РЕШЕНИЕ
№911
гр. Пловдив, 18.05.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и втората година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 3237 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118 ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалбата на А.Х.И. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез
пълномощника адв. Д., против Решение № 2153-15-418 от 03.12.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на А.И.
против Разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
Пловдив № ********** /Протокол № N01342/02.09.2021
г., с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО е изменена отпуснатата
на А.И. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
С жалбата се излагат съображения
за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Сочи се
неправилност на извода за констатирани неверни и неистински данни, послужили за
издаване на предходно влязло в сила разпореждане, тъй като се касаело до
различни удостоверения обр. УП-2, които са били издадени по време на действие
на различни правни норми и в тази връзка се излага твърдение, че правилните
данни са тези, залегнали в първото по време УП-2. Поддържа се тезата, че не са
били налице кумулативните предпоставки за изменение на влязло в сила
разпореждане по чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО, тъй като не е установено по
надлежния ред /по реда на НПК, или чрез оспорване по реда на чл.193 от ГПК/, че
документът е неистински или подправен. Сочи се, че не са били установени
материалноправните предпоставки по чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО, предвид това
и че пенсионните органи не са упражнили сигналната си функция по чл.108а от КСО. Моли се отмяна на оспореното решение и произнасяне на съда по същество,
или връщане на преписката на административния орган за определяне по-висок
размер на пенсията на жалбоподателя. В съдебно заседание, редовно призована,
жалбоподателят А.И. не се е явила и не е изпратила представител.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт
В., в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли за отхвърлянето ѝ.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представено писмено
становище се излагат подробни съображения по същество, като се сочи, че
безспорно е установена хипотезата на чл.99, ал.1, т.2 б.“а“ от КСО, а именно,
че пенсията е отпусната въз основа на документ с невяно съдържание - УП-2 №
409/23.05.2002 г., чието съдържание не отговаря на това на разплащателните
ведомости на осигурителя. Сочи се, че това обстоятелство е потвърдено от
събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства. В
становището е даден отговор и по конкретните възражения, изложени в жалбата на А.И..***
е била надлежно уведомена за производството, но не е встъпила в същото.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок срещу подлежащ на обжалване административен акт и от лице,
имащо правен интерес от оспорване на решението.
Поради
това и същата е допустима.
По
същество съдът намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна, от
събраните по делото доказателства се установява следното:
По повод освидетелстване на
жалбоподателя А.И. от ТЕЛК през 2002 г., същата подала заявление за отпускане
на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на 19.07.2002 г., към което,
наред с другите документи, приложила и Удостоверение обр.УП-2 № 409/23.05.2002
г., издадено от осигурителя „Асеновград БТ“ АД гр. Асеновград. В заявлението си
И. посочила, че желае размерът на пенсията да се определи въз основа на
брутното трудово възнаграждение или доход за периода от 01.01.1994 г. до
31.12.1996 г. С Разпореждане от 23.07.2002 г. на същата била отпусната пенсия
за инвалидност поради общо заболяване, считано от 28.02.2002 г. в минимален
размер, като с Разпореждане №
235, протокол № N01066 от
28.08.2002 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл.99, ал.1, т.1 от КЗОО, пенсията
била
определена в действителен размер. При определяне размера на личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на А.Х.И., считано от 28.02.2002 г., с посоченото
разпореждане № 235 от
28.08.2002 г., било съобразено
съдържанието на представеното удостоверение образец
УП-2 № 409/23.05.2002 г., издадено от “Асеновград БТ“ АД с посочен осигурителен доход за периодите:
01.01.1994 г. - 31.12.1996 г. в размер на 2 153 923 лв.;
01.01.1997 г.- 30.06.1999 г. в размер на 8 504 523,75 лв.; 01.07.1999 г.- 27.02.2002 г. в размер на 7 167,62
лв. и 28.02.2002 г.-23.05.2002
г. - без доход. Междувременно, с писмо до „Пловдив БТ“ АД било изискано
потвърждаване на данните по УП-2 № 409/23.05.2002 г. и с с писмо от 15.08.2002 г. от осигурителя до
пенсионните органи било посочено, че данните във въпросното удостоверение са
извлечени от разплащателните ведомости на дружеството и са верни. Следвали
периодични изменения и осъвременявания на пенсията на И. за инвалидност поради
общо заболяване, за което се издавали и съответни разпореждания. На 14.05.2021
г. И. подала заявление с входящ № 2113-15-1546 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Към същото, заедно с другите документи, тя приложила и удостоверение
обр. УП-2 № 99/07.03.2008 г., издадено от „Асеновград – Табак“ АД гр.Асеновград /същият осигурител/, в което се
удостоверявал осигурителен доход и за периодите, които фигурирали в УП-2 №
409/23.05.2002 г., а именно 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г., но в
различен размер – 741 517,56 лв. и от 01.01.1997 г. - 30.06.1999 г. – 7406352,20 лв. Тъй като в
заявлението жалбоподателят И. посочила, че желае при определяне на пенсията
ѝ да се вземе предвид осигурителният ѝ доход за периода 01.01.1994 г.
