Р Е Ш Е Н И Е
№ 296
гр.
Пловдив, 19.12. 2019 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
при секретаря Златка
Чобанова и с участието на прокурора
Димитър Махмудиев , като разгледа докладваното от Председателя ВНОХД № 1895 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по протест на Районна прокуратура- Пловдив и жалба на
частните обвинители И.П. и С.М.,
последният конституиран и като гр. ищец, срещу присъда № 152/12.05.2017 г. на Пловдивския
районен съд, ІІ-ри нак. състав, постановена по НОХД №
8605/2015 г. по описа на същия съд, с
която подсъдимият К.Д. е бил признат за невинен и оправдан изцяло по
възведените му обвинения за извършени две престъпления по чл. 143 ал. 1 от НК,
съответно спрямо А.Т.П.и И.А.П., както и
престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК спрямо С.М.. Отхвърлен е изцяло
гражданският иск, предявен спрямо подсъдимия Д. от С.М. за причинени му неимуществени
вреди. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и
направените съдопроизводствени разноски. .
В протеста се прави
оплакване за неправилност и необоснованост на присъдата. В допълнението към него се излагат възражения
за съществени нарушения на процесуалните правила- липса на мотиви както относно възприетите от съда фактически
обстоятелства, така също и относно подлежащите на кредитиране доказателства
и фактите, които те установяват. В
първоначалния протест се иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна присъда.
В допълнителния протест е направено
алтернативно искане- за отвяна на присъдата и връщането на делото на
първостепенния съд, за ново разглеждане..
В жалбата на частния
обвинител И.П. и частния обвинител и гр. ищец С.М., депозирана чрез повереника им адв. М. се твърди
незаконосъобразност на присъдата изцяло.
Иска се отмяната й и постановяване на осъдителна присъда.
Пред въззивния съд протеста и допълнението към него се поддържат от представителя на Окръжна
прокуратура- Пловдив в частта относно направеното възражение за липса на мотиви
към съдебния акт. В тази връзка се изразява становище, че същият следва да бъде
отменен, а делото върнато за нова разглеждане от друг състав на първостепенния
съд.
Повереникът
на частните обвинители изразява същото
становище- че в атакуваната присъда липсват дължими мотиви относно фактите и
обстоятелствата, които те установяват, поради което следва да бъде отменена, а
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на П.ския
районен съд.
Подсъдимият Д. и защитникът му
считат, че присъдата е правилна, обоснована, законосъобразна и следва да се
потвърди.
Пловдивският окръжен
съд, като анализира доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, направените възражения в
жалбата, протеста и допълнението
към него, изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери
атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по чл.
313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата и протестът
са допустими.
Депозирани са от страна в процеса, която има процесуално призната възможност да
атакува постановения съдебен акт. Подадени са в срока за обжалването му.
Разгледани по същество, са основателни.
Съдебното
производство е било образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура-
Пловдив, с който подс. К.Д. е предаден на съд с обвинение за
извършени на 20.09.2013 г. в гр. Пловдив, в условията на реална съвкупност три
престъпления от общ характер, съответно по чл. 143 ал. 1 от НК спрямо
А.Д., по чл. 143 ал. 1 спрямо И.П.
и по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК спрямо
С.М.. В хода на съдебното производство И.П. е конституиран като частен
обвинител по делото, а С.М.- като частен
обвинител и гр. ищец.
В мотивите към атакуваната присъда е
възприета следната фактическа установеност на извършеното:
Подсъдимият К.Д.Д. бил съдружник във фирма „Н“ООД, управител на която била
свидетелката К.Д., съпруга на подсъдимия. Фирма „Н“ООД било дружество с
ограничена отговорност със седалище и адрес на управление в гр.П..
Фирма „А.Ф.“АД е акционерно
дружество със седалище и адрес на
управление гр.П., което към инкриминираната дата било с управляващи:
представител З.Д., съвет на директорите А.Д., З.Д. и Н.В.. Към инкриминираната дата св. Н.В. била
счетоводител на фирма „Н“ООД. С нотариално заверено пълномощно от 30.01.2013
година, подсъдимият Д. бил упълномощен представител и на фирма „А.Ф.“АД.
Свидетелят К.Б.бил съсобственик и
Изпълнителен директор на акционерно дружество „Н.Т.К.“АД със седалище и адрес
на управление гр.С., както и собственик и управител на ЕООД „НТК“ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр.С..
