РЕШЕНИЕ
№ 2445
гр. Бургас, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20232120104421 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. С. Ш., ЕГН **********,
адрес: *, срещу „Съдърланд глобъл сървисиз България“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: **, представлявано от А.Д., за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 4900 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от
страна на работодателя при прекратяване на трудовия договор в размер на две брутни
трудови възнаграждения.
Сочи се, че страните са били обвързани от трудов договор от 13.02.2023 г.,
съгласно който Ш. изпълнявал длъжността „*”. Трудовият договор бил срочен, със срок за
изпитване в полза на работодателя. На 29.06.2023 г. Ш. подал молба за напускане, като
срокът за предизвестие според трудовия договор бил 2-месечен. Работодателят още същия
ден прекратил трудовото правоотношение, без да спази срока на предизвестието.
Ответната страна чрез процесуален представител е депозирала отговор на
така подадената искова молба. Посочила е, че искът е неоснователен. Изложено е, че в
трудовия договор е предвиден ред за подаване на предизвестие за прекратяване на трудов
договор – лично или с препоръчано писмо, като сочи, че дружеството не е получило лично
връченото от ищеца предизвестие от ищеца на 29.06.2023 г. На същата дата на Ш. е връчена
лично заповед за прекратяване на трудов договор без предизвестие в хода на срока за
изпитване – на основание чл. 71 КТ. Поради това и не дължи обезщетение за неспазване
срока на предизвестието. Счита, че при конкуренция между основанията за прекратяване на
трудовото правоотношение – по чл. 326 КТ или по чл. 71 КТ, следва да се признаят за
настъпили правните последици на по-рано настъпилото основание, а именно прекратяването
на трудовия договор в срока за изпитване от деня, следващ деня на връчване на заповедта.
Моли съда да отхвърли иска и присъди на ответника съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
1
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 220, ал. 2 КТ.
Между страните не е спорно обстоятелството, че са били обвързани от
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността страните са
били обвързани от трудово правоотношение, считано от 13.02.2023 г., по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността „служител резервации“, което е било срочно, както и че
ищецът е подал предизвестие до работодателя за прекратяване на трудовия договор по
имейл на 29.06.2023 г., както и че трудовото правоотношение е прекратено със заповед от
29.06.2023 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Тези обстоятелства се установяват и от приложения по делото трудов
договор от 27.01.2023 г., в който е отбелязано, че договорът се сключва за неопределено
време със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя и поражда действие от
13.02.2023 г. Посочено е, че длъжността, която Ш. ще заема, е служител резервации.
Уговорено е основно трудово възнаграждение в размер на 2450 лева. В чл. 18 от трудовия
договор е предвидено, че той може да бъде прекратен от страните с писмено предизвестие
със срок от 60 дни, като предизвестието трябва да бъде връчено лично или изпратено с
препоръчано писмо. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ
със заповед № 514/29.06.2023 г., подписана с електронен подпис от служител на
дружеството на 29.11.2023 г. в 14:41 ч., изрично упълномощена да прекратява трудови
договори със служители на „Съдърланд глобъл сървисиз България“ ЕООД. Същата е
връчена на 30.06.2023 г. лично на ищеца, видно от положения подпис, неоспорен от Ш..
Видно от извлечение от имейл кореспонденция А. Ш. е изпратил съобщение чрез имейл на
29.06.2023 г. в 15:11 ч. до служител на ответното дружество с молба за прекратяване на
трудовото правоотношение с двумесечно предизвестие.
Спорно по делото е обстоятелството кое от двете изявления за прекратяване
на трудовото правоотношение – на ищеца или на ответника, е породило своето действие
първо и дали при прекратяване на трудов договор от работодателя на основание чл. 71, ал. 1
КТ се дължи обезщетение за неспазено предизвестие.
Сключеният между страните трудов договор е такъв със срок на изпитване в
полза на работодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ „до изтичане на срока за
изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие”.
На това основание ответното дружество е прекратило трудовия договор на ищеца в 6-
месечния срок на изпитване, считано от 01.07.2023 г., без да отправя предизвестие, като
заповедта е подписана на 29.06.2023 г. и връчена на ищеца в законоустановения 6-месечен
срок – на 30.06.2023 г. Няма спор между страните, че на 29.06.2023 г. Ш. е изпратил имейл
до представител на работодателя, че отправя 2-месечно предизвестие за прекратяване на
трудовия договор. В чл. 18 от трудовия договор, сключен между страните, изрично е
предвидено, че предизвестието трябва да бъде връчено лично на страните или да им бъде
изпратено с препоръчано писмо. В случая ищецът – служител не е отправил предизвестието
в предвидената за това в договора форма. Дори да се приеме, че предизвестието е
достигнало до работодателя (извлечението от имейл кореспонденция е представено от
ответната страна), съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2
от 23.10.2012 г. по тълкувателно дело № 2/2012 г. на ВКС, ОСГК, както и трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (напр. Решение № 104/20.04.2011 г.
по гр. д. № 1833/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 54/01.03.2011 г. по гр. д. № 1939/2009
г. на ВКС, IV г. о., Решение № 34/24.03.2017 г. по гр. д. № 2962/2016 г. на ВКС, IV г. о.; и
др.), възможна е конкуренция на две насрещни, едностранни волеизявления, насочени към
прекратяване на трудовия договор, но от значение е това, чийто фактически състав е
настъпил по-рано. В случая при прекратяване на трудовото правоотношение от
2
работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в срока за изпитване, трудовото
правоотношение се е прекратило при връчване на заповедта за прекратяване на работника на
30.06.2023 г. (преди да изтече даденото от него предизвестие за прекратяване). Въпреки че
прекратяването на правоотношението от страна на работодателя действително е направено
преди изтичане на срока на отправеното от Ш. предизвестие, в случая не се дължи от
работодателя обезщетение по чл. 220, ал. 2 КТ, тъй като същият е упражнил правото си,
предвидено в закона, да прекрати трудовия договор, сключен със срок за изпитване в негова
полза, по всяко време на срока за изпитване (чл. 71 КТ). Обезщетение би било дължимо от
работодателя единствено при условие че трудовото правоотношение между страните е
прекратено по реда на чл. 326 КТ – от работника с предизвестие и работодателят не е спазил
срока на това предизвестие, но в случая прекратяването е настъпило на друго основание, а
именно чл. 71, ал. 1 КТ. Без значение е обстоятелството, че Ш. е подал чрез имейл молба, с
която е поискал прекратяване на трудовия договор след изтичане на двумесечно
предизвестие. Обезщетение би се дължало единствено ако работодателят не се беше
възползвал от предвидената от закона правна възможност да прекрати трудовия договор в
срока за изпитване. Ето защо и за ищеца не е възникнало право на обезщетение по реда на
чл. 220, ал. 2 КТ.
Поради това искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид материалноправния изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски в размер на
1525,55 лева за адвокатско възнаграждение, за което е представено доказателство, че е
действително заплатено.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. С. Ш., ЕГН **********, адрес: *, срещу „Съдърланд
глобъл сървисиз България“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от А.Д., за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
4900 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от страна на
работодателя при прекратяване на трудовия договор в размер на две брутни трудови
възнаграждения.
ОСЪЖДА А. С. Ш., ЕГН **********, адрес: *, да заплати на „Съдърланд
глобъл сървисиз България“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от А.Д., сума в размер на 1525,55 лева (хиляда петстотин двадесет и пет
лева и петдесет и пет стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3