№ 261
гр. Варна, 03.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ант. Тончева
Членове:Георги Н. Грънчев
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Владимир Чавдаров Станков (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
административно наказателно дело № 20213000600326 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор ЧАВДАРОВ.
Обвиняемият ОРЛ. ЯК. СТ., редовно призован, явява се лично и с адв.
М. Б. Р. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства,
не правя искания за отвод.
АДВ.Р. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства, не правя
искания за отвод.
ОБВ. С. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства, нямам
искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
1
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми съдии, поддържам частично протеста на
прокурор от ВОП, в следната насоки:
На първо място считам категорично, че нотариусът може да бъде субект
на престъпление по чл.360 от НК, тъй като с чл.19, ал.2 от ЗННД държавата
му е предоставила достъп до НБД „Население“, както и до Националния
автоматизиран информационен фонд за българските лични документи,
национален регистър. В случая на неправомерно разгласяване на лични данни
той ще може да носи наказателна отговорност по чл.360 от НК.
Безспорно на 02.08.2018 г. С. е издал въпросната справка от НБД
„Население“ за лицето Ева Тонева Сюлеймани въз основа на депозирана от
адв. В.Т. молба на основание посочения по-горе текст. Въпросната справка не
е била поискана и ползвана за нотариално производство изготвяне на
нотариална покана, за каквито намерения говори свид. И.Д., а за услуга на
нотариуса към нея чрез свид. В.Т.. Това е видно и от текста на самата молба
за завеждане на гр. дело от адв. И.Д. – именно в това се състои
престъплението използване на информация, съдържаща лични данни на
различни лица за завеждане на гр. дело, а не по нотариално производство,
което и представлява нарушението по чл. 2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, обв. С. не е
ползвал данни законосъобразно и добросъвестно. Без значение за
наказателното право е фактът, че текстът на чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД е бил
отменен след извършване на деянието, тъй като същият е запълващ
бланкетната норма, а не наказателен текст за да се ползва обвиняемият от
разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК. В този смисъл е и съдебната практика на
Постановление 1 от 17.01.83 г. по НД 8/82 г. на Пленума на ВС, а именно
когато бъдат изменени наказателните норми, приложим е чл.2, ал.2 от НК –
тоест прилага се най-благоприятния закон. Това правило не се отнася до
случаите на изменение на правилата, които запълват бланкетната наказателна
норма и уреждат движението по пътищата, експлоатацията, ремонта и т.н. За
отговорността на дееца има значение само и единствено правилото, което е
било в сила при извършване на деянието. Дори да се приеме, че справката е
била изготвена с цел нотариална покана на едно от лицата по нея, то същата в
никакъв случай не би следвало да бъде предадена на адв. Д.. Данните за
2
конкретното лице, име и адрес, което ще протече по някаква евентуална
нотариална покана би следвало да бъдат пренесени върху самата покана. В
този случай предаването на справката като документ в посочената форма
съдържаща име, граждански номер, документ за самоличност, данни за
роднини и т.н. представлява всъщност и престъплението по чл.360 от НК. В
този смисъл пледирам пред Вас С. да бъде признат за виновен по чл.360 от
НК, като бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на адм.
наказание по реда на чл.78а от НК за това че е разгласил сведения – лични
данни на лица, чиито разгласяване е забранено със закон и наредба, а именно
чл.2, ал.2 от Наредбата за достъп на нотариусите до НБД „Население“,
съгласно който информацията се ползва единствено за служебни цели
съобразно закона, установените правомощия и при спазване на изискванията
на ЗЗЛД и по чл.2, ал.2, т.1 и т.2 на ЗЗЛД, поради което решението на ВОС
следва да бъде отменено в тази си част.
По отношение на останалите текстове, за които на С. му е било вменено
обвинение по чл. 19, ал.2 от ЗЗЛД и по чл.2, ал.1 от Наредбата за достъп на
нотариусите, решението следва да остане в сила.
АДВ.Р. – Уважаеми Апелативни съдии, ще Ви моля на база цялостен
анализ на доказателствата да направите извод за неоснователност на
въззивния протест и да оставите в сила оправдателната присъда на ВОС, като
обоснована и правилна.
Ще Ви моля да споделите изводите на първата инстанция, че деянието по
начина, по който то е формулирано в обвинителното постановление е
обективно и субективно несъставомерно. Тъй като доводите в протеста са
идентични на тези поддържани пред ВОС, това налага до голяма степен да
бъдат преповторени и възраженията срещу обвинителната теза, което поне за
мен с изненада се поддържа и пред настоящата инстанция, но в крайна сметка
след като такива правомощия има и Апелативната прокуратура следва да
бъдат уважени и да бъде взето становище по тях по същество.
Защо деянието е обективно несъставомерно. Не случайно представителят
на ВОП, вносител на обвинителния акт и на въззивния протест не е открил
съдебна практика, както сочи във въззивния протест, която да сочи
ангажиране на наказателната отговорност на нотариусите по чл.360.
3
Прокурорът и да продължи да извършва справки в съдебната практика няма
да намери такива произнасяния и слава богу че няма да намери защото това
означава да прилагаме контралеге закона. Престъплението по чл.360 има за
обект защита обществените отношения свързани с опазването и
неразпространението на информацията и сведенията, които не представляват
държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон или заповед,
или с друго административно разпореждане. Престъплението по дефиниция
предпоставя да е налице нарушение на някаква законова забрана, тоест
някакви норми от нормативен порядък или поне да се съдържа в адм.
разпореждане. Виждаме, че нито една от тези хипотези или предпоставки в
конкретния случай не е налице. Евентуални нарушения на ЗЗЛД по
дефиниция могат да доведат само и единствено до търсене на адм.
отговорност, но никога и до наказателна отговорност от нотариусите. В
конкретния случай нямаме каквото и да е нарушение на ЗЗЛД. В тази връзка
бързам да отбележа, че с оглед характера и естеството на работата на
нотариусите, той по дефиниция не може да бъде субект на престъпление по
чл. 360 от НК. От друга страна деянието, по начина, по който то е
структурирано и изведено в обвинението по никакъв начин не може да се
коментира на плоскостта на извършено престъпление по чл. 360 – на първо
място с оглед обекта на защита.
На второ място разпоредбата на чл. 360 от НК е бланкетна. Нейната
хипотеза естествено следва да бъде запълнена с друга разпоредба, която да
съдържа конкретно правило за поведение или забрана за извършване на
някакво конкретно действие. Това е така защото в случая говорим за
умишлено престъпление и то предполага знание за неразгласяване на такава
служебна тайна, каквато трябва да е известна на дееца. В случая няма никаква
нарушена забрана на закона за защита на личните данни. Всяка една от
цитираните разпоредби в обв. постановление както по чл.19 от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, така и в чл.2, във всяка една от двете
самостоятелни алинеи, независимо, че само едната от тях се поддържа, не
съдържат такива забрани. В тях е уредена правната възможност, правото на
нотариуса да имат достъп до НБД „Население“. Естествено е, че в една от
тези цитирани разпоредби е посочено и целите, за които тя може да се
използва. След като отменената разпоредба на чл. 2, а и чл.19 на Закона за
нотариусите и нотариалната дейност не съдържат забрани да се разгласява
4
информацията, а напротив, те регламентират, че нотариуса във връзка с
неговата дейност или за служебно ползване може да ползва такава
информация имайки достъп но НБД „Население“, то не можем да говорим за
консумиране състава на престъпление по чл.360 от НК.
Да се върнем на конкретиката на фактите и обвинението. Нотариусът е
обвинен за това, че предоставил на адвокат информация за служебно
ползване от НБД „Население“, които са му били необходими от една страна
за подготовка на нотариална покана, от друга страна за завеждане на гр. дело.
Тоест в случая нотариус С. е предоставил тези данни на адвокат за тяхното
обработване /безспорно е, че съдържа лични данни въпросната справка/, тоест
за изпълнение на нормативно установени, регламентирани и предвидени
правомощия на адвоката, който ще се явява и администратор на тези лични
данни съгласно чл.4, ал.1, т.1. Това действие е позволено и не защото
защитата го казва, а защото законът изрично го постулира в чл.4, чл.6 и чл.7
от ЗЗЛД. Целта, която се преследва с обработването на тези данни е също
позволена и законосъобразна защото какво друго освен подготовката на
съдебни книжа за осъществяване на бъдещо процесуално представителство в
един процес от адвокат е по-позволено от закона. Това са неговите
иманентни, функционални, професионални задължения, които той
осъществява и реализира всеки ден. Искрено съжалявам, че се налага на това
ниво, на ниво ВАпС да си обясняваме тези азбукарски истини, но това е
проблематика заложена от вносителя на обв. акт и тя е в основата на
обвинението срещу С. и за това тя няма как да бъде маркирана и подмината
без внимание.
Всеки адвокат има право на тази информация, която в конкретния случай
е предоставил нотариус С. именно за изпълнение на професионалните и
задължения и с нея той може да се снабди по различни способи – било в хода
на висящ процес чрез съдебно удостоверение, било по реда на искане на
такава справка от нотариусите. Добре известни са на настоящия състав на
Апелативен съд законопроектите за изменение на закона за адвокатурата, при
които беше обсъждано именно такава законова промяна да бъде дадена
възможност на адвокатите и единствено правно-техническите проблеми,
които биха възникнали при предоставяне на такава възможност на
четиринадесет хиляди адвоката директно да имат достъп до тази система
5
беше един от препъни камъните този законопроект да премине успешно и да
не се натоварва ненужно от една страна съдебната система, от друга страна
нотариусите с извършване на такива справки, а този достъп да бъде даден за
служебно ползване директно от адвокатите. Тъй като системата нямаше
готовност да поеме тази обективна необходимост от четиринадесет хиляди
адвоката се сведоха нещата до възможност, до предоставяне на такъв достъп
на адвокатите опосредено чрез председателите на колегиите. Този
законопроект продължава да отлежава в Народното събрание и явно ще
трябва да бъде внесен отново. Тоест в правните среди никога не е имало и
мисъл, която да изключва такава правна възможност, защото противното
разбиране води до директно забрана на адвокатите, по начина, по който то се
поддържа пред Вас и от страна на ВАпП, забрана и ограничаване
правомощията на адвокатите да си вършат работата. Естествено е, че не може
да има такова тълкуване на закона.
В случая обработването на личните данни не попада в забраните на чл.5
от ЗЗЛД, тъй като не се съдържа в предоставената от нотариус С. на адв. Д.
чувствителни данни. Тази забрана не е абсолютна по аргумент от чл.5, ал.2,
т.5 защото обработването се отнася до данни, необходими на адвокат за
упражняване или защита на правата на неговия клиент по съдебен ред. Защо
не се е стигнало до споразумение. Защо не се е стигнало до изготвяне на
нотариална покана или до приключване на спора по друг начин не може да
бъде винен нотариус С. – от него се иска информация за служебно ползване
от страна на адвоката. Това за него е напълно достатъчно за да извърши
правомерно, по предвидения от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност ред спазвайки целия алгоритъм зададен от Камарата ред – подадена
молба, платена такса за извършване на тази услуга и предоставяне на
справката не на кого да е, а на адвоката, който я иска и няма абсолютно
никакво значение, че това е станало опосредено от още един колега по
веригата. Това по никакъв начин не променя фактите по делото.
Следва да се подчертае, че ЗЗЛД е в пълен унисон с разпоредбите на
общностното право в тази насока – имам предвид Регламент 679/2016 г.,
където в чл.4, ал.1, т.6 и чл.6, параграф 1, б. „Д“ на практика постулира
същите норми, каквито са инкорпорирани и в нашето право със съответните
изменения на ЗЗЛД. Тоест не само няма такива забрани за каквито пледира
6
пред Вас прокуратурата, но никога и няма да има такива забрани в Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, нито в цитираната наредба.
На последно място, след като справката е предоставена на адвокат за
служебно ползване и за изпълнение на професионалните му задължения по
Закона за адвокатурата няма извършено нарушение на професионалните
задължения на нотариуса, нямаме нарушение на ЗЗЛД или каквото и да е
друго нарушение, камо ли да имаме престъпление. Адв. И. Д. е имала право
на тази информация в качеството й на адвокат на Десислава Янчева – страна
по висящ спор и то не за друго, а защото именно адвоката счита, че исканата
от нотариуса информация и е необходима за осъществяване на защитата
правата на нейния клиент по висящо дело или във връзка с бъдещ съдебен
спор, или най-малкото за защита правата на нейния клиент в най-общ план и
никой не може да интервенира в тази светая светих, която се нарича
доверителни отношения клиент, адвокат. Само един адвокат знае как ще се
структурира линията на защита, какъв доказателствен набор му е необходим
за да организира тази защита и какъв професионален инструментариум да
използва. Всякакви опити и мислене в посока, че този инструментариум може
да бъде ограничен са несъстоятелни и не намират упора, напротив точно в
обратния смисъл са не само разпоредбите в устройствения закон на
адвокатурата, но и във всички процесуални закони където е дадена пълна
свобода на адвоката да използва, а и той е длъжен да използва всички
законови способи да защити интереса на своя клиент.
Още веднъж ще отбележа, че дали адвоката е получил тази информация
на база съдебно удостоверение или чрез нотариус е абсолютно ирелевантно за
казуса. Важното е, че той има право да получи тази информация и я е получил
по съответния ред.
В заключение нотариус С. нито е бил длъжен, нито е можел да
предполага, че адв. И. Д. ще се откаже от намерението си за изготвяне и
връчване на нот. покана или, че волно или неволно ще сложи тази справка в
отговора към исковата молба към съответните приложения. Поведението на
адв. И. Д. няма да бъде коментирано от защитата защото то далеч, далеч
надхвърля предметните предели на настоящия спор. Не може да имаме
престъпление по чл.360 защото самата разпоредба на чл.2, в която и да е от
двете алинеи, сама по себе си е бланкетна, и бланкет към бланкет не може да
7
препраща.
Не на последно място, но и по значение, следва да бъде коментиран и
въпросът свързан с отмяната на разпоредбата. На защитата, включително и
нотариус С. е добре известна какви са последиците от изменение на
разпоредби на един закон когато едно обвинение се позовава, но случаят и
казуса не е такъв. Имаме отмяна на разпоредбата, на която се основава
обвинението и няма заместване на тази норма с друга и преуреждане на
отношенията, а просто имаме отмяна на нормата. Няма как бланкетната
диспозиция по чл.360 да препраща към отменена норма, при която това
правило за поведение, което само по себе си поддържам, че не съдържа
никакви запрети и забрани, не е възпроизведено в други разпоредби. За това
поддържаната от прокуратурата правна конструкция е напълно немислима и
несъстоятелна и ще Ви моля да потвърдите оправдателната присъда.
Няма да отнемам повече време и внимание на настоящия състав. Моля
Ви да приемете като част от защитата ни пред настоящата инстанция и
подробните ни доводи в пледоарията по същество пред първата инстанция
където още по-пунктуално сме развили аргументите си.
ЖАЛБ.С. – Уважаеми Апелативни съдии, няма какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.С.: – Моля съда да потвърди оправдателната присъда на
Окръжен съд – Варна.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви решението си.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8