О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V -260078 Година 2020,
18.08 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На осемнадесети август, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с. Александър
МУРТЕВ
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1693 по описа за 2020 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по
делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№18600/01.06.2020г., подадена от И.Г.Т., ЕГН **********,чрез
адв.З.М.- БАК, със съдебен адрес:г***, срещу Решение №1038/22.04.2020г.,
постановено по гр.д.№2900/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение,
Бургаският районен съд е отхвърлил иска на И.Г.Т. против С.И.Т., ЕГН ********** и М.И.Т.,
ЕГН **********, двамата с адрес:г***, чрез адв.Б.-БАК, за отмяна на дарението, обективирано в нотариален акт №142, том І,
рег.№1789, дело №121/29.05.2017г. на Нотариус Аделина Илиева, рег.№460 на НК,
поради неосигуряване от надарените на необходими на дарителя издръжка и помощ.
Със същото решение,
съдът е осъдил И.Г.Т. да заплати на
ответниците С.И.Т. и М.И.Т., направените по делото разноски в размер на 500 лв.
С жалбата се изразява недоволство от постановения
съдебен акт, като се излагат доводи за
неговата неправилност и необоснованост. Твърди се, че същият е постановен в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Оспорва
се извода на първоинстанционния съд, че от
страна на дарителя не било отправено искане за заплащане на издръжка. Посочва
се, че ищецът /въззвиник/ отправил такова до ответниците(въззвиаеми) чрез
компетентните органи на полицията в Дрезден на 10.04.2018г. Пояснява се значението на използваните в писмото/поканата/
думи и конструкции на немски език(,,Unterstutzung“- определена сума пари, с която някой бива подпомагнат).
Излага се становище относно разпределението на
доказателствената тежест при предявен
иск по чл.227, ал.1,б.,,в“ от ЗЗД. Подчертава се, че в конкретния случай, исковата молба следвало да се счита като
покана до ответниците за изпълнение на тяхното задължение за предоставяне на
помощ и издръжка.
Подробно са описани обстоятелствата и
социалните условия, при които въззивникът(ищец) бил поставен. Последният
получавал социални помощи в размер от 320 евро и ниски трудови доходи( 213
евро), които не му позволявали да води нормален живот в Германия.
Жалбоподателят заявява, че поради влошеното си здравословно състояние, нямал възможност да си осигури приходи от
имуществото в България.
Посочва, че въззиваемите(ответници) отказали
да получат изпратената до тях покана за издръжка.Горното се потвърждавало и от
събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания.
Навеждат се доводи, че дарителят бил в
състояние, което изисквало не само финансова издръжка, но и болнични грижи(трайна
нужда и липса на средства за съществуване).
Развиват се съображения, че задължението на
надарения за издръжка, при наличието на такава необходимост, произтичало от
закона(чл.227,ал.1,б.,,в“ от ЗЗД), като
неизпълнението на горното било основание за отмяна на дарението. Излага
становище относно правната природа на договора за дарение.
Жалбоподателят изтъква, че въпреки изричната
писмена покана до надарените от него
близки, последните не само, че били абсолютно дезинтересирани от състоянието на
дарителя(техен баща), но и категорично отказали да получат поканата и да
предоставят нужните средства, поради което не следвало да черпят права от
собственото си недобросъвестно поведение.
Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменен сключеният договор за дарение, обективиран в НА за дарение на недвижим имот №142, том № I, рег.№1789, дело№121 от 29.05.2007г. на нотариус Аделина Илиева, рег.№460 НК.
При проверката, извършена на осн. чл.267,
ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на процесуалния представител на ищеца-
адв.З.М.- БАК, на 18.05.2020г. Въззивната жалба е входирана в деловодството
на БРС на 01.06.2020г.- следователно е подадена в законния двуседмичен срок.
Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и е допустима за разглеждане по същество.
Препис от
постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ответната
страна - адв.Б. Божаов -БАК на 22.06.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответниците – С.И.Т. и М.И.Т., чрез адв. Б.- БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемите намират атакуваният съдебен акт
за правилен и законосъобразен. Считат подадената въззивна жалба за
неоснователна и се моли за нейното отхвърляне.
Оспорват се наведените от въззивника доводи, като
се твърди, че дарителят се явявал собственик на недвижими имоти, подробно
индивидуализирани в отговора на въззивната жалба.
Твърди
се, че въззивникът(ищец) не се нуждаел от издръжка и с предявяване на
настоящата искова претенция, преследвал други цели. Развиват се подробни
съображения в тази насока.
Посочва се, че правилно първоинстанционният съд преценил, че за да бъде
уважен иск за отмяна на дарение, искането за издръжка следвало да достигне до
знанието на надарения. В настоящия случай, посочената предпоставка не била
налице.
Изтъква се, че след като
въззивникът притежавал редица имоти (жилище, земеделски земи и имот с търговско
предназначение), възниквал въпросът относно неговото пребиваване в
Германия и необходимостта от издръжка. Твърди
се злоупотреба с предоставената от закона възможност за предаявяване на иск за отмяна
на дарение.
Изразява се несъгласие с твърденията на дарителя за непризнателност на
децата към своя баща. Подчертава се, че последните погасявали натрупани негови
задължения (за заплащане на данъци, като и такива, произтичащи от образувани
срещу него изпълнителни дела).
Навеждат се доводи, че преклузивният срок за предявяване на иска за
отмяна на дарение изтекъл(една година от отказа за предоставяне на издръжка).
Иска
се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно
и обосновано. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
С въззивната жалба,
подадена от И.Т. е направено доказателствено искане за допускане до разпит на
едни свидетел в режим на довеждане.
С
отговора на въззиваната жалба, въззиваемите са направили доказателствено
искане, на основание чл.176 от ГПК, съдът да разпореди въззивникът да се яви
лично и да отговори на поставените от тях въпроси.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
В
първоинстанционото производство не е било нарушено правото на страните на
защита- съдът е допуснал събиране на писмени и гласни доказателства. Поради
това и доколкото не се твърдят предпоставките на чл.266, ал.2 от ГПК, а съдът
не констатира наличие на такива по чл.266, ал.3 от ГПК, направените от
страните доказателствени искания- за
допускане до разпит на едни свидетел на
страната на въззивника, както и искането
на въззваемите по чл.176 от ГПК, следва да бъдат оставени без уважение.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1693/2020г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 31.08.2020.г. от 09,50 ч., за която дата и час на страните са изпратени
призовки.
НЕ ДОПУСКА направеното с въззивна жалба
вх.№18600/01.06.2020г., подадена от И.Г.Т.,
чрез адв.З.М.- БАК, доказателствено искане за
допускане на един свидетел в режим на довеждане.
НЕ ДОПУСКА направеното с
отговора на въззивната жалба от С.И.Т.
и М.И.Т., чрез адв.Б.- БАК, искане по чл.176 от ГПК.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: