№ 2885
гр. Варна , 12.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501877 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 272728/18.02.2021г. по описа на ВРС от „Дореа
ар“ ЕООД, ЕИК ********* и „Мелави трейд“ ЕООД, ЕИК *********, и двете дружество със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, бл.445, вх.1, ет.3, ап.6, в
качеството им на съдружници в ДЗЗД „Салвадор 42“, чрез процесуалния им представител
адв. М.Т. от ВАК, срещу определение № 2609878/25.01.2021г. по гр. д. № 13355/2020г. по
описа на ВРС, L-ти състав, с което е прекратено производството по делото, поради
неподведомственост на спора, на основание чл.15, ал.1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното определение, като
наведените оплаквания са следните: липсва валидно сключен договор за арбитраж, поради
липса на правосубектност на лицето, подписало заявлението и поради липса на надлежна
представителна власт на представителя му; арбитражното споразумение не е подписано от
представител на „Енерго Про Продажби“ АД; в евентуалност счита, че арбитражната
институция може да бъде индивидуализирана. Отправеното искане е за отмяна на
обжалваното определение и за присъждане на сторените разноски.
В отговора на насрещната страна е изложено становище за неоснователност на
частната жалба и за потвърждаване на обжалвания съдебен акт, който намира за
законосъобразен и правилен. Моли частната жалба да се остави без уважение и за
присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е
допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 13355/2020г. по описа на ВРС, L-ти състав е образувано
по искова молба на „Дореа ар“ ЕООД, ЕИК ********* и „Мелави трейд“ ЕООД, в
качеството им на съдружници в ДЗЗД „Салвадор 42“, срещу „Енерго Про Продажби“ АД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за недължимост на сумата от
1
5352,41 лв., представляваща стойност на употребявано количество ел. енергия за м. август
2020г. за обект, представляващ производствена сграда, находящ се в гр. Горна Оряховица,
ул. „Македония“ №68. В депозирания в срок отговор на исковата молба ответникът е
релевирал отвод за неподведомственост, като се е позовал на сключена между страните
арбитражна клауза. Сочи, че същата е обективирана в заявление № 5328450 за продажба на
ел. енергия от 31.01.2020г. и съобразно която всички спорове, възникнали между страните да
бъдат решавани от Арбитражен съд – Варна при сдружение „Правна помощ и медиация“.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е намерил възражението за
основателно, като е обосновал извода си с арбитрируемостта на спора.
Нормата на чл.19, ал.1 от ГПК регламентира правото на страните по имуществен спор
да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, като изрично е изключил споровете с
предмет вещни права върху недвижими имоти, издръжка или права по трудово
правоотношение, както и споровете, по които една от страните е потребител по смисъла на
&13, т.1 от ДРЗЗПотр. В конкретния случай е предявен отрицателен установителен иск за
дължимост на сума, т.е. касае се за имуществен спор, който не попада в първите три
изключения на чл.19, ал.1 от ГПК. Съобразно &13, т.1 от ДРЗЗПотр потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. В случая е безспорно, че ищецът е
гражданско дружество със съдружници юридически лица, а обекта, за който е сключен
договора за продажба на страните, представлява производствена сграда, следователно
същият не е потребител по смисъла на цитираната норма. Ето защо следва да се приеме, че
не е налице и последното изключение на чл.19, ал.1 от ГПК, поради което сключената
арбитражна клауза е действителна и възникналия спор е арбитрируем. Процесното
заявление е подписано от представители и на двете страни, като за представителя на
жалбоподателя е представено пълномощно, което обуславя извод за наличието на валидна
учредена представителна власт на упълномощеното лице. За лицето, приело заявлението, не
са представени доказателства за представителство, но доколкото „Енерго Про Продажби“
АД не се е противопоставило срещу извършеното действие, то следва да се приеме, че
същото е потвърдено от търговеца, по арг. от чл.301 от ТЗ. В сключената между страните по
делото арбитражната клауза е посочено разрешаването на евентуалните спорове да става от
Арбитражен съд – Варна при сдружение „Правна помощ и медиация“. Арбитражната
институция е индивидуализирана в достатъчна степен, която позволява разграничаването й
от други подобни по дейност.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че сезираният
първоинстанционен съд не е компетентен да разгледа предявения иск, предвид наличието на
валидна арбитражна клауза и своевременно релевираното възражение за
неподведомственост. В този смисъл, обжалваното определение се явява правилно и следва
да бъде потвърдено.
Производството е образувано и по частна жалба вх. № 288045/21.05.2021г. по описа
на ВРС от „Дореа ар“ ЕООД, ЕИК ********* и „Мелави трейд“ ЕООД, ЕИК *********, и
двете дружество със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, бл.445,
вх.1, ет.3, ап.6, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Салвадор 42“, чрез процесуалния
им представител адв. М.Т. от ВАК, срещу определение № 263681/15.04.2021г. по гр. д. №
13355/2020г. по описа на ВРС, L-ти състав, с което е частично уважена молба на „Енерго
Про Продажби“ АД за изменение на определение № 260987/25.01.2021г. по реда на чл. 248
от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното определение, като
се твърди, че по делото липсват доказателства за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение. Незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт се извлича и от липсата
2
на разпределение на присъдената сума за разноски между страните по предявените искове.
В предоставения срок насрещната страна по жалбата не е депозирала отговор.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е
допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение е допълнено определение № 260987/25.01.2021г., като
ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от 717,14 лв. За да постанови същото
първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че съобразно договор за правна
помощ и съдействие и фактура, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от
ответника е в размер на 1428 лв., като същевременно е уважил своевременно направеното
възражение за прекомерност.
Определението е законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК,
ответникът има право на разноски при прекратяване на делото в хипотезите на оттегляне
или отказ от иска или на недопустимост на същия. В конкретния случай производството е
прекратено в закрито съдебно заседание, поради което за ответникът съществува
възможността да поиска присъждането на сторените разноски, след узнаване за неговото
постановяване. Искането е направено в срок и е подкрепено с надлежни писмени
доказателства, установяващи извършването на разноски. От издадената фактура №
21707/07.12.2020г. е видно, че сумата от 1428 лв. с вкл. ДДС е дължима по договор №
20739/07.12.2020г., който е представен от ответника по делото.
От друга страна, в отговора на молбата по чл.248 от ГПК насрещната страна е
релевирала своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Районният съд, след като е съобразил правната и фактическа сложност на
предявения иск и извършените процесуални действия от процесуалния представител на
ответника, е редуцирал претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер,
определен по реда на Наредба № 1 от 9 юни 2004г., което действие е изцяло съобразено с
разпоредбите на чл.78, ал.5 и чл.248 от ГПК.
Искането за разпределение на присъдената сума за разноски между ищците се
преценя като неоснователно, доколкото по делото липсват надлежни доказателства за
дяловете на съдружниците в гражданското дружество. Този въпрос касае вътрешните
имуществени отношения на съдружниците и следва да се разреши от тях съобразно дяловото
им участие в дружеството.
Предвид изхода на спора и на осн. 78, ал.3 от ГПК частният въззивник следва да бъде
осъден да заплати на частния въззиваем сторените разноски пред въззивната инстанция в
размер на 240 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2609878/25.01.2021г. по гр. д. № 13355/2020г. по
описа на ВРС, L-ти състав, с което е прекратено производството по делото, поради
неподведомственост на спора, на основание чл.15, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263681/15.04.2021г. по гр. д. № 13355/2020г. по
описа на ВРС, L-ти състав, с което е частично уважена молба на „Енерго Про Продажби“ АД
за изменение на определение № 260987/25.01.2021г. по реда на чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА „Дореа ар“ ЕООД, ЕИК ********* и „Мелави трейд“ ЕООД, ЕИК
*********, и двете дружество със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост
4“, бл.445, вх.1, ет.3, ап.6, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Салвадор 42“, да
заплатят на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г сумата от 240
лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС, на осн. 78, ал.3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на частния въззивник при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4