№ 15095
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110101315 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
41975/08.02.2024 г./ на „Т.С.“ ЕАД срещу Е. Г. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с искане да бъде признато за установено,
че ответницата дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „К.п. 2“, бл. 35, вх. Б, ет. 4, ап. 34, с абон. № 213280, а именно: сумата от
738.60 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м.
04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата от
115.01 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 30.08.2023 г.; сумата от 26.57 лв.
– стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 07.2020 г. до м.
04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.09.2023 г. до окончателното плащане, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
50955/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е било налице облигационно отношение за продажба на
топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния
имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за
имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени от „Н.” АД по реда за дялово разпределение.
Излага, че клиентът е изпаднал в забава. Претенцията си за стойността на услугата дялово
разпределение основава на клауза от общите условия. Сочи, че в хода на заповедното
производство – на 25.10.2023 г., е получил плащане на сума в размер на 100 лв., като поради
1
липса на посочване от длъжника на реда на погасяване с нея са погасени съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 75 лв., законна
лихва в размер на 10.19 лв. и част от мораторната лихва в размер на 14.81 лв., поради което
претендира непогасените чрез плащане вземания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба, но
във възражението по чл. 414 ГПК е заявила, че във фактурите й се начисляват суми, по
отношение на които е извършила плащане по постигнато с „Т.С.“ ЕАД споразумение по гр.
д. № 32245/2022 г. на СРС, 59 състав, което я възпрепятства да плати, за да не се окаже, че е
платила два пъти.
Третото лице – помагач на ищеца „Н.“ АД изразява становище, че дяловото
разпределение на топлинна енергия е извършвано в съответствие с нормативните
изисквания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50955/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок
възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените
искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковите претенции се обуславя от доказването от ищеца на следните
предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, както и изискуемост на
вземането; извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния имот през исковия период, нейната стойност и дължимостта й именно на ищеца;
изпадането на ответника в забава по отношение на главното задължение за цената на
доставената топлинна енергия и размера на обезщетението за забава. Съгласно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 21491/23.05.2024 г., в което е обективиран проектът за
доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието през исковия период на
договорно отношение между ищеца и ответницата за доставка на топлинна енергия за
битови нужди в процесния имот; реалната доставка на топлинна енергия в имота през
исковия период, чиято цена възлиза на претендираната сума; извършването през процесния
период на услугата дялово разпределение за имота от „Н.“ АД, стойността на която възлиза
на претендираната сума. Дължимостта на цената на услугата дялово разпределение на
2
ищеца следва от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от приложимите към договорното
правоотношение общите условия. Следователно по делото е установено възникването на
процесните главни вземания на ищеца срещу ответницата.
С оглед релевираното от длъжника в заповедното производство възражение за
неотчетени от „Т.С.“ ЕАД плащания на задължения с Определение № 21491/23.05.2024 г. е
допусната съдебно-счетоводна експертиза при възнаграждение, платимо по равно от двете
страни. Поради невнасяне на депозити и поради промяна на обстоятелствата – подадена от
ищеца молба с вх. № 176178/30.05.2024 г., в която признава, че на 22.03.2024 г. вземанията
му към ответницата за главници и лихви са изцяло погасени чрез плащане, определението за
допускане на експертизата е отменено.
С оглед изложеното съдът намира, че в случая възникването в полза на ищеца на
процесните вземания срещу ответницата не е спорно по делото, а дори се потвърждава от
извършеното от нея плащане, което има характер на извънсъдебно признание за тяхното
основание и размер.
Извършеното в хода на исковото производство плащане на процесните вземания
следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
След като плащането е извършено в хода на исковото производство /обстоятелство,
което следва не само от твърдението на ищеца, но и от липсата във възражението по чл. 414
ГПК на твърдение на длъжника за пълно плащане на задълженията още към момента на
подаването му/, се налага извод, че ответницата е станала повод за завеждане на делото,
поради което тя следва да понесе отговорността за разноските.
В случая в исковата молба се съдържа признание на неизгодния за ищеца факт, че
още в хода на заповедното производство е получил плащане, с което са погасени вземанията
му за разноски и юрисконсултско възнаграждение по заповедта. С молба с вх. №
176178/30.05.2024 г. ищецът признава, че е получил плащане и на съдебните разноски по
настоящото дело /т.е. на сумата от 25 лв. – държавна такса/, но твърди, че е останало
непогасено дължимото му юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Неговият размер съдът определя на 100 лв.
Съпоставяйки размера на признатата от ищеца като получена на 22.03.2024 г. сума –
1 042.41 лв., и размера на претендираните в настоящото производство вземания
/включително оставащата законна лихва върху двете главници за периода от 13.09.2023 г. до
22.03.2024 г./ и държавната такса за исковото производство – общо на 949.70 лв., съдът
намира, че с извършеното от ответницата на 22.03.2024 г. плащане е погасено частично и
задължението й за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство – до размер от
92.71 лв. Следователно тя остава да дължи на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от
7.29 лв. – неплатена част от юрисконсултското възнаграждение за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я.“ № 23Б, срещу
Е. Г. С.К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.п. 2“, бл. 35, вх. Б, ет. 4, ап. 34, искове
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответницата дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „К.п. 2“, бл. 35, вх. Б, ет. 4, ап. 34, с абон. № 213280, а именно:
сумата от 738.60 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г.
до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата
от 115.01 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 30.08.2023 г.; сумата от 26.57
лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 07.2020 г. до м.
04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.09.2023 г. до окончателното плащане, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
50955/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА Е. Г. С.К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.п. 2“, бл. 35, вх. Б,
ет. 4, ап. 34, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 7.29 лв. –
неплатена част от юрисконсултското възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „Н.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4