до 31.12.1996 г. и с оглед наличните две удостоверения с на практика
удостоверен осигурителен доход за едни и същи периоди, но в различен размер, до
„Асеновград-Табак“ АД било отправено запитване с дата 07.06.2021 г. с искане за
проверка и анулиране на това от двете УП-2, което е с невярно съдържание. По преписката постъпило писмо с изх. № 34/17.08.2021
г. от „Асеновград- Табак“ АД – в ликвидация, в което се посочило, че с УП-2 №
99/2008 г. се анулират данните, посочени в УП -2 № 409/23.05.2002 г. и че данните
в УП-2 № 99/2008 г. са верни и са извлечени от разплащателните ведомости на
дружеството. В тази връзка и с Разпореждане № ********** по Протокол № N01342/02.09.2021
г. на Ръководител на ПО в ТП на НОИ Пловдив на основание чл.99, ал.1, т.2 от КСО било изменено Разпореждане № 235/ протокол №N01066/28.08.2008
г. и всички последващи го такива касателно личната пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, по отношение на осигурителния доход, съответно индивидуалния
коефициент и размера на пенсията, като бил взет предвид осигурителният доход,
удостоверен в УП-2 № 99/07.03.2008 г., а именно
за периода 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г. -741 518 лв. и от 01.01.1997 г. - 30.06.1999 г. – 7406352 лв. Като мотиви за издаване на разпореждането
било посочено, че с писмото на „Асеновград- Табак“ АД- в ликвидация изх. №
34/17.08.2021 г. се анулира обр. УП-2 №
490/23.05.2002 г., послужило за отпускането на личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване. Изрично в разпореждането било упоменато и че на
основание чл.114, ал.2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни
плащания не подлежат на връщане от осигурените лица. С последващо разпореждане
№ **********
по Протокол № N01344
от 03.09.2021 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ по заявлението на И. от
14.05.2021 г. била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено от
14.05.2021 г. по чл.68, ал.3 от КСО във връзка с § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО при
съобразяване на осигурителния доход за посочените периоди, удостоверен в УП-2 №
99/07.03.2008 г., като със същото разпореждане на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО била спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Жалбоподателят А.И. обжалвала пред Директора на ТП на НОИ Пловдив Разпореждане № **********
по Протокол № N01342/02.09.2021
г., като с жалбата си изложила становище, че понеже е била в отпуск по болест
през 1994 г., 1995 г. и 1996 г., то обезщетенията за временна нетрудоспособност
фигурирали в обр. УП-2 № 409/23.05.2002 г., като осигурителният доход бил
изчислен по чл.111 от ППЗП /отм./, а болничните с преизчислена база не били
включени в осигурителния доход в следващото УП-2 № 99/07.03.2008 г. В жалбата
си И. изложила и твърдение, че издаденото писмо изх. № 34/17.08.2021 г., с
което се анулира първото по време УП-2 от 23.05.2022 г. е с невярно съдържание.
По тази жалба било постановено сега оспорваното Решение № 2153-15-418 от
03.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което жалбата била оставена
без уважение. В решението си Директорът на ТП на НОИ Пловдив посочил, че
произнасянето с обжалваното разпореждане от 02.09.2021 г. е извършено, след
като е било установено, че образец УП-2 № 409/23.05.2002 г., въз основа на
който е бил определен размерът на личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване при отпускането ѝ, е с невярно съдържание. В тази връзка било
посочено, че е била изискана от Началник отдел „КПК“ проверка при осигурителя
на осигурителния доход за спорните периоди от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г. и
от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г., като било получено уведомление, че на
„Асеновград – Табак“ АД - в ликвидация гр.Асеновград е била извършена пълна
ревизия за периода 01.01.2006 г. до 31.03.2015 г., включваща и проверка на
образец УП-2 № 99/07.03.2008 г., който бил сравнен с ведомостите за заплати,
като вписаният доход за посочените периоди във въпросното УП-2 от 09.03.2008 г.
