Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260000 04.01.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и първи декември
Година 2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 7070 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от С.С.К. против ГД „Изпълнение на
наказанията” – гр. София и изменен в съдебно заседание иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 200 лв., представляваща
възнаграждение за 300 часа положен от ищеца труд извън времето на дежурство
през периода 17.05.2017 г. - 09.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на
задължението, както и да бъдат присъдени на ищеца направените разноски по
делото. Ищецът твърди, че е държавен служител и заема
длъжността „*****” в Затвора Бургас, като е заемал тази длъжност през целия
процесен период. Твърди също така, че със Заповед № 453/ 14.08.2014 г.
началникът на затвора е определил за дежурните надзиратели режим на работа при
24-часови, 12-часови и 8-часови смени, с работно време от 08,00 ч. до 08,00 ч.
на следващия ден при 24-часова смяна, от 08,00 ч. до 20,00 ч. и от 20,00 ч. до
08,00 ч. при 12-часова смяна и от 08,00 ч. до 16,30 ч. при 8-часова смяна. На
следващо място ищецът заявява, че се явява на работното си място в 7,45 ч., а
след приключване на дежурството остава още около 45 минути, през което време се
извършва предаване на новия постови, отвод и предаване на техническите пособия.
С оглед на това ищецът твърди, че обичайно полага извън времето за дежурство
допълнителен труд минимум 60 минути на смяна, което се извършва със знанието и
без противопоставянето на работодателя и което време не е вземано предвид от работодателя
и не е формирало заплащането на възнаграждението до 11.05.2019 г., а след тази
дата е бил заплащан само половин час от това допълнително отработено време,
съгласно Заповед № Л-2271/2019 г. и Заповед № Л-2788/2019 г. на главния
директор на ГДИН, поради което за останалото неплатено време му се полага
възнаграждение за извънреден труд. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 176 от ЗМВР, вр. чл. 19,
ал. 2 от ЗИНЗС,
а акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок ответникът е подал писмен
отговор, в който е оспорил иска изцяло по основание и по размер, като моли
същият да бъде отхвърлен и на ответника да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Заявено е възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на предявения иск за периода 15.05.2017 г. – 09.11.2017 г. На
следващо място се твърди, че искът е неоснователен,
тъй като времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство са част от работното време, съгласно чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС,
и същото следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар. „отработено време“. Ответникът също така твърди, че
на осн. чл. 187, ал. 5, т. 2 и т. 7 от ЗМВР считано от 27.06.2014 г. за служителите,
работещи на смени, се заплаща до 70 часа извънреден труд на тримесечие, а
положеният извънреден труд над тези часове не се компенсира. Заявява, че липсва
нормативен акт или заповед, които да задължават служителите от наряда в затвора
Бургас да идват на работа в 07,30 ч., както и да идват цивилни, поради което,
ако служителят се явява по-рано на работа без разпореждане на работодателя, то
това не се счита за полагане на извънреден труд и не следва да бъде заплатено
като извънреден труд времето, през което ищецът се привежда в съответствие с
изискванията за униформено облекло. Твърди се също така, че действията, които
ищецът твърди, че извършва преди и след края на работното време, установено със
заповед на началника на затвора, не са му вменени в задължение. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото е представена кадрова справка за ищеца, от която е видно, че от 23.03.2016
г. той e бил назначен за стажант на длъжност „*****” в Затвор Бургас,
на 14.07.2016 г. е бил назначен на длъжността „*******” в Затвор Бургас, а от 01.04.2020
г. е назначен на длъжността „*****” в Затвор Бургас.
Със
Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено
следното работно време за служителите от надзорно-охранителни
състав (НОС) на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в 08,00 ч. и
край на работния ден в 08,00 ч. на следващия ден, 12-часови смени – дневна
смяна от 08,00 ч. до 20,00 ч. и нощна смяна – от 20,00 ч. до 08,00 ч., и
8-часови смени - от 08,00 ч. до 16,30 ч. и от 06,00 ч. до 14,30 ч. С т. 9 на
същата заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в
затвора да е 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно
място.
По
делото е представена Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на
ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори,
затворнически общежития, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М.
Димитров“ № 42 – ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да
е в рамките на 30 минути, а за всички останали арести и поправителни домове -
15 минути, което време следва да се включва към отработеното време на
служителите. В мотивите на заповедта е посочено, че тя се отнася за всички
постове, поддържани при 8, 12 и 24 часа в териториалните служби на ГДИН.
Представена
е и Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на гл. директор на ГДИН, влязла в сила на
01.07.2019 г., с която е отменена предходната заповед от 13.05.2019 г. и е
наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр. София да е в рамките на 45
минути, във всички останали затвори, затворнически общежития, арести в
затворите, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М. Димитров“ № 42 –
ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да е в рамките до 30
минути, а за всички останали арести и поправителни домове да бъде до 15 минути,
което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Със
Заповед № 139/12.02.2019 г. началникът на Затвора Бургас е назначил комисия в
състав от 7 души, която да извърши замерване и да документира колко е
необходимото време за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство като се отчетат особеностите на всички
постове, поддържани при 8, 12 и 24 часа в Затвора Бургас и прилежащите му
общежития.
Въз
основа на резултатите от дейността на горепосочената комисия, началникът на затвора
е издал Заповед № 436/01.07.2019 г., с която е наредил времето, необходимо за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
смяна или дежурство в Затвор Бургас и затворническите общежития да е в рамките
до 30 минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни
смени са определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15
минути.
По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че през процесния период за ищеца са отчетени 336 бр. положени
дежурства, от които 146 бр. 24-часови дежурства, 106 бр. 12-часови дневни дежурства,
71 бр. 12-часови нощни дежурства, 1 бр. дежурство в болница и 12 бр. 8-часови
дежурства. Вещото лице също така е установило, че за периода 17.05.2017 г. –
30.06.2019 г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били
включени суми за дейности по приемане/сдаване на дежурство, а за периода
01.07.2019 г. – 09.11.2020 г. са му били платени суми, съответстващи на
отработено време съответно на 30 минути – за 24- и 12-часови дневни смени и 15
минути – за 12-часови нощни смени и 8-часови смени, съгласно Заповед № 2788/
14.06.2019 г. на главния директор и ГДИН и Заповед № 436/01.07.2019 г. на
директора на Затвора Бургас. В заключението си вещото лице е изчислило размера
на нетното и увеличеното трудово възнаграждение на час на ищеца на база размера
на основното му трудово възнаграждение и броя работни часове за всеки месец от
процесния период, както и е изчислило размера на допълнителното възнаграждение
за полагане на труд при приемане и сдаване на дежурство, използвайки посочената
от ищеца продължителност на този труд, а именно 1 час на дежурство, като е
приспаднало начисления и платен от ответника труд след 01.07.2019 г. При така
извършените изчисления, вещото лице е дало заключение, че при положените от
ищеца 336 дежурства през процесния период и при условие, че дейностите по
приемане/сдаване на дежурство продължават по 1 час на дежурство (както се
твърди в исковата молба), на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение
в размер на 2 120,99 лв. за 285 часа и 15 минути извънреден труд.
По
делото са разпитани свидетелите Р. Г. Й. (воден от ищеца) и Д.Д. М. (воден от
ответника).
Свидетелят
Й. заявява, че работи като надзирател в Затвора Бургас и с ищеца са колеги,
като двамата не работят в едно отделение, но се засичат и работят заедно. Свидетелят
твърди, че надзирателите се явяват в затвора в 07,30 ч., като това става по
устна договорка с командирите на отделение. Заявява, че през времето до началото
на инструктажа, който понастоящем започва в 07,50 ч., а до преди 6-7 месеца е
започвал в 07,45 ч., командирът казва на надзирателите кой на какъв пост ще
бъде и ги инструктира за съответния пост, проверява външния им вид,
здравословното им състояние, служебните им карти, белезниците им, надзирателите
се подписват в постовата книга и в лист за проведен инструктаж. Според
свидетеля, сега инструктажът продължава около 15 минути, а до преди 6-7 месеца
е продължавал около 20 минути. След приключване на инструктажа встъпващите в
дежурство надзиратели се насочват към постовете си и ги приемат, като заедно с
отстъпващите надзиратели извършват проверка на лишените от свобода и на
спалните помещения, които отнемат около 20-30 минути в зависимост от поста.
След това двамата надзиратели се разписват в книга за сдаване и приемане на
поста, след което се извършва предаване и приемане на оръжие, палки и други
технически средства. След сдаване на постовете, всички отстъпващи надзиратели
се събират в стаята за отвод, като отводът започва не по-рано от 08,30 ч. (след
като се съберат всички надзиратели) и продължава около 10-15 минути, след което
надирателите са свободни. Свидетелят заявява, че надзирателите, които са на
8-часови дежурства, не присъстват на отвода сутрин и вечер, а в 16,30 ч. се
отчитат на главния надзирател. Според свидетеля, надзирателите обикновено
отиват на работа в 07,30 ч. и при 24-часово дежурство си тръгват не по-рано от
08,45 ч. на следващия ден, при 12-часово дневно дежурство си тръгват в 20,40
ч., при 8-часово дежурство си тръгват в 16,40 ч., а при 12-часово нощно
дежурство отиват на работа в 19,30 ч. и си тръгват в 08,45 ч. на следващия ден.
Свидетелят заявява, че няма заповед или нормативен акт, които да задължават
надзиратели да се явяват на работа в 07,30 ч., а това става по устна договорка
с командирите на отделение. Свидетелят заявява също така, че е бил ищец по
аналогично дело против ГДИН.
Свидетелят
М., който работи в Затвора Бургас на длъжност *****“, заявява, че надзирателите
в затвора следва да се явят на работа за началото на инструктажа, като до
01.07.2019 г. той е започвал в 07,45 ч., а след това – в 07,50 ч. Според свидетеля
е възможно надзирателите да отидат на работа и по-рано, но не са длъжни.
Свидетелят твърди, че след явяването им за инструктаж надзирателите се
подписват в протоколите и ежедневната ведомост и им се извършва проверка от
командира на отделение, след което се провежда инструктажът, като сутрешният
продължава 5-7 минути и приключва в 08,00 ч., а вечерният продължава по-малко
време – не повече от 3-4 минути. След това надзирателите приемат постовете си,
като приемането и предаването на постовете продължава 10-15 минути, а
освобождаването на надзирателите от наряд след това продължава не повече от 5
минути. Според свидетеля, след 24-часова смяна надзирателите са свободни да си
тръгнат около 08,20 ч., след 12-часова дневна смяна са свободни около 20,10 ч.
– 20,15 ч., а след 8-часова смяна – в 16,30 ч. Свидетелят заявява, че лично той
провежда сутрешните инструктажи през работните дни, като обикновено се явява на
инструктаж в 07,53 – 07,54 ч., но поне веднъж седмично влиза в 07,50 ч. и
присъства на подписването на надзирателите в съответните документи. Заявява
също така, че по принцип не присъства на вечерните инструктажи, но е присъствал
и на такива инструктажи при извършване на проверки, както и при замерванията на
времето, които през 2019 г. е извършил лично той в затвора. Заявява също така,
че е йерархично подчинен на главния директор на ГДИН, както и на началника на
затвора.
При
така събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира следното:
По делото се установи, че през процесния
период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника и е работил на длъжността
„****” в Затвор Бургас, като нормите, уреждащи правоотношението им, се съдържат
ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР.
Съгласно чл. 16а, ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната
продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормата на чл. 16а, ал. 2 от ППЗИНЗС предвижда, че за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12-
или 24-часови наряди по утвърден график, като в тези случаи съгласно чл. 16д, ал. 2 работното
време се изчислява сумирано за тримесечен период. По същия начин е предвидено
да се изчислява работното време и в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, който в случая също намира приложение по
силата на препращащата норма на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.
В чл. 16е от ППЗИНЗС е посочено, че
отработеното време включва: работните часове в рамките на установеното редовно
работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето за физиологични
почивки, времето за отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по
време на разположение (активен период на разположение в поделението), времето
за провеждане на професионално обучение, времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12
часа и 24 часа отработено време.
Съгласно разпоредбата на чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд са длъжни да се явят
в поделението в определеното за инструктаж време, годни да
изпълняват служебните си задължения, като застъпващите в наряд трябва да бъдат
облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид. В тази връзка следва да
бъде посочено, че с цитираната по-горе в решението Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас
(т. 9) е определено ежедневните инструктажи на наряда в затвора и затворническите
общежития да започват 15 минути преди началото на работното време за
конкретното работно място, т.е. ищецът е бил длъжен да е на работното си място
най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му.
Съгласно чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени и съгласно ал. 6
този труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Във връзка с определяне размера на
времето, което е необходимо за извършване на дейностите по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство са били издадени приложените по делото
Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед
№ Л-2788/14.06.2019 г. на главния директор на ГДИН, както и Заповед №
436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, като главният директор на
ГДИН е определил считано от 01.07.2019 г. за заеманата от ищеца длъжност това
време да е до 30 минути, а със заповедта на началника на Затвор Бургас за
работещите в затвора са определени следните времеви критерии: при 24-часови и
12-часови дневни смени - 30 минути, а при 12-часови нощни смени и 8-часови
смени – 15 минути.
Назначеното
по делото вещо лице е установило, че от 01.07.2019 г. на ищеца е било изплащано
възнаграждение за времето за инструктаж, приемане и сдаване на дежурство,
съгласно заповедта на началника на затвора Бургас, като тези суми са били
приспаднати от вещото лице.
С оглед на горното и тъй като от събраните
по делото гласни и писмени доказателства се установи, че преди началния час и
след крайния час на всяко дежурство (независимо от неговата продължителност)
ищецът извършва дейности по участие в инструктаж, приемане и сдаване на
дежурството, като това обстоятелство не се оспорва от ответника, а напротив –
издадените заповеди за заплащане на допълнително възнаграждение за тези
дейности, считано от 01.07.2019 г., представляват извънсъдебно признание на
този факт, съдът намира, че и за периода преди 01.07.2019 г. на ищеца е било
дължимо възнаграждение за времето на инструктаж, приемане и сдаване на
дежурство, но такова не му е било заплащано. Поради това съдът намира, че
предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на времето, което следва да
бъде отчетено като положен от ищеца труд извън времето на дежурство, съдът
намира следното:
Досежно началото на дежурствата воденият от ищеца свидетел заяви, че всички надзиратели се
явяват в затвора в 07,30 ч., а според свидетеля на ответника те се явява в
затвора за началото на инструктажа. Според свидетеля на ответника, до
01.07.2019 г. инструктажът е започвал в 07,45 ч., а след тази дата започва в
07,50 ч., но с оглед т. 9 от Заповед № 453/ 14.08.2014 г. на началника на
Затвора Бургас, в която е предвидено инструктажите да започват 15 минути преди
началото на работното време, съдът намира, че през целия процесен период надзирателите
в затвора е следвало да се явяват на работното си място 15 минути преди
началото на работното им време, т.е. в 07,45 ч. С оглед на това и тъй като по
делото не се установи за надзирателите да е налице нормативно установено
задължение да се явяват за изпълнение на служебните си задължения в 07,30 ч. (както
твърди свидетелят на ищеца), съдът намира, че за времето преди началния час на
инструктажа надзирателите, дори да се намират на територията на затвора, не
изпълняват служебни задължения и за това време не им се дължи заплащане на
трудово възнаграждение. Ето защо съдът счита, че на ищеца се следва
възнаграждение за 15 минути положен труд преди началото на всяко от дежурствата
му през процесния период.
Що
се отнася до действията по сдаване на 24-часови и 12-часови дежурства и
освобождаване от наряд, съдът намира, че въз основа на дадените от св. Й.показания
следва да се приеме за установено, че тези действия продължават
средно 40 минути и сутрин продължават от 08,00 ч. до 08,40 ч., а вечер от 20,00
ч. до 20,40 ч. и едва след това надзирателите са свободни да си тръгнат от
затвора. Съдът намира, че в тази им част тези свидетелски показания са
достоверни, тъй като обемът на описаните от свидетеля действия, които се
извършват при сдаване и приемане на наряда (проверка и преброяване на всички
лишени от свобода, проверка на спалните помещения, вписвания в тетрадка,
предаване на технически средства) е такъв, че те обективно не могат да бъдат
извършени за посоченото от другия свидетел време от 20 минути сутрин и 10
минути вечер. Още повече, че след това е необходимо всички надзиратели да се
съберат в стаята за отвод, който отнема средно 10 минути и едва след това
надзирателите са свободни да си тръгнат от работа. С оглед на това съдът
намира, че при 24-часовите и при 12-часовите дежурства в корпуса на затвора
(дневни и нощни) ищецът е полагал допълнително 55 минути труд (15 минути преди
началото на времето на дежурството и 40 минути след неговия край), като до
01.07.2019 г. не му е изплащано никакво допълнително възнаграждение за това
отработено време, а след тази дата са му плащани по 30 минути за 24-часово и за
12-часово дневно дежурство и по 15 минути за нощно дежурство. Поради това за
тези дежурства следва да му бъде присъдено възнаграждение за положен труд за
остатъка над това време до приетото от съда време от 55 минути - след
01.07.2019 г., както и за по 55 минути на
дежурство преди тази дата.
По
отношение на 8-часовите дежурства, по делото не се доказа, че и след тези
дежурства ищецът е извършвал дейности по предаване на дежурството и
освобождаване от дежурство, както и че продължителността на тези действия е по 45
минути след всяко дежурство, както се твърди в исковата молба. И двамата свидетели
по делото сочат, че надзирателите, които полагат 8-часови дежурства, сдават
поста си в 16,30 ч. и се отчитат пред главния надзирател, но не извършват
действия по сдаване, приемане и проверка на лишените от свобода, нито участват
в отвод. Поради това съдът намира, че в тази връзка достоверни са и следва да
бъдат кредитирани показанията на св. М., съгласно които след 8-часова смяна
надзирателите си тръгват от работа в 16,30 ч., а не в 16,40 ч., както твърди
свидетелят на ищеца. Поради това съдът счита, че при 8-часовите дежурства на
ищеца се следва възнаграждение за допълнително отработени 15 минути – времето
преди началния час на дежурството, което време е признато за работно време със
Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на гл. директор на ГДИН и със Заповед №
436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас. Установи се, че след
01.07.2019 г. на ищеца е било заплащано допълнително възнаграждение за тези 15
минути, поради което в настоящото дело следва да му бъде присъдено единствено
възнаграждение за положен от него труд с продължителност от 15 минути за всяко
8-часово дежурство, положено от началото на процесния период до 30.06.2019 г.
Що
се отнася до положеното от ищеца дежурство в болница и тъй като за него не се
събраха никакви доказателства, съдът намира, че за това дежурство на ищеца се
полага допълнително възнаграждение за 15 минути положен труд извън времето на
дежурството - като за временен пост, съгласно Заповед № 436/01.07.2019 г. на
началника на затвора. С оглед на това и тъй като ищецът е положил това
дежурство преди 01.07.2019 г., то следва да се приеме, че тези допълнителни 15
минути не са му заплатени и с решението по настоящото дело следва да му бъде
присъдено възнаграждение и за тези минути.
Видно
от експертизата, през периода 17.05.2017 г. - 30.06.2019 г. ищецът е
положил общо 220 дежурства, от които 87 бр. 24-часови дежурства, 77 бр.
12-часови дневни дежурства, 46 бр. 12-часови нощни дежурства, 1 бр. 12-часово
дежурство в болница и 9 бр. 8-часови дежурства. Съобразно приетото по-горе в
решението, за всяко от положените през този период 24-часови и 12-часови дневни
и нощни дежурства на ищеца следва да се присъди допълнително възнаграждение за
55 минути труд извън времето на дежурството, а за всяко от 8-часовите дежурства
и дежурството в болница следва да му се присъди възнаграждение за 15 минути
труд извън времето на дежурството.
През
периода 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г.
ищецът е положил общо 116 дежурства, от които 59 бр. 24-часови дежурства, 29
бр. 12-часови дневни дежурства, 25 бр. 24-часови нощни дежурства и 3 бр. 8-часови
дежурства. При всяко от 24-часовите и 12-часовите дежурства ищецът е отработил допълнително
по 55 минути извън времето на дежурството, а му е било платено възнаграждение
за 30 минути при 24-часовите и 12-часовите дневни дежурства и за 15 минути при
12-часовите нощни дежурства, поради което съдът намира, че следва да му бъде присъдено
възнаграждение над така платените до действително отработените по 55 минути на
дежурство. За положените от ищеца 8-часови дежурства през този период не му се
дължи допълнително възнаграждение, тъй като за отработените от него 15 минути
извън времето за дежурство му е било платено възнаграждение, съгласно заповедта
на директора на затвора.
В
резултат на всичко изложено до тук, следва да се приеме, че през целия процесен
период ищецът е положил общо 248 часа и 20 минути труд извън редовното му
работно време, който не му е заплатен, от които 195 ч. – до 30.06.2019 г. и 53
часа и 20 минути – след 01.07.2019 г.
Видно е, че през никое от тримесечията ищецът
не е отработил над 70 часа допълнително, поради което на осн. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за допълнително положения
от него труд следва да му бъде платено възнаграждение за извънреден труд,
размерът на което следва да бъде изчислен от съда съобразно посочените от
вещото лице в графа № 4 на Приложение № 1 ставки на нетното трудово
възнаграждение за извънреден труд (на час) за всеки месец от процесния период.
По отношение на направеното от
ответника възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за част от процесните
вземания, а именно за вземанията за периода 17.05.2017 – 09.11.2017 г., съдът
намира същото за частично основателно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от 14.10.2016 г.) работното време на държавните служители, работещите на 8-часови, 12-часови или 24-часови
смени, се изчислява сумирано за тримесечен период, съответно възнаграждението за тримесечния период на отчитане е платимо
през месеца, следващ тримесечния период, т.е. за периода април – юни 2017 г. възнаграждението е било платимо в срок до 31.07.2017
г., съответно тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД, към
която следва да се добави и двумесечният период на извънредното положение
(съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение), е изтекла на 30.09.2020 г. и към датата на
предявяването на иска (09.11.2020 г.) тези вземания на ищеца са погасени по
давност.
Що се отнася до останалия период,
за който е заявено възражението на ответника, а именно 01.07.2017 г. -
09.11.2017 г., съдът намира, че вземанията на ищеца не са погасени по давност,
тъй като възнаграждението за периода юли – септември 2017 г. е било платимо в
срок до 31.10.2017 г. и погасителната давност за него би изтекла на 31.12.2020
г., а възнаграждението за периода октомври 2017 г. – 09.11.2017 г. е било
платимо в срок до 31.12.2017 г. и погасителната давност за него би изтекла на
28.02.2021 г., т.е. към датата на предявяването на иска (09.11.2020 г.) тези
давностни срокове не са изтекли. С оглед на това погасени по давност са само
вземанията на ищеца за месеците май и юни
2017 г., поради което от общо положените от ищеца 248 часа и 20 минути труд извън редовното му работно време през
целия процесен период следва да бъде приспаднато допълнително отработеното
време през м. май и м. юни
2017 г., възлизащо на 13 часа и 5 минути (за 5 бр. 24-часови, 6 бр. 12-часови
дневни, 3 бр. 12-часови нощни дежурства и 1 бр. 12-часово дежурство в болница),
т.е. на ищеца следва да бъде присъдено допълнително възнаграждение за общо 235
часа и 15 минути отработено време извън времето за дежурство.
След извършване на съответните изчисления
и съобразявайки частично основателното възражение за изтекла погасителна
давност, съдът намира, че общо дължимото и неплатено възнаграждение за
положения от ищеца извънреден труд през целия процесен период е в размер на 1 700,98
лв. С оглед на това и тъй като искът е предявен в по-малък размер, а именно в
размер на 1 200 лв., то същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен
в пълен размер.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото възнаграждение
за извънреден труд, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 1 200 лв.
за периода от предявяването на иска на 09.11.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Предвид уважаването на иска в пълния
му предявен размер, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски, които са в размер на
300 лв. - платено адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявения иск - 50 лв., както и разноски в размер на 200
лв., представляващи платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21,
Булстат: *********, да
заплати на С.С.К., ЕГН **********,***, сумата от 1 200,00 лв. (хиляда и двеста лв.), представляваща
възнаграждение за 235 часа и 15 минути положен от него и неплатен извънреден
труд извън времето на дежурство през периода 01.07.2017 г. - 09.11.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 300,00
лв.
(триста лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за периода 17.05.2017 г. - 30.06.2017 г. и за разликата над 235 часа и 15 минути до предявените 300 часа.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21,
Булстат: *********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна
такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лв.), както и разноски в размер на 200,00
лв. (двеста лв.), представляващи платено възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 04.01.2021
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА