№ 20769
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110131853 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
162955/09.06.2023 г., с която от името на „Т-“ ЕАД, ЕИК ** против М. Й. И.,
ЕГН: ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД – положителни установителни искове за вземания за плащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда -
етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото,
за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 44713/17.02.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Й. И., за суми, както следва:
1/ сумата от 618,54 лева (шестстотин и осемнадесет лева и 54 стотинки),
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ ателие № 2, находящо
се в г-, последен етаж, абонатен № 347958, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 17.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 59,75 лева (петдесет и девет лева и 75 стотинки), представляваща
1
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.02.2023 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
41,72 лева (четиридесет и един лева и 72 стотинки), представляваща цена на
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, представляващ ателие № 2, находящо
се в г-, последен етаж, абонатен № 347958, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 17.02.2023 г. до изплащане на вземането; 4/
сумата от 7,10 лева (седем лева и 10 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 05.03.2020 г. до 08.02.2023 г., върху главницата за цена на
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. На
24.02.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника. Заповедта е
връчена на настоящия ответник, като в законоустановения срок същият е
депозирал възражение. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си на 12.05.2023 г. Исковата молба е подадена на
09.06.2023 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Т-“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответницата М. Й. И.. Поддържа, че същата е клиент на
топлинна енергия за битови нужди за имот, представляващ ателие № 2,
находящо се в г-, последен етаж, абонатен № 347958. Навеждат се
съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Бруната България“ ООД /понастоящем Бруната ООД/,
като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите
за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Поддържа, че ответницата е използвала доставяна
топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. и не е погасила
задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а
именно - в 45-дневен срок от датата на публикуване на съответните фактури
на интернет страницата на ищеца. Поради тази причина се дължала и лихва за
забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху
сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за
2
заплащане на услугата дялово разпределение, поради което същото следвало
да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, както следва: 1/
сумата от 618,54 лева (шестстотин и осемнадесет лева и 54 стотинки),
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ ателие № 2, находящо
се в г-, последен етаж, абонатен № 347958, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 17.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 59,75 лева (петдесет и девет лева и 75 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.02.2023 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
41,72 лева (четиридесет и един лева и 72 стотинки), представляваща цена на
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, представляващ ателие № 2, находящо
се в г-, последен етаж, абонатен № 347958, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 17.02.2023 г. до изплащане на вземането; 4/
сумата от 7,10 лева (седем лева и 10 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 05.03.2020 г. до 08.02.2023 г., върху главницата за цена на
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на
предявените искове. Поддържа се, че между страните не е налице
облигационно отношение, тъй като ответницата не е собственик на процесния
имот. Ответникът твърди, че ищецът неправилно е изчислил потребената
топлинна енергия, тъй като били изградени две самостоятелни абонатни
станции, обслужващи съответно процесната сграда и съседна такава,
разположена на калкан, като това налагало и самостоятелно отделно дялово
разпределение за всяка сграда, които обстоятелства не били съобразени от
ищеца. Счита, че ищцовата страна погрешно е определяла дължимите суми за
обектите в процесната сграда, а процесното ателие № 2 фактически
3
представлявало друг обект, който не е собственост на ответницата. Излага
твърдения, че в имота никога не е имало радиатори, поради което не следвало
да се дължат суми за сградна инсталация и БГВ. Оспорва се и претенцията за
дялово разпределение с възражения, че кредитор на това вземане е третото
лице помагач „Бруната България“ ООД, а не ищецът. Ответницата поддържа,
че не следва да дължи лихва за забава, тъй като не е поставяна в забава чрез
покана от ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството им клиенти на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност
възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответниците да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните
главници, както и изпадането на ответниците в забава за заплащане на
дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за
4
забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираните вземания.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираните в отговора на исковата молба
възражения за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
5
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
6
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т-" ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От събраните в производството доказателства, включително
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза, се установява в
производството, че при извършен оглед в процесния имот не се установяват
отоплителни тела и/или щрангове за отоплителни тела в имота; установява се
още, че в банята на имота има монтиран и узаконен водомер за отчитане на
битова гореща вода, модел „Techem Vario S“ AW с фабричен № 72800845,
като от процесните формуляри за отчет, изготвени от дружеството
извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се
7
намира процесния имот, се установява, че през процесния период водомерът в
процесния по делото имот е с фабричен № 36002551. От заключението на
вещото лице се установява, че съгласно представените от Т- ЕАД „актове за
разпределение на кубатурата“ скицата за ателие № 2 по номерацията на Т-
ЕАД /виж приложение 9-2 от заключението на вещото лице/, където се
намира процесния имот с абонатен № 347958 не съответства на скицата на
огледания имот, а на същия съответства имота – ателие 4 по номерацията на
Т- ЕАД /виж приложение 9-4 от заключението на вещото лице/. В
проведеното на 11.12.2023 г. открито съдебно заседание по делото вещото
лице посочи, че некоректно са начислявани сумите, в смисъл че са неверни
като размер. Изрично посочи, че имотът на ответницата на отговаря на
имотът, на който са начислявали сумите. Абонатният номер на ответницата е
трябвало да бъде аб. № 347961, а не посоченият от вас аб. № 347958. Вещото
лице изрично заяви, че не е въпрос на техническа грешка, а схемата на
страница 3 от заключението е схемата на апартамента на ответницата, а
схемата, която съответства на имота, по който е заведено делото не
съответства на схемата, тя е огледална, но не е същата. Става дума за съвсем
различни имоти.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по
делото не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че
процесния имот, с посочения от ищеца абонатен № 347958 е именно имотът,
който е собственост на ответницата. Установи се от процесните формуляри за
отчет, изготвени от дружеството извършвало дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата, в която се намира процесния имот, че през
процесния период водомерът в процесния по делото имот е с фабричен №
36002551, а този в имотът, собственост на ответницата е модел „Techem Vario
S“ AW с фабричен № 72800845.
Установи се в производството, че от представители на дружеството
Бруната ООД е извършена проверка на място и е констатирано посоченото и
от вещото лице по приетата в производството СТЕ разминаване между
водените при ищцовото дружество абонатни номера и недвижимите имоти в
сградата – етажна собственост, за които същите се отнасят, респективно се
начисляват суми за доставена и потребена топлинна енергия. Направено е
предложение до ищцовото дружество за извършване на корекция съгласно
направените на място констатации, каквато корекция и към процесния период
8
не е извършена.
От всички събрани по делото доказателства се налага извод, че имотът,
за който се претендира, че се дължи цена на доставена и потребена топлинна
енергия за посочения от ищеца период, не е бил собственост на ответницата
през процесния период, респективно същата не е имала качеството клиент на
топлинна енергия за същите имот и период.
Действително по делото е установено, че ответницата е собственик на
друг имот в същата сграда – етажна собственост, за който се установи /от
събраните доказателства/, че няма задължения към ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ответницата.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 8655/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ответницате е представила доказателства за извършени разноски, както
следва: 1/ за заплатена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение
в размер на 5,00 лева; 2/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата,
изслушана и приета в производството съдебно-техническа експертиза в
размер на 250 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Т- ЕАД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: --Б, следва да бъде осъден да заплати
в полза на ответника М. Й. И., ЕГН: **********, с адрес: **, сумата от 255,00
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
31853/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
От името на ответника се претендира адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в исковото производство
по гр.д. № 31853/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
9
съдействие от 28.06.2023 г., сключен между М. Й. И., ЕГН: ********** и
адвокат Р. Ц. А., за изпълнение на възложената работа адвокатът ще
осъществява безплатна правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал.
1, т. 3, пред. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато
адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при постановяване на
благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда
насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал.
2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. 3, пред. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на адвоката предоставил на ответника безплатна
правна защита в настоящото производство, следва да се определи
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пред. 2 от Закон за адвокатурата
вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ищецът Т- ЕАД,
следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат Р. Ц. А., сумата от 400,00
лева, представляваща разноски за предоставена безплатна правна помощ на
ответника в исковото производство пред СРС.
От ответницата са претендирани разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 8655/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, като са
представени и доказателства за действителното извършване на
претендираните разнсоки..
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Т- ЕАД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: --Б, следва да бъде осъден да заплати
в полза на ответника М. Й. И., ЕГН: **********, с адрес: **, сумата от 300,00
лева, представляваща разноски в заповедното производство по гр.д. №
8655/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Бруната ООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и
такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
10
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Т- ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: - против М. Й. И., ЕГН: **********, с адрес: **, по реда
на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 1, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че М. Й. И., ЕГН:
********** дължи в полза на Т- ЕАД, ЕИК ** суми, както следва: 1/ сумата
от 618,54 лева (шестстотин и осемнадесет лева и 54 стотинки),
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ ателие № 2, находящо
се в г-, последен етаж, абонатен № 347958, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 17.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 59,75 лева (петдесет и девет лева и 75 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.02.2023 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
41,72 лева (четиридесет и един лева и 72 стотинки), представляваща цена
на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, представляващ ателие № 2,
находящо се в г-, последен етаж, абонатен № 347958, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 17.02.2023 г. до изплащане на
вземането; 4/ сумата от 7,10 лева (седем лева и 10 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 08.02.2023 г.,
върху главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, за които на 24.02.2023 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
8655/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Т- ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: --Б да
заплати в полза на М. Й. И., ЕГН: **********, с адрес: **, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 255,00 лева (двеста петдесет и пет лева),
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 31853/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав.
11
ОСЪЖДА Т- ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: -- да
заплати в полза на адвокат Р. Ц. А., със съдебен адрес: --- на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пред. 2 от Закон за адвокатурата
вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 400,00
лева, представляваща разноски за предоставена безплатна правна помощ на
ответника в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА Т- ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: --Б да
заплати в полза на М. Й. И., ЕГН: **********, с адрес: **, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 300,00 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по гр.д. № 8655/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач – Бруната ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12