Р Е Ш Е Н И Е
№………./……………....
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
Като се запозна с материалите по ВЧНД № 318/ 2019 г., констатира следното :
Делото е образувано по частна жалба от служебния защитник на подсъдимия по НОХД № 2939/ 2018 г. на РС Варна М.С.П., срещу определение по НОХД № 2939/ 18 г- на ВнРС..
Твърди се, че съдебния акт е неправилен, тъй като с него подсъдимият е осъден да заплати възнаграждение на защитник, назначен служебно, именно защото интересите на правосъдието са го изисквали, а обвиняемият не бил в състояние да заплати адвокатско възнаграждение.
Незаконосъобразно е, твърди жалбоподателят, подсъдимият да трябва да заплати такава разноска по делото, след като закона е задължавал съда да назначи защитник.
Възраженията на защитника не са лишени от разум, нито от житейска или правна логика. Отговор на тях обаче отдавна е даден с ангажираща съдебна практика - ТР № 4 /19.02.2010 г. на ВКС.
Съгласно задължителното тълкуване на чл. 189 ал. 3 от НПК, дадено със заключителната част на това решение, „подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.“
Посоченото е във връзка със становището на въззивния състав, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и като такъв следва да се потвърди.
Отделен е въпроса, дали адв.Йорданов има право на лична жалба срещу това определение, постановено в производство по реда на чл. 306 ал. ІV от НПК , след влизането в сила на присъдата по делото.
С оглед на изложеното и на основание чл. 345 ал. 1 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 78/ 2019 г. по НОХД № 2939/ 2018 г. на Варненски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :