№ 83
гр. Дупница, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20241510200099 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС серия К, №
8508814 издаден от ОД МВР – Кюстендил, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на М. М. М., с ЕГН **********, от гр. Д..........,ж.к. Д........№
.....,ет.....,ап.... община Дупница, област Кюстендил е наложена глоба 100 (сто) лева за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ, серия К № 7219885 (влязъл в сила на 10.05.2023
г.).
Срещу електронния фиш в срок е постъпила жалба от М. М. М., в която се излагат
възражения, че ЕФ е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните
правила, че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му
нарушение, както и че то не съответства на правното му квалифициране. Моли се за отмяна
на издадения ЕФ като незаконосъобразен. Не претендира присъждане на направените от
жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично, представляван е от
упълномощен защитник –адв. Ч. от АК гр. Кюстендил.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Кюстендил, не изразява становище
по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал. Депозирано е писмено
становище от гл. юрк. Лазов, в което е изразено мнение за законосъобразност на
електронния фиш. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение, в случай, че ЕФ бъде отменен. Претендира деловодни разноски.
Дупнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 03.01.2024г., 10.00 часа, в с. Усойка, община Бобошево, област Кюстендил, по ПП
I Е-79, км 339+200, се движел лек автомобил, марка и модел „Т. А. , с рег. №.............. с
превишена скорост- 61 км/ч, след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, при
ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч. Нарушението е установено с АТСС
СПУСК АRH САМ S1, №11743с6, което е било насочено към гр. Дупница. На посочените
място, километър и път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743с6, насочена към
отдалечаващ трафик, в посока Кулата – София, се извършвало измерване на скоростта на
преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. На около
200 м. преди мястото, на което била установена системата за контрол на скоростта, на пътя
имало поставен знак за населено място. В 10.00 часа през обсега на преносимата система за
контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил. След изтичане времето за
контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № 348р-1545/19.01.2024г.
/приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/. Протоколът е проверен на 04.01.2024 г.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен
номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след
навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение
от 61 км/ч. /след съответно приспадане от измерената скорост от 64 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ – М. М. М.. Затова и с оглед разпоредбата
на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу нея бил издаден електронен фиш серия К, № 8508814 издаден
от ОД МВР – Кюстендил, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.4,
вр. ал.1, т.2 от ЗДвП й е била наложена глоба 100 лв. за повторно извършено нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП /в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ, серия К № 7219885 СДВР
(влязъл в сила на 10.05.2023 г.). Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на
21.01.2024г. Същата не е подала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по
чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като
взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ,
разпечатка от показанията на техническото средство – снимка №11743С6/0062794, протокол
за използване на АТСС, рег. № 348р-1545/19.01.2024г., удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH
2
CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към
удостоверението, протоколи за първоначална и последваща проверка №140 –СГ-
СИС/01.11.2023г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки
и измервателни уреди“ на БИМ, справка за нарушител /водач, разпечатка на ЕФ 7219885
(влязъл в сила на 10.05.2023 г.).
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана
в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на
предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1,
№11743с6, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение е мобилна/преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации. Въпреки че в електронния фиш и
протокола за използване на АТСС не са означени точното й наименование и тип, отразеният
фабричен номер е достатъчнен за безспорна индивидуализация. Приетото удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. удостоверява, че преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH
CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология,
вписана е в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с
одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето нарушението на датата, визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на
скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
3
ЗДвП предвижда, че за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Нормата е специална и изключва прилагането
на общите правила и ред за установяване на административни нарушения и за налагане на
административни наказания по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с
протокол (приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата), съставен и подписан от обслужващия
го полицейски служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, посока на
контролираните МПС, въведения за участъка скоростен режим, режим на измерване, посока
на задействане, начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя на
установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към
описаното в него нарушение. Отразените в протокола място на използване на техническото
средство – в с. Усойка, община Бобошево, област Кюстендил, по ПП I Е-79, км 339+200,
времето на работа с него, установеният скоростен режим, посока на движение на
контролираните превозни средства и посока на задействане на АТСС, дават основание да се
приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС,
изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50 км/ч., въведена с ПЗ Д11,
съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП. В протокола за използване на АТСС е означено, че посоката
на движение на контролираните МПС е към гр. Дупница - и че същите са заснемани при
отдалечаване, съответстващо на снимковия материал, което напълно кореспондира на
въведените данни в издадения електронен фиш относно посоката на движение на
нарушителя и насочеността на СПУКС.
Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
и е подписан от полицейски служител инсп. Ивайло Паунов. Протоколът по чл.10, ал.1 от
Наредбата е официален документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, тъй като е
съставен и подписан от длъжностно лице, в кръга на службата му, а впоследствие е
надлежно проверен от ръководителя на съответното структурно звено, удостоверено с негов
подпис. Същият се цени като годно доказателствено средство за удостоверените в
съдържанието му фактически обстоятелства, за изготвения и приложен снимков материал от
записа на нарушението, както и за това, че АТСС е било използвано съгласно нормативните
предписания и при посочените в протокола обстоятелства. Превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а
събраните доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му при
осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представляват
приетата снимка снимка №11743С6/0062794, в която са означени дата и час, точна локация,
4
разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на
заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване. Направения запис на
нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия
материал ясно се наблюдава именно автомобила, визиран в електронния фиш, заснет при
приближаването му към СПУКС, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало
АТСС е изключено. Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип
№17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал лазерния лъч на
модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на
маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е
върху автомобила, посочен в електронния фиш, следователно това е превозното средство, с
което е извършено нарушението.
В заключение съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени материали
удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния
фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената
скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението,
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението
съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените факти
реализират състава на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на
стойността на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал.1. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното средство,
допустимата стойност на скоростта за населено място е 50 км/ч. С ПЗ Д 11 в случая е било
въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч., поради което квалификацията на
нарушението е правилна.
Безспорно доказано е, че жалбоподателката е субект на установеното
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл.188, ал.1,
предл.1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с който е извършеното нарушението. М. М.
не е упражнила възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е
ангажирана отговорността й за установеното и доказано по несъмнен начин
административно нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Не на последно място, обжалваният
електронен фиш съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец,
носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и
реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по
алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на
специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в
случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на
5
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и
място М. М. е управлявала описаното превозно средство със скорост над разрешената,
установена с технически изправно АТСС – преносима система за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743с6, поради
което законосъобразно отговорността й е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП с
издаване на електронен фиш.
По отношение административното наказване: АНО законосъобразно е квалифицирал
и приложил административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП,
предвиждаща наказване за повторно извършено нарушение по чл.182, ал.1 от ЗДвП. Както
се посочи, с електронния фиш отговорността на жалбоподателката е ангажирана за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП за това, че при управление на МПС е превишила
разрешената скорост на движение от 50 км/ч, въведена с пътен знак, и се е движила с 64
км/ч. За превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са установени в
разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и размера на които са определени в зависимост от
стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет
отделни алинеи с оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в
населено място (ал.1) или извън населено място (ал.2), като са предвидени и по-тежко
наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението (ал.3), при
повторно извършено нарушение (ал.4) и системно такова (ал.5).
В случая жалбоподателката е наказана на основание разпоредбата на чл. 182, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда по-тежко наказание за повторно извършено
нарушение по ал.1 (в населено място), а именно глоба в двоен размер спрямо предвидения за
съответното нарушение. В обстоятелствената част на електронния фиш се съдържа
констатация за повторно извършване на установеното с АТСС нарушение и е посочен актът,
обосноваващ този съставомерен признак от обективна страна. Следователно, описанието на
нарушението дава ясна информация на нарушителя, че е наказан за повторно превишаване
на разрешената скорост в населено място, тъй като вече е наказван за същото по вид
нарушение с цитирания по-рано издаден и влязъл в сила електронен фиш. Съгласно §5, т.33
от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.
174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Визираният в обстоятелствената част на електронния фиш акт, обосноваващ повторността
(електронен фиш Серия К, № 7219885 СДВР (влязъл в сила на 10.05.2023 г.), е приложен
6
като писмено доказателство по делото, приложена е и справка за нарушител/ водач, ведно
със справка АИС. От справките е видно, че ЕФ е влязъл в сила на 10.05.2023 г., тъй като е
връчен на водача на 25.04.2023 г., като жалбоподателката М. М. е наказана за същото по
вид нарушение - чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и че е влязъл в сила на 10.05.2023 г., предвид
направеното отбелязване. Оттук следва, че процесното нарушение, извършено на
03.01.2024г., попада в рамките на едногодишния срок по §5, т.33 от ЗДвП и е повторно
извършено. Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са
подведени от административнонаказващия орган под нормата на чл.182, ал.4, във вр. с ал.1,
т.2 от ЗДвП, тъй като изпълват всички елементи от хипотезата й, и законосъобразно
отговорността на нарушителя е ангажирана на основание този по-тежко квалифициран
състав на нарушение.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 отЗАНН,
предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.
По отношение вида и размера на административното наказание: За констатираното
нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, извършено
повторно, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗДвП, а
именно двоен размер на предвидената за съответното нарушение глоба, индивидуализирана
в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В случая скоростта е превишена
с 11 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за нарушението е
приложима санкцията по т. 2 от визираната разпоредба. Последната предвижда
за превишаване на разрешената максимална скорост от 11 до 20 км/ч. наказание, определено
в абсолютен размер – глоба 50 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
За повторно нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, каквото е процесното,
наказанието е в двоен размер, т.е., 100 лева, каквото е наложено на жалбоподателката на
основание чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от същия закон. По тези съображения обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен. Намаляване на
наказанието под законоустановения размер законът не допуска в случая.
По тези съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден като
законосъобразен. Намаляване на наказанието под законоустановения размер законът не
допуска в случая.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат
в полза на АНО. Ето защо и на основание чл.64д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от 80
(осемдесет) лв.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС серия К, № 8508814 издаден от ОД МВР – Кюстендил, с който на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на М. М. М., с ЕГН
**********, от гр. Д..........,ж.к. Д........№ .....,ет.....,ап.... община Дупница, област Кюстендил е
наложена глоба в размер на 100.00 (сто) лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
извършено в условията на повторност - в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
К/7219885 (влязло в сила на 10.05.2023 г.), като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА М. М. М., с ЕГН **********, от гр. Д..........,ж.к. Д........№ .....,ет.....,ап....
община Дупница, област Кюстендил да заплати по сметка на ОД на МВР Кюстендил сума в
размер на 80.00 (осемдесет) лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския
административен съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от
страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8