РЕШЕНИЕ
№ 01.07.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен
съд, І-ви граждански състав
На 12.06. 2019
година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на
секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско дело
№ 3359 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу И.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът твърди, че в
законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на разпореждане
по ЧГД № ***г. по описа на Районен съд - К. предявява настоящия установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно
вземанията на заявителя срещу И.М.И. в размер на 1390.95 лева (хиляда триста и
деветдесет лева и деветдесет и пет ст.), представляващи неизплатено парично
задължение по Договор за потребителски К.№ ***. На ***г. е сключен Договор за
потребителски К.№ *** между „П.К.Б.“ ЕООД като кредитор и И.М.И., като длъжник.
Сумата на кредита е 600 лв.; срок на кредита: 11 месеца;размер на вноската:
66.40 лв.; падеж на вноската: двадесет и пети ден от месеца; годишен процент на
разходите (ГПР): 49.88 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на
ден: 0.11%. Общо задължението по кредита възлиза на 730.40 лв. По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги се дължало възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги: 660.55 лв.; размерът на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги е 60.05 лв.. Общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е в размер на 1390.95 лв., а размерът на вноската 126.45
лв.. Датата на погасяване 25-ти ден от месеца. Съгласно Декларации т. А към
Договора за потребителски К.(ДПК), неразделна част от него са Общи условия
(ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжникът
внимателно се е запознал преди подписване на договора и е приел и няма
забележки към тях. Съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко
предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние.
Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага
дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Ищцовото дружество изпълнило
точно и в срок задълженията си по договора, като на ***г. превежда парична сума
в размер на 600,00 лв. по посочена от длъжника И. банкова сметка. ***е по Договор
за потребителски К.№ ***, като го сключва за срок от 11 месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер на 126.45 лв. и падежна дата всяко 25-то
число на месеца. Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с
договора задължения и не е направил нито една пълна погасителна вноска на
03.04.2018г. договорът е прекратен автоматично от страна на „П.К. Б.“ ЕООД и е
обявена неговата предсрочна изискуемост. На 05.04.2018г. на И.М.И. е изпратено
уведомително писмо от страна на дружеството, с което тя е уведомена, че
договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост. Съгласно
уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т. 12.3 от Общите
условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план,
включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за
забава и такси. Към настоящия момент размерът на погасеното от И.М.И.
задължение по ДПК № *** е в общ размер на 00.00 лева. В настоящото производство
ищцовото дружество се отказало да търси претендираните с подаденото заявление лихви
за забава в размер на 9.93лв., поради липса на материален интерес. Претендира
само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от
кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи
обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това. Съгласил се е с
цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно
с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от
сключения договор, така и с погасяването на кредита. С оглед гореизложеното моли
съда да постанови решение, с което да установите съществуването на вземане в
полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника И.М.И. в размер на 1390,95 лева (хиляда
триста и деветдесет лева и деветдесет и пет ст.), представляващи неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски К.№ ***, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание
ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, в което поддържа изложените в исковата молба доводи за
основателност на иска.
В съдебно
заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не взема становище по
предявения иск.
Въз основа на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – гр. К.,
съдът е издал в полза на „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу И.М.И., ЕГН **********,
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите в размер на: 1390,95
лв. (хиляда триста и деветдесет лева и 95 ст.) - главница; 30,00 лв. – такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от
26.01.2018 г. до 03.04.2018 г.; 9,93 лв. – законна лихва за забава от 26.01.2018
г. до 03.04.2018 г.; законната лихва върху главницата от 27.08.2018 г. до
изплащане на вземането, както и 128,62 лв. – разноски по делото. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В срока
по чл.
415, ал. 1 ГПК „П.К. Б.“ ЕООД е предявил против И.М.И. установителен иск,
като не е предявил иск за установяване на част от вземанията, предмет на
заповедта, а именно за сумите: 30,00 лв. представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
и 9,93 лв., представляващи законна лихва за забава. С определение от 10.01.2019
г. съдът е обезсилил частично Заповед № *** г. за изпълнение на парично
задължение.
Видно от Искане за
отпускане на потребителски кредит „П.К.С.“ № ***/*** г. ответникът е поискал кредит в размер на 2000,00
лева, платим на осемнадесет месечни вноски от 237,38 лева всяка. Пожелал е да
закупи и пакет от допълнителни услуги „Екстра“.
На същата дата, ***
г., ответникът е подписал и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация на потребителски кредити и приложение с допълнителна преддоговорна
информация към него.
От представения Договор за
потребителски кредит „П.К.„Стандарт“ № *** се установява, че на *** г. на
ответника е отпуснат паричен кредит от 600,00 лева при срок на погасяване 11
месеца. Общата дължима сума на кредита след начисляване на дължимите лихви е в
размер на 730,40 лева. В договора е включено и възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 660,55
лева, като общото задължение, ведно с пакета от допълнителни услуги възлизало
на 1390,95 лева, дължими на 11 месечни вноски по 126,45 лева всяка, ГПР в
размер на 49,88% и лихвен процент на ден
0,11% и годишен лихвен процент в размер на
41,17%, което е видно и от представения
погасителен план.
Видно от преводно
нареждане за кредитен превод с референция 270PMWP1733452 от *** г., ищцовото дружество е превело
по банковата сметка на ответницата сумата от 600,00 лева.
Видно от
извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № *** от 21.12.2018 г.
с клиент И.М.И. за погасяване на задължението ѝ няма постъпили вноски от
страна на кредитополучателя.
По делото е
представено уведомително писмо от 05.04.2018 година. Видно от него, ищцовото
дружество уведомява ответника И.М.И., че считано от 03.04.2018 г. договор за
кредит с № *** е едностранно прекратен и задължението съгласно договора е
обявено за предсрочно изискуемо. Писмото няма данни да е било връчено на
длъжника.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Производството е образувано по
установителен иск за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр., чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.
Предмет на делото е
установяване на обстоятелството за
наличието на основание за заплащане на сумата от 1390, 95 лева, дължима
по Договор за потребителски кредит № *** от ***г.
, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС-К.. От
събраните по делото доказателства се установи, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК срокът на договора е бил изтекъл.
Съгласно решението по дело № С
- 472/11 на Съдът на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да
следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се
явява основание за извършената проверка за валидност на клаузата за дължимостта
на възнаградителната лихва и на сумата за закупен
пакет от допълнителни услуги.
По отношение на процесния договор за
потребителски кредит, приложение намира Закона за потребителския кредит. В чл.
9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на плащане. Договорът е
сключен при общи условия, като за да обвържат страните същите следва да са
приети писмено. От представените по делото Общи условия се установи, че всяка
страница от същите е подписана както от ищеца, така и от представител на
ответното дружество, поради което съдът намира, че същите са неразделна част от
договора и обвързват страните. Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от
всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в
размер на 49,88%, а ГЛП е в размер на 41,17 %. Към датата на
сключването на договора и анекса следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена
в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според която са нищожни договорите,
които накърняват добрите нрави.
Накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и
на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. Този принцип намира приложение за
търговска сделка в чл. 289 от ТЗ, и в общите разпоредби на чл. 8, ал. 2 от ЗЗД
и чл. 9 от ЗЗД. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай,
за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
В случая страните са уговорили ГПР в размер на 49,88%, лихвен процент на ден 0,11% и годишен
лихвен процент в размер на 41,17%, което
е видно и от представения погасителен план. Договорната лихва
е възнаграждение за ползване на дадената
парична сума. При сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал.
4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер,
се считат нищожни. Договореният между страните ГПР от 49,88%, не надхвърля пет
пъти размера на законната лихва, при определения от БНБ основен лихвен процент,
увеличен с 10 пункта. Към датата на сключване на договора за кредит липсват
императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната
лихва. Максималният
размер на договорната лихва ( била възнаградителна или за забава) е ограничен
винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използува
се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване
на друг и пр. Противно на добрите нрави е да се уговаря а лихва за забава,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна
лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем, противно на добрите нрави
е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. В този смисъл е и съдебната практика
Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009
г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по
гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.; Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д.
315/2005 на ВКС, 2 г.о. С оглед на гореизложеното следва да се направи извод,
че към сключване на договора уговорената от страните възнаградителна лихва е
повече от четирикратно в по-висок размер от размера на законната лихва. Освен
това по претенцията за договорна лихва липсва яснота относно размера и периода
на търсенето й, което е резултат от предявяването на иска като такъв с обща глобална сума и без
каквото и да е разграничаване между главница
и договорна лихва. С оглед изложеното,
съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави и се явява нищожна.
По настоящото дело не се спори и се
установява, че с процесния договор за потребителски кредит страните са сключили
и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, свързани с
усвояването и управлението на кредита и услуга, гарантираща улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства, срещу възнаграждение за пакета
в размер на 660,55 лева.
Настоящият съдебен състав намира
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги за нищожно
поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави. Налице е
противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като включените в пакета услуги са
действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и по своята същност
не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, където е
казано, че това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора /т.е. по предоставяне на паричната сума и
нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа/. В
противоречие с императивния чл.10а, ал.4 ЗПК, за изброените допълнителни услуги
е определено общо възнаграждение за плащане, което потребителят следва да заплати
предварително само за възможността за предоставянето на изброените услуги без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана, което противоречи на
принципите за добросъвестност и справедливост при договарянето, изискващи
потребителят да заплаща за реални услуги, а не за предполагаеми.
Същевременно следва да се отбележи, че с
процесното споразумение е договорено предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено и в самото споразумение
и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя.
Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава.
На следващо място, с уговарянето на допълнително
възнаграждение от 660,55 лв. се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
тъй като начисляването и събирането на посочените суми по пакета за допълнителни
услуги не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити
разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на
закона за максимален размер на ГПР.
Съобразно императивната разпоредба на
чл.26,ал.4 ЗЗД нищожността на отделните части не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или
когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. Настоящият съдебен
състав намира, че нищожните клаузи на настоящия договор относно претенцията за възнаградителна лихва и
договорения пакет от допълнителни услуги не могат да се заместят по право от
повелителни норми на закона. По тези съображения уговорените в този смисъл
вземания са недължими. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
След като по делото не се събраха доказателства, че ответникът е погасил сумата
по кредита съдът намира, че вземането на
ищеца по предоставения кредит за главница в размер на 600 лв., ведно със
законната лихва от 27.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението се доказа и в тази част искът ще
се уважи, а за разликата до 1390,95 лв. искът като неоснователен следва да се
отхвърли.
По разноските
съдът намира следното:
Частична основателност на иска поставя въпроса
за размера на вземането за разноски в исковото производство, които следва да
бъдат редуцирани съобразно уважената част от иска. Представен е списък по чл.
80 ГПК. Съобразно отправеното искане на ищеца следва да бъдат определи разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Държавната такса в настоящото производство е в
размер на 27.82 лв. Така, съобразно
уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 55,14 лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него
разноски в заповедното производство съобразно уважената част на исковата
претенция. Уважените там разноски са в общ размер на 128,62 лв.. Съобразно
уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 53,93 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „П.К. Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата 600 лева -
главница по договор за потребителски кредит №
*** от *** г.,
ведно със законната лихва от 27.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за съществуване на вземането над размера от 600 лева до
претендираните 1390,95лв., предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1318/30.08.2019 г. по ч. гр. д. № *** г. по описа
на КРС .
ОСЪЖДА И.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 53,93 лева, представляваща
направени в заповедното производството по ч. гр. д. № ***г по описа на КРС
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, както и сумата от
55,14 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, съразмерно
с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: