 6/2012 ОСГТК). С оглед
дА.еното в т. 5 от ТР
6/2012 ОСГТК
разрешение, следва да бъде уважено
и искането и му се
присъдят сторените от него разноски
в обезпечителното производство
съответно по
ч.гр.д. № 15139/2016 г. на С., за заплатена държавна такса за образуването му в
размер на 40 лева, и по изп.д. № -
на Ч. С.Я., за заплатените за същото такси от 136.67 лева за образуването му, запори и
съобщения, съразмерно с уважената част от исковете по настоящото дело или
сумата от 145.32 лева, която следва да бъде възложена в тежест на ответницата, защото
и посоченото изпълнително дело
е част от обезпечителния процес, в който именно съдебният
изпълнител налага обезпечителния запор въз основа на
обезпечителната заповед на съда (чл.
400, ал. 1 ГПК). При
този изход на делото, сторените от ответницата разноски по делото, изчерпващи
се с платеното за защитата й по същото А.вокатско
възнаграждение от 1000 лева (защото другото посочено в
списъка по чл. 80 ГПК на пълномощника й А.вокатско
възнаграждение от 300 лева, й е вече присъдено с определението по приложеното
ч.гр.д. № 1384/2016 г. на С.), следва да се възложат в
тежест на ищеца съразмерно с отхвърлената част от исковете или сумата от 177.46
лева (чл.
78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Б.Т.Д., с ЕГН **********, с А.рес ***, да заплати на „С.“
А., с ЕИК -, със седалище и А.рес на управление -, сумата
от 9295 лева за обезщетение по чл. 42, ал. 1 ЗЗД на причинените му имуществени
вреди от действията й като представител, без да има представителна власт, при
сключването с нотариален акт № 172, том IХ,
рег. № 6736, н.д. № 1739/2007 г. на Нотариус Л. И. на договор от 22.10.2007 г.
за покупко-продажба на посочените в него недвижими имоти, представляващи
извършено от нея престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, с 2700.78 лева мораторна лихва от 21.05.2013 г. до 15.04.2016 г., и законна
лихва върху това обезщетение от 15.04.2016 г. до изплащането му, както и сумата от 145.32 лева за разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 15139 по описа за
2016 г. на С. районен съд и по
изп.д. № - на
Ч. С.Я. съразмерно с уважената част от исковете по
настоящото дело, и сумата от
1070.62 лева за
разноски по настоящото дело
съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от „С.“ А., срещу Б.Т.Д., искове за обезщетение и мораторна лихва В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, съответно нА. сумата от 9295 лева и от 2700.78 лева, до претендираните 11995.78 лева и 3143.85 лева, КАКТО и
искането за присъждане на законна лихва върху тази отхвърлена част от обезщетението
от 15.04.2016 г. до изплащането му.
ОСЪЖДА „С.“
А. с п.а., да заплати на Б.Т.Д. с п.с., сумата от 177.46 лева за разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред С. в двуседмичен срок от връчването му на страните
по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: