№ 17526
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110143330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Ю“ АД против В. К. Л., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването
на сумата от 2399,91 лв., представляваща вземане за неизплатена главница по договор за
издаване на кредитна карта от 02.07.2018 г., ведно със законна лихва от 1.2.2021 г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 665,4 лв. за периода от
30.5.2019 г. до 12.11.2020 г., мораторна лихва за забава в размер на 92,94 лв. за периода от
30.5.2019 г. до 12.3.2020 г., начислена върху просрочената главница, мораторна лихва за
забава в размер на 26,12 лв. за периода от 14.5.2020 г. до 26.1.2021 г., начислена върху
просрочената главница, такси в размер на 156,92 лв. за периода от 11.2.2019 г. до 26.1.2021
г., нотариални такси в размер на 129,6 лв. за периода от 14.9.2020 г. до 26.1.2021
г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.07.20018 г. „Ю“ АД като кредитодател и В.
К. Л. като кредитополучател, сключили Договор за издаване на кредитна карта № VC275723,
по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2400 лв. по персонална
кредитна карта „Visa Classic“ и допълнителна кредитна карта „Visa Classic“, който кредит се
усвоява по начините, уговорени в чл.4, 5 и чл.6 от Общите условия на банката за издаване и
ползване на кредитна карта „Visa“. Предвид специфичния характер на кредитния продукт,
картодържателят усвоява различни суми, през различни периоди, а главницата е това, което
е изтеглил/потребил като стойност от картата. Сочи, че главницата е съставена от различни
суми, които са усвоявани в различни периоди, като в месеците, в които няма теглене, няма и
падеж на плащане. Всички отделни транзакции са описани в параметрична справка за
движението по картовата сметка. При формиране на главницата са приспаднати направените
от длъжника погашения при спазване на чл.9.3 от Общите условия на ищеца за издаване и
1
ползване на кредитни карти. Съгласно чл.8.1 от Общите условия, банката изпраща всеки
месец до картодържателя месечно извлечение, което съдържа, което отразява всички
транзакции с картата. При изплащане на задължението на части, върху усвоената и
непогасена част се начислява възнаградителна лихва, като приложимият лихвен процент се
посочва в месечните извлечения, а действащият лихвен процент към датата на сключване на
договора се посочва в приложимите общи условия, а именно 18,9 % ГЛП, върху използвания
кредитен лимит. Лихва се начислява от датата, на която плащанията са осчетоводени.
Съгласно чл.9 от приложимите Общи условия и Приложение № 1 към тях, при неплащане на
задължителната минимална месечна вноска на падежа в размер на 3% от общо дължимата
сума, но не по-малко от 15 лв., се начислява мораторна лихва в размер на законната лихва
върху дължимите плащания, по арг. от чл.9.6 от Общите условия. В чл.10.1 от Общите
условия към договора и Приложението към тях са предвидени договорни такси в размер на
156,92 лв., от които 1,08 лв. такса за СМС услуги, 65,84 лв. такса за обезщетение при
надвишаване на кредитния лимит, 30 лв. такса за администриране на просрочен кредит, 15
лв. такса за блокиране на карта и 45 лв. такса годишно обслужване. На основание чл.20.2 от
приложимите Общи условия, поради непогасяване на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения с краен срок за плащане 29.05.2019 г. и 01.07.2019 г.,
банката обявила задължението за предсрочно изискуемо с нотариална покана чрез нотариус
М Д С, рег. № 621, район на действие РС – София, връчена на 12.11.2020 г., за което
обявяване претендира разходи в размер на 129,60 лв. нотариални такси. На 01.02.2021 г.
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. 6020/2021 г. на СРС. Поради постъпване на възражение от
длъжника срещу ЗНИ, са предявени исковете, които са предмет на разглеждане в
настоящото производство. Моли да бъде признато за установено, че длъжникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 2399,91 лв., представляваща вземане за неизплатена
главница по договор за издаване на кредитна карта от 02.07.2018 г., ведно със законна лихва
от 1.2.2021 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 665,4 лв. за
периода от 30.5.2019 г. до 12.11.2020 г., мораторна лихва за забава в размер на 92,94 лв. за
периода от 30.5.2019 г. до 12.3.2020 г., начислена върху просрочената главница, мораторна
лихва за забава в размер на 26,12 лв. за периода от 14.5.2020 г. до 26.1.2021 г., начислена
върху просрочената главница, такси в размер на 156,92 лв. за периода от 11.2.2019 г. до
26.1.2021 г., нотариални такси в размер на 129,6 лв. за периода от 14.9.2020 г. до 26.1.2021 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника В. К. Л., в който
оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за давност. Оспорва наличието
на облигационно правоотношение между страните, както и да е получавал фактическа власт
върху кредитна карта № VC275723. Прави възражение за нищожност на чл.10 от ОУ.
Твърди нарушение на чл.10 и чл.11 ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете и претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие от фактическа страна и правна страна следното:
Предявените положителни установителни искове са допустими, като предявени в
законоустановения в чл. 415 ГПК срок, след постъпило възражение от длъжника В. К. Л. по
ч.гр.д. № 6020/2021 г. на СРС, 141 състав.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6020/2021 г. на СРС, 141 състав, в полза на
заявителя – настоящ ищец е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 15.02.2021 г.
против В. К. Л. за сумата от 2399,91 лв., представляваща вземане за неизплатена главница
по договор за издаване на кредитна карта от 02.07.2018 г., ведно със законна лихва от
1.2.2021 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 665,4 лв. за
периода от 30.5.2019 г. до 12.11.2020 г., мораторна лихва за забава в размер на 92,94 лв. за
2
периода от 30.5.2019 г. до 12.3.2020 г., начислена върху просрочената главница, мораторна
лихва за забава в размер на 26,12 лв. за периода от 14.5.2020 г. до 26.1.2021 г., начислена
върху просрочената главница, такси в размер на 156,92 лв. за периода от 11.2.2019 г. до
26.1.2021 г., нотариални такси в размер на 129,6 лв. за периода от 14.9.2020 г. до 26.1.2021 г.
Длъжникът е възразил писмено против издадената Заповед в срока по чл. 415 ГПК, поради
което на заявителя е указана възможността да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване
на вземанията си. Разпореждането е получено от заявителя на 13.07.2022 г., а искът по чл.
422 ГПК е предявен на 10.08.2022 г., т.е. в законоустановения срок.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ е да докаже следните обстоятелства: наличие на валиден
договор за кредитна карта, по силата на който на ответника е отпусната уговорената сума
със задължението да я върне заедно с възнаградителна лихва и такса в претендирания
размер, кредитополучателят да не е върнал заетата сума, че претендираните вземания за
главница, възнаградителна лихва и наказателна лихва и такси да са станали изискуеми.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
В тежест на ищеца по иска с правно основание с чл. 86 ЗЗД е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
От представения по делото Договор за издаване на кредитна карта №
VC275723/02.07.20018 г. се установява, че „Ю“ АД като кредитодател и В. К. Л. като
кредитополучател, са сключили договор, по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в
размер на 2400 лв. по персонална кредитна карта „Visa Classic“ и допълнителна кредитна
карта „Visa Classic“, който кредит се усвоява по начините, уговорени в чл.4, 5 и чл.6 от
Общите условия на банката за издаване и ползване на кредитна карта „Visa“, като
главницата се формира от това, което кредитополучателя е изтеглил/потребил като стойност
от картата. Съгласно чл.8.1 от Общите условия, банката изпраща всеки месец до
картодържателя месечно извлечение, което съдържа, което отразява всички транзакции с
картата. При изплащане на задължението на части, върху усвоената и непогасена част се
начислява възнаградителна лихва, като приложимият лихвен процент се посочва в
месечните извлечения, а действащият лихвен процент към датата на сключване на договора
се посочва в приложимите общи условия, а именно 18,9 % ГЛП, върху използвания
кредитен лимит. Лихва се начислява от датата, на която плащанията са осчетоводени.
Съгласно чл.9 от приложимите Общи условия и Приложение № 1 към тях, при неплащане на
задължителната минимална месечна вноска на падежа в размер на 3% от общо дължимата
сума, но не по-малко от 15 лв., се начислява мораторна лихва в размер на законната лихва
върху дължимите плащания, по арг. от чл.9.6 от Общите условия. В чл.10.1 от Общите
условия към договора и Приложението към тях са предвидени договорни такси в размер на
156,92 лв., от които 1,08 лв. такса за СМС услуги, 65,84 лв. такса за обезщетение при
надвишаване на кредитния лимит, 30 лв. такса за администриране на просрочен кредит, 15
лв. такса за блокиране на карта и 45 лв. такса годишно обслужване.
По делото са представени Общи условия на „Ю“ АД за издаване и използване на
кредитна карта VISA, MASTERCARD и AMERICAN EXPRESS, съгласно чл.8.1 от Общите
условия, банката изпраща всеки месец до картодържателя месечно извлечение, което
съдържа, което отразява всички транзакции с картата. При изплащане на задължението на
части, върху усвоената и непогасена част се начислява възнаградителна лихва, като
приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения, а действащият лихвен
процент към датата на сключване на договора се посочва в приложимите общи условия, а
3
именно 18,9 % ГЛП, върху използвания кредитен лимит. Лихва се начислява от датата, на
която плащанията са осчетоводени. Съгласно чл.9 от приложимите Общи условия и
Приложение № 1 към тях, при неплащане на задължителната минимална месечна вноска на
падежа в размер на 3% от общо дължимата сума, но не по-малко от 15 лв., се начислява
мораторна лихва в размер на законната лихва върху дължимите плащания, по арг. от чл.9.6
от Общите условия. В чл.10.1 от Общите условия към договора и Приложението към тях са
предвидени договорни такси в размер на 156,92 лв., от които 1,08 лв. такса за СМС услуги,
65,84 лв. такса за обезщетение при надвишаване на кредитния лимит, 30 лв. такса за
администриране на просрочен кредит, 15 лв. такса за блокиране на карта и 45 лв. такса
годишно обслужване.
От представения по делото приемо - предавателен протокол № 534120 от 2.7.2018 г.
се установява, че В. К. Л. е получил кредитна карта № VC275723 та посочената дата.
От представената по делото нотариална покана на нотариус М Д С рег. № 621 и район
на действие РС – София се установява, че е връчено уведомление за предсрочна
изискуемост на сумите по Договор за издаване на кредитна карта № VC275723/02.07.20018
г. на В. К. Л. на 12.11.2020 г.
От представените по делото две последователни месечни извлечения с краен срок за
плащане – 29.05.2019 г. и 01.07.2019 г. се установява, че не са погасени две минимални
месечни вноски по две последователни месечни извлечения и е настъпила предвидената
предсрочна изискуемост, съгласно общите условия на банката на 02.07.2018 г.
Видно от заключението на ССЕ, прието по делото и неоспорено от страните се
установява, че по кредитната карта от 02.07.2018 г. са усвоявани многократно суми чрез
теглене на банкомат, плащане на ПОС за залагания на спортни игри., като общият размер на
усвоените суми за целия процесен период е 3 409,93 лв. Постъпилите плащания чрез вноски
по процесната кредитна карта, са в общ размер на 1 565,91 лв. и са посочени от вещото лице
по размер и дата на плащане в колона 8 на приложение 1 към заключението. Последната
вноска по кредита е на 05.03.2020 г. на сума в размер на 185,24 лв. От извършената
проверка при ищеца и анализ на движението по кредита се констатира, че неплатените
задължения по процесния договор за кредитна карта са в размер на 3 470,89 лв., която сума
включва просрочена главница в размер на 2399,91 лв., договорна лихва в размер на 665,40
лв. за периода 11.03.2019 г. до 11.06.2020 г., лихва за забава в размер на 119,06 лв. за
периода 11.12.2019 г. до 11.06.2020 г., такси в размер на 156,92 лв. за периода 11.02.2019 г. –
06.07.2020 г. и нотариални такси в размер на 129,60 лв. за периода 14.09.2020 г – 02.12.2020
г. Следователно, от посочената дата всички натрупани парични задължения по договора са
станали предсрочно изискуеми, като при липса на данни за плащане В. К. Л. към настоящия
момент дължи непогасената главница в размер на 2399,91 лв., ведно с уговорената
възнаградителна лихва до датата на настъпване на предсрочна изискуемост – 12.11.2020 г., в
размер на 665,40 лв. (съобразно приложимия лихвен процент от 18,9 %).
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи: в случая се
касае за вземане по договор за потребителски кредит /като физически лица, на които банката
е предоставила кредит, ответникът имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП/, което изисква да се установи по делото 1/ възникване на правоотношение по
договор за кредитна карта с твърдяното съдържание; 2/ предоставянето на сумата,
усвояването на кредита от кредитополучателя; 3/ размера на задължението; 4/
предпоставките, уговорени в договора, за настъпване на изискуемост, включително момента
на достигане до длъжника на изявление за настъпване на предсрочна изискуемост;.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „Ю“ АД и
ответника В. К. Л. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
кредитна карта. Установява се от представените писмени доказателства и от изводите на
вещото лице, че към 12.11.2021 г. – датата на връчване на уведомяване на длъжника, че
4
същият е в забава и за банката е било налице право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Не е налице твърдяното от ответника нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗПК. Съгласно
регламентацията на Директива 2008/48/ЕО, държавите- членки не могат да приемат
непредвидени в тази директива задължения за страните по договора, когато тя съдържа
хармонизирани разпоредби в съответната област (вж. по аналогия решение от 12 юли 2012
г., SC Volks bank România, C-602/10, EU:C:2012:443, т. 63 и 64), каквото е изискването
относно шрифт 12 по чл.10, ал.1 от ЗПК и последното не следва да се счита за приложимо, а
и по делото не се установява процесния договор за кредит да е с по-малък шрифт. Следва да
се посочи и, че това условие обаче не освобождава съда от преценка за същественост на
нарушението, като решаващи са и стилът, на който е изписан текстът на договора,
отстоянията между редовете, разположението на текста върху страницата – идеята на
законодателя е съдържанието на договора да е достатъчно ясно и четливо от
кредитополучателя, така че да се запознае без затруднение с него при подписване на
договора. Според настоящия съдебен състав представеният по делото договор ведно с
погасителен план и общи условия/ отнесени към по-тежките законови изисквания./, са
достатъчно четливи, при запознаване с тях потребителят лесно може да се ориентира в
съдържанието им.
Ето защо и съдът счита, че липсва съществено нарушение което да доведе до
недействителност на договора, след като останалите изисквания на закона са изпълнени.
Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК, тъй като видно от
спецификите на договора, последният не позволява да се посочи краен срок и наличие на
погасителен план. Кредитополучателят дължи като главница само това, което е изтеглил
като стойност от кредитната карта, следователно величината може да бъде различна в
различните месеци. Всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да има
периодичен характер.
Кредитополучателят е преустановили погасяването на кредита след 29.05.2019 г.
Това неизпълнение на договорни задължения и допусната забава в плащанията на две
минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения, е породило правото
на банката, уговорено в т.20.2. от общите условия към договора за кредит, да обяви
остатъка от кредита за предсрочно изискуем. Поради наличието на това неизпълнение,
банката се е възползвала от правото си по т.19.1.1 от приложимите към кредита Общи
условия да превърне целия кредит в предсрочно изискуем, за което е приложена към
исковата молба изявление за обявяване на предсрочната изискуемост.
Съдът намира, че исковата претенция за възнаградителна лихва е доказана по
основание. От представения писмен договор се установява,че страните са уговорили
дължимост на възнаградителна лихва за периода на действие на сключения договор.
Възнаградителната лихва представлява уговореното възнаграждение, дължимо на
кредитодателя по време на действие на договора предвид наличието на уговорка връщането
на паричната сума да бъде реализирано на погасителни вноски. С обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, дължима става цялата главница, т.е. неиздължената главница и
длъжникът губи преимуществото на срока, поради което за периода след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, възнаградителна лихва е недължима съгласно приетото
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №3/2017 г. по описа на ВКС.
Доколкото изявлението за предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит е
достигнало до ответника на 12.11.2020 г., съдът счита, че исковата претенция за
възнаградителна лихва подлежи на уважаване в пълния и размер и период.
На основание чл. 84, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и мораторно обезщетение
в размер на законната лихва от падежа на първата непогасена вноска – 30.05.2019 г., като
съобразявайки периода на извънредно положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., в рамките
5
на който не се дължат обезщетения за забава, вещото лице е изчислило, че натрупаните
мораторни лихви в тежест на ответника в размер на 92,24 лв. за периода 30.05.2019 г. –
12.03.2020 г. и в размер на 26,12 лв. за периода 14.05.2020 г. – 26.01.2021 г.
Предвид клаузата на чл. 20.2 от общите условия към договора, подписани от
ответника и неоспорени от него, кредитополучателят дължи и направените от банката
разходи за изпращане на покани за изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост в
общ размер от 129,60 лв., съобразно приложените писмени доказателства.
По отношение на разходите в размер на 156,92 лв., дължими съобразно т.10.1 от
Общите условия към процесния договор за кредит и приложението към тях, предявеният иск
следва да бъде отхвърлен, тъй като в производството не са представени доказателства за
реалното извършване на тези разходи.
По възражението за давност: Съдът счита възражението за неоснователно, тъй като
видно от справката за движението по сметката и изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, длъжникът е извършвал периодични плащания към кредитора, последната от
които е на 05.03.2020 г. Заявлението по чл.417 ГПК е постъпило в СРС на 01.02.2021 г.,
поради което възражението се явява неоснователно.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, както и предвид липсата на конкретни възражения и оспорвания
от ответната страна и проведено насрещно доказване, се установява, че в тежест на
кредитополучателя съществуват изискуеми парични задължения към ищеца посочени по-
горе.
При този изход на спора, с право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК
разполагат и двете страни, на които следва да бъдат присъдени своевременно поисканите
разноски в исковото и заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство/. Ищецът е сторил разноски както следва: 69,42 лева – държавна такса в
заповедното производство, 567,55 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, 69,42 лева – държавна такса в исковото производство, 421,78 лева –
адвокатско възнаграждение в исковото производство и 350 лв. – депозит за вещо лице. От
тези суми съобразно уважените искове му се следват 809,71 лв. разноски за исковото
производство и 614,09 лв. разноски за заповедното производство. На ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете на основание чл.78, ал.3 от ГПК се следват за заповедното и
исковото производство разноски в общ размер на 20,34 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ю” АД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „О..., срещу В. К. Л., ЕГН **********, с адрес
ГР.СОФИЯ, ЖК ..., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.с чл. 430, ал. 1 и чл. 2 ТЗ и
чл. 86 ЗЗД, че В. К. Л. дължи на „Ю“ АД, сумата от 2399,91 лв., представляваща вземане за
неизплатена главница по договор за издаване на кредитна карта от 02.07.2018 г., ведно със
законна лихва от 1.2.2021 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на
665,4 лв. за периода от 30.5.2019 г. до 12.11.2020 г., мораторна лихва за забава в размер на
92,94 лв. за периода от 30.5.2019 г. до 12.3.2020 г., начислена върху просрочената главница,
мораторна лихва за забава в размер на 26,12 лв. за периода от 14.5.2020 г. до 26.1.2021 г.,
начислена върху просрочената главница, нотариални такси в размер на 129,6 лв. за периода
от 14.9.2020 г. до 26.1.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
6
задължение по чл. 417 ГПК от 15.02.2021 г. по гр.д. № 6020/2021 г. по описа на СРС, 141
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК за такси в размер на
156,92 лв. за периода от 11.2.2019 г. до 26.1.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. К. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ..., да заплати на „Ю”
АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „О..., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 614,09 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от
809,71 лв., разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Ю” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „О... да заплати на да заплати на адвокат Н И И ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността град София, ул. „Г” № 31, ет.1, адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото на ответника В. К.
Л., ЕГН ********** в размер на 20,34 лева, представляваща деловодни разноски за
заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7