М О
Т И В
И
към присъда по НОХД № 1542/2020 г.
на СГС, НК, 28 с-в
Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинения против И.М.Я. за извършени престъпления:
- по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и „б“
от НК – за това, че на 10.07.2019 г., около 15,00 ч., в гр. София, ж. к. “*********”,
ул. “*********в спалното помещение на ап. 13, чрез използване на техническо
средство - касов ключ и специален начин, е отнел сумата от 2 600 /две хиляди и
шестстотин/ лева, собственост на Х.И.Ч. и дебитна карта без стойност марка
“VISA” с № **********, издадена от “Банка ДСК” ЕАД на Х.Ч., собственост на
“Банка ДСК” ЕАД, от владението на Х.И.Ч., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив;
- по чл. 249, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК – за това, че на 10.07.2019 г., през времето от 16,01 ч. до 16,02
ч., в гр. София, на банкомат, ATM устройство № 59922, собственост на “Р./България/”
ЕАД, инсталирано в магазин “БИЛЛА” с административен адрес ул. “*********при
условията на продължавано престъпление, е използвал платежен инструмент -
дебитна карта марка “VISA” с № 487002******9632, издадена от “Банка ДСК” ЕАД на
Х.И.Ч., без съгласието на титуляря Ч., като деянията не съставляват по-тежко
престъпление и
- по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и „б“
вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че на 10.07.2019 г., в гр. София, през
времето от 16,01 ч. до 16,02 ч., при условията на продължавано престъпление, е
отнел чужди движими вещи, а именно две парични суми в общ размер 100 лв.,
собствени на Х.И.Ч., от владението на “Банка ДСК” ЕАД без съгласието на
банката, което да бъде изразено с волеизявление на съответните представляващи я
банкови служители, с намерение противозаконно да ги присвои, като за
извършването на продължаваната кражба е използван специален начин - поставял в
порта на банкомат (ATM устройство № 59922, собственост на “Р. /България/” ЕАД,
инсталирано в магазин “БИЛЛА" с административен адрес ул. “Софийски герой”
№ 4) открадната от Я. дебитна карта марка “VISA” с № ************, издадена от
“Банка ДСК” ЕАД на Х.И.Ч., въвеждал ПИН кода, набирал с клавиатурата команди до
банкомата, издал две електронни платежни нареждания до “Банка ДСК” ЕАД
(доставчик на платеца Ч. на платежни услуги, свързани с карта) чрез “Р./България/”
ЕАД (доставчик на услуги по иницииране на плащане) и прибрал подадените от
банкомата банкноти.
В хода на съдебните прения
представителят на СГП поддържа така повдигнатите срещу подсъдимия И.Я. обвинения.
Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, включително
и от обясненията на подсъдимия, се установява извършването и на трите
престъпления, посочени в обвинителния акт, макар и подсъдимият частично да
прави признание само за едно от тях. Намира за логично това частично признание
да установява съпричастност на подс. Я. и към другите две инкриминирани деяния,
посочени в обвинителния акт и пледира да бъде осъдителна присъда по всички
повдигнати обвинения. Счита, че
справедливи се явяват следните наказания по отделните обвинения: за
престъплението по т. 1 от диспозитива на обвинителния акт -
около 6 - 7
години „лишаване от свобода“; за престъплението по т. 2 – „лишаване от свобода“
за срок от 2 години и по т. 3 – 3 години „лишаване от свобода“, всички – при
ефективно изтърпяване, като бъде определено едно общо наказание в размер на
най-тежкото – 6 или 7 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален усилено строг режим, като подсъдимият бъде осъден да заплати и
направените по делото разноски.
Защитникът
на подс. И.Я. счита, че от събраните по делото доказателства, се установява по
категоричен начин извършването само на първото от трите деяния, за които същият подсъдим е обвинен. Намира,
че следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие, според което той е отнел само сумата от 700 лв. от
владението на свид. Х.Ч., като не е използвал техническо средство и специален
начин. Пледира подсъдимият Я. да бъде оправдан по обвинението за осъществяване
на кражбата при тези квалифициращи обстоятелства, както и по обвиненията по т.
2 и т. 3 от заключителната част на обвинителния акт, тъй като обясненията на
подсъдимия, с които той отрича да е извършил тези деяния, са достоверни и
неопровергани от други доказателства по делото. Поддържа, че при определяне на
наказанието на подс. И.Я. по първото от повдигнатите му обвинения, следва да
бъдат отчетени направеното от него признание, напредналата му възраст и
формирането от негова страна на необходимите изводи след извършването на
деянието.
Подс.
И.Я. дава обяснения, с които признава, че е откраднал от свид. Х.Ч. портмоне, в
което имало парична сума, като твърди, че тя била 700 лв. и се е намирала в
каса, която не е била заключена от Ч.. Подс. Я. твърди, че след като взел
портмонето и напуснал жилището на свид. Х.Ч., видял, че заедно с парите, в него
има и карти, между които и дебитна карта, която изхвърлил с портмонето, той
като не искал да тегли с нея пари, за да не бъде заснет от камерите на
банкомат. Изразява съжаление за стореното и моли да му бъде наложено по-леко
наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Подсъдимият И.М.Я.
е роден на *** г. в гр. П., постоянно живущ ***, българин, български гражданин,
вдовец, със средно образование, безработен, с адрес по делото гр. Омуртаг, ул.
„*********с ЕГН **********.
Подсъдимият И.Я.
бил осъждан многократно, като между осъжданията му са и следните:
- С определение
по НЧД № 4503/12 г. на СРС - НО, 105 с-в, в сила от 09.01.2013 г., на подс. И.Я.
било определено едно общо, най-тежко наказание “лишаване от свобода“ за срок от
4 години и 6 месеца, измежду наказанията му, наложени: по НОХД № 11843/08 г. на
СРС – НО; по НОХД № 1003/09 г. на СРС – НО, по НОХД № 13134/08 г. на СРС – НО, по НОХД № 2007/09 г. на СРС – НО, по НОХД №
4947/09 г. на СРС – НО, по НОХД №
2988/09 г. на СРС – НО, по НОХД № 6552/09 г. на СРС – НО, по НОХД № 4660/09 г. на СРС – НО, по НОХД №
3853/10 г. на СРС – НО, по НОХД № 14853/10 г. на СРС – НО и по НОХД № 14411/11
г. на СРС – НО, всичките за престъпления по чл. 196 от НК, като на основание
чл. 24 от НК било увеличено така определеното общо наказание “лишаване от
свобода“ с една година и е определено наказание от 5 години и 6 месеца
„лишаване от свобода“, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.
Подс. И.Я. бил освободен от Затвора - Плевен на 05.11.2013 г., след изтърпяване
на така наложеното му общо наказание;
- С присъда №
364/13.10.2015 г. по НОХД № 82/15 г. на Варненски районен съд, в сила от
29.10.2015 г., за престъпление по чл. 196 от НК на подс. И.Я. било наложено
наказание “лишаване от свобода“ за срок от 2 години, при първоначален строг
режим на изтърпяване в затвор. Подс. И.Я. бил освободен от Затвора - Плевен на
16.10.2016 г., след изтърпяване на така наложеното му наказание;
- Със
споразумение № 133/04.07.2017 г. по НОХД № 2991/17 г. на СГС - НО, 14 с-в, в
сила от 04.07.2017 г., за престъпление по чл. 199 от НК, на подс. И.Я. било
наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 10 месеца при
първоначален строг режим на изтърпяване.
Подс. И.Я. бил освободен от Затвора – Плевен на 05.10.2018 г., след изтърпяване на така наложеното му
наказание.
В следобедните
часове на 10.07.2019 г., около 15,00 ч., подс. И.Я. позвънил на входната врата
на жилището на свид. Х.Ч.,***, ж. к. “*********”, ул. “*********ап. 13.
След като свид. Х.Ч. отворил входната врата на
жилището си, подс. И.Я. се представил с името „С.“, казал, че е рехабилитатор и
може да му съдейства на свид. Ч. да постъпи в специализирана болница за
рехабилитация, намираща се в гр. Банкя, тъй като разбрал, че той страда от
хронични заболявания.
Свид. Х.Ч.
действително страдал от диабет и от други заболявания, и тъй като правил
неуспешни опити да се лекува в същата болница в Банкя, а и подс. И.Я. бил
облечен с дрехи, които свид. Ч. оприличил на носените по време на работа от
рехабилитаторите, проявил интерес към предложението на подсъдимия. Тъй като по
същото време съпругата на свид. Х.Ч. си почивала, той поканил подс. И.Я. да
слязат в партерно помещение, което свид. Ч. ползвал като офис.
След като
двамата слезли в партерното помещение, подс. И.Я. продължил да убеждава свид. Х.Ч.,
че може да уреди да бъде настанен на лечение в съответната специализирана
болница в Банкя, като му предложил и да му направи масаж за облекчаване на състоянието.
Свид. Х.Ч. се съгласил, но на въпрос на подсъдимия за наличието на топла вода,
отговорил, че в помещението няма такава. Тогава подсъдимият предложил на свид. Ч.
да се качат в апартамента му, като на възраженията на свидетеля, че жена му си
почива, предложил масажът да стане в друга стая на жилището.
Свид. Х.Ч. се
върнал с подс. И.Я. в своя апартамент, като двамата отишли в спалнята. Скоро
след това звъннал мобилният телефон на подс. Я. и той провел разговор, от който
свид. Ч. предположил, че е със сина на подсъдимия, който имал нужда от 50 лв.,
но подс. Я. казал, че има в себе си банкнота от 100 лв., поради което не може
да помогне. След като подсъдимият приключил така проведения телефонен разговор,
свид. Х.Ч. изразил готовност да му развали банкнотата от 100 лв. и взел от
бюро, което се намирало в стаята, ключ, с който отключил намираща се до бюрото
каса, в която се намирала дървена кутия.
Свид. Х.Ч.
отворил дървената кутия и подс. И.Я. видял, че в нея се намират банкноти.
Тогава подс. Я. казал на свид. Ч., че няма нужда да му разваля банкнотата от
100 лв., тъй като щял да я даде цялата на сина си. Свид. Х.Ч. затворил вратата
на касата и оставил ключа за нея на същото място, откъдето преди това го бил
взел. След това подс. И.Я. казал на свид. Ч., че му трябва леген с топла вода
за масажа, както и че свидетелят трябва да си събуе панталоните. Свид. Х.Ч.
отишъл до банята, за да напълни топла вода в леген, а подс. И.Я. казал, че ще
трябва да си вземе якето, за да се облече и да слезе да даде пари на сина си,
като обещал след това да се върне, за да направи обещания масаж.
Използвайки
отсъствието на свид. Х.Ч. от спалнята, докато бил в банята, подс. И.Я. взел
ключа за касата, отворил я и по този начин достигнал до дървената кутия, в
която свид. Ч. съхранявал свои спестявания. От дървената кутия подс. Я. взел
намиращи се в хартиен плик 2 600 лв., които били спестявания на свид. Х.Ч.,
издадена на негово име дебитна карта марка “VISA” с № ************ на “Банка
ДСК” ЕАД на Ч., както и хартиен лист, на който бил записан ПИН кода на
дебитната карта, осигуряващ достъп до банковата сметка *********в “Банка ДСК”
ЕАД на свид. Х.Ч.. След това подс. И.Я. напуснал жилището на свид. Ч., който,
от своя страна, след като са върнал в спалнята на жилището и очаквал напразно
подсъдимият да се върне, установил липсата на плика със спестяванията си и
дебитната карта с листа с нейния ПИН код.
В същия ден, в
16,01 ч., неустановено по делото лице, чрез използване на дебитната карта
“VISA” с № ********** на “Банка ДСК” ЕАД на свид. Х.Ч. на банкомат - ATM №
59922, собственост на “Р. България” ЕАД, монтирана в магазин “БИЛЛА” на ул. “*********изтеглило
от банковата сметка на свид. Х.Ч. сумата от 50 лв.
В 16,02 ч., чрез
използване на същата дебитна карта, на същия банкомат, била изтеглена от същата
банкова сметка ***. Х.Ч. сума от още 50 лв.
Така
установената фактическа обстановка съдът прие за установена след обсъждане на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подс. И.Я.,
дадени пред съда; показанията на свидетелите: Х.Ч. /включително и показанията
му от разпита в хода на досъдебното производство пред съдия/, Е.Г., К.М.;
заключението на дактилоскопната експертиза /л. 161 – 164 от досъдебното
производство; писмените доказателства и протоколите за извършени действия по
разследването.
По категоричен и
несъмнен начин от приложените по делото справки за съдимост и писма от ГДИН се
установяват обстоятелствата с какви съдебни актове, за какви престъпления и с
какви наказания е осъждан подс. И.Я., съответно и кога ги е изтърпявал.
По еднопосочен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства се установява
присъствието в инкриминирания период от време - на 10.07.2019 г., около 15,00
ч., на подс. И.Я. в жилището на свид. Х.Ч.,***, ж. к. “*********”, ул. “*********ап.
13. За това обстоятелство са налице взаимно съответстващите си и неопровергани
от други доказателства по делото обяснения на подс. Я. и показания на свид. Ч..
Обясненията на
подс. И.Я. и показанията на свид. Х.Ч. по взаимно допълващ се и безпротиворечив
начин установяват престоя на подсъдимия в дома на свид. Ч. в следобедните
часове на инкриминираната дата, представянето от страна на подс. Я. като
рехабилитатор и изразената готовност да направи масаж на Ч., проведения
разговор между двамата по повод развалянето на банкнота от 100 лв. на
подсъдимия и желанието на свид. Х.Ч. да му помогне да развали същата на
по-дребни банкноти, използването от страна на подс. И.Я. на отсъствието на
свид. Ч. от спалнята и взимането на парите и дебитната карта от касата,
последвано от напускането на жилището на свидетеля. Констатираните в хода на
съдебното следствие противоречия между обясненията на подс. Я. и показанията на
свид. Ч. съдът намери за необходимо да обсъди, като прецени както
достоверността и логичността на всеки един от тези два доказателствени източника,
така и до го съпостави с останалите доказателства по делото и установените от
тях обстоятелства.
В това отношение
съдът намери за изолирани, непоследователни и несъответстващи на другите
доказателства обясненията на подс. И.Я., в честта, в която той твърди, че имал
предходна среща със свид. Х.Ч. и че поводът му за отиването в неговото жилище
било обещано от Ч. съдействие, изразяващо се в даване на съвет какво да направи
приятелка на подсъдимия, която имала проблеми във връзка с банков кредит. Тези
обяснения на подсъдимия са недостоверни и нелогични, доколкото от тях не става
ясно как при твърдяно запознанство между него и свид. Х.Ч. „на улицата“ - на
пазара „*********“ се е стигнало до споделяне на информация какво е работил
същият свидетел и какви проблеми има приятелка на подсъдимия, как се е стигнала
до уговорката свид. Ч. да даде съвет как да се решат тези проблеми и защо е
било необходимо да се уговаря среща между двамата в неговия дом на следващия ден.
В тази им част,
обясненията на подс. И.Я. са и вътрешно противоречиви, доколкото с тях той се
опитва да представи различна версия за
появата си в жилището на свид. Х.Ч., отричайки поводът за това да е
представянето му от негова страна пред Ч. като имащ възможност да му уреди
прием в специализирана в рехабилитацията болница в Банкя и даването на
уверения, че може да окаже такова съдействие на свидетеля. Отричането на тези
обстоятелства обаче се явява несъответстващо на друга част от обясненията на подсъдимия Я. – тази, в която той потвърждава, че се е
представил пред свид. Х.Ч. като рехабилитатор и че в хода на проведения
разговор с него, след като е бил допуснат в жилището му, освен, че е предложил
да направи масаж на Ч., последният му е показвал и медицински документи за
здравословното си състояние. В своите обяснения подс. И.Я. не сочи каквито и да
е конкретни обстоятелства за проведен в жилището на свид. Х.Ч. разговор с него
с предмет обещана от последния помощ за решаване на проблем на приятелка на
подсъдимия, като признанието, че свид. Ч. е показвал епикриза и други документи
за здравословното си състояние съответства именно на показанията на същия
свидетел, че подсъдимият му е предлагал съдействие за настаняване в
специализирана болница в Банкя и че именно по този повод той се е представил
като рехабилитатор и това е станало по време на първата среща между двамата
именно на инкриминираната дата. С оглед на това и съдът кредитира показанията
на свид. Х.Ч. за тези обстоятелства.
Другото
съществено противоречие между обясненията на подс. И.Я. и показанията на свид. Х.Ч.
се отнася до размера на сумата, която се е намирала в касата в спалнята в
жилището на свидетеля, която сума е била отнета от подсъдимия, докато свид. Ч.
е бил в банята на същото жилище. Съдът счете, че следва да бъдат кредитирани
показанията на свид. Ч., според които същата сума е била в размер общо от
2 600 лв., а не 700 лв., както твърди подс. Я. в своите обяснения.
Показанията на свид. Х.Ч. относно това обстоятелство са достоверни и последователни,
като свидетелят сочи както начинът, по който е спестил сумата, която е
съхранявал в дървената кутия в касата, намираща се в спалнята на жилището му,
така и предназначението на тези спестявания, поради което и съдът няма
основания да счете, че той произволно е посочил този размер. На следващо място,
свид. Ч. е посочвал този размер и при разпитите си по досъдебното производство,
включително и при проведения пред съдия разпит, и при разпита му в хода на
съдебното следствие и в това отношение съдът не констатира съществени
противоречия между показанията му, давани на различните фази на наказателното
производство. За сметка на това, обясненията на подс. И.Я., според които
сумата, която той взел от касата в спалнята на жилището на свид. Х.Ч. е била
700 лв., се явяват изолирани, не само защото не са подкрепени от други
доказателства по делото, но и защото подсъдимият не сочи други свързани с
конкретния твърдян от него размер обстоятелства, които да обусловят извод за
достоверност на обясненията му в тази им част.
Третото
съществено спорно обстоятелство по делото е дали за да отнеме плика, в който се
е намирала инкриминираната сума и дебитната карта на свид. Х.Ч., подсъдимият е
използвал ключа за вратата на касата, в която се е намирала дървената кутия, в
която са били посочените вещи. Съдът намира за опровергани от доказателствата
по делото обясненията на подс. И.Я., според които, след като свид. Х.Ч. е
отключил касата, за да извади от там банкноти, с които е предложил да му
развали 100 лв., той е оставил отворена вратата на същата каса и след това,
възползвайки се от отсъствието на Ч., подсъдимият само е извадил от касата и
намиращата се в нея кутия, плика с парите и дебитната карта на свидетеля. Съдът
счита, че тези обяснения са опровергани от показанията на свид. Ч., дадени в
хода на съдебното следствие и показанията му от разпита по досъдебното
производство пред съдия, в които той е категоричен, че ако не е бил оставил на
видно за подс. Я. място ключа от вратата на касата, той не би успял да вземе по
време на отсъствието на свидетеля, паричната сума и дебитната му карта. Освен
последователни и логични, показанията на свид. Х.Ч. в тази им част съответстват
и на установените при огледа на местопроизшествие обстоятелства, според които,
за да бъде отворена вратата на касата, намираща се в спалнята на апартамента на
свид. Ч., е било необходимо тя да бъде отключена със съответния намиращ се в
същата стая касов ключ. Показанията на свид. Х.Ч. за това къде се е намирал
ключа за касата, когато той го е взел, за да я отключи и да извади парите,
които са били необходими за предложеното от него на подсъдимия разваляне на
банкнота от 100 лв. и къде е оставил същия ключ, след като подс. Я. е отклонил
това предложение, се отличават с детайлност и достоверност, което също е
аргумент за тяхното кредитиране.
Съдът счете, че
по делото не са събрани доказателства, които да опровергаят обясненията на
подс. И.Я., според които, след като напуснал жилището на свид. Х.Ч., той
изхвърлил дебитната карта и листа с ПИН-кода към нея, като задържал в себе си
само паричната сума, която преди това бил взел от касата в спалнята на
апартамента на Ч.. Само от обстоятелството, че в кратък период от време, след
като подс. Я. е напуснал жилището на свид. Ч. – около един час – дебитната
карта е била използвана, като са извършени две транзакции от банкомат, разположен
в магазин, намиращ се в същия квартал, не може да се обоснове несъмнен и
единствено възможен извод, че подсъдимият е извършил транзакциите, доколкото не
може да бъде изключено и картата с листа с ПИН-кода да е била намерена от
неустановено по делото лице, което да е извършило операциите. Невъзможността да
бъдат опровергани обясненията на подс. И.Я., с които той отрича да е извършил
тегленията на сумите от по 50 лв. с дебитната карта на свид. Х.Ч. произтича от
липсата на активност в хода на разследването да бъдат приобщени видеозаписите
от охранителните камери на съответния банкомат, от които би могло да бъде
установено кое е било лицето, извършило инкриминираните операции с дебитната
карта. Съдът прояви активност в тази насока, но поради изтичане на срока за
съхраняване на същите видеозаписи и тяхното унищожаване, посочените
обстоятелства не можаха да бъдат установени. С оглед на това и съдът прие, че
неустановено по делото лице е извършило двете операции с дебитната карта на
свид. Х.Ч., с които са били изтеглени суми от по 50 лв. от банкомата на
„Райфайзен банк“, инсталиран в магазин „БИЛЛА“ на ул. „Софийски герой“.
При така
установените по делото факти, от правна страна се явява доказано повдигнатото
срещу подс. И.М.Я. обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“
и „б“ от НК.
От обективна
страна, на 10.07.2019 г., около 15,00 ч., в гр. София, ж. к. “*********”, ул. “*********в
спалното помещение на ап. 13, чрез използване на техническо средство - касов
ключ, подс. И.Я. е отнел сумата от 2 600 /две хиляди и шестстотин/ лева от
владението на Х.И.Ч., без негово съгласие, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Опасният рецидив като квалификация по посочените текстове е обусловен от
осъжданията на подс. И.Я. по НОХД № 82/15 г. на Варненски районен съд и по НОХД
№ 2991/17 г. на СГС - НО, 14 с-в, с които за извършени тежки умишлени
престъпления от общ характер са му наложени ефективни наказания лишаване от
свобода за срок от две години и за срок от една година и десет месеца.
От субективна
страна подс. И.Я. е съзнавал, че извършва действия по противозаконно отнемане
на сумата от владението на свид. Х.Ч., без негово съгласие, като извършва това,
след като е осъждан за тежки умишлени престъпления на наказания лишаване от
свобода, надвишаващи една година, които е изтърпял, въпреки което е извършил
престъплението. Последователността на действията на подсъдимия по еднозначен
начин сочи, че той ги е извършил с намерение противозаконно да присвои отнетата
сума.
Съдът счете, че
следва подс. И.Я. да бъде оправдан по обвинението, че предмет на кражбата е и
дебитна карта без стойност, доколкото вещите, които нямат стойност не могат
обективно да бъдат предмет на престъпления срещу собствеността. Подс. И.Я.
следва да бъде оправдан и по обвинението, че е извършил престъплението при
условията на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 от НК, а
именно чрез използване на специален начин, доколкото обстоятелствата, въз
основа на които това обвинение е основано, са идентични на обвинението че
деянието е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК –
използването на ключа за отключване на вратата на касата, в която се е намирала
отнетата сума.
Доколкото по
делото не беше доказано, че подсъдимият И.Я. е извършил операциите по изтегляне
на две суми от по 50 лв., чрез използването на дебитната карта на свид. Х.Ч. на
посочените в обвинителния акт дата и място, а съдът прие, че от доказателствата
по делото не се установява лицето, което е извършило тези две транзакции, следва
подс. Я. да бъде оправдан по обвиненията за извършени престъпления по чл. 249,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и „б“ вр. чл.
26, ал. 1 от НК. Съдът намира за необходимо да отбележи, че недопустимо са
повдигнати обвинения за тези две престъпления за едни и същи действия,
доколкото съставът на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК изрично предвижда,
че този текст е приложил, ако деянието не съставлява по-тежко престъпление. В
този смисъл и ако държавното обвинение е считало, че с действията, с които се
изтеглят сумите от по 50 лв. чрез използването на дебитната карта на свид. Х.Ч.
се извършва кражба на тези суми от съответната банка, чрез използване на
специален начин, то е недопустимо срещу същият извършител да се повдига и
обвинение по чл. 249, ал. 1 от НК.
За извършеното
от подс. И.М.Я. престъпление по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и „б“ от НК е
предвидено наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода.
Като отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчита обремененото съдебно
минало на подсъдимия, с осъждания, които са различни от необходимите за
обуславяне на квалификацията по чл. 29, ал. 1 от НК, както и обстоятелството,
че сумата е отнета от пострадал, който е бил пенсионер в напреднала възраст и е
представлявала неговите спестявания.
За смекчаващи
обстоятелства съдът отчита изразеното разкаяние от подсъдимия и съдействието му
за установяването на истината, чрез дадените обяснения, с които признава факта
на извършване на деянието.
Отчетените
смекчаващи обстоятелства не са многобройни, нито изключителни, поради което и
не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Като отчете характера на тези смекчаващи обстоятелства и установените
отегчаващи такива, съдът намери, че справедливо се явява наказание към
предвидения в закона минимум, поради което и наложени на подсъдимия И.Я.
наказание в размер на четири години лишаване от свобода.
Предходните
осъждания на подс. И.Я. на наказания лишаване от свобода, изтърпени ефективно
преди по-малко от 5 години от инкриминираното деяние обуславят приложението на
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС и определяне на първоначален строг режим
за изтърпяване на наложеното наказание.
Следва да бъде
приспаднато, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, времето, през което подс. И.Я. е
бил задържан по силата на ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 4.09.2019 г. до
22.05.2020 г. и от 4.11.2020 г. до изменение на наложената му мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по настоящето дело.
Доколкото по
делото не беше установено подс. И.Я. да притежава имущество, върху което да
бъде постановена конфискация, съдът не намери основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от НК.
Следва, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. И.Я. да
бъде осъден за заплати направените по делото разноски.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: