РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 24.03.2022 г. в състав:
Председател:
Мариана Г.
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Димитър Ковачев въззивно гражданско дело № 4189 по
описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от И. Р.чрез адвокат К. срещу Решение
от 02.01.2021г., постановено по гр. д. № 56376/2018г. по описа на Софийски
районен съд, 82 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу В.Н.
установителен иск за собственост върху ½
идеална част от апартамент 19 в ж.к. ******,
гр. София основан на придобивна давност.
Твърди нарушения на чл. 7, ал. 1 и чл. 12 от ГПК. Прави
оплакване за превратно тълкуване на събраните доказателства, необсъждане на
релевантни факти; неправилно разпределена доказателствена
тежест относно презумпцията по чл. 69 от ЗС. Допуснат бил само един свидетел за
доказване на владението му върху имота, а с исковата молба били поискани трима.
Не бил обсъден представен по делото приемо - предавателен
протокол от 09.07.2018г, който доказвал десет години владение.
Релевира едностранчИ.кредитиране на
свидетелски показания на свидетел имащ съдебни дела с ищеца.
Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.
Няма постъпил отговор на въззивната
жалба.
СГС след
служебна проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и
допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния
съд е ограничен от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След
преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по
делото писмени доказателства и приложимата нормативна уредба СГС намира
следното:
Производството е образувано по искова молба на И. Р.срещу
В.Н., с която е предявен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС.
Ищецът твърди, че с ответницата Н. са съжителствали в
продължение на 20 години на семейни начала. През 2008 г. чрез изтеглен банков
кредит на името на ответника било закупено жилище – процесния недвижим имот,
Апартамент 19 в ж.к. ******, гр. София
Твърди, че апартамента бил закупен на името на ответника тъй като в деня на
сделката бил в Швейцария и се върнал няколко дни след това. Посочва, че участвал
в изплащане на кредитните вноски. Посочва, че имота бил купен за тяхно семейно
жилище, което да остане за тяхната дъщеря. Поддържа, че в
периода 20.06.2008г. - 14.07.2018г. е упражнявал постоянно и необезпокоявано
владение върху 1/2 идеална част от посочения имот, предвид на което моли съда
да признае за установена собствеността му върху тази идеална част.
Ответницата оспорва предявения иск с отговор на
исковата молба, подаден в законоустановения срок.
Поддържа, че владее имота си като собствен изцяло и никога не имала съзнание
това да е общ с ищецът имот. Оспорва ищецът да е плащал кредитни вноски, както
и че е имал някакви претенции върху имота.
От нотариален акт № 81, том II, рег. № 3857, дело №
203 от 20.06.2008 г. се установява, че ответницата е придобила собствеността
върху процесния имот, като цената е уговорена да се
плати изцяло с банков кредит отпуснат на ответницата
С договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит
HL57012 от 04.04.2012 г. на ответника се предоставя
кредит в размер на 12800 евро за рефинансиране на жилищен кредит HL39614.
От приемо-предавателен
протокол от 19.07.2018г. подписан между страните по делото се установява, че е
извършено предаване на движими вещи, собственост на Ищеца, находящи
се в процесния имот. Посочено е, че ищецът е
живял заедно с дъщеря им в този имот от 26.06.2008 г. до 14.07.2018 г.
Свидетеля В. Н.(св. на ищеца) заявява, че ищецът е придобил преди 10 години жилище
в ж.к. ******с кредит, който плаща. Сочи, че му е помагал в обзавеждането на
жилището като помагал за пренасяне на обзавеждане, което дошло от Швейцария и
правил изолация на терасата. Излага, че при сбирки в жилището ищецът се държал
като собственик и че му е заявявал, че апартаментът е общ с ответницата. Ищеца
плащал вноските по кредита с лични средства. Ремонтните дейности не били
големи-пренасяли шкафове, хладилник, секции. Ищецът му казал, че плаща кредит.
Разпитан е и свид. В.(обвиняем
за престъпление срещу ищеца и във фактическо съжителство с ответницата)
посочва, че живее в процесния апартамент от около 2 години. Сочи, че процесното жилище е купено с лични средства на ответницата,
след като продала друг апартамент и взела кредит. Ответницата имала фризьорски
салон. Сочи, че ищецът не е плащал кредита, а ответницата се грижела за
домакинството. Ищецът бил сменил бравата.
Във въззивното производство са разпитани св. В. А.и М.
Р..
А.посочва, че познава ищеца от 1999 г, като ищецът му
ремонтирал автомобила. Ответницата познавал покрай познанството си с ищеца.
Знае, че имота бил закупен 2008г. Ищеца му се обадил, че го е купил. Казал му,
че го е платил и започва да изплаща капарото. Тогава ищецът бил в Швейцария.
Казал му, че жилището е купено на ответницата защото тогава го нямало. Прибрал
се след 10 дни. Страните живели заедно до 2018г. когато ищецът му казал, че
жена му е напуснала жилището, за да живее с другиго. Свидетеля заявява, че е
помагал да се носят в жилището домакински уреди и мебели. Давал през месец 5, 6
пъти пари назаем на ищеца и затова смята, че И.(ищеца) изплаща жилището.
Случвало се да го чака в колата докато отиде до банката. Ищецът е казал на
свидетеля, че жилището е семейно, а не само на В. (ответницата) Ищецът често
пътувал до Швейцария, за да работи.
Свидетеля Р. познава и двете страни от 1999 г, когато
негов познат го запознал с ищеца във връзка с ремонт на двигател. Ищецът тогава
живеел в „Слатина“. Ходел да живее у ответницата в нейния апартамент в „Хаджи
Димитър“. Апартамента в „Люлин“ купили през 2008г. Свидетеля помагал да носят
мебели и уреди. Ищецът бил в Швейцария и си дошъл след сделката. Повече пари
били дадени от негова страна за имота-тогава работел в Швейцария. През 2017г.
ищецът отворил салона на В. и дал много пари за него. Според свидетеля бил
продаден апартамента в „Хаджи Димитър“ и втория имот (процесния) бил с ипотека,
като идеята била с наема от магазина на „Раковска“ (преди да го продадат) да се
покрива ипотеката,. А ищеца да помагал с работа в чужбина.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
За придобиване право на собственост по давност законът
изисква в определен 10 годишен срок имота да е владян от претендиращият собственост
с намерението за своене. За наличие на владение се
съди по външно обективирани от лицето действия
осъществяващи правомощията на собственик. (обективен признак). Субективния
признак (намерението за своене се предполага).
Същевремено, за да е налице владение съгласно трайната съдебна
практика е необходимо фактическата власт
върху веща да не е била установена на някакво основание, което да придава
качеството на „държател“.
От представения нотариален акт се установява, че
ответницата е придобила еднолично собствеността върху имота. Ищецът е живял в
жилището заедно с нея, но защото тя го е допуснала предвид личните отношения
помежду им. При това положение той не станал владелец, нито съвладелец
(ответницата не може да владее по смисъл на чл. 68 ЗС, защото е собственик и не
свои чужд имот). Той е станал държател на имота. За да го придобие по давност е
било необходимо т.нар. преобръщане на държанието във владение чрез действия
насочени срещу собственика-действия ясно обективиращи
намерение за своене на веща. Обикновеното ползване на
един имот не е такова действие, доколкото е допуснато от неговия собственик.
По делото не са събрани доказателства ищецът да е
извършвал действия, които да са могли да бъдат възприети от ответника и да са
от естество да обективират своене.
Не са такива действия закупуване на мебели и уреди. Няма данни да са правени
някакви ремонти от ищеца със или без съгласие на ответницата.
Протокола с който са му върнати лични вещи не доказва
владение. Както се посочи по-горе простото обитаване или обикновеното ползване
на имота не е действие обективиращо своене, а оттам владение.
При липса на твърдения за персонална симулация е ирелевантно кой е плащал вноските по договора за кредит,
сключен от ищцата с който е закупен имота. Произхода на средствата, с които се
изплаща кредита не се отразява на придобитото вече право на собственост у
ответницата. Такива действия на ищецът могат да породят само облигационни
отношения между страните.
Отделно СГС не кредитира показанията на свидетелите на
ищеца, че той е внасял вноски, тъй като единия свидетел (А.) заявява, че бил
давал заеми на ищеца за вноските, защото тогава: „…той се беше върнал от
Швейцария…“ и затова смята, че той е погасявал кредита, но пък не е виждал
лично такова действие, доколкото посочва, че е останал в колата, когато ищецът
бил ходил да внася в банката сума.
От друга страна другия свидетел Р. посочва, че тогава
ищецът имал пари и дал повече пари, защото работил в Швейцария. Ако е работил в
Швейцария и е имал повече пари няма логика ищецът да взима заеми.
В същото време Р. заявява, че е продаден апартамента
на ответницата в „Хаджи Димитър“ и е получаван наем от магазин на „Раковска“. Това
са имоти на ответницата по нейно твърдение пред СРС, които всъщност свидетеля Р.
(св. на ищеца) потвърждава. Извод може да се направи, че имота е закупен със
средства на ответницата от продадени
нейни имоти и от банковия кредит.
Показанията на св. Николов, че ищецът се държал като
собственик не съдържат никаква конкретика - не става
ясно от какво поведение се съди от свидетеля, че ищецът се държи като
собственик. Показанията му са с
декларативен характер. Разговори между ищеца и свидетеля, че имотът е общ без
да е категорично доказано да са в присъствие на собственика не са действия по обективиране на намерение за своене
Трайна е практиката на съдилищата, че фактическият
съжител на собственика става държател на имота, защото осъществява фактическа
власт на основание личните си близки интимни отношения със собственика и за да
му се признае право на собственост на основание недобросъвестно давностно владение е необходимо превръщане на държането във
владение, което да е доведено до знанието на собственика чрез обективни
действия от естеството да сочат на намерение за своене
на имота-например извършване на основни ремонти със собствени средства (Определение
№ 290 от 11.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 177/2019 г., II г. о., ГК; Определение № 210 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
308/2020 г., I г. о., ГК,; Определение №
160 от 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 676/2021 г., I г. о., ГК; Определение № 83 от 25.02.2020 г. на ВКС по гр. д. №
3675/2019 г., II г. о., ГК с които не са допуснати до касационно обжалване въззивни решения, с които е възприето виждането, че
фактическото съжителство със собственика на един имот придава качеството
„държател“ на лицето, което не е придобило чрез предвиден в закона способ
собственост върху имота).
По изложените съображения следва да се приеме, че не
доказано осъществяване на владение по смисъла на чл. 68 ЗС за предвидения в чл.
79, ал. 1 срок и не е налице изтекла придобивна
давност, поради което искът е неоснователен и решението следва да се потвърди.
По разноските:
Въззиваемия ответник не претендира разноски, а ищецът няма право
на такива.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 02.01.2021г., постановено по
гр. д. № 56376/2018г. по описа на Софийски районен съд, 82 с-в,
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.