Основен предмет на дейност на „Н.Т.К.“АД бил търговия със замразени
хранителни стоки, дейността се развивала
в база в гр.П., находяща се на бул. В.А..
Базата представлявала ограден двор - правоъгълно пространство с площ около 2
дка., с офис сграда в началото към входа към дворното пространство. По
протежението на двора се намирали два реда от сгради с хладилни помещения, от
които дружеството ползвало под наем две хладилни помещения, в които се
съхранявала стока. Към инкриминираната
дата в П.ския филиал на посоченото дружество работели
свидетелят А.Д. – като търговски представител на „Н.Т.К.“АД, свидетелят И.П. –
като складов работник и касиер и свидетелят С.М. – като
шофьор. Клиент на фирмите „Н.Т.К.“АД и „НТК” ЕООД била фирма „Н“ООД, която закупувала предимно
замразена риба. Фирма „Н“ООД имала неизплатени задължения към фирмите
„Н.Т.К.“АД и „НТК” ЕООД, по отношение на които ръководствата на фирмите имали
договореност задълженията на „Н“ООД да се изплащат, като към всяка поредна сметка
при плащане да се добавя горница от 500 лева. Към инкриминираната дата няма данни
фирма „Н“ООД да е била в производство по несъстоятелност или от фирмите
„Н.Т.К.“АД и „НТК” ЕООД да са
предприемани действия за обезпечаване и изплащане на задълженията.
На 19.09.2013г. свидетелката
Н.В. се свързала със св. А.Д. по телефона
и поискала информация за цени на стоки . Дала заявка за закупуване на рибни
продукти за сумата от 8218 лева. Било
поискано доставката да бъде извършена от шофьор от филиала на „Н.Т.К.“АД на
другия ден – 20.09.2013г. Св. Д. се обадил по служебния си телефон в гр.С., в
служба „Логистика” към „Нова търговска компания 2004”АД, пуснал заявката за
закупуване на описана стока. Св. Д.и свидетелката Н.В. не са имали лични срещи
и не се познавали един друг. От проведения разговор, както и от ползвания
телефонен номер, от който била направена заявката, св. Д. придобил представа,
че това е поръчка от фирма „Н“ООД.
На 20.09.2013г. сутринта от гр.С.
заявката била пусната за изпълнение. Св. И.П. разпоредил на работниците на
фирмата да приготвят заявената стока на рампа за товарене. Във връзка с
направената заявка, на св. Д. било съобщено по телефона, че фирма „Н“ООД има задължения към фирмата
им, както и че следва да се предаде
стоката само при плащане в брой.
Той се свързал по телефона с
лицето, което му било дало заявката и обяснил за дадените му указания от
ръководството на фирмата. При проведения разговор на св. Д. било казано, че няма кой да отиде да
занесе парите и той да отиде до офиса на фирмата за да ги получи. Св. Д. бил
откаран със служебен автомобил, управляван от св. С.М. до офиса на „Н“ООД ,
намиращ се на бул. „Брезовско шосе”, срещу магазин „Кауфланд”. Отивайки в офиса, Д. провел разговор с лице от
женски пол, с неустановена по делото самоличност, за което останал с
представата, че е служител на „Н“ООД. Св. Д. разбрал, че комуникацията му по
телефона във връзка с дадената заявка
била с лице на име Н. или Н., която е към инкриминираната дата е била в „Н“ООД.
Служителката от офиса провела разговор по телефона, след което уведомила Д., че
шефът й че дойде. Д. се срещнал и се запознал с подсъдимия К.Д., като
последният обяснил, че парите били налични и при доставка на място заявената
стока ще бъде заплатена. Д. предал на подсъдимия за дадените му указания от
ръководството на фирмата му-че стоката няма да бъде доставена без да е
предварително платена. Тъй като подсъдимият Д. заявил, че няма да заплати
заявената стока без да му е доставена, св. Д.
си тръгнал. Прибирайки се към работното си място, той бил потърсен на мобилния си телефон от служителката, която срещнал в офиса на фирма „Н“ООД и
помолен да се върне обратно до офиса на „Н“ООД, тъй като от посочената фирма
щели да изпратят човек, който да види на място заявената стока и да я заплати.
Д., заедно със св. М. отново отишли до
офиса на „Н“ООД. Св. Д. провел разговор с подсъдимия Д. и разбрал, че той ще го
придружи с личен автомобил до офиса им на
бул. В.А..
На 20.09.2013г. около 11 часа
подсъдимият К.Д. отишъл с личния си автомобил в базата на „Н.Т.К”АД в гр.П.,
придружен от съпругата си- свидетелката К.Д.. Тъй като до инкриминираната дата
подсъдимият Д. не бил посещавал офиса на фирмата „Н.Т.К”АД в гр.П., Д. му
показал къде е офисът, след което подсъдимият поискал да види заявената стока.
Св. Д. завел подсъдимия Д. и свидетелката Д.до рампата, където заявената от
„Н“ООД стока била изкарана и показана. Подсъдимият Д. огледал стоката и
одобрил, като заявил, че ще я закупи. По
време на огледа св. Д. стоял встрани от подсъдимия Д. и св. Д.и разговарял по
телефона. При така проведения разговор Д. уведомил св.Б. за идването в базата
на подсъдимия Д.. Било му наредено от св. Б. заявената стока да не се товари,
тъй като парите щели да се разпределят по стари задължения на „Н“ООД към
„Н.Т.К.“АД. Св. Д. провел и друг и разговор- обадил се на св. П. и му обяснил,
че от ръководството на фирмата било разпоредено да не
се дава стока на „Н“ООД, а за парите дадени от подсъдимия Д., св. П. да изготви
касови бележки по стари задължения и да ги разпредели съответно по отделни
фактури, издавани при получаване на предишна
стока, която не била платена.
След приключване на разговорите по
телефона, св. Д. казал на подсъдимия да
иде с него до офиса на фирмата, който се намирал на около 300 метра от рампата,
за да заплати. Св. К.Д. останала до рампата, за да наблюдава товаренето на
стоката.
В офиса подсъдимият Д. предал на
св.И.П. сумата от 8218 лева, в банкноти по 100 лева, една банкнота от 10 лева и четири банкноти от
2 лева съгласно направената заявка. Св. П., в присъствието на подсъдимия Д.
преброил парите, след което ги прибрал в сейф.
След това казал на подсъдимия Д.
да отиде до буса и да го вземе с натоварената стока,
след което да се върне до офиса, за да си получи полагаемите документи, без
които не може да направи превоза на стоката – фактура, касова бележка и
сертификат за произход. Излизайки от
офиса, подсъдимият Д. бил застигнат от св.Д., който му връчил телефон, за да
разговаря със св.Б. /с когото подсъдимият се познавал/. По телефона Б. заявил
на подсъдимия, че няма да получи никаква стока, тъй като парите му се задържат за стари задължения,
след което разговорът бил прекъснат. Св. Д. си поискал телефона и подсъдимият
му го предал. Подсъдимият Д. позвънил
веднага от личния си телефон на св. Б., при което му обяснил че заявката е от
друга фирма, която не дължи нищо на фирмите му. Разговорът бил прекратен от св.
Б., тъй като влизал в среща. Подсъдимият Д. отишъл до рампата, където в
недоумение от случващото се била съпругата му. Установил, че стоката е прибрана,
складът- затворен, а буса не е натоварен. Той провел
разговор по телефона със св.Вучкова, която заявила, че фирма „А.Ф.“няма
задължения към фирмите на свидетел Б..
Подсъдимият Д. и свидетелката Д.се
върнали с буса до офиса на „Н.Т.К”АД в гр.П.. Там
били свидетелите Д., П. и М.. След
влизането в офиса, подсъдимият Д. поискал да му бъдат върнати парите, тъй като
след като не е получил стоката, няма сделка.
Св. П. дал на свидетелката Д.изготвени четири касови бележки за обща
сума от 8218 лв. с издател „Н.Т.К.” АД.
Подсъдимият Д. заявил, че фирма „Н“ООД няма нищо общо със тази заявка. Между подсъдимия Д. и св. Д. започнал спор,
при който свидетелят твърдял, че всички документи са пуснати на фирма „Н“ООД,
тъй като така е била заявена, което не
било прието от подсъдимия. На подсъдимия било обяснено, че така е разпоредено от С. и поради това не му дават стоката. В хода
на спора било установено, че заявката от
19.03.2013г. по отношение на количество, артикул на стоката и цена, е от името
на „А.Ф.“ и това определило решението на
св. Д. да разпореди на св.П. да върне парите на подсъдимия Д., което било
изпълнено. След получаване на сумата от 8 218 лева свидетелката Д.предала на
св. П. изготвените от него четири касови бележки. Тя и подсъдимият си тръгнали.
Възраженията на държавното и частното обвинение, че липсват мотиви в проверяваната присъда относно
доказателствата, които обезпечават възприетата фактическа установеност на
извършеното, са основателни.
В обжалвания съдебен акт изобщо не е обективирано дължимото според чл. 305 ал. 3 от НПК задължение на съда да изложи въз основа на кои доказателствени материали възприема фактическите обстоятелства по делото. Декларативно е посочено, че „ на основание приетите от съда доказателства“ са установени отношенията между търговските предприятия, на същото основание не се кредитират показанията на тримата пострадали свидетели- че са „ били свидетели“ на отправена заплаха от подсъдимия „ със законно притежаван пистолет“. Аргумент за това е намерено в заявеното от пострадалите в хода на досъдебното производство, при което оръжието не е посочено с достатъчно индивидуализиращи белези, освен това, че е бил пистолет, не детска играчка. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 107 ал. 5 от НПК да подлежат на внимателна проверка всички събрани доказателства. Нещо повече- показанията на тримата пострадали свидетели М., П., Д. са игнорирани, без да бъдат обсъдени, с излагане на несподеляеми лаконични съображения относно непълното / според съда/ описание на пистолета, с който се твърди да са били заплашвани. Друга част от гласните доказателствени източници - показанията на св. Б., В., Д.,са напълно игнорирани, без да се обсъдят като съдържание, допустимост, относимост с предмета на доказване и взаимната им обвързаност с другите източници на доказателства. Следва да се констатира, че в хода на съдебното следствие св. М. и П. са дали изключително подробни показания за включените в предмета на доказване факти, по предвидения процесуален ред са били присъединени и показанията им от досъдебното производство. Същите са останали извън аналитичната и оценъчна дейност на първостепенния съд. В частта, в която сочат отправени спрямо тях конкретни словесни заплахи от подс. Д. не са и маркирани в мотивите на присъдата, макар този факт да е залегнал в обвинителната теза наред с твърдението им, че са били заплашвани и с насочен и хаотично размахван спрямо тях пистолет. Непреодолимо противоречие е налице и от това, че първостепенният съд не приема, че на мястото на деянията подсъдимият е носел и заплашително показал пистолет, а три абзаца по- надолу се сочи, че „ макар и държан от подсъдимия, той / разбирай пистолетът/ не е бил „ решаващ“ за възникналия спор относно парите / съдът приема, че спорът е бил за заявката/. Възведеното спрямо подсъдимия обвинение не е обсъждано, нито са изложени правни съображения защо съдът го намира за недоказано.
Мотивирането на съдебния акт, освен че прави видима
волята на съда по фактите и по правото, обективира
процеса на формиране на вътрешното му убеждение, като също така дава възможност
на страните в процеса да разберат фактическите и правни основания за взетото
решение и съответно на това да упражнят процесуалните си права. Спазването на
процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и съответността на правните му изводи на установената фактология са предмет на проверка при инстанционния
контрол, но той може да бъде реализиран само при наличие на обективирани
изводи на съда по същество по въпросите, посочени в чл. 305, ал. 3 от НПК. Поради това и липсата на
мотиви на съдебния акт е предвидено от закона като абсолютно процесуално
нарушение, обуславящо отмяна на постановения съдебен акт. Описаното съдържание
на мотивите на атакуваната присъда обективира
непълноценен доказателствен анализ и сочи на липса на
съществени елементи –анализ и оценка на доказателствата, възприети факти,
съображения от правна страна.
Тъй като мотивите към съдебен акт в конкретното дело не отговарят на критерия, заложен в чл. 305, ал. 3 от НПК не може да бъде проверена правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил обжалваната присъда. Това е основание за отмяната й на основание чл. 335 ал. 2 вр. с чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК.
Констатираните от настоящия съд пороци
на проверявания съдебен акт препятстват обсъждането на основателността на
наведените в протеста и жалбата на
частните обвинители оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваната
присъда.
Воден от горното и на осн. чл. 335 ал. 2 вр. с чл. 348
ал. 3 т. 2 от НПК, П.ският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда
№ 152/12.05.2017 г. на Пловдивския районен съд, ІІ-ри нак.
състав, постановена по НОХД № 8605/2015 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.