Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на тридесет
и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ
БОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 2041 по описа за 2019 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет и първа от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 20190927235335, подадена от “М.Б.” ЕООД, ЕИК ********, чрез адв. М.М., срещу Отказ №
20190530233330/20.09.2019 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и Регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, постановен по Заявление с
вх. № 20190530233330
за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките
срещу изпиране на пари. В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да
бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър да извърши
вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и приложените писмени
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима
– подадена е в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и
от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по
регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В случая е
подадено по електронен път заявление образец Б7 с вх. № 20190530233330,
с което е поискано да се впише по партидата на “М.Б.” ЕООД
на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на
пари.
По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило
обжалвания отказ, като е приело, че в случая в полета 538, 538а и 550 са
заявени за вписване текстове на чужд език (извън изписване на наименованието на
чужд език), както и че в приложената декларация по чл. 63 от ЗМИП също се
съдържат текстове на чужд език, без заверен превод на български език. Прието е
също, че липсват документи по чл. 50а, ал. 2, т. 3 от НВСДТРРЮЛНЦ относно чуждестранните
юридически лица, чрез които непряко се упражнява контрол.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за
наличието на законовите предпоставки и ако се констатира очевиден порок, следва
да се постанови отказ. По
подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши
проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към
заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и
дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му
със закона се установяват от представените документи, т.е. извършва се проверка
на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им
съществуване.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) документите, които по силата на закон се
съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и
съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от
Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи
съответстват на въведените данни за тях в Информационната система.
В настоящото производство съдът извършва самостоятелна
проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства,
обявяване на заявените актове.
В случая заявлението е подадено от легитимирано лице –
адвокат с писмено пълномощно.
Съгласно правилото на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, заявлението пред Агенцията по вписванията и приложените към него
документи се подава на български език. Документите може да се представят и на
всеки от официалните езици на Европейския съюз, като в този случай документите
се представят заедно със заверен превод на български език.
В подаденото заявление образец Б7 и в представената
декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП са посочени адреси на лица и наименования
на лица само на английски език, без да са изписани на български език. Същите не
са придружени с превод на български език. Настоящият състав намира, че така
записаните данни в заявлението и в декларацията не изпълняват изискването на
чл. 18 от закона да са подадени на български език. Това изискване следва да
бъде спазено, тъй като наименованията и адресите имат своя изговор на български
език и съответно начин на изписване на кирилица. За да се избегнат неточности
би могло наименованието и адресите да се изпишат на български език и на
съответния език по месторегистрацията или местопребиваването, но задължително
следва да има изписване на български език. По изложените съображения, макар и
заявлението да е по образец, както и декларацията да е по образец и с
нотариална заверка на подписа, съдът намира, че не може да се приеме, че е изпълнено
изискването заявлението и приложените документи да се представят на български
език (така в Решение № 1243/08.07.2019 г. по т.д. № 1048/2019 г. на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-11 състав).
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в
случая не са представени и необходимите документи съгласно изискването на чл.
50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел. Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че цитираната разпоредба от наредбата противоречи на правните
положения, посочени в ЗМИП и Правилника за неговото прилагане. Съгласно чл. 7,
ал.2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се
издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт
от по-висока степен. При съблюдаване на това правило в чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. са детайлизирани
документите във връзка със заявление за вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства
относно действителни собственици. Цитираната разпоредба установява задължение
да се представят документи, установяващи съществуването на юридическите лица или
други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и
удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не
са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ.
Изискването за представяне на тези
документи има правна и житейска логика. За вписаните в регистър в Република
България юридически лица длъжностното лице по регистрацията може да направи необходимата
проверка дали същите съществуват и кои лица ги представляват. Например, ако съответното
юридическо лице не съществува или е заличено, то не може да се впише съгласно
изискванията на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП. С оглед на това в случая за
юридически лица и други правни
образувания, които не са учредени по българското
право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ, се
изисква документи, установяващи съществуването им и удостоверяващи лицата,
които ги представляват по националния им закон. Предвид горното съдът споделя
изводите на длъжностното лице по регистрацията, че липсват документи по чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. относно чуждестранните
юридически лица, чрез които непряко се упражнява контрол.
По изложените
съображения съдът намира, че по подаденото заявление правилно
е постановен отказ и жалбата следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20190927235335, подадена от “М.Б.” ЕООД, ЕИК ********, чрез адв. М.М., срещу Отказ №
20190530233330/20.09.2019 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и Регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с
вх. № 20190530233330.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на решението,
препис от решението да се изпрати на
Агенцията по вписванията – Търговски регистър за сведение.
СЪДИЯ :