РЕШЕНИЕ
№ 05.06.2020 г., Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХИ-ти граждански състав
На двадесет и втори май ,
две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Х. ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР:
Стоянка Миладинова
Като
разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №4734 по описа за 2019 година.
Депозирана е искова молба с правно основание
чл. 357 от КТ от ищеца В.С.Б.,
ЕГН-********** ***, против Териториално поделение „Държавно горско
стопанство Белово“ - Югозападно държавно предприятие ДП Благоевград, с адрес-
гр. Белово, ул.“Юндола“№20, обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б. И. П. -
директор.
Съгласно изложеното в исковата молба,
ищецът работил в ответното предприятие повече от 20 години,
като заемал длъжността „горки стражар ГСУ Сестримо“.
Със Заповед № РД -07-361 от
27.09.2019г., връчена на ищеца на същата дата, на основание чл.190, ал.1,т.3 от КТ във вр. с
чл.188,т.3, чл.192,ал.1, чл.195, ал.1 от КТ, поради допуснати нарушения на
трудовата дисциплина, на ищецът Б. било наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“.
Твърди се в исковата молба, че наложеното наказание било незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, както и
описаните в заповедта фактически обстоятелства.
Със Заповед №РД -07-285 от
12.07.2019г. било наредено на ищеца да издава електронни превозни билети и да
маркира транспортираната дървесина на
13.07.2019г. от обект №1841 с отдел 89 „л“, 90 „а“- отдадени на фирма
„Бояна“ЕООД. Със Заповед от 12.07.2019г. било забранено издаването на
електронен превозен билет на превозно средство, без същото да има издадено
разрешително за достъп до горски територии.
С Доклад №10-08-458 от 15.07.2019г.
било установено,че при извършване на транспорт на дървесина от обект 1841 с
отдел 90“а“ на фирма „Бояна“ЕООД, товарни автомобили с рег.№РА **** КА и РА ****
ВР- собственост на същата фирма са с изтекъл срок на разрешителното за достъп
до горски територии.
Предвид изложената в исковата молба фактическа
обстановка, работодателят е приел, че в периода от 11.07.2019г. – 13.07.2019г.
ищецът е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на
чл.190,ал.1,т.3 от КТ.
Оформен е петитум, с който се моли
съдът да признае уволнението за
незаконно,да бъде отменено същото, да
бъде възстановен ищецът на предишната му
работа, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за
времето, през което същия е останал без работа в размер на 6 месечни брутни
трудови възнаграждения, равняващи се на сумата от 5400.00лв., ведно със законна
лихва от момента на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
Ответникът по делото е депозирал писмен
отговор в който оспорва исковете като изцяло неоснователни, необосновани и
недоказани, поради следните съображения: счита се,че срещу ищеца е било
проведено законосъобразно дисциплинарно производство, завършило с издаване на
обжалваната заповед. Изложени са подробни съображения в тази насока, като се
твърди ,че с действията си Б. е извършил системни нарушения на трудовата
дисциплина, състоящи се в неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на
трудовите задължения. Представени са доказателства. Ответникът претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че между страните В.С.Б., ЕГН-********** *** , и Териториално
поделение – Държавно горско стопанство Белово- Югозападно държавно предприятие,
с адрес- гр. Белово, ул.“Юндола“№20, обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б.П.-
директор, е съществувало трудово
правоотношение, като
ищецът е заемал длъжността „горски стражар“ в ГСУ Сестримо при
ТП ДГС Белово.
Видно от
приетите по делото доказателства, със Заповед № РД- 07-361/ 27.09.2019г. на
Директора на ТП Държавно горско стопанство Белово - инж. Б.П., на основание чл.190,ал.1,т.3 от КТ във
вр. чл.188, т.3 от КТ, чл.192,ал.1 и
чл.195,ал.1 от КТ, на ищецът Б. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение". Дисциплинарното наказание на ищеца е било наложено за допуснати слабости и пропуски,
изразяващи се в следното: на 11.07.2019г. Б. е издал ел. превозен билет №6429/00087 от
11.07.2019г. , в който е посочено,че дървесината се транспортира с товарен
автомобил с рег.№СО **** АТ, като на
същият е изтекъл срокът на валидност на разрешителното за достъп до
горски територии и е издаден от място
различно от временния склад на отдела; на 12.07.2019г. е входиран доклад с
№10-08-450 от 12.07.2019г. относно извършена проверка на превозен билет , като
е било установено, че при извършване на транспорт на дървесина от обект 1835 с
отдел 17е по издаден електронен превозен билет №6429/00087/11.07.2019г. товарен автомобил рег.№СО **** АТ е с изтекъл
срок на разрешителното за достъп до горски територии; на 13.07.2019г. , Б. е
издал ел. превозен билет №6429/00088 от 13.07.2019г. , в който е посочено,че
дървесината се транспортира с товарен автомобил с рег.№РА **** ВР, като на
същият е изтекъл срокът на валидност на
разрешителното за достъп до горски територии ; на 13.07.2019г. , Б. е издал ел.
превозен билет №6429/00090 от 13.07.2019г. , в който е посочено,че дървесината
се транспортира с товарен автомобил с рег.№РА **** КА, като същият
няма разрешително за достъп до
горски територии за отдел 90А; на 13.07.2019г. , Б. е издал ел. превозен билет
№6429/00091 от 13.07.2019г. , в който е посочено,че дървесината се транспортира
с товарен автомобил с рег.№РА **** ВР, като на същият е изтекъл срокът на валидност на
разрешителното за достъп до горски територии.
Съгласно изложеното в Заповед № РД-
07-361/ 27.09.2019г., с тези деяния, Б. бил
извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1,т.3 и т.10 от КТ във
вр. с допуснато нарушение на чл.148 от
Закона за горите.
В периода 11.07.2019г. –
13.07.2019г., Б. е издал 4 бр. превозни билети на товарни автомобили,
транспортиращи дървесина от държавни горски територии без същите да имат
разрешително за достъп до горски територии.
Заповед
№ РД- 07-361/ 27.09.2019г. на Директора на ТП Държавно горско стопанство
Белово - инж. Б.П., е била връчена лично на ищеца Б. на 27.09.2019г.
С обяснение вх.№ 10-09-402/29.07.2019г., приложено по делото, ищецът Б. е дал обяснение, че тъй като и друг път посочените автомобили са
товарили материали, е останал с впечатление, че достъпът им до обекта е до
приключване на позволителното за сеч.
По делото е приложена преписката, по която е била издадена Заповед № РД- 07-361/ 27.09.2019г. за налагане на
дисциплинарно наказание на ищеца Б.. Приети са представени от ответната страна
доказателства , вкл. длъжностна характеристика на длъжност „горски стражар“, електронни
превозни билети; доклади и разрешителни за достъп до горски територии.
От приетият по делото заверен
препис от Решение №1669 от 17.12.2019г.
, постановено по гр. дело №3115 от 2019г. по описа на РС- Пазарджик, се установява, че с посоченото
влязло в сила решение, съдът е отменил наложеното на Б. предходно дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“.
В хода на производството по делото е
била допусната и извършена съдебно- икономическа експертиза, видно от
заключението на която, брутното месечно трудово възнаграждение за определяне
размера на обезщетението по чл.225 от КТ е 922.50 лв., от които 750.00лв. –
основна заплата и 172.50 лв. – допълнително възнаграждение за придобит опит.
Обезщетението за оставане без работа за 6 месеца е в размер на 5535лв.- брутни.
В проведеното на 14.02.2020г. открито
съдебно заседание по делото, съдът е допуснал изменение в размера на предявения
иск с правно основание чл.225 от КТ, като същият е бил предявен за сумата от
5535лв., съобразно заключението на вещото лице.
В хода на производството по делото ,
в качеството си на свидетел е била разпитана
М. Г. С. /заемащ длъжност „заместник директор“ в ответното дружество/, от показанията на
която се установява, че всички служители на Държавно горско стопанство Белово -
Югозападно държавно предприятие са били запознати със Закона за горите и
Наредба №1 за контрол и опазване на горските територии. Установява се и
процедурата по издаване на разрешително за достъп до горските територии, като
горските стражари имат задължение да извършват проверка за валидността на
издадените разрешителни.
По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел Х. С. И. , от
показанията на който се установява, че разрешителните за достъп се издават по
подадено заявление на съответната фирма, като следва да бъде посочено конкретният
отдел и срокът на разрешителното. Издадените разрешителни за достъп оставали на
съхранение при служител на Държавно горско стопанство Белово - Югозападно
държавно предприятие – Д. М. , която следвало да уведомява горските стражари за
изтичане срока на разрешителните.Оригинала на разрешителното се предоставял на
собственика или на водача на
съответния автомобил.
От показанията на св. С.У. се установява, че горските стражари имат
задължение да следят за валидността и срокът на издадените разрешителни, които
обаче не разполагали с тях, тъй като се
съхранявали в горското.
В проведеното на 22.05.2020г. съдебно заседание е била извършена
констатация с оригинала на трудовата книжка на ищеца,, като е било установено,
че в периода след 27.09.2019г. не са налице вписвания , съотв. няма данни
ищецът Б. да е започнал работа.
Предвид установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от КТ във вр. с чл.225,ал.1
от КТ.
Исковата молба е депозирана в
рамките на двумесечния срок, визиран в чл.358, ал.1,т.2 от КТ, броим от датата
на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - "
уволнение". По своята правна природа спорът, с който е сезиран съда, е
трудов спор между ищеца/ работник/ и ответника/ работодател/ за отмяна на
наложеното на работника дисциплинарно наказание. При разпределяне на
доказателствената тежест в съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК в
тежест на работодателя- ответника по делото е да установи при условията на
пълно и главно доказване законосъобразното упражняване на дисциплинарната
власт. Безспорно се установи наличието на валидно учредена трудовоправна връзка
между страните по делото, като ищецът е
заемал длъжността „горски стражар“ в ГСУ Сестримо при ТП ДГС Белово.
Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени императивните разпоредби
на чл.195, ал.1 от КТ, чл.194, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ. Разпоредбата на
чл.195, ал.1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за задължителни реквизити -
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и
субективните му признаци, време и място на извършване на нарушението, вида на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените задължителни
реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Изискването за мотивиране на
заповедта е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно
гражданско правоотношение, каквото е трудовото. Мотивирането е необходимо и за
да се гарантира правото на защита на наказаното лице- същото своевременно и по
адекватен начин да организира защитата си срещу вмененото му дисциплинарно
нарушение и с оглед реализиране и на съдебен контрол на действията на субекта
на дисциплинарна власт. Съдът намира атакуваната заповед за мотивирана, като в същата
са изброени извършването на какви действия
от страна на ищеца Б. са мотивирали издаването на процесната заповед –
допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в следното: на 11.07.2019г. Б. е издал ел. превозен билет №6429/00087 от
11.07.2019г. , в който е посочено,че дървесината се транспортира с товарен
автомобил с рег.№СО **** АТ, като на
същият е изтекъл срокът на валидност на разрешителното за достъп до
горски територии и е издаден от място
различно от временния склад на отдела; на 12.07.2019г. е входиран доклад с
№10-08-450 от 12.07.2019г. относно извършена проверка на превозен билет , като
е било установено, че при извършване на транспорт на дървесина от обект 1835 с
отдел 17е по издаден електронен превозен билет №6429/00087/11.07.2019г. товарен автомобил рег.№СО **** АТ е с изтекъл
срок на разрешителното за достъп до горски територии; на 13.07.2019г. , Б. е
издал ел. превозен билет №6429/00088 от 13.07.2019г. , в който е посочено,че
дървесината се транспортира с товарен автомобил с рег.№РА **** ВР, като на
същият е изтекъл срокът на валидност на
разрешителното за достъп до горски територии ; на 13.07.2019г. , Б. е издал ел.
превозен билет №6429/00090 от 13.07.2019г. , в който е посочено,че дървесината
се транспортира с товарен автомобил с рег.№РА **** КА, като същият
няма разрешително за достъп до
горски територии за отдел 90А; на 13.07.2019г. , Б. е издал ел. превозен билет
№6429/00091 от 13.07.2019г. , в който е посочено,че дървесината се транспортира
с товарен автомобил с рег.№РА **** ВР, като на същият е изтекъл срокът на валидност на
разрешителното за достъп до горски територии
В процесната
заповед се посочва конкретно кога и къде
/време и място/ е било извършено констатираното нарушение, довело до налагането
на дисциплинарното наказание. Съдът приема, че в заповедта е описано в какво
точно се изразяват допуснатото от ищеца нарушение с оглед заеманата от него длъжност,
налице е фактическо описание на твърдяното дисциплинарно нарушение с обективните му и субективни признаци. По
изискуемият от закона начин в заповедта са конкретизирани времето и мястото на извършване на съответните
нарушения, за допускането на които е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
При определяне на дисциплинарното наказание се вземат в предвид тежестта на нарушенията,
обстоятелствата при които са били извършени, както и поведението на работника
или служителя. В КТ изрично са посочени случаите, при които може да се наложи
наказание „дисциплинарно уволнение“. В издадената от работодателят заповед е
посочено, че наказанието е наложено за допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина по чл.190,ал.1,т.3 от КТ във вр. с чл.187,ал.1,т.3 и т.10 от КТ,
като е изпълнено изискването на чл. 195, ал. 1 за посочване кога или в какъв
период от време са били извършени нарушенията.
Предвид
изложеното, според настоящия съдебен състав, са налице всички задължителни реквизити, които
бяха посочени - сведения относно нарушителя, конкретните нарушения,
описани с обективни и субективните им
признаци, време и място на извършване на нарушенията, вида на наложеното
наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното
наказание. Съдът приема, че заповедта,с която е било наложено процесното
дисциплинарно наказание на ищеца, е
изготвена в съответствие с изискванията на чл.195,ал.1 КТ, тъй като дисциплинарното
нарушение е било посочено по разбираем начин, даващ
възможност на работника да проведе пълноценно защитата си.
Следва да се има
предвид обаче, че при избора на
наказание, работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по
чл.189, ал.1 от КТ, а именно: тежестта на нарушението/нарушенията (определя се
от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината),
обстоятелствата при които са били извършени и поведението на работника или
служителя. Преценката по чл.189, ал.1 от КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност
на наложеното дисциплинарно наказание, респективно за законосъобразност на
заповедта. Относно тежестта на извършените от ищеца нарушения и съответността на наложеното дисциплинарно
наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, съдът намира, че работодателят не е преценил
тежестта на нарушенията и обстоятелствата,
при които същите са били извършени. Съвкупността от посочените обстоятелства
води до извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание
" уволнение" не съответства на тежестта на твърдените от работодателя
нарушения на трудовата дисциплина.
Значимостта на неизпълнените трудови задължения е несъществена, доколкото от
приетите по делото доказателства се установява, че въпреки допуснатите от ищеца
нарушения /неизвършването на
своевременна проверка с цел установяване срока на разрешителното до горски
територии/,не е налице щета за ответното предприятие. Установеният осъществен
превоз от автомобили с изтекъл срок на разрешителното до достъп не е довело до причиняването на каквито и да
е материални щети на работодателя, доколкото е бил издаден по надлежният ред
електронен превозен билет, а дървесината е била окачествена и маркирана, съотв.
е била заплатена на горското стопанство. Гореизложеното води до извода за наличието на незначителни
вредни последици за работодателя в резултат от извършените от Б. нарушения, или
поне не такива, които да ангажират налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание. Не са приети по делото каквито и да е доказателства
от ищцовата страна за нанесени сериозни материални щети на ответното дружество,
които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с извършените от Б.
действия /бездействия.
По отношение на
вторият критерий, определящ тежестта на допуснатото нарушение, не са събраха
каквито и да е данни и не бяха ангажирани доказателства от ищцовата страна, при
допускане на процесните нарушения Б. да е действал умишлено. От приетите по
делото гласни доказателства се установява, че в кръга на служебните задължения
на горските стражари е да извършват проверка за валидността и срока на
издадените разрешителни за достъп до горски територии, но се установи също
така, че издадените разрешителни за достъп остават на съхранение при служител
на Държавно горско стопанство Белово - Югозападно държавно предприятие – Д. М. ,
която следвало да уведомява горските стражари за изтичане срока на
разрешителните,т.е тези разрешителни не се намират във владение на горският
стражар. При заявка за транспортиране на дървесина, която обичайно извършва
дейност в съответният район, и чийто автомобили са познати на горските
стражари, не е налице практика всеки ден да се изискват за проверка издадените
разрешителни за достъп, които следва да бъдат поставяни на видно място в
превозните средства.
Съдът е длъжен
да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респективно относно това дали
работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка
по чл. 189 от КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и поведението на работника или служителя/ в този
смисъл Решение №461/17.06.2010г. по гр.д.№626/2009г. III г.о. на ВКС/. Съдът
счита, че в настоящия случай, субектът на дисциплинарна власт не е съобразил
тежестта на наказанието с тежестта на конкретно извършените нарушения, поради
което наказанието не се явява съответно
на извършеното. Следва да се има
предвид, че от
приетият по делото заверен препис от
Решение №1669 от 17.12.2019г. , постановено по гр. дело №3115 от 2019г.
по описа на РС- Пазарджик, се
установява, че с посоченото влязло в сила решение, съдът е отменил наложеното
на Б. предходно дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Предвид
изложеното, в конкретния случай съдът намира, че при вземане на решение за
налагане на дисциплинарно наказание е нарушена разпоредбата на чл.189 КТ.
Работодателят не е взел предвид всички факти и обстоятелства, относими към
нарушението – неговата тежест, настъпили или евентуални последици, мотивите на
служителя, наличие на минали пропуски и нарушения, конкретните особености на
дейността и т.н. Единствено наличието на наложено предходно дисциплинарно
наказание „ забележка“ не е от естество
да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание за
допуснати по небрежност нарушения, характеризиращи се с незначителни вредни последици за
работодателя.
По изложените
съображения, следва да се признае за незаконно и да се отмени уволнението на
ищеца, извършено със Заповед № РД- 07-361/ 27.09.2019г. на
Директора на ТП Държавно горско стопанство Белово - инж. Б.П.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ:
С оглед изхода на
спора по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, и предвид безсрочния
характер на трудовото правоотношение, конститутивният иск за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност се явява основателен и съдът следва да
възстанови ищеца на длъжността „горски стражар” ГСУ Сестримо при ТП „ДГС
Белово“
По иска с правно
основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ:
Предявеният осъдителен иск за заплащане на
обезщетение за период от 6 месеца, считано от 27.09.2019г. за сумата от 5535.00лв.
за претърпените от ищеца имуществени вреди за времето, през което е останал без
работа, поради незаконно уволнение, е основателен.
Съображенията за това са следните:
Атакуваното
уволнение на ищеца е признато от съда за незаконно.
От извършената от съда на 22.05.2020г.
констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца се установява, че същият
не е започвал работа на друго място за периода след прекратяване на трудовото
му правоотношение с ответника , считано от 27.09.2019г.
От заключението на назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза
се установява, че брутното месечно трудово възнаграждение
за определяне размера на обезщетението по чл.225 от КТ е 922.50 лв., от които
750.00лв. – основна заплата и 172.50 лв. – допълнително възнаграждение за
придобит опит. Обезщетението за оставане без работа за 6 месеца е в размер на
5535лв.- брутни.
Следователно предявеният от ищцовата страна
иск след допуснатото на основание чл.214 от ГПК изменение в неговия размер се
явява основателен и доказан за сумата от
5535.00лв. , до който размер се
разпростират ищцовите претенции.
Върху главницата
следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 27.11.2019г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение.
По разноските: При този изход на спора, в полза на ищеца Б. , следва да бъдат присъдени на осн.
чл.78,ал.1 от ГПК сторените по делото
съдебно – деловодни разноски в размер на 1000.00 лв. за процесуално представителство.
Ответникът Териториално поделение –
Държавно горско стопанство Белово - Югозападно държавно предприятие, с адрес-
гр. Белово, ул.“Юндола“№20, обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б. И. П. -
директор, следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Пазарджик държавна
такса в размер на 321.40лв. /вкл. държавна такса в размер по 50 лв. за всеки от
двата неоценяеми иска/, както и сумата от 150,00 лв. за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, на осн. чл.
78, ал.6 ГПК
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на В.С.Б., ЕГН-********** *** ,
извършено на основание на основание чл.190,ал.1,т.3 от КТ във вр. чл.188, т.3 от КТ във вр. с чл.187,ал.1,т.3 и
т.10 от КТ , и ОТМЕНЯ Заповед № РД-
07-361/ 27.09.2019г., издадена от Директора на Териториално поделение – „Държавно горско
стопанство Белово - Югозападно държавно предприятие“ ДП Благоевград, с адрес-
гр. Белово, ул.“Юндола“№20, обл. Пазарджик - инж. Б. И. П. – директор,, като
незаконосъобразна и неоснователна, на основание чл. 344, ал.1,т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, ищеца В.С.Б., ЕГН-********** ***, на
заеманата преди уволнението длъжност – „горски стражар” ГСУ Сестримо при Териториално
поделение – „Държавно горско стопанство Белово - Югозападно държавно
предприятие“ ДП Благоевград, представлявано от директора - инж. Б. И. П.
ОСЪЖДА
Териториално поделение – „Държавно горско стопанство Белово - Югозападно
държавно предприятие“ ДП Благоевград, с адрес- гр. Белово, ул.“Юндола“№20, обл. Пазарджик,
представлявано от инж. Б. И. П. – директор, ДА
ЗАПЛАТИ НА В.С.Б., ЕГН-********** *** , на
основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, сумата от 5535.00лв. /пет хиляди петстотин тридесет и
пет лева/ ,представляваща обезщетение за
оставането му без работа поради уволнението за периода 27.09.2019 г. - 27.03.2020г.
вкл., ведно със законна лихва, считано от
датата на предявяване на иска /27.11.2019г./
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение
, на осн. чл.242,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Териториално поделение – „Държавно горско стопанство Белово
- Югозападно държавно предприятие“ ДП Благоевград, с адрес- гр. Белово,
ул.“Юндола“№20, обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б. И. П. – директор, ДА ЗАПЛАТИ НА В.С.Б., ЕГН-********** ***,
сумата от 1000.00 лв . /хиляда лева / на
осн. чл.78,ал.1 от ГПК, представляваща
сторените от ищеца по делото съдебно – деловодни разноски за процесуално
представителство
ОСЪЖДА Териториално поделение – „Държавно
горско стопанство Белово - Югозападно държавно предприятие“ ДП Благоевград, с
адрес- гр. Белово, ул.“Юндола“№20, обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б. И.
П. – директор, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 6 ГПК в полза на РС – Пазарджик /по сметката на Пазарджишкия районен
съд/, сумата в размер на 321.40лв.
/триста двадесет и един лева и четиридесет стотинки/ – държавна такса, както и сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ за
изготвяне на съдебно-икономическа
експертиза - за изплатено възнаграждение
на вещото лице от бюджета на съда
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: