Присъда по дело №362/2016 на Окръжен съд - Русе

 

П Р И С Ъ Д А

№ 38          

 

гр. Русе, 12.09.2016г.

 

.........Русенският окръжен съд ........ наказателна колегия в публично заседание

на......дванадесети септември през две хиляди и шестнадесета .....година в състав:

Председател: Милена Пейчева

 

^{Съдебни заседатели: Л. П.}

                                        Р.П.

при секретаря  ……….Г.И........................ в присъствието на

прокурора..........Стилиян Грозев...... като разгледа докладваното от................

председателя .......НОХД  № 362 по описа за 2016 год., съобрази :....................

 

            П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Б.А., роден на ***г***, понастоящем в затвора гр.Белене, български гражданин, с начално образование, женен, не работи, осъждан, ЕГН: ********** за

ВИНОВЕН в това, че на 25.03.2016г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление- на два пъти, в съучастие с В.С.С. ***, като извършител, отнел чужди движими вещи: мобилен телефон „Самсунг Галакси S3 NEO с ИМЕЙ 357537062809603 и мобилен телефон Самсунг Галакси  S3, модел GT-I9060 с ИМЕЙ 359444058634558, на обща стойност 250 лева, от владението на Г.А.К. и Г.П.И.,***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК го

ОСЪЖДА на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА..

На основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от „Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража” определя първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието, което да се изтърпи в затворническо заведение  от закрит тип.

ЗАЧИТА, на основание чл.59 от НК, предварителното задържане по настоящето дело, считано от 29.03.2016г. 

ПРИЗНАВА подсъдимата В.С.С., родена на ***г*** № 46, българска гражданка, с основно образование, омъжена, не работи, неосъждана, ЕГН: ********** за

                         ВИНОВНА в това, 25.03.2016г. в гр.Русе, в съучастие със С.Б.А. ***, като извършител, отнела чужда движима вещ: мобилен телефон „Самсунг Галакси S3 NEO с ИМЕЙ 357537062809603, на  стойност 100 лева, от владението на Г. ***, с намерението противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК я

ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ВИНОВНА в това, че на 26.03.2016г. в гр.Русе, с цел да набави за себе си и за С.Б.А. ***, имотна облага спомогнала да бъде отчуждена чужда движима вещ- мобилен телефон Самсунг Галакси  S3, модел GT-I9060 с ИМЕЙ 359444058634558, на стойност 150 лева, собственост на Г. ***, за която знаела, че е придобита от С. Антоново чрез престъпление- грабеж, поради което и на основание чл.215 ал.1 от НК и чл.54 от НК я

ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23 ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимата В.С. едно общо наказание- по-тежкото от двете, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на определеното общо наказание за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА  подсъдимия С.Б.А. , със снета по-горе самоличност, да заплати на Г.А.К., ЕГН: **********,***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 000 лева /четири хиляди лева/, със законната лихва от 25.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в останалата му част до предявения размер от 5 000 лева.

ОСЪЖДА  подсъдимата В.С.С., със снета по-горе самоличност,да заплати на Г.А.К., ЕГН: **********,*** 46, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 лева / хиляда лева/, със законната лихва от 25.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в останалата му част до предявения размер от 5 000 лева.

На основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК ОТНЕМА в полза на Държавата два броя метални боксове, приложени като веществени доказателства по делото, които след влизането на присъдата в сила да бъдат унищожени, като вещи без стойност.

На основание чл.53 от НК ВРЪЩА на подсъдимия С.Б.А. 1 брой мъжко тъмносиньо яке и 1 чифт текстилни ръкавици, приложени като веществени доказателства по делото.

Вещественото доказателство- 1 брой диск СD-R UERBATIM, с № 042LSMD34854 е приложено към лицево-идентификационната  експертиза, поради което следва да остане по делото.

ОСЪЖДА подсъдимия С.Б.А., със снета по-горе самоличност,да заплати  направените по делото разноски: 691,61 лева по сметка на ОД на МВР-Русе- разноски на досъдебното производство; съдебни разноски в размер на 210 лева и 160 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск- по сметката на РОС.

ОСЪЖДА подсъдимата В.С.С., със снета по-горе самоличност, да заплати  направените по делото разноски: 611,58 лева по сметка на ОД на МВР-Русе - разноски на досъдебното производство; съдебни разноски в размер на 160 лева  и 50 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск- по сметката на РОС.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок от днес пред АС гр.Велико Търново.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                 2.

Русенска окръжна прокуратура е обвинила:

Подсъдимия С.Б.А. в това, че на 25.03.2016г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление- на два пъти, в съучастие с В.С.С. ***, като извършител, отнел чужди движими вещи: мобилен телефон „Самсунг Галакси S3 NEO с ИМЕЙ 357537062809603 и мобилен телефон Самсунг Галакси  S3, модел GT-I9060 с ИМЕЙ 359444058634558, на обща стойност 250 лева, от владението на Г.А.К. и Г.П.И.,***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.

Подсъдимата В.С.С.:

В това, 25.03.2016г. в гр.Русе, в съучастие със С.Б.А. ***, като извършител, отнела чужда движима вещ: мобилен телефон „Самсунг Галакси S3 NEO с ИМЕЙ 357537062809603, на  стойност 100 лева, от владението на Г. ***, с намерението противозаконно да я присвои, като употребила за това сила- престъпление по чл.198 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК.

В това, че на 26.03.2016г. в гр.Русе, с цел да набави за себе си и за С.Б.А. ***, имотна облага спомогнала да бъде отчуждена чужда движима вещ- мобилен телефон Самсунг Галакси  S3, модел GT-I9060 с ИМЕЙ 359444058634558, на стойност 150 лева, собственост на Г. ***, за която знаела, че е придобита от С.А. чрез престъпление грабеж- престъпление по чл.215 ал.1 от НК и чл.54 от НК.

По делото е конституиран като частен обвинител и граждански ищец пострадалият Г.А.К.. Приети са за съвместно разглеждане два граждански иска, предявени от Г.К. срещу всеки един от подсъдимите, в размер от 5000 лева всеки, за причинени неимуществени вреди от престъплението, със законната лихва от 25.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

По делото е конституиран като частен обвинител пострадалият Г.П.И..

              Про­ку­ро­рът по­д­дър­жа об­ви­не­ни­е­то, по подробно изложените в съдебно заседание съображения, като изразява становище, че двамата подсъдими следва да бъдат признати за виновни и осъдени за извършените от тях престъпления. Предлага на подс.А. да бъде наложено наказание в размер на 10 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип, като бъде зачетено предварителното му задържане. На подс.С. да бъде наложено наказание в размер на 3 години лишаване от свобода- за грабежа и на 1 година лишаване от свобода- за вещното укривателство. На основание чл.23 от НК да й бъде определено едно общо наказание, в размер на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК, да бъде отложено за изпитателен срок от пет години. Счита, че предявените срещу двамата подсъдими граждански искове следва да бъдат уважени в пълен размер, със законните последици.

Частният обвинител и граждански ищец Г.А.К. изразява становище, че двамата подсъдими следва да бъдат признати за виновни, като им бъдат наложени наказания в посочените от представителя на обвинението размери. Иска да бъдат уважени предявените от него граждански искове в пълен размер, със законната лихва от датата на деянието.

Частният обвинител Г.П. Илиева изразява становище, че двамата подсъдими следва да бъдат признати за виновни, като им бъдат наложени наказания в посочените от представителя на обвинението размери.

Подсъдимите дават обяснения, в които не се признават за виновни и отричат да са извършили престъпленията. На осн.чл.279 ал.2,вр.ал.1 т.3 от НПК са  приобщени дадените от подс.С. обяснения на 30.03.2016г. на ДП /л.55 от ДП/, в които тя се признава за виновна и подробно обяснява за извършеното от двамата подсъдими, както и обясненията на подс.А. /л.14 от ДП/, в които той се признава за виновен и съжалява за извършеното, без да дава обяснява подробности. Подсъдимите искат да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения, като предявените срещу всеки един от тях граждански искове бъдат отхвърлени.

Упълномощеният защитник на двамата подсъдими, адв.Я.П. от РАК, изразява становище, че обвиненията са недоказани и следва да бъде постановена изцяло оправдателна присъда, с отхвърляне на гражданските искове, по подробно изложени в съдебно заседание съображения. Алтернативно, в случай на постановяване на осъдителна присъда, пледира за определяне на минимални наказания на всеки един от подсъдимите.  

Съ­дът, след пре­цен­ка на съ­б­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­но­ве­но от фа­к­ти­че­с­ка стра­на сле­д­но­то:

              Подсъдимият С.Б.А. е роден на ***г***, той е  с начално образование, не работи, женен за подс.С.. Осъждан е общо 15 пъти за престъпления от общ характер- кражби, грабежи, държане на наркотични вещества и други. Последната му влязла в сила присъда е с Определение № 241/28.04.2011г. по НОХД № 2641/11 по описа на РС-Русе, за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3,т.4, вр.чл.20 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 8 месеца, при строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. Това наказание подсъдимият е изтърпял на 22.06.2015г. в затвора- Белене.

             От изготвената по делото и неоспорена от страните комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза на подс.С.А. /л.99-106 от ДП/ е установено следното: От 2000г. подс.А. употребява наркотици. 1. Той не се води на диспансерен учет в ЦПЗ-Русе ЕООД. 2. Той страда от разстройство на личността- смесен тип и психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на опиоиди. Вредна употреба. Това са психически заболявания, но те не представляват умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, по смисъла на чл.33 от НК. Няма данни да е провеждал стационарни лечения в ЦПЗ Русе ЕООД. 3. Към датата на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил с нарушени годности да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. 4. Понастоящем той не е с нарушени годности да разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. 5. Не са налице условия за прилагане на чл.89 от НК, но при евентуално ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, той следва да бъде обект на повишени медицински грижи, в смисъла на чл.40 ал.4 от НК.

             Подсъдимата В.С.С. е родена на ***г***, тя е с основно образование, не работи, омъжена за подс.А., неосъждана.

            От изготвената по делото и неоспорена от страните комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза на подс.В.С. /л.112-120 от ДП/ е установено следното: От 18 годишна тя употребява наркотици, 6 години е била на метадонова програма, която прекратила през 2014г., след което отново започнала да употребява хероин. 1. С. не се води на диспансерен учет в ЦПЗ-Русе ЕООД. 2. Тя страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на опиоиди. Синдром на зависимост. Това е психично заболяване, но то не представлява умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, по смисъла на чл.33 от НК. Няма данни да е провеждала стационарни лечения в ЦПЗ Русе ЕООД. 3. Към датата на инкриминираното деяние подсъдимата не е била с нарушени годности да разбира свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. 4. Понастоящем тя не е с нарушени годности да разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. 5. С., към момента на деянието и към настоящия момент, е била и е способна правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае.

             Пострадалият Г.А.К. е на 27 години, живее в гр.Русе. Пострадалият Г.П.И. е на 23 години, живее в гр.Русе. Двамата пострадали не се познават помежду си и не се познават с двамата подсъдими.

             През месец март 2016г. двамата подсъдими живеели на семейни начала в гр.Русе, кв.“Родина“, в жилище заедно с м....та на подс.А.- Б. Ч.. Двамата подсъдими не работели и нямали постоянни доходи, употребявали наркотици- хероин. Понастоящем двамата подсъдими са сключили граждански брак.

             Б. В. Ч.- м.... на подс.А. ***, отделение „Обща и съдова неврология“ на 15.03.2016г., откъдето е изписана на 20.03.2016г., видно от приложената епикриза /л.92 от делото/. Тя е постъпила в МБАЛ-Русе, отделение ОФРМ на 25.03.2016г., откъдето е изписана на 01.04.2016г., видно от приложената епикриза /л.93 от делото/.  

             Св.А. Б. А. е сестра на подс.А.,***, на семейни начала със св.М. Й. М.. Свидетелите Й. П. и Е.П. са родители на св.М. М. и също живеят в с.Просена, в отделна къща.

            Св.А. А. работи на трудов договор в „Д... л...“ ЕООД-Русе,  от януари 2014г., като на 25.03.2016г./петък/ е била в платен годишен отпуск, а на 26.03.2016г./събота/ не е била на работа, видно от приложената справка на л.95 от делото. В същото дружество през различни периоди са работили и двамата подсъдими, както и пострадалия Г.И., но не се познават от там. Двамата подсъдими са работили в дружеството през м.декември 2015г., видно от справката на л.96 от делото. В същото дружество пострадалият Г.И. е работил през периода май 2014г.- юли 2015г.

              На 25.03.2016г./петък/, около 19,30 часа в гр.Русе двамата подсъдими вървели по ул.“Троян“ в посока от кв.“Дружба-3“ към дома си в ж.к.“Родина“. подсъдимият А. бил облечен с тъмносиньо мъжко яке от промазан плат, с два джоба на гърдите /приложено като веществено доказателство по делото/. В единият джоб на якето подсъдимият носел сребрист метален бокс, с орнамент наподобяващ дракон, а в другия- метален бокс, сребрист на цвят и извит в долната си част /двата бокса са приложени като веществени доказателства по делото/. Носел и ръкавици. Подсъдимата била облечена с черно дамско шушлеково яке с качулка.

            По пътя си двамата подсъдими срещнали пострадалия св.Г.П.И., който се движел в обратна на тяхната посока. Той бил със слушалки на ушите и слушал музика през мобилния си апарат, който бил в джоба му и пушел цигара. Възприемайки свидетеля подсъдимият А. решил да го ограби и така да си набави финансови средства. Двамата подсъдими се разминали с пострадалия, при което подс.А. казал нещо на свидетеля. Пострадалият свалил слушалките от ушите си, за да чуе какво му казват и разбрал, че подсъдимият му иска цигара. Отговорил, че няма и продължил. Подсъдимият се върнал, застанал срещу пострадалия и го попитал как се казва. Св.П. отказал да си каже името, при което подсъдимият го ударил два пъти с дясната си ръка в лицето, в областта на челюстта, казал, че е полицай и му разпоредил да си изпразни джобовете. В този участък улицата била осветена от улично осветление и пострадалият успял добре да възприеме и разгледа облеклото, ръста и лицето на подсъдимия, както при  първоначалното им разминаване, така и когато се приближил и застанал пред него. Пострадалият извадил от джобовете си цигарите, ключовете и портфейла си. Подсъдимият го попитал на какво слуша музика, след което пострадалият прибрал посочените вещи в джобовете си и извадил мобилния си телефон- Самсунг Галакси  S3, модел GT-I9060, с ИМЕЙ 359444058634558, който все още бил с прикачените към него слушалки. Подсъдимият взел телефона на пострадалия, откачил слушалките му и заедно с подс.С., която през цялото време стояла настрани и наблюдавала случващото се, се отдалечили в посока централна ЖП гара. Пострадалият бил много изплашен от случилото се, отишъл в дома на свои познати живеещи наблизо и се обадили на тел.112.

    Около 15 минути по-късно, двамата подсъдими вървели по ул. “Доспат“, когато видели срещу тях да се движи пострадалия Г.А.К., който разговарял по мобилния си телефон. Подсъдимите възприели мобилния телефон на свидетеля и решили да му го вземат със сила, след което да го продадат и така да се набавят средства. Подсъдимите се разминали със свидетеля, след което подсъдимият А. се върнал и се обърнал към св.Г.К. с думите: „ти ли продаваш марихуана на жена ми ?“ и го ударил с юмрук в областта на ребрата в ляво. След което му казал: “Дай телефона“ и започнал да го удря с ръката си, на която имал поставен бокс, а върху него ръкавица. Ударите нанeсал с металния бокс с орнамент наподобяващ дракон. Пострадалият бил съсредоточен в разговора си по телефона и изненадан от действията на подсъдимия. Той успял да прибере телефона си в джоба на връхната си дреха и го стискал в ръката си поставена в джоба, като в същото време се съпротивлявал и викал за помощ. Шапката на пострадалия паднала на земята и подсъдимият му нанесъл множество удари в областта на главата, тила и тялото. В един момент подсъдимият хванал пострадалия с лявата си ръка през врата, навел го напред и го удрял с дясната ръка в областта на главата. Подс.С. първоначално стояла настрани и гледала случващото се, след което се приближила до пострадалия и започнала да дърпа ръката му, с която държал телефона, докато подсъдимият го удрял. Тя успяла да вземе мобилния телефон от пострадалия и се отдалечила. Виждайки това подсъдимият А. блъснал пострадалия, догонил С. и двамата се отдалечили с мобилният телефон на пострадалия- „Самсунг Галакси S3 NEO с ИМЕЙ 357537062809603. Вследствие ударите нанесени от подсъдимия по главата на пострадалия потекла кръв, която изцапала якето на подс.А. на две места /конкретно посочени в СМЕ на веществени доказателства/.

    Пострадалият К. успял много добре да възприеме и разгледа облеклото, ръста и лицата на подсъдимите, както при първоначалното им разминаване, така и когато се приближили и застанали пред него в процеса на нанасянето на ударите, дърпането и отнемането на телефона. Той изчакал подсъдимите да се отдалечат, взел си шапката от земята и отишъл при свои познати живеещи наблизо. Там видял, че главата му е в кръв, разказал им за случилото се, подали сигнал на тел.112. Пристигналата линейка го откарала в Спешно отделение на МБАЛ-Русе, където раните му били обработени и извършени  изследвания, видно от приложените по делото лист за преглед на пациент в спешно отделение от 25.03.2016г.- 20,25 часа и образно изследване- от същата дата 01,34 часа /л.42 и 43 от делото/.

     На следващия ден- 26.03.2016г. /събота/ сутринта, подс.С. отишла в сервиз за мобилни телефони „М.“***, където разговаряла със св.Г.М., управител на сервиза. Предложила му да закупи от нея двата мобилни телефона, отнети от пострадалите предния ден: Самсунг Галакси  S3, модел GT-I9060, с ИМЕЙ 359444058634558 и „Самсунг Галакси S3 NEO с ИМЕЙ 357537062809603, като му обяснила, че са на починалия й брат, няма какво да ги прави и иска да ги продаден. Св.М. се съгласил и закупил двата телефона за обща сума от 170 лева, като не знаел и не предполагал, че те са предмет на престъпление. Получената сума двамата подсъдими похарчили за свои нужди, най-вероятно за закупуване на наркотици.

        По сигналите на двамата пострадали били образувани досъдебни производства, впоследствие обединени в настоящето.

         След като разбрал за случилото се със сина му, св.А.К.- б... на пострадалия Г.К., още вечерта на 25.03.2016г. започнал да обикаля заложните къщи и сервизите за мобилни телефони на територията на гр.Русе, за да търси в тях отнетия от сина му телефон, но не го открил. На 26.03. 2016г. той продължил с търсенето на отнетия телефон, като около обяд посетил сервиза за мобилни телефони „М.“***, където разговарял с управителя св.М., с когото не се познавали. Посочил данните на търсения телефон и оставил мобилния си номер за връзка, в случай че телефона е в този сервиз. По-късно св.М. установил, че телефона е идентичен с единия от заложените същия ден при него и се обадил на св. А.К.. От полицията св.А.К. разбрал, че има още един идентичен грабеж като този на сина му, извършен на същия ден, а и св.М. му казал, че е закупил два телефона от едно и също лице, затова на 28.03.2016г. св.А.К. закупил от собственика на сервиза двата мобилни телефона: Самсунг Галакси  S3, модел GT-I9060, с ИМЕЙ 359444058634558 и „Самсунг Галакси S3 NEO с ИМЕЙ 357537062809603 за сумата от 170 лева и ги предал на органите на полицията, видно от приложения по делото протокол за доброволно предаване /л.140 от ДП/. Същите впоследствие са върнати от водещия разследването на техните собственици, видно от приложените разписки /л.134, л.135 от ДП/.

       По време на престоя си в сервиза на 26.03.2016г. в 11,54- 11,56 часа подс.С. била заснета от охранителните камери за видео наблюдение в обекта, който запис бил предаден от управителя на сервиза на св.А.К., с протокол за доброволно предаване от 28.03.2016г., който от своя страна го предал на органите на полицията, видно от приложения протокол на л.139 от ДП.

         На 28.03.2016г. пострадалият Г.К. бил прегледан от съдебен лекар, видно от издаденото на негово име СМУ № 9108/28.03.2016г. /л.40 от делото/. Вследствие преживяното здравословното му състояние се влошило и на 29.03.2016г. той бил приет в МБАЛ Медика-Русе, вътрешно отделение, откъдето бил изписан на 01.04.2016г., видно от приложената епикриза на л.38 от делото. Пострадалият Г.К. продължително време изпитвал главоболие, започнал да слабее, страхувал се да се движи сам по улиците вечерно време, наложило се да  взема успокоителни лекарства, което се отразило негативно на ежедневието и работата му.     

         В хода на разследването били установени подсъдимите А. и С. като извършители на престъпленията. Св.К., инспектор в Сектор КП при ОД МВР-Русе провела беседа с подсъдимата В.С., пред коя тя първоначално посочила като извършител на грабежите св.Е. Ш.. Бил проведен разговор със св.Ш. и проверено алибито му за 25.03. 2016г., като било установено, че той няма участие в престъпленията. Впоследствие подс. С. разказала на св.К., че престъпленията е извършила заедно с подс. А., като подробно обяснила времето, мястото и начина им на извършване. Нейните обяснения съвпадали напълно с посоченото от страна на пострадалите. Идентични признания подс.С. е направила на 30.03.2016г. пред назначения й по предвидения законов ред, служебен защитник /л.55 от ДП/, които са приобщени към доказателствата по делото. Впоследствие се отрекла от тези си обяснения и дала други, в които твърди, че тя и подс.А. нямат нищо общо с грабежите.

          С протокол за доброволно предаване от 28.03.2016г. /л.141 от ДП/ подс.А. предал на разследващите: 1 бр.мъжко тъмносиньо яке от промазан плат с 2 джоба на гърдите; 2 броя метани боксове- сребрист на цвят, извит в долната част, който е намерен в десния джоб на якето и бокс с орнаменти наподобяващи дракон- намерен в левия джоб на якето; един чифт сини текстилни ръкавици с по 5 пръста, намерени в страничните джобове на якето; 1 бр.дамско шушляково яке с качулка по края с кожа, с големи копчета в предната част, вталено- всички вещи приобщени като веществени доказателства по делото. В протокола подс.А. е записал собственоръчни пояснения относно вещите, а именно, че мъжкото яке и боксовете са негови; ръкавиците са на м.... му; а дамското яке е на В.С..  

         С разписка от 19.05.2016г. дамското шушляково яке било върнато на подс.С..

         На 29.03.2016г. и на 11.04.2016г. по ДП били извършени разпознавания, при които подс.А. бил разпознат от пострадалите И. и Г. К., като лицето отнело мобилните им телефони. Подс.С. била разпозната от подс.Г.К. като жената участвала в отнемането на мобилния му телефон. Протоколите са приложени на л.74, л.78, л.83 от ДП.

         От заключението на приетата по делото съдебно-ценова икономическа експертиза, неоспорена от страните /л.95-96 от ДП/, е установена стойността на отнетите мобилни телефони. Мобилен телефон Самсунг Галакси  S3, модел GT-I9060 с ИМЕЙ 359444058634558, собственост на пострадалия Г.П.И. е на стойност 150 лева, а мобилен телефон Самсунг Галакси S3 NEO с ИМЕЙ 357537062809603, собственост на Г.А.К., е на стойност 100 лева. Общата стойност на отнетите вещи е  250 лева.

         Имуществените вреди са възстановени на пострадалите, тъй като отнетите телефони са върнати на техните собственици. 

         Приетата по делото техническа и лицево-идентификационна експертиза, неоспорена от страните, е възпроизвела кадрите от СД диск от охранителната камера на сервиз „М.“ ЕООД във вид на фотоснимки във фотоалбум. От заключението на експертизата е видно, че лицето от женски пол, установено на посочения запис е идентично с подсъдимата В.С. /л.86-93 от ДП/.

        От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Г.К. /л.130-131 ДП/, неоспорена от страните, е видно,че пострадалият Г.К. е получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане в лява хълбочна област, охлузване на гърба, кръвонасядане на дясна предимшница. Те имат характера на лека телесна повреда, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, тъй като са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и по давност могат да бъдат получени при инцидента на 25.03.2016г. Експертът установява, че разкъсно-контузната рана на главата на К. и охлузването на гърба му добре отговарят да са получени от удрящата повърхност на изпъкналостите на представения метален бокс- веществено доказателство по делото /посочен и описан като бокс № 1 в СМЕ/.       

        От допълненията направени от експерта в съдебно заседание е видно,че ако между удрящата повърхност на бокса и тялото, което е удряно /на пострадалия/ има дреха е възможно от посочения бокс № 1 /който е тъпо-ръбест предмет/ по тялото да останат увреждания, които да са с характеристиките на твърд предмет, тъй като дрехата и нейната дебелина може да промени характеристиките на удрящия предмет /л.55-56 от делото/.    

        От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, неоспорена от страните /л.126-127 от ДП/ е видно, че на две места по изследваното тъмносиньо мъжко яке /веществено доказателство по делото/ се доказва наличието на кръв с човешки произход. Петната от кръв са разположени на 8 см.от подмишничния шев от лявата страна вблизост до левия ръкав на площ 2х3 см и на 6 см.от същия шев от задната повърхност на левия ръкав с площ 12х6 см. Тази кръв е от кръвна група В /алфа/. Установено е, тези петна от  човешка кръв са били забърсвани и почиствани. По двата изследвани бокса и по ръкавиците, приложени като веществени доказателства, не са установени следи от кръв. В тази експертиза металния бокс, който е с изпъкналости и изобразен дракон е описан като обект № 4.    

         От приложения по делото фиш за имунохематологично изследване /л.137-138 от ДП/ е видно, че кръвната група на пострадалия Г.А.К. е В положителна.

         Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана според показанията на разпитаните свидетели: пострадалите Г.И. и Г.К., св.А.К., св.М., св.К., св.Е. Ш., от първоначалните обяснения на подсъдимите от ДП: А. /л.14 от ДП/ и  С. /л.55 от ДП/, които са приобщени към доказателствата по делото. Частично от показанията на свидетелите: А. А., М. М., Й. П. и Е.П.- само досежно местоживеенето и близките отношения между страните. От заключенията на СМЕ, СМЕ на веществени доказателства, СЦИЕ, комплексните съдебно-психиатрични и съдебно-психологични експертизи, техническата лицево-идентификационна експертиза и фотоалбум към нея; от писмените доказателства, доказателствени средства: протоколи за доброволно предаване, протоколи за разпознаване на лица, разписки, медицинска документация, епикризи, СМУ, справки от „Д... л...“ ЕООД, свидетелства за съдимост, автобиографии, декларации за семейно и имотно състояние и други, както и от веществените доказателства по делото.

        По делото е категорично установено психичното и психологично състояние на двамата подсъдими и тяхната вменяемост. В тази насока са обясненията на двамата подсъдими и заключенията на двете КСППЕ-зи. Установено е тяхното семейно и социално положение и съдимост, в каквато насока са писмените и гласни доказателства по делото, включително и справките за съдимост.

        По делото няма спор, че на 25.03.2016г., на горепосочените място и време, от пострадалите Г.И. и Г.К. са отнети мобилните им телефони, подробно описани по-горе, при  което на всеки един от пострадалите са нанесени гореописаните удари от единия от извършителите. Безспорно е установен вида на всеки един от отнетите мобилни апарати, тяхната левова равностойност и това, че те са върнати на лицата, от които са отнети. В тази насока са еднозначните показания на двамата пострадали, тези на св.А.К., св.М., които кореспондират с отразеното в приложените към делото протоколи за доброволно предаване и разписки за връщане на мобилните телефони, СЦИЕ и останалите писмени доказателства по делото.

        Няма спор и относно нанесените на пострадалия Г.К. телесни увреждания, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което покрива признаците на лека телесна повреда, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. В тази насока показанията на пострадалия Г.К. кореспондират с тези на св.А.К. и с отразеното в СМУ, СМЕ и медицинската документация, приложена по делото.

      Няма спор, че отнетите мобилни телефони са били занесени от подсъдимата С. на 26.03.2016г. в горепосочения сервиз и продадени на св.М.. Няма спор, че на същата дата отнетите мобилни телефони са открити в този сервиз от св.А.К. и впоследствие са върнати от органите на полицията на всеки един от пострадалите. В тази насока са показанията на св.А.К., тези на св.М., както и обясненията на подс.С., които кореспондират с отразеното в техническата лицево-идентификационната експертиза и в протоколите за доброволно предаване и разписките за връщане на вещите.

      Всички гласни доказателства са еднозначни, че грабежите са извършени на 25.03.2016г., когато са проведени и първите разпити на двамата пострадали, тази дата е посочена в СМУ и останалата медицинска документация, относно извършените медицински прегледи на пострадалия Г.К. в Спешно отделение на МБАЛ-Русе /л.142-144 от ДП/. Всички гласни доказателства са еднозначни и за това, че мобилните телефони са продадени в сервиза на св.М. на 26.03.2016г., каквато дата е видна и на снимките възпроизведени на хартиен носител, приложени във фотоалбума към техническата лицево-идентификационна експертиза. С оглед на това отразеното в началото на техническата лицево-идентификационна експертиза, че записа на СД е от 25.03.2016г. е техническа грешка, която не сочи на противоречие, което да влияе по някакъв начин на същността на експертното заключение и на направените изводи в него. Предвид изложеното са  безспорно и категорично установени двете дати и случилото се на всяка една от тях. 

      По делото е безспорно установено, че по мъжкото тъмно синьо яке- веществено доказателство по делото, на две места е открита човешка кръв, както и че тя е идентична като кръвно-групова принадлежност с кръвта на пострадалия Г.К.. Безспорно е също, че посоченото яке е намерено в дома на подсъдимите и доброволно предадено от подс.А..

      Горепосочените гласни доказателства, за безспорно установените факти, съдът кредитира като последователни, логични и обективни. Те напълно кореспондират с отразеното в писмените доказателства и със заключенията на горепосочените експертизи, на които съдът дава вяра като обективни, компетентни и обосновани.

       Спорният по делото въпрос е свързан с авторството на деянията- как и от кого са извършени грабежите, как и от кого са причинени телесните увреждания на пострадалите, както и дали под.С. е знаела, че двата мобилни телефона са били предмет на престъпление. В тази насока по делото са събрани две групи гласни доказателства.

       В първата група са обясненията на двамата подсъдими, дадени пред съда, и последващите им обяснения от ДП, в които те отричат да са отнели мобилните телефони, а подс.А. и да е удрял пострадалите. Твърдят, че по времето на извършване на грабежите са били извън гр.Русе. В подкрепа на техните обяснения са показанията на свидетелите: А. А., М. М., Й. П. и Е.П., които твърдят, че вечерта на 25.03.2016г. двамата подсъдими са били на гости в дома на първите двама от свидетелите в с.Просена, обл.Русенска, където са нощували, поради което няма как да са извършили престъпленията, в които са обвинени. Прави впечатление, че двамата подсъдими не отричат  фактите, които са безспорно установени по делото- че на 26.03.2016г. подс.С. е продала двата мобилни телефона в сервиза на св.Милчев, където са намерени по-късно. В същото време те отричат тези факти, които са основните, за да бъдат квалифицирани престъпленията по текстовете на закона, за които са предаден на съд- твърдят, че извършителите са други лица, а подс.С., че не е знаела произхода на продадените телефони. Съдът дава вяра на тази част от обясненията на двамата подсъдими, които кореспондират с обективните данни, съдържащи се в писмените и веществени доказателства, в приетите по делото експертизи и в гласните доказателства от втората група.

        Във втората група са показанията на пострадалите Г.И. и Г.К., които подробно, последователно и непротиворечиво, както в хода на ДП, така и пред съда, описват извършителите и техните действия. Те са разпознали, в хода на ДП, подсъдимите като извършителите на престъпленията. В тази насока са и първоначалните обяснения на подсъдимите от ДП, приобщени към доказателствата по делото: на С.А. /л.14 от ДП/, който прави общо признание за извършеното и изразява съжаление, без подробности за случилото се и на В.С. /л.55 от ДП/, в които тя подробно обяснява случилото се. В тази насока са и показанията на св.К., която възпроизвежда казаното й от подсъдимата.

        По делото няма очевидци на извършените грабежи и показанията на останалите свидетели не допринасят съществено за изясняване авторството на деянията. Но всеки един от останалите свидетели изнася. факти, които косвено подкрепят втората група гласни доказателства.    

        За да прецени на коя група гласни доказателства да даде вяра, съдът изхожда от обективните данни, съдържащи се в експертните заключения и в писмените и веществени доказателства по делото. Отчита евентуалната заинтересованост на лицата, които са дали показания по делото, както и това доколко гласните доказателства кореспондират с писмените и веществените такива и със заключенията на приетите по делото експертизи.     

     Съдът не дава вяра на първата група гласни доказателства, тъй като са на заинтересовани от изхода на делото лица и са в противоречие с останалите  доказателства- гласните от втората група, писмените и веществени такива и експертните заключения. В тази група са обясненията на подсъдимите, които  освен доказателствено средство са и средство за защита, поради което следва да се подлагат на прецизен анализ и да се преценяват съвкупно с останалия доказателствен материал. Сред тях са и показанията на сестрата на подс.А.; тези на мъжа, с когото тя живее на семейни начала и на неговите родители, които с оглед роднинските и близки отношения с двамата подсъдими имат мотив да искат тяхното оневиняване. Техните показания противоречат на обективните данни по делото, залегнали в експертните заключения и протоколите за разпознаване и доброволно предаване на вещи. Освен това тези гласни доказателства са в противоречие с първоначалните обяснения на подс.А. /л.14 от ДП/ и на подс. С. /л.55 от ДП/ и направените в тях признания. Следва да се съобрази и факта, че тезата за посещение при роднини в с.Просена се появява на последващ етап от разследването и се поддържа в съдебно заседание, когато вече се сочат и свидетелите- роднини. Житейски нелогично е този факт, да не се посочи при първоначалните разпити на подсъдимите, още повече, че те са провеждани пред различни защитници. Недостоверно и неправдиво е посочените свидетели, при разпита им половин година след случилото се, да си спомнят с подозрителна точност гостуването на 25.03.2016г., което не е свързано с определен повод, но да не си спомнят какво са правили предишната или следващата седмица в петъчния ден.

     В тази насока следва да се съобрази и факта, че твърденията на св.А. А., че е била на работа на 25.03.2016г., когато мъжът й е взел от Русе двамата  подсъдими,  както и че е била на работа и на 26.03.2016г. , се опровергават от отразеното в приложената по делото справка от „Д… л…“ ЕООД-Русе, от която е видно, че на първата от посочените дати тя е била в годишен отпуск, а на втората не е била на работа /л.95 от делото/. Това обстоятелство още повече разколебава достоверността на нейните показания. Твърденията на подсъдимите и свидетелите от тази група, досежно присъствието на м....та на подс.А.- Б. В. Ч. в с.Просена на процесната дата и воденето й на 26.03.206г. в болницата за процедури е в противоречие с отразеното в приложената по делото епикриза /л.93 от делото/, от която е видно, че същата е била приета в посоченото отделение на МБАЛ-Русе на 25.03.2016г. и е изписана на 01.04.2016г., което също разколебава достоверността на тези гласни доказателства. Съдът намира, че подобно гостуване в с.Просена най-вероятно е имало, но то не е било по времето на извършване на грабежите на 25.03.2016г.   

     Съдът не дава вяра на обясненията на подс.А., дадени пред съда и тези от ДП, в които отрича участието си в двата грабежа, тъй като са в пълно противоречие с писмените доказателства по делото. Твърденията му в частта, че мъжкото яке, приложено като веществено доказателство по делото не е негово, а на негов приятел е в противоречие с отразеното в протокола за доброволно предаване на якетата и двата бокса от подс.А. /л.141 от ДП/. В този протокол подс. А. собственоръчно е записал, че мъжкото яке е негово. Тези негови твърдения са в противоречие и със заключенията на експертите, изготвили СМЕ, СМЕ на веществени доказателства, които сочат обективни данни, свързващи двамата подсъдими с извършените престъпления- кръв с идентична кръвна група като тази на пострадалия Г.К.; разкъсно-контузна рана на главата на  същия пострадал и охлузване на гърба му, които добре отговарят да са получени от удрящата повърхност на изпъкналостите на единия от металните боксове /този с орнаменти на дракон/. Този бокс безспорно е на подсъдимия, тъй като е доброволно предаден от него, с горепосочения протокол, подс.А. не отрича този факт и не сочи бокса да е бил предоставен на друго лице. Този факт свързва по категоричен начин подсъдимия като извършител на престъплението.

    Съдът кредитира с доверие обясненията на подс.А. дадени първоначално по ДП /л.14 от ДП/, в които признава извършеното престъпление и изразява съжаление за това, макар че не дава конкретни обяснения за случилото се, тъй като те кореспондират с гласните доказателства от втората група, с писмените и веществени доказателства и със заключенията на приетите по делото експертизи.

     Съдът не дава вяра на обясненията на подс.С., с изключение на тези на л.55 от ДП, тъй като са непоследователни и противоречиви. Първоначално тя признава участието си в престъпленията, като сочи за извършител на грабежите св.Е.Ш. /показанията на св. К./. Впоследствие признава, че деянията е извършила заедно с подс.А., като обяснява подробно как са извършени  /л.55 от ДП/. По-късно твърди, че в деня на извършване на грабежите тя и подс.А. са били в с.Просена при неговите близки, върнали се сутринта на 26.03.2016г., тогава тя закупила двата мобилни телефона от непознати лица на пазара в Русе за 70 лева, но след като ги показала на подс.А. той решил, че са нередовни и я накарал да ги продаде /л.66 от ДП и пред съда/. Подсъдимата първоначално сочи, че доброволно предаденото от подс.А. яке е негово, впоследствие пред съда твърди, че то е на негов приятел и подсъдимият не го е носил на 25 и на 26.03.2016г. Изложеното сочи на постоянна промяна в твърденията на подсъдимата, като опит за оневиняване. Съдът отчита последващите обяснения на подсъдимата от ДП и тези пред съда за защитна теза, тъй като противоречат на кредитираните от съда доказателства и в тях тя се опитва да намери някакво обяснение за категорично установените по делото факти, свързани с продажбата на мобилните телефони, която е документирана от охранителните камери в сервиза и установена от техническата лицево-идентификационна експертиза, като се опитва да оневини себе си и подс.А.. Недостоверно, житейски нелогично и невъзможно във времето е нейното твърдение, че след като на 25.03.2016г. са били в с.Просена, рано сутринта на 26.03.2016г. се върнали в Русе, като тя отишла в болницата с м....та на подс.А., после на кооперативния пазара, от където от две непознати лица е купила за 70 лева двата мобилни телефона, които са предмет на грабежите, след което се върнала в къщи показала ги на подс.А. и разговаряли за тях, след което още същия ден ги продала на св.М. за 170 лева и то с обяснението, че са на починалия й брат /показанията на св.М./. Всичко това е станало на 26.03.2016г. /събота/ преди обяд, тъй като съгласно показанията на св.А.К. и св.М., дадени на ДП и пред съда, сутринта на посочения ден първият от тях е закупил процесните телефони от сервиза, а около обяд вторият е посетил сервиза в търсене на отнетия телефон и по-късно същия ден е изкупил двата телефона от същия сервиз. Датата и часа на продажбата на телефоните от подсъдимата са видни и от отразеното на кадрите във фотоалбума към техническата лицево-идентификационна експертиза /26.03.2016г.-10,54 часа/. Обясненията на подс.С., досежно участието на св.Ш. в грабежа, се опровергават от показанията на св.Е.Ш., както и от тези на св.К., която е проверила алибито на последния, което се е потвърдило.

    Съдът дава вяра на обясненията на подс.С., дадени на 30.03.2016г. /л.55 от ДП/, като обективни и достоверни, тъй като те кореспондират с показанията на двамата пострадали и тези на св.К., с отразеното в протоколите за доброволно предаване на вещите от подс.А. и на мобилните телефони от св.А.К., с трите протокола за разпознаване и със заключенията на приетите по делото експертизи.

     Съдът дава вяра на втората група гласни доказателства, като обективни, достоверни и правдиви. Съдът няма основание да се съмнява в показанията на пострадалите Г.И. и Г.К., тъй като те нямат отношения с подсъдимите и никаква причина да ги обвиняват в подобно тежко престъпление, ако не са сигурни, че са го извършили. Техните показания са последователни, логични и непротиворечиви, както на ДП, така и пред съда. В тях двамата пострадали подробно описват извършителите и последователността на техните действия, като конкретно обясняват за случилото се с всеки един от тях на 25.03.2016г., отправените от подсъдимия А. думи, действия, удари и присъствието на подс.Стойчев на местопрестъплението /при грабежа на постр. И./ и участието й в грабежа на пострадалия Г.К.. Техните показания се подкрепят от отразеното в трите протокола за разпознаване на лица, в които двамата пострадали са разпознали подс.А. като извършителя на грабежите, а постр.Г.К. е разпознал и подс.С. като жената участвала в извършения му грабеж. Посочените разпознавания са извършени по реда предвиден в НПК, в присъствието на поемни лица, поради което твърденията на подсъдимите за нарушения в тази насока са неоснователни. Напълно логични и достоверни са показанията на пострадалия Г.К. как, защо и какво от външния вид на подсъдимите е възприел, за което в известна степен е допринесло и неговото образование и професията. В подкрепа на изложеното е и посоченото от свидетеля, че подсъдимата към момента на деянието е била с черна коса, а понастоящем е с червена, който факт се потвърждава и от възпроизведения снимков материал от техническата лицево-идентификационна експертиза. В показанията си пострадалия Г.К. последователно и обективно сочи думите на подсъдимия, нанесените му удари от същия, които усетил като удари с нещо твърдо. Описва и момента, в който подсъдимият го хванал през врата  с лявата си ръка, като в същото време с дясната го удрял в главата, както и поведението на подс.С., която се намесила и издърпала телефона от джоба му. Посоченото от пострадалия и факта, че от главата му потекла кръв, кореспондира с отразеното в СМЕ и много точно съответства с констатираното в СМЕ на веществени доказателства относно местата, на които са открити следите от кръв по якето на подсъдимия- веществено доказателство по делото. Това е още един аргумент в подкрепа на обективността и достоверността на показанията на пострадалия Г.К..

       Съдът дава вяра на показанията на пострадалия Г.И. като последователни и логични. Той правдиво описва думите и действията на подсъдимия извършени спрямо него, нанесените му удари, както и присъствието на подс.С. на мястото на престъплението. Неговите показания кореспондират с гласните доказателства от втората група, които съдът кредитира, както и с писмените и веществени доказателства и със заключенията на приетите по делото експертизи.

       Показанията на пострадалите кореспондират с тези на св.А.К. и св.М., както и с показанията на св.К.. Съдът дава вяра на показанията на св. М., който е без отношения със страните и поради това незаинтересован от изхода на делото свидетел. Освен това неговите показания кореспондират с тези на св.А.К. и на св.К.; с отразеното в писмените доказателства свързани с предаването на СД и двамата мобилни телефона, предмет на престъплението; с обясненията на подсъдимите, досежно продажбата на телефоните именно в неговия сервиз; както и със заключението на техническата лицево-идентификационна експертиза.

     Съдът кредитира с доверие показанията на св.А.К., като последователни и логични. Житейски правдиво и непротиворечиви, както на ДП, така и пред съда, той обяснява действията си по издирване на отнетия от сина му мобилен телефон, като свидетелства и за здравословното състояние на пострадалия Г.К.. Неговите показания са в пълно съответствие с тези на св.М., св.К. и с първоначалните обяснения дадени от подс.С.. Те се потвърждават от отразеното в писмените доказателства, свързани с предаването на СД и двата мобилни телефона на органите на полицията и приобщаването им по делото, както и със заключенията на приетите по делото експертизи.

     С оглед изложеното тази втора група гласни доказателства е в пълно съответствие с писмените и веществени доказателства и със заключенията на приетите по делото експертизи, поради което съдът я кредитира с доверие.  

     Съдът дава вяра на заключението на приетата по делото съдебно-ценова икономическа експертиза, неоспорена от страните /л.95-96 от ДП/, която намира за обоснована, компетентна и кореспондираща с останалия доказателствен материал. Тя установява по категоричен начин стойността на отнетите мобилни телефони. Мобилен телефон Самсунг Галакси S3, модел GT-I9060 с ИМЕЙ 359444058634558, собственост на пострадалия Г.П.И. е на стойност 150 лева, а мобилен телефон Самсунг Галакси S3 NEO с ИМЕЙ 357537062809603, собственост на Г.А.К., е на стойност 100 лева. Общата стойност на отнетите вещи е  250 лева.

      Съдът дава вяра на заключението на приетата по делото техническа  лицево-идентификационна експертиза, неоспорена от страните /л.86-93 от ДП/, като я намира за обоснована, компетентна и кореспондираща с останалите доказателства, кредитирани от съда. Тя възпроизвежда кадрите от СД диск от охранителната камера на сервиз „М.“ ЕООД във вид на фотоснимки във фотоалбум. От заключението на експертизата се установява по категоричен начин, че лицето от женски пол, установено на посочения запис е идентично с подсъдимата В.С.. До този извод експертът е стигнал след като е сравнил направените на 29.03.2016г. фотоснимки на подсъдимата с тези възпроизведени от диска. Заключението на експерта напълно кореспондира с гласните доказателства от втората група, кредитирани от съда.  

     Съдът намира, че не е допуснато процесуално нарушение във връзка с приобщаването на СД диск по делото, въпреки че той не е иззет директно от органите на полицията, а е предоставен от собственика на сервиза на св.А.К., който от своя страна го е предал на разследващите органи. Това обстоятелство по никакъв начин не е опорочило посочения СД, нито съдържащата се на него информация, видно от отразеното в експертизата.

     Всички писмени и гласни доказателства са еднозначни, че грабежите са извършени на 25.03.2016г., когато са проведени и първите разпити на двамата пострадали, тази дата е посочена в СМУ и останалата медицинска документация, относно извършените медицински прегледи на пострадалия Г.К. в Спешно отделение на МБАЛ-Русе /л.142-144 от ДП/. Всички доказателства са еднозначни и за това, че мобилните телефони са продадени в сервиза на св.М. от подс. С. на 26.03.2016г., каквато дата е видна и на снимките възпроизведени на хартиен носител, приложени във фотоалбума към техническата лицево-идентификационна експертиза. С оглед на това отразеното в началото на експертизата, че записа е от 25.03.2016г. сочи на техническа грешка, която не съдържа съществено противоречие, което да влияе по някакъв начин на същността на експертното заключение, на направените изводи в него или на обосноваността на експертното заключение. 

        Съдът дава вяра на заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Г.К. /л.130-131 ДП/, неоспорена от страните. Намира я за обективна, компетентна, обоснова и кореспондираща с обективните данни по делото. Тя установява по категоричен начин, получените от пострадалият Г.К. телесни увреждания, а именно:  разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане в лява хълбочна област, охлузване на гърба, кръвонасядане на дясна предимшница. Установява техния характер и механизма на получаването им. Уврежданията имат характера на лека телесна повреда, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, тъй като са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и по давност могат да бъдат получени при инцидента на 25.03.2016г. Експертът установява, че разкъсно-контузната рана на главата на К. и охлузването на гърба му добре отговарят да са получени от удрящата повърхност на изпъкналостите на представения метален бокс- веществено доказателство по делото /посочен и описан като бокс №1 в СМЕ, който е бокса с орнаменти на дракон /.      

        От допълненията направени от експерта в съдебно заседание е видно,че ако между удрящата повърхност на бокса и тялото, което е удряно /на пострадалия/ има дреха, е възможно от посочения бокс № 1 /който е тъпо-ръбест предмет/ по тялото да останат увреждания, които да са с характеристиките на твърд предмет, тъй като дрехата и нейната дебелина може да промени характеристиките на удрящия предмет /л.55-56 от делото/.

        От посочената експертиза се установява от една страна, че на пострадалият Г.К. са нанесени поне 5 удара с ръка, на която е бил поставен посочения бокс, тъй като те са оставили петте отделни наранявания, констатирани от експерта. От нея се установява и това, че ударите са нанесени именно с бокса, за който няма спор, че е на подсъдимия А., видно от неговите обяснения и от отразеното в протокола за доброволно предаване на същия. Предвид месеца и часа, в който е извършен грабежа и показанията на пострадалия Г.К., той е бил облечен с връхна дреха и с шапка, която в момента на дърпането е паднала на земята и ударите са му били нанесени по тялото- през връхната дреха, а по главата- без шапка. Това напълно кореспондира с различните по тежест увреждания, получени по главата и по тялото му; със следите от ударите и променените характеристики на удрящия предмет оставени през връхната дреха по тялото, в каквато насока е подробното становище на експерта.   

         Анализирайки експертното заключение, съвкупно с кредитираните гласни доказателства, съдът приема за категорично установено, че на ръката, с която подсъдимият е нанасял ударите на пострадалия К. е имало поставен бокс /бокса с орнаменти на дракон/, върху него е имало поставена ръкавица /без да е установено каква по вид и коя точно/. Пострадалият е видял, че ръката на подсъдимия е била с ръкавица, като в същото време е почувствал ударите с нещо твърдо, което напълно кореспондира с констатираните от експерта характерни следи оставени от посочения бокс. Така от нанасяните удари по тялото на пострадалия, което е било облечено с връхна дреха са останали един вид и по-слаби следи, с характеристики на кръвонасядания, а от ударите нанасяни по главата, която е нямала шапка, ударите със същия бокс са оставили друг вид следи, по-дълбоки и са причинили разкъсно-контузна рана на главата. В тази насока са подробните обяснения на експерта, свързани с анатомичните особености на местата, на които са нанА.ни ударите, силата на тези удари и други, които съдът изцяло споделя.

         От изложеното в експертизата, разгледана съвкупно с останалите писмени доказателства, досежно извършваните прегледи, изследвания, манипулации и последващ болничен престой на пострадалия Г.К., както и с показанията на пострадалия и неговия б..., се установява продължителността на възстановителния период, както и преживените болки и страдания от пострадалия.

          Съдът дава вяра на заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, неоспорена от страните /л.126-127 от ДП/. Намира я за обективна, компетентна, обоснова и кореспондираща с обективните данни по делото. Тя установява по категоричен начин, че на две места по изследваното тъмносиньо мъжко яке /веществено доказателство по делото/ се доказва наличието на кръв с човешки произход. Петната от кръв са разположени на 8 см.от подмишничния шев от лявата страна вблизост до левия ръкав на площ 2х3 см и на 6 см.от същия шев от задната повърхност на левия ръкав с площ 12х6 см. Тази кръв е от кръвна група В /алфа/. Установено е, че тези петна от  човешка кръв са били забърсвани и почиствани.

       С оглед изложеното по-горе, съдът приема за безспорно установено, че посоченото яке е на подсъдимия А. и той е бил облечен с него на 25.03. 2016г. Предвид начина, по който в един момент подсъдимият е хванал пострадалия през врата  с лявата си ръка, като в същото време с дясната го удрял в главата и факта, че от раната в главата му е потекла кръв, много точно съответства с констатираните в СМЕ на веществени доказателства места, на които са открити следите от кръв по якето на подсъдимия. Обстоятелството, че петната от кръв са били забърсвани впоследствие, предвид констатираното от експерта специфично протриване върху тъканта с изтъняващи краища, сочи че подсъдимият е видял кръвта по якето си, опитал се е да го почисти и така да заличи следите от престъплението.

       От приложения по делото фиш за имунохематологично изследване /л.137-138 от ДП/ е безспорно установено, че кръвната група на пострадалия Г.А.К. е В положителна. Изложеното сочи, че кръв идентична с тази на пострадалия Г.К. е открита по якето на подсъдимия и то на места на които няма как да попадне по обичаен начин- странично и по гърба. Това са места, на които много добре отговаря да попадне кръв от разкъсно-контузната рана  на главата на пострадалия, при горепосочения захват от страна на подсъдимия.     

       Въпреки че експертът сочи, че по двата изследвани бокса и по ръкавиците, приложени като веществени доказателства, не са установени следи от кръв, това не изключва ударите на постр.Г.К. да са нанесени с единия от изследваните боксове и с поставена върху него ръкавица. Още повече, че следи именно от единия бокс /с орнаменти на дракон/ са установени по тялото на пострадалия /СМЕ/. Процесните боксове може да са почистени впоследствие и предвид тяхната метална повърхност следи от кръв може да не са останали по тях. Възможно е също подсъдимият да е бил с други ръкавици, а не с тези приложени като веществено доказателство, още повече, че в протокола за доброволно предаване той е отразил, че те са на м.... му, а не негови. Тези обстоятелства обаче по никакъв начин не разколебават безспорно установеното от СМЕ и СМЕ на веществени доказателства, както и от показанията на постр.Г.К.. Напротив съвкупния анализ на посочените доказателства установява по несъмнен начин, че нанесените от подс.А. удари на пост.Г.К. са станали по приетия от съда начин и с горепосочения бокс.         

       Анализа на писмените и гласни доказателства, кредитирани от съда, разгледани в тяхната съвкупност, налага по безспорен начин следните правни изводи:

Подсъдимият С.Б.А. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 25.03.2016г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление- на два пъти, в съучастие с В.С.С. ***, като извършител, отнел чужди движими вещи: мобилен телефон „Самсунг Галакси S3 NEO с ИМЕЙ 357537062809603 и мобилен телефон Самсунг Галакси  S3, модел GT-I9060 с ИМЕЙ 359444058634558, на обща стойност 250 лева, от владението на Г.А.К. и Г.П.И.,***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

Деянието е довършено, тъй като подсъдимият е осъществил и двата акта на изпълнителното деяние-отнемането и упражняването на сила по отношение и на двамата пострадали /по отношение на постр.И. сам, а по отношение на постр.К. в съучастие с подс.С./. Отнел е двата мобилни телефона от  пострадалите, с което е прекъснал владението на собствениците им върху тях и отдалечавайки се от местопрестъплението е установил своя трайна фактическа власт върху предметите на посегателство, като впоследствие се е разпоредил с тях в своя полза.

Грабежът е извършен чрез употреба на физическа сила от страна на подсъдимия спрямо всеки един от пострадалите, изразяваща се в нанА.не на удари- с ръка в лицето на постр.Г.И.; дърпане и нанасяне на удари с ръка, с поставен на нея бокс по главата и тялото на постр.Г.К.. Това негово насилие е насочено към прекъсване на фактическото държане на мобилните телефони и за преодоляване съпротивата на собствениците им, а по отношение на постр.К. едновременно с това и съвместно с подс. С. да отнеме от владението на постр.К. телефона. Употребената сила се е отразила в съзнанието на двамата пострадали, сломила е тяхната воля и съпротива, като по този начин е била наложена престъпната воля на подсъдимия. 

Престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление, по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, на два пъти, тъй като подсъдимият  е извършил две отделни деяния, спрямо двама различни пострадали. Чрез горепосочените действия подсъдимият е осъществил поотделно един и същи състав на престъплението грабеж, през непродължителен период от време /в рамките на един ден/, при една и съща обстановка, по идентичен начин на действие, при еднородност на вината, като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

Налице са предпоставките на чл.20 ал.2 от НК, тъй като подс.А. е извършил грабежа на мобилния телефон на пострадалия К. в съизвършителство с подс.С.. Всеки един от тях е взел участие в изпълнителното деяние на посоченото престъпление. Чрез действията си по дърпане и нанасяне на удари подс.А. е използвал сила по отношение на пострадалия К., насочена към отнемане на процесната вещ от неговото владение. Подс.С. издърпвайки мобилния телефон от ръката на пострадалия, също е употребила сила по отношение на същия. След това отдалечавайки се от мястото двамата подсъдими са установили своя, трайна фактическа власт върху вещта.

Налице е квалифициращото обстоятелство по т.4 на чл.199 ал.1  от НК, тъй като подсъдимият А. е извършил престъплението в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а.” от НК. Подсъдимият е осъждан многократно, но относима към посочената квалификация е последната му присъда- с Определение № 241/28.06.2012г. по НОХД № 2641/2011 по описа на РРС, с което  е осъден за престъпление по чл.196 ал.1 т.2,вр.чл.195 ал.1 от НК на една година и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Това наказание е изтърпяно на 22.06. 2015г. в Затвора- Белене, поради което не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 от НК.

От субективна страна подсъдимият А. е действал при пряк умисъл-съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им, което се потвърждава от цялостното му поведение. Знаел е, че мобилните телефони са на пострадалите и той няма никакво основание да им ги взема, че употребява сила, за да осъществи намерението си, което видно от неговите действия е било целенасочено. Съзнавал е факта на предходните си осъждания, включително и посоченото по-горе, определящо съставомерността на деянието по текста на обвинението, както и че върши деянието в съучастие с подсъдимата С. /при отнемането на вещта от постр.К./.

         Подсъдимата В.С.С. е осъществила от обективна страна състава на престъпление по чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 25.03.2016г. в гр.Русе, в съучастие със С.Б.А. ***, като извършител, отнела чужда движима вещ: мобилен телефон „Самсунг Галакси S3 NEO с ИМЕЙ 357537062809603, на  стойност 100 лева, от владението на Г. ***, с намерението противозаконно да я присвои, като употребила за това сила.

Деянието е довършено, тъй като подсъдимата е осъществила и двата акта на изпълнителното деяние-отнемането и упражняването на сила по отношение на пострадалия К.. Отнела е мобилния телефона от пострадалия, с което е прекъснала владението на собственика върху него и отдалечавайки се от местопрестъплението е установила своя трайна фактическа власт върху предмета на посегателство, като впоследствие се е разпоредила с него в своя полза.  

Грабежът е извършен чрез употреба на физическа сила от страна на подсъдимата, изразяваща се в действия по издърпване на мобилния телефон от ръката на пострадалия К., с което тя е осъществила акта на отнемане на вещта от владението на пострадалия. Като едновременно с тези нейни действия подс.А. е употребявал сила спрямо пострадалия, нанасяйки му удари, насочени към лишаването му от възможност да се отбранява и така обективно е улеснил подсъдимата в отнемането на вещта. С последващото отдалечаване от местопрестъплението двамата подсъдими са установили своя трайна фактическа власт върху отнетата вещ, а впоследствие продавайки телефона подсъдимата се е разпоредила с него като със свой. Подсъдимата е действала в съучастие като извършител с подс.А., тъй като всеки един от тях е извършил действия насочени към отнемане на мобилния телефон на пострадалия К..

   От субективна страна подсъдимата С. е действала при пряк умисъл- съзнавала е обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е неговите обществено опасни последици и е целяла настъпването им, което се потвърждава от цялостното й поведение. Знаела е, че мобилният телефон е на  пострадалия и тя няма никакво основание да му го взема, че употребява сила, за да осъществи намерението си, което видно от нейните действия е било целенасочено. Съзнавала е факта, че върши деянието в съучастие с подсъдимия А..

Подсъдимата С. е осъществила от обективна страна и състава на престъплението по чл.215 ал.1 от НК, тъй като на 26.03.2016г. в гр.Русе, с цел да набави за себе си и за С.Б.А. ***, имотна облага спомогнала да бъде отчуждена чужда движима вещ- мобилен телефон Самсунг Галакси  S3, модел GT-I9060 с ИМЕЙ 359444058634558, на стойност 150 лева, собственост на Г. ***, за която знаела, че е придобита от С.А. чрез престъпление грабеж.

Деянието е довършено, тъй като подсъдимата е предложила за продажба процесния телефон, който безспорно е движима вещ и е чужда вещ за подсъдимите. Тази вещ е била отчуждена, тъй като е преминала във фактическата власт на св.М., за което подсъдимата е получила определена сума пари, каквато е била и нейната цел. Така подсъдимата е спомогнала да бъде отчужден отнетия преди това от подс.А. мобилен телефон и той да премине във фактическата власт на едно трето лице- св.М.. Тя е знаела, че този телефон е придобит от подс.А. чрез престъпление грабеж, тъй като е присъствала на извършването на грабежа и лично е възприела как подс.А., използвайки сила е отнел мобилния телефон от владението на пострадалия Г.И..

Налице е и специалната користна цел- да набави за себе си и за подс.А. парични средства, предвид възмездния характер на сделката, която подсъдимата първоначално предложила, а впоследствие и сключила със св.М.. Тя е реализирала тази цел, като за процесния телефон е получила определена сума пари от свидетеля.

      От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл- съзнавала е обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е неговите обществено-опасни последици и е целяла настъпването им, което се потвърждава от цялостното й поведение. Знаел е, че мобилният телефон е чужда вещ, придобита от подс.А. чрез престъпление- грабеж, на извършването на който тя е присъствала лично. Нейната цел е била користна, а именно да спомогне да бъде отчуждена отнетата вещ, като набави за себе си и за подс.А. имотна облага. И тя е реализирала тази своя цел, като е предложила и продала телефона на св.М., за което е получила определена сума пари.

С оглед изложеното подсъдимите следва да бъдат признати за виновни, като им бъде определено съответно наказание.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подс.С.А., съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: невисоката стойност на предмета на престъплението и липсата на невъзстановени имуществени вреди от него, макар и без съдействието на подсъдимите. Като отегчаващи такива съдът отчете: наличието на множество предходни осъждания, извън взетото предвид при квалификацията на деянието по т.4 на чл.199 ал.1 от НК /14 осъждания, включително и за грабеж/; осъществяването на две отделни деяния, спрямо две отделни пострадали лица, в рамките на продължаваното престъпление, всяко едно от които е достатъчно за съставомерността на престъплението по текста на чл.199 ал.1 от НК; високата степен на упражнената сила над пострадалите, предвид механизма на извършване на престъплението и ненужната агресия, предвид съществената разлика във физиката на двамата пострадали и тази на подсъдимия; множеството и тежестта на причинените на пострадалия Г.К. телесни увреждания, които сочат на поне пет нанесени отделни удари с бокс, включително и по жизнено важни органи какъвто е главата. Съдът отчита и водещата роля на този подсъдим при извършването на престъплението. Наличието на разстройство на личността, посочено в КСППЕ съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то е вследствие на употребата на наркотични вещества, състояние в което подсъдимият доброволно се е поставил и не следва да черпи права от това. 

С оглед изложеното, съдът определи наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.54 от НК, малко под средата на предвиденото в текста, а именно осем години лишаване от свобода. Предвид посочените отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице многобройни смекчаващи такива, нито някое от посочените се явява изключително, по смисъла на закона, поради което не са налице предпоставките на чл.55 от НК. Не са налице предпоставките и на чл.66 ал.1 от НК, предвид съдебното минало на подсъдимия, поради което лишаването от свобода следва да бъде изтърпяно от него ефективно, при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.

Съдът намира, че на подсъдимият не следва да бъде налагано алтернативно предвиденото в текста наказание конфискация на имущество, още повече, че по делото липсват доказателства подсъдимият да притежава имущество.

С така определеното наказание, по вид и размер, при ефективното му изтърпяване, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимият ще бъде изолиран от обществото за продължителен период от  време, с което ще му бъде попречено да продължава да върши престъпления. Тази  завишена наказателна санкция се налага и предвид факта, че досегашните наказания, налагани на подсъдимия не са изпълнили своята роля, тъй като само половин година след изтърпяване на последното си наказание той е извършил настоящето престъпление. Така ще се покаже непримиримостта на обществото към подобен вид тежки престъпления и към техните извършители, като подсъдимият ще има възможност да преосмисли поведението си занапред.

На основание чл.59 ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието следва да бъде зачетено предварителното задържане по настоящето дело, считано от 29.03.2016г.

При индивидуализация на наказанието,което следва да бъде наложено на подс.В.С. за престъплението по чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото й съдебно минало; невисоката стойност на предмета на престъплението и липсата на невъзстановени имуществени вреди от него, макар и без съдействието на подсъдимите; дадените обяснения на ДП, имащи характера на признания, с които е способствала за изясняване на обективната истина по делото. Като отегчаващо такова съдът отчете: завишената степен на обществена опасност на конкретното престъпление, с оглед упражнената сила над пострадалия К., предвид цялостния механизъм на извършване на престъплението, ненужната агресия, множеството и тежестта на причинените на пострадалия телесни увреждания, като в същото време съдът отчита ниската степен на участие на подс.С. в упражняването на тази сила и агресия. Наличието на разстройство на личността, посочено в КСППЕ съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то е вследствие на употребата на наркотични вещества, състояние в което подсъдимата доброволно се е поставила и не следва да черпи права от това.

С оглед изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.54 от НК, към минимума на предвиденото в текста, а именно три години лишаване от свобода. Предвид посоченото отегчаващо отговорността обстоятелство не са налице многобройни смекчаващи такива, нито някое от посочените се явява изключително, по смисъла на закона, поради което не са налице предпоставките на чл.55 от НК.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подс.В.С. за престъплението по чл.215 ал.1 от НК, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото й съдебно минало; невисоката стойност на предмета на престъплението и липсата на невъзстановени имуществени вреди от него, макар и без съдействието на подсъдимите; дадените обяснения на ДП, имащи характера на признания, с които е способствала за изясняване на обективната истина по делото. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.  Наличието на разстройство на личността, посочено в КСППЕ съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то е вследствие на употребата на наркотични вещества, състояние в което подсъдимата доброволно се е поставил и не следва да черпи права от това. 

С оглед изложеното съдът определи наказанието при наличието само на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.54 от НК, към минимума на предвиденото в текста, а именно една година лишаване от свобода. Въпреки липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, не са налице многобройни смекчаващи такива, нито някое от посочените се явява изключително, по смисъла на закона, поради което не са налице предпоставките на чл.55 от НК.

На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимата В.С. следва да бъде наложено едно общо наказание- по-тежкото от двете, а именно три години лишаване от свобода. Не са налице предпоставките на чл.24 от НК, поради което определеното общо наказание не следва да бъде увеличавано по размер.

При наличието на всички законови предпоставки на чл.66 от НК, с оглед личността на подсъдимата и чистото й съдебно минало, съдът намира, че така определеното общо наказание лишаване от свобода не следва да бъде изтърпяно от нея ефективно. Като съобрази тежестта на извършените отделни престъпления и особено тази на грабежа като престъпление с висока степен на обществена опасност и с оглед конкретния механизъм на извършване на настоящия грабеж, съдът намира, че на подсъдимата следва да бъде определен изпитателен срок над минимално предвидения в закона. С оглед изложеното, съдът отлага изтърпяването за определеното общо наказание три години лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.

С така определеното наказание, по вид и размер, за всяко едно от отделните престъпления и определеното общо наказание, с отлагане на неговото изтърпяване за по-дълъг изпитателен срок, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимата няма да бъде изолирана от обществото, като ще има възможност да се реализира, като в същото време тя ще може да преосмисли поведението си занапред и да го съобразява със законовите изисквания. В същото време по-дългия изпитателен срок ще покаже обществената непримиримост към извършителите на подобни престъпления.

По гражданските искове.

      Приетият за съвместно разглеждане граждански иск от постр.Г.А.К. против подс.С.А. за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, със законната лихва от датата на деянието, е доказан по своето основание. Деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да репарира вредите, които пострадалият е понесъл.

      Към момента на деянието пострадалият Г.К. е бил на 27 години и работел. Подсъдимият му е причинил разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане в лява хълбочна област, охлузване на гърба, кръвонасядане на дясна предимшница. Тези увреждания имат характера на лека телесна повреда, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, тъй като са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота /СМЕ, СМУ/. Телесните увреждания са в пряка причинно-следствена връзка от действията на подсъдимия. Пострадалият е бил прегледан на 25.03.2016г.в Спешно отделение на МБАЛ- Русе, където раната на главата му е била обработена хирургически. Извършено му е рентгеново изследване /л.40-л.43 от делото/. Вследствие преживяното здравословното състояние на пострадалия се влошило и на 29.03.2016г. той бил приет в МБАЛ Медика-Русе, Вътрешно отделение, откъдето бил изписан на 01.04.2016г. /епикриза на л.38 от делото/. Пострадалият К. продължително време изпитвал главоболие, започнал да слабее, загубил съня си, страхувал се да се движи сам по улиците вечерно време, наложило се да взема успокоителни лекарства, което се отразило негативно на ежедневието и работата му.    

Нанесения побой от подсъдимия безспорно е причинил на пострадалия  болка, страдание, неудобства, както в момента на получаване на уврежданията, при извършваната хирургична обработка, така и известен период след това, когато е имал болки в главата- минимум две седмици, с оглед становището на експерта в съдебно заседание. Пострадалият е изпитвал и след този период болки и неудобства в битов план, загуба на съня, стрес и влошаване на общото състояние, довело до приема му в болнично заведение, наложило се да приема обезболяващи и антидепресанти.  

Освен посочените чисто физически болки, страдания, неудобства от травмите по тялото и главата, пострадалият К. е преживял психически травми и стрес от случилото се, а според показанията му и унижение. Той е бил брутално нападнат докато се е движел по улиците на града, от  мъж значително по-едър от него, който му е нанесъл множество удари с бокс, по тялото и главата.Той е бил в шок от случилото се, като и до сега не смее да се движи сам навън, когато се стъмни, което налага близките му да го придружават.

С оглед изложеното, съдът приема гражданския иск, за причинени неимуществени вреди, за доказан в размер на 4000 лева, която сума подс. А.  следва да заплати на пострадалия Г.К.. Подсъдимият дължи тази сума, със законната лихва, считано от датата на деянието- 25.03.2016г., до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част, до пълния предявен размер от 5000 лева, гражданският иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

      Приетият за съвместно разглеждане граждански иск от постр.Г.А.К. против подс.В.С. за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, със законната лихва от датата на деянието, е доказан по своето основание. Деянието на подсъдимата представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД тя е длъжна да репарира вредите, които пострадалият е понесъл.

      Към момента на деянието пострадалият Г.К. е бил на 27 години и е работел. Причинени са му разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане в лява хълбочна област, охлузване на гърба, кръвонасядане на дясна предимшница. Тези увреждания имат характера на лека телесна повреда, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, тъй като са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота /СМЕ, СМУ/. Пострадалият е бил прегледан на 25.03.2016г.в Спешно отделение на МБАЛ- Русе, където раната на главата му е била обработена хирургически. Извършено му е рентгеново изследване /л.40-л.43 от делото/. Вследствие преживяното здравословното състояние на пострадалия се влошило и на 29.03.2016г. той бил приет в МБАЛ Медика-Русе, Вътрешно отделение, откъдето бил изписан на 01.04.2016г. /епикриза на л.38 от делото/. Пострадалият К. продължително време изпитвал главоболие, започнал да слабее, загубил съня си, страхувал се да се движи сам по улиците вечерно време, наложило се да взема успокоителни лекарства, което се отразило негативно на ежедневието и работата му.    

Нанесения побой безспорно е причинил на пострадалия  болка, страдание, неудобства, както в момента на получаване на уврежданията, при извършваната хирургична обработка, така и известен период след това, когато е имал болки в главата- минимум две седмици, с оглед становището на експерта в съдебно заседание. Пострадалият е изпитвал и след този период болки и неудобства в битов план, загуба на съня, стрес и влошаване на общото състояние, довело до приема му в болнично заведение, наложило се да приема обезболяващи и антидепресанти. 

Освен посочените чисто физически болки, страдания, неудобства от травмите по тялото и главата, пострадалият К. е преживял психически травми и стрес от случилото се, а според показанията му и унижение. Той е бил брутално нападнат докато се е движел по улиците на града, нанесени са му множество удари по тялото и главата.Той е бил в шок от случилото се, като и до сега не смее да се движи сам навън, когато се стъмни, което налага близките му да го придружават.

Като съизвършител на престъплението грабеж, действията на подсъдимата са в причинно-следствена връзка с причинените на пострадалия телесни увреждания. В същото време съдът съобрази, че причинените на пострадалия телесни увреждания са основно вследствие нанесени му удари от страна на подс.А.. Доколкото подсъдимата С. е съизвършител в този грабеж, тя също дължи обезщетение на пострадалия, но в същото време нейната роля е много по-малка и незначителна, като участие в престъплението и като упражнена сила. С оглед изложеното, съдът приема гражданския иск, за причинени неимуществени вреди, за доказан в размер на 1000 лева, която сума подс. С. следва да заплати на пострадалия Г.К.. Подсъдимата дължи тази сума, със законната лихва, считано от датата на деянието- 25.03.2016г., до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част, до пълния предявен размер от 5000 лева, гражданският иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК съдът отнема в полза на Държавата двата броя метални боксове, приложени като веществени доказателства по делото, които след влизането на присъдата в сила да бъдат унищожени, като вещи без стойност.

На основание чл.53 от НК следва да бъдат върнати на подсъдимия А. 1 брой мъжко тъмносиньо яке и 1 чифт текстилни ръкавици, приложени като веществени доказателства по делото.

Вещественото доказателство- 1 брой диск СD-R UERBATIM, с № 042LSMD34854, което е приложено към техническата лицево-идентификационната  експертиза, следва да остане по делото, като част от тази експертиза.

С оглед изхода на делото подсъдимите следва да заплатят съответната част от направените по делото разноски. Всеки подсъдим дължи разноските за изготвената по отношение на него КСППЕ, част от СЦИЕ, подс.А. по-голямата част от разноските за СМЕ и изцяло тези за СМЕ на веществени доказателства, а подс.С. изцяло разноските за техническата лицево-идентификационна експертиза. Всеки един от подсъдимите дължи и  съответната държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Пострадалият Г.К. не е претендирал разноски направени по делото, поради което съдът не присъжда такива.

Предвид горното подсъдимият С.А. следва да заплати   разноски в размер на 691,61 лева по сметка на ОД на МВР-Русе- разноски на досъдебното производство. Както и съдебни разноски в размер на 210 лева и 160 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск- по сметката на РОС.

Подсъдимата В.С. следва да заплати  разноски в размер на 611,58 лева по сметка на ОД на МВР-Русе - разноски на досъдебното производство. Както и съдебни разноски в размер на 160 лева  и 50 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск- по сметката на РОС.

Та­ка мо­ти­ви­ран съ­дът по­с­та­но­ви при­съ­да­та си.

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: