Р Е Ш Е Н И Е

  гр. С., 08.07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 20 състав, в публичното съдебно заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

                  

                                                             .          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на прокурор Антон Стефанов от СГП и секретаря К.И. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10034 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 6 ЗОДОВ, както и искане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Д.В.С. твърди в исковата си молба, уточнителни молби от  18.10.2013 г.,  28.01.2014 г. и 25.02.2014 г., че по нохд № 1858/2002 г. на СГС му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 10 години за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК. На 05.03.2009 г. бил освободен условно предсрочно с определение по н.ч.д № 824/2009 г. на СГС, като вече бил излежал над 8 години от присъдата си. Бил му определен изпитателен срок от 1 г., 3 месеца и 22 дни..

В периода на изпитателния срок, с присъда по н.о.х.д № 12990/2010 г. на СРС, 107 състав бил осъден на пробация за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 НК. Тогава прокурор от СРП направил предложение за прилагане на чл. 70 , ал. 7 НК и с определение от 01.12.2011 г. по н.ч.д № 13980/2011 г. СРС постановил да излежи остатъка от наложеното му през 2002 г. наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, 3 месеца и 22 дни. Бил задържан на 18.10.2012 г. и след около 10 месеца разбрал, че задържането му противоречи на Закона за амнистията от 2009 г. Подал молба, въз основа на която Главният прокурор направил искане пред ВКС за възобновяване на н.ч.д № 13980/2011 г., отмяна на постановеното по него определение и прекратяване на производството. Във ВКС било образувано н.д № 7/2013 г. и на 27.02.2013 г. било постановено решение, с което се възобновява н.ч.д № 13980/2011 г., отменено било определението по него и прекратено производството., тъй като определението противоречало на чл. 3, т. 1 от Закона за амнистията от 2009 г., като било признато, че задържането на ищеца в периода 18.01.2012 г. – 09.11.2012 г. е незаконосъобразно.

Ищецът поддържа, че така отмененото определение му нанесло неимуществени вреди – лишен бил от свобода и възможност да се придвижва свободно, отделен бил от най-близките си хора; трябвало да живее при нехигиенични условия и при лоша храна; не могъл да започне работа и да получава възнаграждение, с което да се издържа; изживял изключителен емоционален и психически стрес. Прекъснал общуването си с близки и приятели, последните си изградили негативна представа за ищеца. Жената, с която живеел на съпружески начала се отчуждила от него и не го посещавала в затвора. Започнал да страда от депресия, от която страда и сега.

Твърди, че отговорност за претърпените вреди носи П.НА Р.Б., тъй като не изпълнила задължението си да упражнява общ надзор за законност на изпълнението на наказанията и такъв не само не бил упражнен, но именно по предложение на Прокуратурата било постановено незаконното определение на СРС, въз основа на което търпял наказание над определения му размер.

Твърди още, че отговорност носи и Софийски районен съд, въз основа на чието незаконно определение е надлежал повече от 10 месеца от определеното му наказание.

Иска да бъдат осъдени ответниците П.НА Р.Б. и Софийски районен съд солидарно да му заплатят обезщетение за претърпените неимуществени вреди от надлежаване над определения му срок в периода 18.01.2012 г. до 09.11.2012 г. в размер на 50 000 лева.

Предявеният с молба от2 8.01.2014 г. иск за имуществени вреди не е допуснат до разглеждане в това производство, поради недопустимост на последващо обективно съединяване на искове след депозиране на исковата молба. Първоначално не е допуснато до разглеждане и направеното искане за присъждане на законна лихва, но в първото съдебно заседание, при окончателното определяне предмета на спора, това искане е допуснато, предвид установената съдебна практика, предвиждаща възможност за заявяване искане за присъждане на законна лихва до приключване на устните състезания в първата инстанция.

Ответникът – П.НА Р.Б. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като твърди, че не са налице незаконосъобразни действия на Прокуратурата, от които ищецът да е претърпял претендираните вреди. Предложението на Прокуратурата до СРС за прилагате на чл. 70, ал. 7 НК нямало обвързващ съда характер, а и отпеределнието на СРС било отменено именно по предложение на Главния прокурор. Оспорва се настъпването на твърдените вреди и тяхната причинна връзка с действия на Прокуратурата. Оспорва се и размера на претенцията като прекомерен.

Ответникът – Софийски районен съд също е депозирал отговор на исковата молба, с който на първо място оспорва допустимостта на иска срещу него, а на следващо място – неговата основателност. Не оспорва, че определението на СРС по чл. 70, ал. 7 НК по отношение на ищеца е отменено от ВКС при възобновяване на наказателното производство. Оспорва настъпването на твърдените вреди и причинната връзка на такива вреди с отменения акт на СРС. Оспорва размера на претенцията като прекомерен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 21.07.2011 г. СРП е направила писмено предложение до СРС по нохд № 12990/2010 г. на СРС, 107 състав да приложи чл. 70, ал. 7 НК и да постанови Д.С. да излежи остатъка от наложеното му по вохд № 1858/2002 г. на СГС наказание „лишаване от свобода”, тъй като в изпитателния срок е извършил ново престъпление, за което имено е осъден по нохд № 12990/2010 г. на СРС, 107 състав.

С искане изх. № 13973/04.12.2012 г. Главният прокурор на Република България е поискал от ВКС да възобнови ч.н.д. № 13980/2011 г. на СРС, 107-ми състав и да отмени постановеното по него определение от 01.12.2011 г., на осн. чл. 70, ал. 7 НК относно Д.В.С., тъй като СРС не е приложил чл. 3, ал. 1 от Закона за амнистията от 2009 г. и неправилно е постановил Д.С. да излежи още 1 година, 3 месеца и 22 дни, за които е бил предсрочно условно освободен, макар в изпитателния срок на предсрочното освобождаване да е извършил друго престъпление, за което е осъден на пробация но похд № 12990/2010 г. на СРС, 107 състав.

С решение № 64/27.02.2013 г. на ВКС, II н.о. по н.д. № 7/2013 г. е възобновено н.ч.д. № 13980/2011 г. по описа на СРС и е отменено постановеното по него определение от 01.12.2011 г., с което, на осн. чл. 70, ал. 7 НК е определено на Д.В.С. да изтърпи изцяло наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година, 3 месеца и 22 дни (представляващо остатък по условно предсрочно освобождаване от изтърпяване наказанието „лишаване от свобода” за срок от 10 години по н.о.х.д № 8623/2003 г., допуснато по н.ч.д. № 824/2009 г. на СРС). ВКС е приел в мотивите, че отмененото определение противоречи на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за амнистията (обн. ДВ, бр. 26/27.04.2009 г.), според който ищецът е бил освободен въобще от изтърпяване на остатъка от наказанието, надхвърлящ 8 години, поради което в случая е бил неприложим чл. 70, ал. 7 НК, макар в срока на изпитателния срок (определен му преди влизане в сила на посочения Закон за амнистията) той да е извършил друго престъпление.

Видно от Справка за съдимост на ищеца, издадено от СРС, Бюро съдимост на 01.07.2014 г., в периода 1982 г. - 2010 г. Д.В.С. е осъждан десет пъти за  няколко кражби, документно престъпление и държане на наркотици, като по някои от тях е осъждан на „лишаване от свобода“. Справката не е оспорена от ищеца.

От служебна бележка, издадена от Затвора С. с рег. № 66/07.01.2015 г. се установява, че Д.С. *** на 09.07.2002 г., с начало на наказанието от 19.11.2001 г. за изтърпяване на наказания лишаване от свобода” – 10 години по н.о.х.д № 1858/2002 г. на СГС и 1 година по нохд № 8623/2003 г. на СРС, които, на осн. чл. 25 НК са групирани в едно общо наказание в размер на 10 г. Д.С. е освободен на 05.03.2009 г. поради предсрочно условно освобождаване.

Видно от Служебна бележка, издадена от Затвора С. на 18.12.2014 г. Д.С. отново е постъпил в Затвора С. на 18.01.2012 г., с начало на наказанието от същата дата, за изтърпяване на наказание по н.ч.д. № 13980/2011 г. на СРС, 107 състав, представляващо остатък от условно предсрочно освобождаване по нохд № 8623:2003 г. на СРС, 9 състав. Освободен е от затвора на 09.11.2012 г. поради „отменено определение”.

От писмо на ГДИН, сектор „Пробация” – С. град до СГП рег. № 965/12.02.2015 г. се установява, че срокът, който ищецът е надлежал въз основа на отмененото определение на СРС не е приспадан от наказанието „Пробация”, наложено му но нохд № 12990/2010 г. на СРС. С писмо на директора на ГДИН до СГП от 20.02.2015 г. до СГП е посочено, че в конкретния случай не са налице условия за прилагане на такова приспадане по правилата на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС.

За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди, по делото са разпитани двама свидетели - В.А.И. и З.К.С.

Свидетелката С., която живее с ищеца на семейни начала, е посочила, че прибрали Д.С. на 18.01.2012 г. Два месеца тя ходела на свиждане, но след това спряла да ходи, защото това ходене й излизало по 200 лева. Отношенията им се обтегнали. След като го освободили, те се събрали отново. Докато бил „прибран” не се чувствал нормално, взели му били свободата. Не се чувствал добре, но не се променил здравословно. Свидетелката знае, че той е прибиран и по други поводи. Тогава също го посещавала.

Свидетелят И. е заявил, че ищецът му е съсед, в един вход живеят. Знае, че през февруари – март го задържали, но не знае за какво. З. му ходела на свиждане. Бил задържан около година. След като го пуснали, двамата се видели и той казал на свидетеля, че е бил задържан неправомерно. Доста зле му се отразило това, не излизал от вкъщи, скрил се в себе си, нямал желание да излиза. Свидетелят сочи, че макар да не  излизали заедно и да не се срещали често, виждали се като съседи, пиели бира в беседката пред блока. След това задържане всичко се променило, ищецът даже не слизал долу пред входа. Свидетелят не знае дали ищецът е осъждан преди това. Познава го от 4-5 години.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, Прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 6 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезите на изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер.

С Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС бше прието, че съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. Във всички останали случаи (включително при отменена присъда при инстанционен контрол или по реда на извънредните способи) легитимиран ответник по исковете е П.НА Р.Б.. Ето защо, предявеният иск против Софийски районен съд за заплащане на обезщетение от отменено определение, с което се постановява излежаване на остатък от наказание „ришаване от свобода“ след възобновяване на производството, е недопустим поради липса на процесуална легитимация на съда по него и производството в тази му част следва  да бъде прекратено.

По иска срещу П.НА Р.Б., настоящият състав намира следното:

П.НА Р.Б. е процесуално легитимирана да отговаря като процесуален субституент на Държавата за вреди, причинени от длъжностни лица на правозащитните органи, посредством техни незаконосъобразни актове, действия или бездействия, дори когато това са актове на съда. Това разбиране е установено по задължителен за настоящата инстанция начин с посоченото по-горе Тълкувателно решение и в посочените в него случаи, между които и процесния.

Не се спори между страните в процеса, че ищецът е бил осъден на лишаване от свобода за 10 години през 2002 г.; че е бил предсрочно условно освободен през 2009 г. след излежаване на повече от 8 години от наложеното му наказание; че по предложение на прокуратурата с определение на СРС по н.ч.д. № 13980/2011 г. на СРС, 107 състав, е постановено същият да излежи остатъка от присъдата си и че това определение е било отменено като незаконосъобразно от ВКС през 2013 г., поради противоречие със Закона за амнистията от 2009 г., след възобновяване на производството. Тези обстоятелства бяха и установени посредством събраните по делото неоспорени от страните писмени доказателства.

 Спорните въпроси по настоящото дело са дали той реално е надлежал определен период над определеното му наказание, след прилагане Закона за амнистията от 2009 г., дали са настъпили твърдените неимуществени вреди за Д.С. в резултат от повдигнатите обвинения и воденото наказателно производство, техния обем и размер.

По делото се установи, посредством служебни бележки, издадени от Затвора С. и ГДИН, че след постановяване на незаконното определение на СРС по н.ч.д. № 13980/2011 г. на СРС, 107 състав, ищецът реално е бил лишен от свобода за времето от 18.01.2012 г. до 09.11.2012 г., когато е освободен след отмяна на определението. Установи се още, че това време не е приспадано от изтърпяваното в момента наказание от ответника „пробация”, нито от друго негово наказание.

Въз основа на изложеното съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира отговорността на Държавата за изтърпяване на наказание над определеното му със законен акт.

По делото бяха установени и претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с надлежаното време. На първо място, следва да се отчетат естествените презумптивни вреди, които той е претърпял – стрес, угнетение, ограничения, невъзможност свободно да се придвижва и свързаните с това негативни преживявания.

Установи се още, че задържането му е довело влошаване на отношенията с жената, с която живее. Не може обаче да се приеме, че това влошаване следва да бъде ценено като причинило съществени неимуществени вреди на ищеца на първо място, защото това негово задържане е много по-кратко от останалите периоди, в които той е бил задържан за изтърпяване наказание „лишаване от свобода”, едно от които за повече от 8 години, а от друга страна – по сведения на тази същата жена, разпитана като свидетел, след освобождаването му те пак са се събрали.

Настоящият състав не кредитира като достоверни показанията на разпитания свидетел И., че след освобождаването на ищеца през ноември 2012 г. той, по причина на процесното задържане, се е затворил и не е искал да общува. На първо място, свидетелят е осъждан за измама и това обстоятелство само по себе си поставя под съмнение достоверността на казаното от него. На второ място, недостоверно звучи твърдението, че след като ищецът вече многократно е изтърпявал наказания по НК, включително от 2002 г. до 2009 г. е излежавал наказание „лишаване от свобода”, а след освобождаването му отново е извършил престъпление, при поредното му задържане в затвора и последвалото му освобождаване трайно се е потиснал и затворил именно във връзка с него. Самият свидетел твърди още, че не се виждал често с ищеца, а от време на време пиели бира пред блока, което също означава, че неговите сведения за промяна в поведението на ищеца не са достоверни, поради липса на трайни впечатления от обичайното състояние и поведение на ищеца.

Не се установи по делото ищецът да е получил увреждания на здравето в причинна връзка с процесното надлежаване на присъда „лишаване от свобода”.

Не се установи и някакво конкретно засягане на професионалната кариера на ищеца, нито невъзможност да започне работа само и единствено по причина на това надлежаване.

Не се установи и някакво особено отражение на процесното задържане върху отношенията с близки, приятели и колеги на ищеца.

Настоящият състав приема, че при установените обстоятелства, съдът следва да приеме за доказан по основание иска за неимуществени вреди в граници, в каквито те са засегнали ищеца конкретно.

Размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи по справедливост.

Изхождайки от горното и предвид възрастта на ищеца при задържането му (48 г.),  характера и интензитета на причиненото му увреждане; вида (стрес, угнетение, влошаване отношенията му с неговата партньорка в живота, негативни емоции от ограниченията, на които е бил подложен в затвора)  и времетраенето на настъпилите вреди, продължителността на надлежаването – близо 10 месеца, обстоятелството, че ищецът е осъждан многократно и неколкократно е търпял наказание „лишаване от свобода”,  икономическото състояние на обществените отношения в страната през 2012 г., когато е освободен, както и предвидения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът намира, че обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 4 000 лева ще възмезди в пълна степен установените в настоящото производство болки, страдания и неудобства на Д.С..

Обезщетението следва да бъде присъдено заедно със законната лихва от датата, на която е отменено определението на СРС по н.ч.д. № 13980/2011 г. на СРС, 107 състав  - 27.02.2013 г. до окончателното му изплащане. Доколкото обаче ищецът изрично е посочил размер на законната лихва до датата на исковата молба, който претендира – 1991.81 лева, макар законната лихва обичайно да се определя едва при изплащане на главницата, предвид диспозитивното начало, съдът следва да присъди законната лихва върху определеното обезщетение до датата на исковата молба в определен размер. Настоящият състав определя този размер с помощта на електронния калкулатор на НАП на 158.22 лева, до който размер искането е основателно.

По разноските: На основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ ищецът има право да получи направените по делото разноски, които възлизат на 10 лева за държавна такса, на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

            Воден от гореизложеното съдът:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр. С., бул.”В.” № *, да заплати на Д.В.С., ЕГН **********,***: 1. Сумата от 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ над определения срок, въз основа на определението на СРС по н.ч.д. № 13980/2011 г. на СРС, 107 състав, отменено по ред на възобновяването от ВКС с решение от 27.02.2013 г. по н.д № 7/2013 г., на основание чл.2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 50 000 лева, като неоснователен; 2. Сумата от 158.22 лева (сто петдесет и осем лева и двадесет и две стотинки) – законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 27.02.2013 г. до 18.07.2013 г. включително, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1991.81 лева; 3. Законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на исковата молба – 19.07.2013 г. до пълното му изплащане, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и 4. Сумата от 10 (десет) лева – разноски за държавна такса, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска на Д.В.С., ЕГН **********,*** против Софийски районен съд, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ над определения срок въз основа на определението на СРС по н.ч.д. № 13980/2011 г. на СРС, 107 състав, отменено по ред на възобновяването от ВКС с решение от 27.02.2013 г. по н.д № 7/2013 г., както и по акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 27.02.2013 г. до 18.07.2013 г. включително, в размер от 1991.81 лева и за присъждане на законната лихва върху претендирането обезщетение от датата на исковата молба – 19.07.2013 г. до пълното му изплащане.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като в частта, в която е прекратено производството по исковете против СРС срокът е едноседмичен от връчването му на страните .

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: