РЕШЕНИЕ
гр.София, 08.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на осми юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева
мл.с. Г.Лазарова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ч.гр.д.№ 4 477 по описа за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 – чл.438
от ГПК.
Същото е образувано по жалба с
вх.№ 743/04.02.2020 г. на ЗАД „ОЗК-З.” АД, гр.София – действащ чрез процесуалния
му представител адв.Стоянов, срещу действията на частен съдебен изпълнител
/ЧСИ/ М.К. с рег.№ 788 на КЧСИ по изп.дело № 20207880400015, обективирани в разпореждане
от 24.01.2020 г., с което е оставено без уваже-ние искането на дружеството, в
качеството му на длъжник по това дело, да се намалят прие-тите разноски за адвокатското
възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева, както и определеният размер на таксата
по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/
В жалбата се излагат доводи, че исканият
адвокатски хонорар от взискателя по из-пълнителното дело е прекомерен и не
съответства на правната и фактическа сложност на делото; че същият е определен
произволно от взискателя и е законово и логически неоправ-дан; че извършените
по изпълнителното дело действия не са необичайни и не налагат опре-делянето на
такова адвокатско възнаграждение, като единствените предприети от пълномощ-ника
на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното
дело с посочване в същата на способа на изпълнението, като в този смисъл
разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС е неприложима. Поддържа се и че
приетата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ също е прекомерна; че съгласно
съдебната практика, обективирана в решение № 7745/25.10.2016 г. по в.гр.д.№
6410/2016 г. на СГС, ІІ състав, включването на адвокатското възнаграждение,
което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в събраната
сума по смисъла на т.26 от Тарифата, е незаконосъобразно, тъй като материалният
интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса, е само присъденото
вземане по изпълнителния лист. В случай, че съдът счете, че дължимото се
адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в събраната сума, размерът на
пропорционалната такса също следва да бъде намален.
Моли въззивния съд да отмени
атакуваните действия на ЧСИ М.К. с рег.№ 788 на КЧСИ по изп.дело № 20207880400015
и да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от
200,00 лева, съобразно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС, както и да коригира
размера на начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира присъждането
на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – М.Р.Т.в
определения от закона срок по чл. 436, ал.3 ГПК е депозирал писмено становище по
жалбата чрез процесуалния му пред-ставител адв.И., в което са оспорени наведените
в жалбата твърдения, като са релеви-рани съображения за тяхната неоснователност
и необоснованост. Инвокирано е възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение по делото.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 788 на КЧСИ – М.К. по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че жалбата
на длъжника е неоснователна и недоказана. Посочено е, че адвокатското
възнаграждение отговаря на изискванията на чл.36 ЗА във връз-ка с чл.78, ал.5 ГПК, тъй като е обосновано и съответства на действителната фактическа и правна
сложност на делото; че претендирания размер е почти равен на минималния, уреден
в Наредба № 1 минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване
на изпълнителното дело и ½ от предвиденото по чл.7, ал.2, т.1 от същата
наредба, както и че в разглеждания случай адвокатът на взискателя е положил
труд и усилия, изразяващи се в изготвяне и депозиране на молба за образуване на
дело и проучване имушеството на длъж-ника, както и извършване на справки по
хода и развитието на производството, като вредите на взискателя за указаната му
адекватна правна помощ трябва да му бъдат възстановени в пълен размер, тъй като
това е смисълът на отговорността за разноски, уредена в чл.78 ГПК.
Съдът, като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и изисквания-та на закона, намира за установено
следното:
Жалба е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подле-жащ на съдебен контрол по чл.435,
ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгле-
дана по същество жалбата е частично
основателна.
Изп.дело № 20207880400015 по
описа на ЧСИ М.К. с рег.№ 788 на КЧСИ е образувано по молба от 10.01.2020 г. на
М.Р.Т., действащ чрез процесуалния си представител адв.И., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 31.12.2019 г. по гр.д.№ 3 219/2019 г. по описа на
САС, ГК, 14 състав за сумата 25 000,00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху сумата от 10.10.2015
г. до окончателното й изплащане,
Към молбата е приложен договор за
правна защита и съдействие № 074132 от 10.01.2020 г., сключен между взискателя
и адв.В.И., в който е предвидено, че за осъщественото представителство на
пълномощника се дължи възнаграждение в размер на 1 000,00 лева, заплатено
изцяло в брой.
В молбата не е посочен
изпълнителен способ, като този пропуск е отстранен с молба на взискателя – чрез
представителя му адв.И., от 28.01.2020 г., с която е заявено искане да се
запорират всички сметки на длъжника в „Инвест банк”, „ПИБ” АД, „Райфайзенбанк”
АД, „ОББ” АД, „Общинска банка” АД, „Д Банк” АД, „Експресбанк” АД „Уникредит Бул-банк”
АД и „Юробанк”.
В изготвената покана за доброволно
изпълнение с изх.№ 288/2020 г. ЧСИ с рег.№ 788 на КЧСИ М.К. е определил на разноски
на взискателя по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00
лева.
С възражение от 14.01.2020 г. – с
вх.№ 228, подадено от длъжника ЗАД „ОЗК-З.” АД в едноседмичния срок от връчване
на поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 20207880400015 на 10.01.2020
г., е заявено искане съдебният изпълнител да намали поради прекомерност размера
на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200,00 лева, съгласно
чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, както и да се измени
размерът на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ с оглед на това, че съща-та
е прекомерна и в събраната сума по смисъла на тази норма неправомерно е
включено и адвокатското възнаграждение на взискателя.
С постановено на 24.01.2020 г.
разпореждане помощник-частен съдебен изпълнител Василев на ЧСИ с рег.№ 788 на
КЧСИ – М.К., е оставил без уважение възраже-нието на длъжника. Съобщението на
ЧСИ за акта му от 24.01.2020 г. е връчено на ЗАД „ОЗК-З.” АД на 28.01.2020 г.
С платежно нареждане от
03.02.2020 г. „Общинска банка“ АД е превела от сметката на ЗАД „ОЗК-З.” АД
дължимата се сума по изп.дело № 20207880400015 по описа на КЧСИ М.К., рег.№ 788
на КЧСИ.
Съгласно общите правила на Глава
Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело имат право на възстановяване
на заплатените такси и разноски по производството и на възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, във връзка
със същото.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минимал-ните размери на адвокатските
възнаграждения /в ред., действаща до изм. ДВ бр.45/15.05. 2020 г./ за
образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от същия акт за процесуално представителство,
за-щита и съдействие на страните по изпълнителното производство и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000,00 лева – 1/2
от съответното възнаграж-дение по чл.7, ал.2, т.2 – т.7 от този акт. В дадения
казус от процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено
действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по
смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи удовлетворя-ване на паричното
вземане, с оглед на което на пълномощника на взискателя се дължат само
предвидените в чл.10, т.1 от Наредбата разноски в посочения размер от 200,00
лева. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателя е
регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на
същия възнаграждение.
Съгласно чл.426, ал.2 ГПК част от
задължителното съдържание на молбата за започ-ване на изпълнението е посочването
на изпълнителен способ, като по силата на ал.3 от същата норма – редовността на
молбата се проверява по реда на чл.129 ГПК, предвид което посочването на такъв
способ – в самата молба или в молба за отстраняване на нередовността й по
чл.129 ГПК, не представлява действие по смисъла на чл.10, т.2 от взираната Наредбата
и за него не се дължи отделно възнаграждение.
Предвид изложено настоящият
съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по атакуваното разпореждане
от 24.01.2020 г., с които е отказано намаляването на адвокатския хонорар,
заплатен от взискателя на неговия пълномощник, следва да бъдат отменени, а размерът
на престираното от Михаил Трифонов адвокатското възнаграждение – да се намали
до размера на сумата от 200,00 лева – по чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004
г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В частта относно пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ разпореждането от 24.01.2020 г. е недопустимо и следва да
бъде обезсилено. Подаденият от длъжника ЗАД „ОЗК-З.” АД под вх.№ 228/14.01.2020
г. документ озаглавен „Възражение” в частта относно визираната такса по своята
правна същност представлява жалба срещу прие-тия от съдебния изпълнител размер
на същата, по която компетентен да се произнесе е Окръжният съд, в случая СГС. Доколкото
жалбата не е администрирана – след получаването на препис от настоящия съдебен
акт съдебният изпълнител следва да предприеме действия по реда на чл.436, ал.4 ГПК във връзка с чл.262, ал.1 ГПК.
Съобразно приетия изход на спора
– на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените разноски по производството в размер на 265,00 лева, от които: 25,00
лева – държавна такса и 240,00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя е определено при условията на чл. 78, ал.5 ГПК във връзка с наведеното от взискателя възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно с оглед липсата на фактическата
и правна сложност на спора, обс-тоятелството, че по делото не е провеждано
открито съдебно заседание и обема на осъщест-вената защита, като размерът е
съобразен с предвидения минимален такъв в чл.10, ал.5, пр.1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. на ВАдС и изискването на §
2, пр.2 от ДР от същия акт.
На ответника по жалбата не се
дължат разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на помощник-частен съдебен изпълнител В. при ЧСИ М.К. с рег.№ 788 на КЧСИ, обективирани в разпореждане от 24.01.2020
г., с кои-то е отказано да се намали по възражение на длъжника ЗАД „ОЗК-З.” АД с
вх.№ 228/14.01.2020 г., размерът на разноските на взискателя М.Р.Т.за адво-катското
възнаграждение по изп.дело № 20207880400015 от 1 000,00 лева на 200,00
лева като незаконосъобразни, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя М.Р.Т.по изп.дело № 20207880400015 по описа на ЧСИ М.К., рег.№ 788 на
КЧСИ до размера на сумата 200,00 /двеста/ лева.
ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 24.01.2020 г. на помощник-частен съдебен
изпъл-нител Василев при ЧСИ М.К. с
рег.№ 788 на КЧСИ, постановено по изп.дело № 20207880400015 по описа на същия –
в частта относно пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, като недопустимо.
ВРЪЩА жалбата на ЗАД „ОЗК-З.” АД, ЕИК **********
с вх.№ 228/14. 01.2020 г. /неправилно наименована „Възражение”/ срещу
определения размер на пропор-ционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по изп.дело № 20207880400015
на частен съдебен изпълнител М.К. с рег.№ 788 на КЧСИ – за изпълнение на
задълженията му по 436, ал.4 ГПК във връзка с чл.262, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Р.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК-З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”******** сумата 265,00
/двес-та шестдесет и пет/ лева –
разноски по делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.