Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260236
29.04.2021 година,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на тридесети март през две хиляди двадесет
и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Геновева Стойчева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №436 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от Д.С.З. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 36, адв.Ю. М.,
против Н.М.Х. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че съгласно нотариален акт №79, том 2, рег.№3057, дело №259/2004г. бил
собственик чрез покупко-продажба на поземлен имот №6014 с площ от 110кв.м.,
находящ се в кв.113 по плана на гр.Х., одобрен със заповед №952/2000г., ведно с
построената в имота жилищна сграда, състояща се от две стаи и коридор, със
застроена площ от 30кв.м., при граници : от две страни улици, поземлени имоти
№6015 и №6016. Този имот ищецът придобил от А. Д. М. и съпругата му С. И. М.,
притежаващи нотариален акт за имота №193, том 2, рег.№5436, дело №352/2002г. Те
на свой ред придобили имота от А. А. А. и Х. А. А.. Последните двама се
легитимирали като собственици с
нотариален акт №184, том 1, рег.№7044, дело №1227/2000г. След като ищецът
придобил собствеността върху описания имот до момента осъществявал владението
върху него непрекъснато и необезпокоявано. Понастоящем този имот съществувал
като поземлен имот с идентификатор 77195.739.160 по КК на гр.Хасково, одобрена
със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с адрес на поземления
имот гр.Х., ул.“*****“ №**, площ 109кв.м., трайно предназначение на територията
– урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, номер
по предходен план – 6014, квартал 113, при съседи : поземлени имоти с
идентификатори 77195.739.32, 77195.739.34, 77195.739.162 и 77195.739.161, ведно
с построената в имота сграда с идентификатор 77195.739.160.1 със застроена площ
63кв.м., брой надземни етажи един, предназначение – жилищна, еднофамилна. Впоследствие
ищецът установил, че през 2004г. с нотариален акт №115, том 2, рег.№3434, дело
№293/2004г. като собственик на гореописания имот била записана и ответницата Н.М.Х..
При извършена справка станало ясно, че тя придобила имота от Р. Ф. М. и Ф. Р. М..
Оказало се, че 14 дни след сключения от ищеца договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот, на 14.05.2004г. същият имот бил продаден от тези две
лица на ответницата. Нейните праводатели й продали и построената в имота сграда
със застроена площ 20кв.м., която сега съществувала като сграда с идентификатор
77195.739.160.2 – друг вид сграда за обитаване с площ 13кв.м., в която сграда
тя живеела и понастоящем без да ползва поземления имот. Твърди се, че
ответницата не могла да придобие собствеността върху целия имот, а само върху
сградата с идентификатор 77195.739.160.2, тъй като преди сключения от ищеца
договор за покупко-продажба на описания имот, същият бил във владение на
праводателите му А. Д. М.и С. И. М., а преди това на предишните собственици А.
А. А.и Х. А. А., осъществявали владението си непрекъснато и необезпокоявано.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае
за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на
поземлен имот с
идентификатор 77195.739.160 по КК на гр.Х., одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с адрес на поземления имот гр.Х.,
ул.“*****“ №**, площ 109кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, номер по
предходен план – 6014, квартал 113, при съседи : поземлени имоти с
идентификатори 77195.739.32, 77195.739.34, 77195.739.162 и 77195.739.161.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК,
с който оспорва предявения иск като неоснователен. Съгласно нотариален акт №71,
том 8, дело №1718/2004г., рег.№2323 от 28.05.2004г. бил собственик чрез договор
за покупко-продажба на поземлен имот №6014 в кв.113 по плана на гр.Х. с
административен адрес гр.Х., ул.“*****“ №**, с площ на имота 110кв.м., ведно с
построената в имота къща с площ от 20кв.м. Този имот придобил от Р. Ф. М. и Ф.
Р. М., притежаващи имота и легитимирани като собственици с нотариален акт №43,
том 6, дело №3104/93г. на ХРС. Към датата на придобиване нямал сключен
граждански брак. От закупуването на процесния имот през 2004г. до датата на
предявяване на настоящата искова молба упражнявала фактическата власт върху
него явно и непрекъснато до днес. Това владение било упражнявано
необезпокоявано. Твърди, че ищцата повече от 5 години живее в САЩ и не била
виждана в имота. Преди това ползвала поземления имот само доколкото й било
необходимо за достъп до къщата й, намираща се в северната част на имота.
Твърди, че на целия квартал било известно, че именно Р. и Ф. М. винаги
упражнявали владението върху имота до 2004г., когато го продали на ответника.
От датата на покупко-продажбата през 2004г. насам, вече повече от 10 години
ответника упражнявал непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху имота.
В същото време праводателите на ищцата, които едва през 2000г. се снабдили с
нотариален акт за собственост по давност върху целия имот и жилищна сграда с
площ от 30кв.м., упражнявали владението единствено върху жилищната сграда. От
това следвало, че праводателите на ищцата придобили единствено жилищната сграда
в северната част на процесния имот. Единствено по отношение на нея последващо
извършените от А. А. А.и
Х. А. А. и А. Д. М.и С. И. М. разпоредителни сделки имали вещно прехвърлителен
ефект. От изложеното следвало да се приеме, че ответникът е собственик на
процесния имот в неговата цялост, който придобила от предходните собственици
въз основа на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №43, том 6, дело
№3104/93г. на ХРС. Прави възражение за придобивна давност. Дори да се приеме,
че купила имота от несобственик, твърди, че има качеството на добросъвестен
владелец по смисъла на чл.70 от ЗС, тъй като към датата на изповядване на
сделката не знаела, че праводателите й не били собственици на имота. От датата
на покупко-продажбата през 2004г. до днес владеела имота, като владението било
установено на правно основание, годно да я направи собственик. Поради това
твърди, че придобила имота на самостоятелно оригинерно основание – с изтичането
на кратката 5-годишна придобивна давност по чл.79 ал.2 от ЗС. При условията на
евентуалност в случай, че не се приеме придобиването на собствеността въз
основа на кратката давност и доколкото в период повече от 10 години упражнявала
владението върху гореописания имот, зачитайки го за собствен, можело да се
приеме, че придобила и на основание чл.79 ал.1 от ЗС в резултат на упражнявано
10-годишно давностно владение. Оспорва твърденията на ищцата, че осъществявала
владението непрекъснато и необезпокоявано, както и че ответницата не ползва
поземления имот. Оспорва твърденията, че ищцата е собственик на поземления
имот, като твърди, че самата тя е собственик на същия. Предвид гореизложеното
се иска постановяване на решение, с което да се отхвърли изцяло така предявения
иск и да бъде осъден ищеца да й заплати направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата
предявява насрещен иск, като иска да се признае за установено по отношение на
ищцата, че тя е собственик на поземления имот с идентификатор 77195.739.160 с
площ от 109кв.м.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
отговор на насрещната искова молба, с който се оспорва изцяло претенцията на
ответницата като неоснователна и се иска отхвърляне на иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По
силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №43 от
15.12.1994г. на нотариус при РС-Хасково, на основание обстоятелствена проверка,
извършена по нотариално дело №3104 по описа на нотариата за 1993г. и съгласно
чл.483 от ГПК, Р. Ф. М. е признат за собственик по давност на следния недвижим
имот : дворно място, намиращо се в гр.Х., ул.“******“ №**, от 110кв.м.,
представляващо имот планоснимачен номер 6014, в парцел IV, урегулиран, по плана на гр.Х. в
квартал 113, ведно с построена къща от две стаи и коридор и салма със застроена
площ от 20кв.м., при съседи : улица, Д. М. и улица.
Видно
от нотариален акт №193 от 25.09.2002г., том II, рег.№5436, дело №352 от 2002г. на
нотариус с рег.№352 – К. В., А. А. А.и Х. А. А. продават на А. Д. М.следния
свой недвижим имот, семейна общност, а именно поземлен имот №6014 с площ от
110кв.м., находящ се в кв.113 по плана на гр.Х., утвърден със заповед
№952/2000г., заедно с жилищна сграда, състояща се от две стаи и коридор със
застроена площ от 30кв.м., при граници : от две страни улици и имоти пл.№6015 и
пл.№6016.
По
силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот №79 от 14.05.2004г., том
2, рег.№3057, дело №259 от 2004г. на нотариус с рег.№079 – В. С., А. Д. М.и С.
И. М. продават на Д.С.З. собствения си недвижим имот, а именно поземлен имот
№6014, с площ от 110кв.м., находящ се в кв.113 по плана на гр.Х., одобрен със
заповед №952/2000г., ведно с построената в имота жилищна сграда, състояща се от
две стаи и коридор, със застроена площ от 30кв.м., при граници : от две страни
улици и ПИ №6015.
От
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №184 от
30.11.2000г., том I,
рег.№7044, дело №1227 от 2000г. на нотариус с рег.№081 – Х. К., се установява,
че А. А. А.е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот с
планоснимачен №6014 с площ от 110кв.м., за който имот заедно с имоти пл.№6015,
6016 и 6017 е отреден парцел седми в кв.113 по плана на гр.Х., утвърден със
заповед №1212/1999г., ведно с построените в имот №6014 жилищна сграда, състояща
се от две стаи и коридор, с площ от 30кв.м., и паянтова сграда, при граници на
парцела : от две страни улици и парцели VI-6432 и 6433, V-6431 и VIII-9018 и 6019; граници на имота : от
две страни улици и имоти №6015 и 6016.
По
силата на нотариален акт №115 от 28.05.2004г., том 2, рег.№3434, дело №293 от
2004г. на нотариус с рег.№079 – Владилена Сиртова, Р. Ф. М. и Ф. Р. М. продават
на Н.М.Х. следния свой недвижим имот, семейна общност, а именно поземлен имот
№6014 с площ от 110кв.м., находящ се в кв.113 по плана на гр.Х., одобрен със
заповед №952/2000г., находящ се на ул.“*****“ №**, ведно с построената в имота
къща от две стаи и коридор със застроена площ от 20кв.м., при граници на имота
: улица, Д. М. и улица.
От
показанията на свидетеля Р. Ю. Ф. се установява, че е съсед на страните по
делото. В процесния имот преди живели двама братя, които били старите
собственици. Този имот бил къща, която почти нямала двор – излизаш от къщата и
си на улицата. Къщата се намирала на ул.“****“. Ищецът придобил имота като го
купил от А.Д., а най-старите собственици били Н. и Ф. – двамата братя. Свидетелят
твърди, че бил дете, когато Н. починал около 1969г.-1970г. Като починал жена му
Ф. продала къщата и си взела някъде апартамент. От Ф. къщата била продадена на
Х. Когато нейният син починал в казармата и тя продала къщата на А. Д. Последният
не бил живял в тези къщи, той живеел в гората. Свидетелят бил приятел с А.,
който му казал, че е купил имота и после го продал на Д.. Имотът като площ бил
около 90-100кв.м., ограден. Сградите вътре били с по две стаи, но св.Ф. не бил
влизал сега. Твърди, че е една сграда, разделена на две за двамата братя. Сградата
била обща, но от едната страна живеел единия брат, а от другата другия брат,
били отделни домакинства. Входът на ищеца бил от ул.“*****“, а в другата сграда
се влизало от ул.“*****“. В самия двор нямало свободно незастроено място,
цялото място било заето от сгради. Свидетелят твърди, че когато Н.и Ф.живеели
там, нямало спорове за имота и за тази къща. Според него, никой не е имал
претенции за тази къща. Двамата братя се разбирали много добре. В имота
съществували две къщи – едната на единия брат, а другата на другия. Единия брат
продава А. и така стига до ищеца, а другия брат продава на Р., а той на
ответника. Св.Ф. никога не бил влизал в двора и в стаите. Твърди, че вратите на
двете къщи са поотделно, като на времето имало ограда между двете къщи. В
средата на двора имало чешма и не можело да се стигне до входа на другата къща,
т.е. тази чешма трайно отделяла двата имота. Според свидетеля, цялото място е
около 100кв.м., което притежавали двамата братя Н. и Ф. Сега не можел да каже
какво е мястото, което притежава Д.. Д. живеел в Америка и го видял последно
като купил къщата, от тогава не го бил виждал и не знаел дали се прибира в
България.
От
показанията на свидетеля Ф. М. А. се установява, че е съсед на страните по
делото. Свидетелят твърди, че къщата, в която Д. живее в момента, е закупена от
А.. Тази къща се намирала на ул.“*****“. Този имот бил на двама братя, които
живеели там. Единият брат имал по-голям парцел, а другият по-малък. Къщите били
с различни входове, като единият парцел бил малко по-голям, може би 60кв.м., а
другият 30кв.м. Когато св. А. дошла, там живеели Х. и А. Те продали имота като
поминал сина им. Според свидетеля, имота бил същия както при тях, нямало
промяна. По нейна преценка къщата и двора били около 60кв.м.Преди като влизала
вътре в къщата имало две стаи, отделно имало килер с баня и тоалетна. На
времето сградата била разделена. Имало една чешма, но свидетеля не помнела това,
така била чувала. Двамата братя, които живеели там, били с отделни входове и
различни жилища. Н. и Ф. били преди там, като св.А. не ги сварила, но била
чувала от свекъра си, че са живели там преди и са продали къщата на Х. Последната
може би купила къщата преди 1975г., защото когато свидетеля отишла да живее
там, те вече били там, а тя дошла през 1975г. Х. живеела там със сина си,
дъщеря си и съпруга си, след това го продали на А.. Той бил там около три
години и продал на Д.. Този имот бил в същото състояние, както сега, така и при
Н. и Ф., нямало промяна в застрояването или нещо друго. Цялата къща, двете
сгради били около 100кв.м. Двамата братя Н. и Ф. имали около 100кв.м.
По-голямата част от тези 100кв.м. били на Н. и Ф., където сега бил ищеца. Според
св.А., те продали само това, което са имали – частта и земята, не всички
100кв.м., а само техния дял. Н. дошла там преди около 10 години, може и повече.
Едната входна врата била на ул.“****“, а другата на ул.“****“. От двора не
можело да се стигне от едната къща в другата, имало преграда. През
1975г.-1976г., когато свидетеля била влизала в двора, тогава между двамата
братя имало чешма и след това А. Д. направил отрада, издигнал стена.
В
своите показания свидетелят С. М. К. заявява, че от много малка знаела къщата,
родена била през 1960г. и там в махалата живяла до 1982г. Първите собственици
на тази земя били двамата братя Ф. и Н., които живеели там. Преди да прекарат
вода в махалата двора им бил общ. Двора бил много малък и после всеки като си
прекарал вода си сложили чешма с два чучура от двете страни. Тази чешма
преградила двора и те вече не можели да преминат от единия в другия имот, а
трябвало да се обикаля отвън. Всеки си имал отделна врата. След 1970г. Ф.продал
имота на Р., който имал възрастна майка и те си живеели в тази къща и си
ползвали двора до чешмата, а от другия край на чешмата бил Н. Последният също
продал къщата на други собственици. Всеки бил поотделно. Св.К. твърди, че много
е ходила на времето и в двете къщи, където си играели като деца. Не си спомняла
Н. някога да е казвал, че цялата земя е негова, там никога нямало кавги.
Откакто свидетеля знаел къщите, те си били в същия вид и нямало никаква промяна
в тях, а нямало и на къде да се променят, тъй като там било много тясно.
Оградата на двора не била местена. Според св.К., двете къщи нямали 100кв.м.
Свидетелят
С. А. С. твърди, че майка й и баща й били собственици на тази къща, а тя живяла
там до 14-годишна. Другата къща била залепена за тяхната. Св.С. твърди, че
родителите й никога не са споменавали, че са собственици на цялата земя. Всичко
било разделено с ограда между двете къщи. Между двете къщи имало чешми – една
за техния двор и една за другия двор и двете чешми били отделени с ограда.
Твърди, че ползвали около 50кв.м. Имали две стаи, коридор, едно малко дворче,
като имота им се намирал на ул.“****“ №**. Другата къща също била на ул.“***“
но на №**. Според свидетеля, имота, в който живяла като големина бил най-много
50кв.м. заедно с двора. Дворът бил малък, около 10кв.м.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи съдебно-техническа
експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. Вещото
лице сочи, че процесния поземлен имот с идентификатор 77195.739.160 по КК на
гр.Хасково е с площ 108,70кв.м. По КК в поземления имот били нанесени две
сгради – едната с идентификатор 77195.739.160.1 с площ 63кв.м. и предназначение
– жилищна сграда, еднофамилна, а другата с идентификатор 77195.739.160.2 с площ
13 кв.м. и предназначение – друг вид сграда за обитаване. В своето заключение
вещото лице сочи, че в поземления имот има изградена една едноетажна жилищна
сграда с два самостоятелни обекта в нея – северен с площ 41,55кв.м., ползван от
ищеца, и южен с площ 48,31кв.м., ползван от ответника. Според вещото лице, в
приложената по делото скица не е отразено правилно актуалното състояние в
поземления имот. Ищецът ползвал 55,56кв.м. в северната част на процесния имот,
в т.ч. 41,55кв.м. застроена площ, представляваща по същество самостоятелен
обект в сграда с предназначение „За жилище“. Ответникът ползвал 53,14кв.м. в
южната част на процесния имот, в т.ч. 48,31кв.м. застроена площ, представляваща
по същество самостоятелен обект в сграда с предназначение „За жилище“.
Конфигурацията на сградата, респ. на самостоятелните обекти в нея трайно
разделяли поземления имот чрез тухлени преградни стени.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи относно допустимостта и основателността на предявения установителен иск
за собственост:
Съдът намира предявения установителен иск за допустим,
тъй като ответникът оспорва претендираното от ищеца право на собственост върху
процесния недвижим имот, което сочи на наличието на правен интерес от
предявяване на иска за установяване на твърдяното от последния право на
собственост. Същевременно ответникът предявява против ищеца насрещен иск за
установяване право на собственост върху същия недвижим имот, който пък се
оспорва от последния.
Разгледан по същество предявения установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК се явява частично основателен. Не
съществува спор между страните, че в поземления имот, за който спорят се намира
една сграда, разделена на две жилищни сгради, всяка от които със самостоятелен
вход откъм улица. Не съществува спор между страните също така, че всеки от тях
си ползва своята жилищна сграда, закупена съответно от ищеца на 14.05.2004г. и
от ответника на 28.05.2004г. И двете страни обаче твърдят, че тяхна собственост
е цялото дворно място от 110кв.м., представляващо поземлен имот №6014, а по КК
на гр.Хасково с идентификатор 77195.739.160 с площ по скица от 109кв.м. По
безспорен начин се установява от представените титули за собственост и на двете
страни, че при покупко-продажбите, които са осъществили през 2004г. и на ищеца
и на ответника е бил продаден целия поземлен имот с площ от 110кв.м. по
нотариален акт, 109кв. по скица, а според замерванията на място от вещото лице
с площ от 108,70кв.м. От показанията на разпитаните по делото свидетели,
посочени от двете страни, се установява, че процесния поземлен имот е
принадлежал на двама братя Н. и Ф., като към момента няма промяна в
застрояването, ограждането или преграждането на имота. Всички свидетели бяха
категорични в своите показания, че в имота има построена една жилищна сграда,
която обаче е разделена две отделни жилища, всяко от които със самостоятелен
вход и то от отделни улици. Също така от показанията на свидетелите и на двете
страни се установи, че всеки един от двамата братя си е ползвал и владял своята
част от жилищната сграда със съответното дворно място, като двете места били
разделени на времето от чешма, впоследствие от ограда и не може да се преминава
от единия двор в другия, за да се стигне до всяка от двете къщи. Както от
свидетелските показания, така и от представените писмени доказателства се
установи историята на всяка една от тези две къщи и прилежащите им дворни места,
които съответно са били продавани на всеки следващ собственик, докато достигнат
съответно до ищеца и ответника през 2004г. При тези данни по делото съдът
намира за установено по несъмнен начин наличието на собственически права както
на ищеца, така и на ответника върху закупените и владени от всеки от тях и
неговия праводател преди това жилищна сграда и прилежащо дворно място.
По категоричен начин от депозираното експертно
заключение се установяват площите на владение на всяка от страните, а именно за ищеца 55,56кв.м. в северната част на
процесния имот, от които 41,55кв.м. застроена площ, представляваща по същество
самостоятелен обект в сграда с предназначение „За жилище“, а за ответника
53,14кв.м. в южната част на процесния имот, от които 48,31кв.м. застроена площ,
представляваща по същество самостоятелен обект в сграда с предназначение „За
жилище“. Също от депозираното експертно заключение се установява, че конфигурацията
на сградата, респ. на самостоятелните обекти в нея трайно разделят поземления
имот чрез тухлени преградни стени.
С оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и депозираното експертно заключение следва извод, че ищеца
не е придобил собствеността върху целия закупен от него имот №6014 с площ
110кв.м. Същият извод следва и по отношение на ответника, който също не е
придобил собствеността върху целия закупен от него имот №6014 с площ 110кв.м.
Въпреки, че и в двата нотариални акта, обективиращи сключените сделки за
покупко-продажба на недвижим имот е отразено изрично, че се продава целия имот
№6014 с площ 110кв.м. съответните продавачи няма как да прехвърлят на
купувачите повече права от притежаваните, поради което и страните не са
придобили съответно собствеността върху целия имот. Както стана ясно от събраните
по делото доказателства този имот е разделен и преграден с ограда /преди години
чешма/ и от построената в същия жилищна сграда на две отделни дворни места,
като дори няма възможност за преминаване от единия двор в другия. Това
фактическо положение е съществувало още от преди 1975г. и според свидетелите и е
запазено абсолютно непроменено и до днес. Ето защо, никой от праводателите на
която и да е от двете страни не е притежавал собствеността върху целия имот от
110кв.м., за да го прехвърли на новите собственици.
Несъмнено от депозираното експертно заключение става
ясно, че ищецът е собственик и владее фактически 55,56кв.м. в северната част на
процесния имот, в т.ч. 41,55кв.м. застроена площ, представляваща по същество
самостоятелен обект в сграда с предназначение „За жилище“ а ответникът –
53,14кв.м. в южната част на процесния имот, в т.ч. 48,31кв.м. застроена площ,
представляваща по същество самостоятелен обект в сграда с предназначение „За
жилище“.
При тези данни по делото съдът счита, че и двата иска за
собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК /първоначално предявения и
насрещния/ се явяват частично основателни, тъй касаят целия имот с
идентификатор 77195.739.160 от 109кв.м., а от събраните доказателства се
установи, че и двете страни притежават в съсобственост този поземлен имот, но
не върху целия, а само върху придобитите от тях въз основа на
покупко-продажбата и реално владени части.
Ето защо, следва да се приеме за установено по отношение
на ответника, че ищецът е собственик и владее фактически 55,56кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 77195.739.160, целият с площ от 108,70кв.м., като иска с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК в останалата част до пълния предявен размер
от 109кв.м. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на
предявения насрещен иск следва да се приеме за установено по отношение на
ищеца, че ответникът е собственик и владее фактически 53,14кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 77195.739.160, целият с площ от 108,70кв.м., като иска с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК в останалата част до пълния предявен размер
от 109кв.м. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът счита, че разноските следва да останат за страните
така, както са направени, тъй като всеки от тях доказа частично претендираното
си право на собственост, респ. обори частично претендираното от другата страна
такова право.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.М.Х. с ЕГН:**********
***, че Д.С.З. с ЕГН:********** ***, е собственик въз основа на договор за
покупко-продажба на 55,56кв.м. от поземлен имот с идентификатор 77195.739.160,
целият с площ от 108,70кв.м., като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 109кв.м. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения насрещен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на Д.С.З. с ЕГН:********** ***, че Н.М.Х.
с ЕГН:********** ***, е собственик въз основа на договор за покупко-продажба на
53,14кв.м. от поземлен имот с идентификатор 77195.739.160, целият с площ от
108,70кв.м., като иска в останалата част до пълния предявен размер от 109кв.м.
като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.