е верен и съответстващ на изплащателните ведомости. В действителност по повод
на постъпилата жалба на И. срещу Разпореждане № №********** по Протокол № N01342/02.09.2021
г., била възложена проверка, както и извършена частична ревизия по разходите на
ДОО, приключила с Ревизионен акт за начет № РА-5-15-01031765/15.11.2021 г.,
установяващ неправомерно изплатени пенсии за инвалидност поради общо
заболяване, като в анализа към ревизионния акт за начет било посочено, че при
определяне на размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е
било ползвано удостоверение образец УП-2 № 409/23.05.2002 г., издадено от
„Асеновград-БТ“ АД гр.Асеновград, но с писмо изх. № 34/17.08.2021 г.
осигурителят е анулирал данните в това удостоверение и е потвърдил данните в
другото УП-2 № 99/07.03.2008 г.
По делото в хода на съдебното
производство е било прието без възражения от страните заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила проверка и при осигурителя,
включваща такава на архива на разплащателните ведомости на дружеството и
справки от регистъра на осигурените лица, въз основа на които са били издадени
двете удостоверения обр. УП-2, съдържащи различни данни относно осигурителния
доход за периодите 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г. и от 01.01.1997 г. до
30.06.1999 г. Съгласно изводите на вещото лице по ССЕ са констатирани различия
по пера в частта рекапитулация на двете процесни удостоверения УП-2, /които са
и видими при сравнение на двете УП-2/, като за първия период е налице разлика в
размера на заплатата, класа и съответно брутния доход за определяне на
пенсията, а за втория – разликата по двете удостоверения е налице по отношение
на размера на посочената заплата, премия, клас и съответно брутен доход за
определяне на пенсията. Според експертизата, при сравнение на начислените суми
във ведомостите за 1994 г. и изготвените при осигурителя справки за пенсия,
приложени като приложения към ССЕ, се установяват съществени различия за месеците
февруари, март, април, май, юни, юли и август, като са установени и разлики в
справките за 1994 г., които са били изготвени с оглед издаването на двете УП-2
от 23.05.2002 г. и съответно от 07.03.2008 г. и при проверката на вещото лице е
констатирано, че верни са тези данни, които са използвани за изготвянето на
УП-2 № 99/07.03.2008 г., доколкото те отговарят на разплащателните ведомости
при осигурителя. При проверката на вещото лице е констатирано още, съгласно
отразеното в ССЕ и че данните от регистъра на осигурените лица на НОИ съвпадат
с тези, отразени по УП-2 № 99/07.03.2008 г. по отношение на осигурителния доход
за периода 1997 г. – 30.06.1999 г. В крайна сметка експертизата е заключила, че
при изготвяне на УП-2 № 409 от 23.05.2002 г. са били използвани неточни данни,
като посочените суми не отговарят на съдържанието на разплащателните ведомости,
проверени в архива на осигурителя. В тази връзка е отчетено от вещото лице, че
въпросното УП-2 № 409 от 23.05.2002 г. е неправилно и с неверни данни. Посочено
е като извод и че удостоверение обр. УП-2 № 99/07.03.2008 г. е било издадено
въз основа на справките за пенсия от личната партида на А.И. от РОЛ, изготвени
на компютър през 2008 г. чрез автоматична система за управление, като сумите
отговарят на начисленията в разплащателните ведомости и осигурителният доход
съвпада с вписания в справките от персонален регистър на НОИ от 1997 г. до 1999
г. Експертизата е дала отговор и на въпроса какъв е размерът на осигурителния
доход за спорните периоди съгласно първичните счетоводни документи и РОЛ в счетоводството
на осигурителя, като е посочила, че това са сумите, отразени в УП-2 №
99/07.03.2008 г. Заключено е, че пенсията на И. следва да се определи именно в
размера, посочен в Разпореждане № №********** по Протокол № N01342/02.09.2021 г.
Съдът, като взе предвид и направените в
съдебното заседание уточнения и пояснения от вещото лице, изготвило ССЕ,
намери, че следва да кредитира заключението на същата като обективно изготвено
с необходимите професионални знания и опит.
При така установеното от
фактическа страна и с оглед на събраните доказателства, от правна страна съдът
намери следното:
Оспореното решение на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, е издадено от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, по което
е било произнасянето на Директора на ТП на НОИ Пловдив с обжалваното сега
решение, също е издадено от компетентен орган в хода на административно
производство по чл.99 от КСО, развило се във връзка с подаденото от страна на
пенсионера заявление за отпускане на друг вид пенсия с приложено по него
удостоверение относно осигурителния доход, от който се изчислява пенсията,
което е констатирано да е със съдържание, различно от това на предходно
издадено удостоверение за същите периоди.
В разпоредбата на чл.99, ал.1 от КСО е предвидено, че влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени от органа, който го е
издал по
заявление на пенсионера, но и по инициатива на органа при установяване на
конкретно посочени в нормата обстоятелства. В случая, въпросното разпореждане,
по отношение на което жалбата на И. е оставена без уважение с оспореното
решение на Директор на ТП на НОИ Пловдив, е издадено на основание чл.99, ал.1,
т.2, б.“а“ от КСО, а именно постановено е изменение на Разпореждането от
28.08.2002 г. за определянето в действителен размер на пенсията за инвалидност
поради общо заболяване и съответно всички последващи го такива, касателно
осигурителния доход, индивидуалния коефициент и съответно размера на пенсията,
поради установения факт на определяне на пенсията въз основа на документ с
невярно съдържание – въпросното удостоверение УП-2 № 409/23.05.2002 г. Че
въпросното удостоверение е именно с невярно съдържание се установи категорично
в хода на настоящото производство.
Съгласно чл.40, ал.2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж
осигурителният
доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с
данните по чл.5, ал.4, т.1 от
КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец.
Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от
държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни
от информационната система на НОИ. Съгласно ал.3, документите по ал.2
се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните
ведомости са първичните документи, а трудовите, служебните и осигурителните
книжки, както и удостоверенията – съответно по отношение на осигурителния доход това е обр. УП- 2 /документи по утвърден образец
по смисъла на чл.40, ал.2 от НПОС/ - са вторични документи, които
отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие
между записванията в изплащателните ведомости, от една страна и удостоверенията
обр. УП - 2, от друга страна, от
значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното,
което недвусмислено се налага от съдържанието на чл.40, ал.2 и ал.3 от НПОС /в този см. е напр. Решение № 4527/2022 г. на ВАС по адм.
д. № 752/2022 г./. В тази връзка и правилно при установената и видима
съществена разлика в записите по отношение на едни и същи периоди на размера на
осигурителния доход в двете
представени от страна на жалбоподателя по пенсионната ѝ преписка
удостоверения УП-2 съответно с дати на издаване от 2002 г. и от 2008 г.,
издадени от един и същи осигурител, от страна на пенсионния орган е била
извършена и проверка за установяване на факта кой от записите е такъв,
съответен на този в изплащателните ведомости при осигурителя. При полученото
потвърдително писмо с изх. № 34/17.08.2021 г. от осигурителя на И., с което са
били анулирани данните в УП-2 №409/23.05.2002 г. и са потвърдени като верни и
извлечени от разплащателните ведомости на дружеството „Асеновград- Табак“ АД- в
ликвидация данните, отразени в УП-2 № 99/07.03.2008 г., както и с оглед данните
за извършена пълна ревизия по разходите на ДОО на осигурителя през 2015 г.,
включваща проверка и на издадени документи за осигурителен стаж и доход, сред
които именно УП-2 № 99/07.03.2008 г., при която ревизия не са били установени
нарушения, видно от приложената ревизионна записка от 08.05.2015 г., обоснован
е бил изводът на пенсионните органи, че следва да се приемат за верни данните
от УП-2 № 99/07.03.2008 г. и съответно с оглед наличното съществено различие в
анулираното удостоверение по УП-2 № 409/23.05.2002 г. че същото следва да бъде
прието като такова с невярно съдържание. В тази насока и не е необходимо за
направата на такава преценка, относима към основанията по чл.99, ал.1, т.2,
б.“а“ от КСО, да е налице проведено друго отделно производство, в което с
влязъл в сила акт да е установено, че документът /в случая УП-2/ е с невярно
съдържание. Действително, съгласно разпоредбата на чл.108а от КСО, както е
посочил и жалбоподателят, когато установят,
че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени
осигурителни плащания, контролните органи на НОИ
са длъжни да уведомят органите на прокуратурата.
Съдържанието на посочената разпоредба идва да покаже именно, че самите
контролни органи имат компетентността
да изследват верността на създадените от осигурителите документи, установяващи
осигурителен стаж или доход, включително за данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. В тази връзка и дали е
уведомена прокуратурата за установяванията на пенсионните органи и дали са били
предприети евентуални действия по наказателно преследване, няма пряко значение за изясняването на
относимите обстоятелства по настоящия правен спор. В този смисъл е и Решение
№ 975/2022
г. на ВАС по адм. д. № 8716/2021 г. В случая са били налице данни от предходна ревизия,
извършена от контролни органи на НОИ по чл.108 от КСО, потвърдила верността на
данните по УП-2 № 99/07.03.2008 г., които данни са изведени при възложената
сега проверка на отдел „КПК“ при ТП на НОИ, като, освен това и новата частична
ревизия на осигурителя, приключила с ревизионен акт за начет, е установила
неправилно изплатени суми на А.И. поради погрешно определения осигурителен
доход в анулираното УП-2 № 409/23.05.2002 г. Възражението за непроведено
производство по чл.193 от ГПК по оспорване на въпросното УП-2 от 2002 г. в тази
насока не може да се счете като основателно, доколкото не се касае до сега
представено в хода на съдебното производство доказателство от страна на
жалбоподателя, което да се оспори от ответната страна, а такова, което е било
представено на пенсионните органи в рамките на пенсионното административно
производство и за което именно, предвид извършените проверки от контролните
органи в ТП на НОИ Пловдив, административният орган е приел, че е налице
документ с невярно съдържание, което негово правомощие, а именно да установи
дали е създаден документ с невярно съдържание, както се каза вече, произтича от
закона. Дали тази преценка на органа е правилна, вече е въпрос, който подлежи
на проверка от съда. В случая, както се каза, фактът, че данните в УП-2 №
409/23.05.2002 г. не съответстват на изплащателните ведомости от архива на осигурителя,
сиреч, че въпросното удостоверение съдържа на практика неверни данни, е
потвърден изцяло от приетата по делото ССЕ, която е имала за предмет именно
проверка на първичните документи, въз основа на които, съгласно цитираната
НПОС, следва да се извърши удостоверяването в документите по съответния
образец. Освен посоченото от експертизата съществено разминаване по отношение
на данните, отразени във ведомостите и тези, по изготвени справки за пенсия на А.И.,
въз основа на които е издадено УП-2 № 409/23.05.2002 г., установява се при
проверка на отразените по удостоверението суми и че при сборуване на отделните
пера в частта рекапитулация, се получава сума, различна от посочената крайна
такава в графа брутно трудово възнаграждение или доход за определяне размера на
пенсията, което е още една индиция за наличие на невярно /погрешно/
удостоверени данни.
Що се касае
до възражението на жалбоподателя относно това, че разликата се дължала на
различен подход при определяне размера на осигурителния доход за периодите,
когато И. е била във временна неработоспособност, предвид различна приложима
нормативна база към момента на издаване на всяко от двете процесни УП-2, съдът
намира същото за изцяло неоснователно. Съгласно разпоредбите на чл.46 от НПОС,
която Наредба е била приложима към момента на издаване на всяко от двете
удостоверения обр.УП-2, при всяка от приложимите редакции, съответно за УП-2 от
2002 г. в редакцията на Наредбата /ДВ бр.21/2002 г./ и за УП-2 от 2008 г. в
редакцията на разпоредбата на чл.46 от Наредбата /ДВ, бр.17/2008 г./ е било предвидено определянето на осигурителния
доход, от който следва да се изчислява пенсията по отношение на периодите на
временна неработоспособност, през които е получавано парично обезщетение от
общественото осигуряване за периодите: преди 1 януари 2000 г. да се взема предвид
доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съгласно действащите
разпоредби /при ползването на отпуска поради временна неработоспособност/. В тази връзка и съгласно действалият към процесните
периоди, за които е удостоверяването на осигурителния доход, ППЗП /отм./ и
конкретно неговата разпоредба на чл.111,
когато в периода е включен такъв на законоустановен отпуск, включително и за
временна неработоспособност,
при изчисляване размера на пенсията се взема предвид доходът,
върху който са внасяни осигурителните вноски, съответно трудовото възнаграждение или доходът, от който е
изчислено обезщетението. Сиреч, самото възнаграждение, получавано от лицето,
въз основа на което се определя и обезщетението, е елемент на осигурителния доход, а не изплатеното обезщетение за временна
неработоспособност, както е твърдял жалбоподателят в жалбата си до Директора на
ТП на НОИ Пловдив. Посоченото е изцяло
потвърдено и от приетата по делото ССЕ, в която е изрично посочено, че в
периода, от който се определя индивидуалният коефициент за времето на временна
неработоспособност /преди 01.01.2000 г./
следва да се включи доходът, от който е изчислено паричното обезщетение,
съгласно действащите разпоредби. Впрочем, това кой доход следва да се вземе
предвид за времето на отпуск поради временна неработоспособност, е изрично
указано и на гърба на всеки от образците УП-2 в упътването за попълването им,
като е видно, че и при двете процесни удостоверения изрично е отразено в
упътването към образеца, че когато това време е преди 1 януари 2000 г., както е именно в случая, се взема предвид доходът, от който е изчислено
обезщетението, съгласно действащите разпоредби при ползването на отпуска. При
това положение и както се каза, не е основателно изобщо възражението на
жалбоподателя, наведено пред административния орган относно това, че правилно
било вписването в УП -2 № 409/23.05.2002
г., понеже там било включено и обезщетението за временна неработоспособност,
доколкото, както се установи и от приетата ССЕ, правилно пренесени са данните
относно осигурителния доход, включително и за периодите на временна
неработоспособност на жалбоподателя, от изплащателните ведомости именно по УП-2
№ 99/07.03.2008 г., а при издаването на което и да било от двете процесни
удостоверения не е било предвидено в размера на осигурителния доход да се
включва размера на обезщетението за временна неработоспособност, както например това
е предвидено за друг тип обезщетение / напр.по чл.222 от КТ/.
Предвид изложеното и съдът намира, че в случая законосъобразно е
било прието от пенсионния орган, че са налице основанията на чл.99, ал.1, т.2,
б.“а“ от КСО за изменението на влязлото в сила разпореждане по отношение на
определената пенсия за инвалидност поради общо заболяване и последващите го
такива, като в тази връзка и Разпореждане № **********/Протокол № N01342/02.09.2021
г., е било издадено при пълно съобразяване на материалния
закон и при наличие на предвидените материалноправни предпоставки на разпоредбата, на която е основано
изменението. При това
процедиране на административния орган изцяло е съобразена и целта
на закона, като процесното разпореждане е отчело действителното
положение и е определило и предоставило коректно правото на жалбоподателя на
пенсия, без да го засяга в степен, по-голяма от необходимостта за съобразяване
и на принципа за равенство по чл.8, ал.2 от АПК и справедливост по чл.6 от АПК. В тази насока и в процесното разпореждане е
било изрично отразено, че добросъвестно получените суми за осигурителни
плащания не подлежат на връщане от осигурените лица.
Изложеното обосновава и крайния извод на съда за
законосъобразност на обжалваното Решение № 2153-15-418 от
03.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което на практика е оставено в сила Разпореждане №
********** /Протокол № N01342/02.09.2021
г., на Ръководител на ПО при ТП на НОИ-Пловдив.
С оглед изхода на спора, на ТП на
НОИ - гр. Пловдив се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита пред Административен съд Пловдив. Затова и съгласно чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правната сложност на делото, както и обема
на осъщественото представителство от юрисконсулт, възнаграждението следва да е в размер на 120
лева.
По
изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на А.Х.И. с ЕГН ********** ***, против Решение №
2153-15-418 от 03.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е отхвърлена
жалбата ѝ против Разпореждане № **********/Протокол
№ N01342/02.09.2021
г., на Ръководител на ПО при ТП на
НОИ-Пловдив.
ОСЪЖДА А.Х.И. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Териториално
поделение на НОИ - гр. Пловдив, сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, съставляваща
възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита пред първоинстанционния съд.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: