№ 1501
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100501635 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 28.07.2022г. от Ю. И. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ****, срещу решение №1083/15.04.2022г. по гр.дело №20213110106116 по
описа на ВРС, с което е уважен иска на Д. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****,
срещу жалбоподателя за заплащане на сума в размер на 850 евро, представляваща
незаплатена главница по запис на заповед от 24.07.2017 г. с падеж на 01.07.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.05.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 6737/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви
състав, основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ.
В жалбата се твърди, че решението е необосновано и неправилно. Твърди се в
жалбата, че вписаната в записа на заповед сума реално не е била получена от ответницата, а
е преведена по сметка на компанията. Сочи се, че ответницата не носи отговорност за
изпълнението на договора, по който се явява само спонсор /посредник/, както и че съдът е
основал изводите си за основателност на неправилен анализ на събраните доказателства,
като е кредитирал само част от тях, без да обоснове защо не кредитира останалите.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Д. С.
1
К., с адрес град Варна, с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява
становище за правилност и законосъобразност на решението.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. С. К. срещу Ю. И. Д.
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 538, ал. 1 ТЗ за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 850 евро, представляваща незаплатена главница по запис на заповед от 24.07.2017
г. с падеж на 01.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 6737/2019г. по
описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав. Твърди се в исковата молба, че на 24.07.2017 г.
в полза на ищеца бил издаден запис на заповед от ответницата за сумата от 850 евро с падеж
на 01.07.2018г. На падежа не било извършено плащане по ценната книга, поради което
ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист срещу ответницата, издадени по ч.гр.д. № 6737/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 20208950402186 по
описа на ЧСИ Л.С. с рег. № 895 в КЧСИ. След връчване на книжата ответницата възразила
срещу дължимостта на вземането по заповедта за незабавно изпълнение, с което ищецът
обосновава правния си интерес от предявения установителен иск. Същият поддържа, че
възражението е неоснователно, доколкото записът на заповед е редовен от външна страна и
автентичността му не е оспорена, респ. обективира подлежащо на изпълнение изискуемо
задължение.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна Ю. И. Д. е депозирала писмен отговор, с
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва,
че е издател по процесния запис на заповед, че документът е редовен от външна страна,
както и че не е извършила плащане по него. Счита, че не дължи сумата по записа на
заповед, тъй като не е получила реално от ищеца сумата от 850 евро, а е подписала записа на
заповед с уговорка ищецът да открие персонален акаунт на свое име в инвестиционна
компания, в която да преведе въпросната сума с цел да получава рентен доход срещу така
направената инвестиция, при което записът обезпечава ищеца, в случай че инвестицията се
окаже губеща. Твърди, че тя няма достъп до въпросния акаунт и не отговаря за
изпълнението на сключения договор между ищеца и инвестиционната компания, а се явява
единствено спонсор на инвестицията. Отделно твърди, че последната е била печеливша и
ищецът е получавал съответната месечна рента в продължение на една година, респ. не е
възникнало уговореното условие по каузалното правоотношение, което да обуслови
плащането по ценната книга.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Записът на заповед е обикновена форма на менителничното задължение, което
създава задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. Предвид строго
формалния характер на менителничните сделки, с оглед преценка за тяхната действителност
се изследва спазването на изискванията, изчерпателно предвидени в закона. В настоящия
случай представеният по делото запис на заповед съдържа реквизитите по чл. 535 и чл. 536
от ТЗ, не се оспорва неговата автентичност, поради което се приема за действителен.
Записът на заповед, издаден на 24.07.2017г. е с падеж 01.07.2018г., предвид на което следва
да се приеме, че е настъпила изискуемост на поетото с него задължение.
За действителността на записа на заповед не се изисква да бъде посочена
причината на задължението, нито тя се обуславя от условията, които са уговорени между
страните, като само при въведени твърдения от страните за съществуването на конкретно
каузално правоотношение, за обезпечение на което е издаден процесния запис на заповед, се
поставя на разглеждане въпроса за неговото наличие и валидност. Въвеждането на
твърдения или възражения за наличие на каузални правоотношения, послужили като
причина за менителничното задължаване, изисква от съда да се произнесе относно
съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната редовност и
действителност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на
каузалното правоотношение, и евентуалното погасяване на породените от нея задължения.
Съобразно т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при въведени от страните твърдения или възражения, основани
на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът
на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като всяка от страните
доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването
на вземането по записа на заповед. В случая твърдението за наличие на каузално
правоотношение се въвежда от ответника с отговора на исковата молба, като се сочи, че не е
получила реално от ищеца сумата от 850 евро, а е подписала записа на заповед с уговорка
ищецът да открие персонален акаунт на свое име в инвестиционна компания, в която да
преведе въпросната сума с цел да получава рентен доход срещу така направената
инвестиция, при което записът обезпечава ищеца, в случай че инвестицията се окаже
губеща. От страна на ищеца се оспорва, че така описания инвестиционен договор е сключен,
както и връзката му със записа на заповед в смисъла на каузално правоотношение.
3
В потвърждение на твърденията за наличие на каузално правоотношение от
ответната страна са ангажирани регистрационен формуляр за членство в Международна
маркетингова програма и споразумение за членство между „Ай Ем Пи Юръп естаблишмънт“
и Д. С. К.. Твърди се наличие на договор за инвестиция с посоченото дружество, като за
обезпечение на евентуални вреди за инвеститора при липса на печалба ответницата в
качеството на посредник е поела задължение по процесния запис на заповед. Каузалното
правоотношение, което се твърди, е с характеристиките на договор за поръчителство, по
силата на който ответницата е поела задължение да отговаря за изпълнение на задължението
на дружеството за изплащане на рента.
В регистрационния формуляр са попълнени лични данни на ищеца Д. С. К.;
данни за акаунт, вкл. потребителско име и име на спонсор – ответницата Ю. Д.; данни за
участие – избран пакет за членство (850 евро); съдържание на пакета с избрана опция „макро
ваучер“ и „печалба от сандалово дърво в продължение на 10 месеца“, както и избрани
курсове на обучение. Формулярът е двустранно подписан от ищеца, като участник, и
ответницата, като спонсор. В документа е пояснено, че с полагане на подписа от участника
същият удостоверява, че предоставената от него информация е вярна, и потвърждава
желанието си да се присъедини като член в „Ай Ем Пи Юръп“, а спонсорът потвърждава, че
участникът е подписал документа и закупил пакет за участие, както и че плащането е
получено.
Видно от съдържанието на споразумението за членство от дата 24.07.2017г.,
неговата цел е да удостовери, че участникът е съгласен да внесе членски внос на
„Алфакрипт“ ООД, за да добие пакети за участие преди официалното стартиране на Ай Ем
Пи Юръп, като „Алфакрипт“ ООД приема плащания временно, преди началото на Ай Ем Пи
Юръп, и не носи отговорност за направените вноски. Отразено е още, че внесеният членски
внос е направен от името на участника с цел продажба на членски пакет за Ай Ем Пи Юръп.
Като страни по споразумението са посочени Ай Ем Пи Юръп, Лихтенщайн, и Д. С. К., като
подпис е положен само за Д. К..
Така описаните документи, с неоспорена автентичност относно положените в тях
подписи, не установяват наличие на действително възникнало облигационно
правоотношение, доколкото представеният договор не е подписан от посоченото в него
дружество, за чието съществуване освен това не са представени доказателства, а и от текста
на самото споразумение се установява, че към датата на подписване не е било още учредено.
Представената електронна кореспонденция и споразумение между компания с наименование
Ай Ем Пи Юръп и А.М. не представляват доказателства за съществуването на компанията,
още повече че от текста на самото представено от ответника споразумение се установява, че
към датата 24.07.2017г. това дружество не е било все още регистрирано. Фактът на
регистрация подлежи на установяване, писмени доказателства, доколкото създаването на
юридическо лице се извършва чрез вписване в съответния регистър, предвиден в
приложимото законодателство, поради което не е допустимо установяване на факта на
регистрация чрез свидетелски показания. Същевременно регистрационният формуляр също
4
не установява наличие на облигационно правоотношение, доколкото не съдържа основните
елементи на договор, освен това страна по него не е посоченото дружество, в което ищецът
изразява намерение за членство.
С оглед на изложеното се налага извода, че не е доказано наличието на договор за
инвестиция между ищеца и компанията, поради което не е възникнало задължение на
ответницата да отговаря за изпълнение на задължението на компанията по него, доколкото
поръчителство може да съществува само за действително задължение, с оглед и на липсата в
случая на законоустановената писмена форма съобразно чл.138, ал.1 от ЗЗД. Не се
установява наличието на твърдяното каузално правотношение, във връзка с което се твърди
да е издаден записът на заповед.
На следващо място е релевирано възражение, че ответникът не е получил
посочената в ценната книга сума пари, което не е равносилно на възражение за наличие на
каузално правоотношение. С решения № 73/01.02.2013 г. по т. д. 870/11 г. на ВКС, I т. о. и №
38 от 4.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1165/2011 г., I т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290
ГПК, изрично е прието, че когато длъжникът твърди безпаричност на записа на заповед,
следва да конкретизира това твърдение чрез посочване на обстоятелствата, при които
длъжникът е издал ценната книга. В този случай тежестта на доказване е на издателя. В
случай че длъжникът установи сочените от него обстоятелства, свързани с причината,
поради която е издал ценната книга, тежестта на доказване на съществуването на вземането,
преминава върху кредитора, който следва да установи фактите, от които произтича неговото
вземане - т. е. пораждането на задължението и дължимостта му към завеждане на иска. В
случая ответната страна по иска, сега въззивник, е твърдяла безпаричност на записа на
заповед и като причина за издаване на записа е посочено разгледаното по-горе
правоотношение за поръчителство, чието съществуване не се установява. С оглед
цитираната практика доказателствената тежест за установяване на така изложените в
отговора и въззивната жалба твърдения е била на ответника и предвид липсата на успешно
проведено доказване на твърденията за възникване на правоотношение по обезпечение, така
направеното общо възражение се явява неоснователно.
Следва да се отбележи, че дори да би било доказано наличието на такова
правоотношение, тежестта на доказване, че сумата не се дължи поради неосъществяване на
условието, би била на ответника, доколкото именно той е релевирал възражение в този
смисъл за доказване на тезата си, че процесната сума би се дължала само при липса на
печалба за ищеца от т.нар.инвестиция. Доколкото не е проведено доказване относно факта
на получаване на рента от страна на ищеца като инвеститор, възражението отново би било
неоснователно.
Същевременно от текста на записа на заповед се констатира, че в него е
обективирана разписка, с която ответницата Ю. Д. удостоверява, че сумата е получена от нея
на 24.07.2017г. Този факт се потвърждава и от представения от ответницата регистрационен
формуляр, в който с подписа си същата е удостоверила получаване на плащанията в размер
на 850 евро за междинен пакет за членство. Така установения факт не се опровергава от
5
събраните по делото доказателства, имайки предвид, че свидетелските показания не са
допустими в тази връзка предвид забраната на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК за опровергаване
съдържанието на изходящ от страната частен документ със свидетелски показания.
Следва да се отбележи също, че фактът на осъществено плащане не е обуславящ
основателността на претенцията. С оглед абстрактния характер на записа на заповед,
каузалното отношение не е релевантно към неговата действителност. В случай, че записът
на заповед е редовен съгласно чл. 535 ТЗ, кредиторът разполага с правото да събере
вземането си на основание на ценната книга. Кредиторът е освободен от необходимостта да
доказва основанието на вземането си, а доказателствената тежест е върху длъжника -
издател, ако последният възразява, че е поел задължение без основание.
Липсата на успешно проведено доказване от страна на ответника на соченото от
него каузално правоотношение води до неоснователност на направеното от него релативно
възражение, поради което при редовен от външна страна менителничен ефект, настоящият
състав приема, че в полза на ищеца - поемател съществува вземане към ответника - издател
по процесния запис на заповед в размер на 850 евро. С оглед на акцесорния й характер
основателна е и претенцията относно законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимата сума.
Предвид съвпадане на крайния извод на въззивния и първоинстанционния съд
решението на ВРС следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за настоящата инстанция следва да бъде уважено в размер на
посочената в списъка по чл.80 от ГПК и приложения към него договор за правна защита и
съдействие сума от 350 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1083/15.04.2022г. по гр.дело №20213110106116 по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА Ю. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на
Д. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** сумата от 350 лв. /триста и петдесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7