Р Е
Ш Е Н
И Е 260214
гр. Пазарджик, 28.09.2021г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия в
открито заседание,проведено на осми
септември през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
Председател:ИВАНКА
ИЛИНОВА
При
секретаря Петя Борисова като разгледа докладваното от съдията
Илинова гр.д.№400 по описа за
2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното :
Съдът е сезиран с искова молба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД,ЕИК000694749 против Е.Д.Г.
и М.С.Г. за солидарното им осъждане да заплатят в полза на банката 57545,55лв.
,представляващи сбор от главница в размер на 57000,00лв. от общо дължима такава
в размер на 99486,26лв.,лихва в размер на 545,55лв.от общо дължима такава в
размер на 125769,58лв.и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Като основание за възникване и съществуване на
задължението на ответниците банката сочи сключен договор за банков кредит за
закупуване на недвижим имот HL 28652/02.11.2007г.Твърди се,че ответниците
усвоили сумата предмет на договора ,но изпаднали в забава на 14.04.2019г. по
отношение на задължението си да изплащат главницата и лихвата, поради което
кредита бил обявен за изцяло предсрочно изискуем, считано от 25.01.2019г. и към
25.09.2019г. размера на дълга възлизал общо на 224 919,34лв.
Ответницата М.С.Р. депозира отговор на исковата молба
по реда и в срока по чл.131 от ГПК. На първо място поддържа, че иска е
недопустим, тъй като по спора има постановено и влязло в законна сила решение
по гр.д.№220 по описа на ПОС за 2010г.
Поддържа, че по същество иска е неоснователен. Оспорва
твърдението на ищеца за просрочие на 119 месечни погасителни вноски и че
предсрочната изискуемост е от 25.01.2019г.при положение,че такава е обявена на
от ищеца на 11.11.2009г.според твърденията му по гр.д.№220/2010г.
Твърди, че вземането на банката е цедирано и тя вече
не може да се легитимира като кредитор по договора.
Оспорва съдържанието на представената от ищеца справка
за размера на дълга.
Формулира доказателствени искания.
Ответникът Е.Г. не депозира отговор на исковата молба.
С молба от 19.10.2020г.по указания на съда ищеца
допълва и конкретизира твърденията си като посочва , че страните са сключили
допълнително споразумение към договора на 10.04.2009г., че падежа на всяка една
погасителна вноска е 14 число на месеца. Сочи заплатените вноски по главницата
и по лихвите. Конкретизира, че ответниците са изпаднали в забава на 14.04.2009г.,правото
на банката да трансформира кредита за изцяло предсрочно изискуем е възникнало
на 15.04.2009г.,което право тя е упражнила с уведомяването на длъжниците на
07.10.2019г.за М.Г. и на 03.09.2019 за Е.Г.,считано от 25.01.2019г.Излага
обстоятелства относно това как се формира размера на дълга.
Като
обсъди събраните по делото доказателствата, поотделно и в съвкупност,за да се
произнесе ,от фактическа страна съдът приема за установено следното:
С договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL28652/02.11.2007 г.,представен като
доказателство по делото, ищецът е предоставил банков кредит на Е.Г. и М.Г. в
размер на 95 750 лева за срок от 300 месеца / чл.1 чл.5 от договора/.С договора
е уредено,че за усвоения кредит
кредитополучателите дължат на банката
през първите шест месеца от срока на издължаване на кредита фиксирана лихва в
размер на 2% / чл. 3 ал. 1/ , а за
останалия период до погасяването му –
годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката плюс надбавка от
0,4 пункта / чл. 3 ал. 2/.
На 10.04.2009 година между страните е сключено
допълнително споразумение към договора
за кредит за покупка на недвижим имот.От съдържанието на допълнителното
споразумение / чл.1/ е видно, че към момента на сключването му общият размер на
задължението по първоначалния договор за кредит е станал 99401,99лв. поради
наличие на просрочени главница и просрочени лихви по договора от 02.11.2007г.,
към които са прибавени редовната главница и лихви, просрочените такси и
просрочените плащания по застраховки. Т.е. установено е, че към момента на
подписване на допълнителното споразумение е налице неизпълнение на договорни
задължения от страна на кредитополучателите по договора за кредит. Със
сключеното допълнително споразумение е договорено просрочените задължения на
ответниците да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница / чл.
ІV/, като на ответниците е предоставен и
десетмесечен период на облекчено погасяване на кредита / чл. V/.
В
хода на производството по делото във
връзка с възражението на ответницата М. Д. за липса на активна материално
правна легитимация на ищеца заради цедирането на процесното вземане в полза на
трето неучастващо по делото лице и
съгласно указанията на съда,ищецът е изразил становище и е представил
доказателства,че действително е сключен договор за цесия на 06.12.2007г.,по
силата на който и съгласно приложение №1-неразделна част от него, Банката е
продала вземането си към ответниците на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Представен
от ищеца е договор за цесия ,сключен на 06.04.2009г.,с който цесионера по
предишния договор продава на банката ищец свои вземания включени в приложения
към цесионния договор,които не са приложени като доказателства по делото.Липсват
представени от ищеца доказателства за уведомяването на длъжниците от цедента по
двата договора за цесия. За да обоснове активната си легитимация като кредитор
на спорното вземане,ищеца обаче се позовава на правоприемство под формата на вливане ,по силата на което и
извършено вписване в ТР на 29.11.2019г.“Бългериън Ритейл Сървисиз“ ЕАД се е
вляло в „И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,което от своя страна последното се е
вляло в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , видно от извършеното в ТРРЮЛНЦ вписване на
04.02.2020г.
По делото е допусната съдебно
счетоводна експертиза по искане на двете страни. Съдът е приел като
доказателство по делото изготвените от експерта т.нар.допълнено експертно
заключение от 08.06.2021г.и експертното заключение от 31.08.2021г.,изготвено по
поставени от съда въпроси във връзка с
необходимостта от извършване на служебна проверка за съществуването на
неравноправни клаузи в договора по смисъла на чл.143 от Закона за защита на
потребителя.Експерта е взел предвид представените по делото документи,хронологичните
записвания отразяващи движението по сметката обслужващи кредита,включително и
когато като кредитор по дълга се е легитимирал „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД.
Ищеца представя доказателства за
изпращане на съобщения до кредитополучателите,с които обявява кредита за
предсрочно изискуем. Съобщението е изпратено до ответницата М.Г. е връчено на
07.10.2019г.,а това на Е.Г. – на 03.09.2019г. Даден е едноседмичен срок за
погасяване на задълженията по кредита в пълен размер.Няма спор,че кредита не е
погасен.
В последното от двете посочени
по-горе заключения вещото лице е изготвило два варианта на размера на дълга. В
първия размера на договорната лихва е определен съгласно условията на договора
за промяна на лихвения процент ,а втория вариант определя размера на лихвата на
база лихвения процент към момента на сключване на договора.И по двата варианта
е определена датата на предсрочната изискуемост на задължението по договора от
обективна страна.
Съгласно първия вариант и предвид
покачването на лихвения процент по договора размера на непогасената главница
към 25.09.2019г.възлиза на 93918,03лв.,от която падежиралата главница е
15497,68лв.,а непадежиралата – 78420,35лв.Към същата дата размера на
договорната лихва възлиза на 102074,11лв., която сума се получава от сбора на
определената от вещото лице договорна лихва към 25.01.2019г.в размер на
96559,07лв.и отразените в колона 5 от таблицата към заключението вноски за
погасяване на лихвата за периода след тази дата до 25.09.2019г. Вещото лице посочва в заключението,че последното
плащане по кредита е направено на 30.04.2009г.в размер на 270,00лв.,с които са
погасени наказателните лихви и част от договорната лихва към 14.10.2008г.След
тази дата дължимите погасителни вноски са неплатени.
Съгласно втория вариант и при
лихвения процент към момента на сключване на договора ,размера на дължимата по
договора главница към 25.09.2019г.вещото лице определя на 93840,19лв.,от която
сума падежиралата част е 20552,43лв.,а непадежиралата – 73287,76лв. Към същата дата размера на договорната лихва възлиза
на 72018,78лв.,която сума се получава от сбора на определената от вещото лице
договорна лихва към 25.01.2019г.в размер на 68210,37лв.и отразените в колона 5
от таблицата към заключението вноски за погасяване на лихвата за периода след
тази дата до 25.09.2019г. Вещото
лице посочва в заключението,че последното плащане по кредита е направено на
30.04.2009г.в размер на 270,00лв.,с които са погасени наказателните лихви и
част от договорната лихва към 14.11.2008г.След тази дата дължимите погасителни
вноски са неплатени.
При така изложената и приета за
установена по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че
предявените като частични два обективно съединени осъдителни искове са
основателни.
Правното основание на иска е по
чл.430 от ТЗ във вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД обективно съединен с иск по чл.86 от ЗЗД.Двата осъдителни иска са предявени като частични.
Безспорно се установи валидно
възникнала договорна връзка между страните по делото по силата на сключения на
02.11.2007г.договор за банков кредит за покупка на недвижим имот,обезпечен с
ипотека.Не се спори,че сумата е усвоена от кредитополучателите,което вещото
лице установява,че е станало на 14.11.2007г.Не се спори,че в тежест на
ответниците е възникнало задължението да върнат получената сума ведно с
уговореното в полза на банката възнаграждение под формата да договорна лихва.Не
се спори,че задължението не е погасено.
Досежно размера на задължението съдът следва да прецени дали вземането на банката е станало изцяло предсрочно изискуемо и дали в договора има неравноправни клаузи .
Договорът за банков кредит е търговска сделка от
категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова
услуга,свързана с дейността на кредитни институции,по смисъла на § 13, т.12 от
ДР на ЗЗП (ДВ, бр.99 от 09.12.2005 г.), в сила от 10.06.2006г.Като такъв вид
търговска сделка за предоставяне на финансова услуга,той попада в приложното
поле на ЗЗП, включително и нормите на чл.143-146 от ЗЗП.Процесният договор за
банков ипотечен кредит е сключен на 02.11.2007г.,по време на действието на
горепосочения ЗЗП,приложим към процесното правоотношение и инкорпорирал нормите
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.относно неравноправните клаузи
в потребителските договори.
Съдът приема,че ищецът не е загубил качеството си
кредитор по договора въпреки твърденията на ответницата Г. и представените по
делото доказателства за сключени два договора за цесия. На първо място
длъжниците не са уведомени за първата цесия
съгласно императивното изискване на чл.99 ал.3 от ЗЗД, поради което и на
основание чл.99 ал.4 от ЗЗД по аналогия на противното прехвърлянето няма
действие по отношение на тях.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,при определени
хипотези,регламентирани в цитираната правна норма,измежду които:т.11 - при
предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора
въз основа на непредвидено в него основание; т.12 - при възможност за търговеца
да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата и
т.13 - при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или
услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената,уговорена при сключването на договора.Изброяването не е изчерпателно.За
неравноправни могат да бъдат приети договорни клаузи извън изброените в ал.2 на
чл.143 от ЗЗП,стига същите да отговарят а общия критерий по ал.1. Съгласно
чл.145,ал.1 от ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се
преценява,като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на
договора, всички обстоятелства,свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни,освен ако са
уговорени индивидуално (чл.146, ал.1 от ЗЗП).Клаузи, които не са уговорени
индивидуално, са дефинирани в чл.146,ал.2 от ЗЗП-клаузи,изготвени
предварително,при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите,сключвани
при общи условия,като изброяването не е изчерпателно. В чл.144 от ЗЗП са
посочени изключенията,при които определени хипотези,регламентиращи
неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл.143 от ЗЗП, са
неприложими.Така според чл.144, ал.3 от ЗЗП нормите на чл.143, т.7 ,т. 11 и т.13
не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
или услуги, чиято цена е свързана с колебанията (измененията) на борсовия курс
или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са
извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.От
гореизложеното следва, че за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в
договор,сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да попада
в приложното поле на чл.143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от
изключенията на чл.144 от ЗЗП.
Тежестта за установяване,че договорната клауза
е индивидуално уговорена, съгласно чл.146, ал.4 от ЗЗП, е върху банката, която
не е ангажирала доказателства за осъществяването на този благоприятен за нея
факт,въпреки изрично оповестеното от съда,че ще бъде извършена служебна
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.Ищецът не е ангажирал
доказателства,нито е формулирал твърдения, са проведени преговори за
съдържанието на отделните клаузи ,в т.ч.относно клаузата на чл.3 ал.6 във вр.с
ал.2 относно предвиденото незабавно действие на промените в базовия лихвен
процент /БЛП/ на банката като един от лихвоопределящите компоненти,липсата на
възможност за договаряне и начина на уведомяване на кредитополучателите за
изменението на лихвения процент.Същото се отнася и до клаузата по чл.5 ал.3
предвиждаща ,че размера на погасителната вноска се променя автоматично в случай
на промяна на БЛП,за което с подписването на договора кредитополучателите са
дали съгласието и без предвидена процедура по тяхното уведомяване.Факта,че
посочените клаузи се съдържат в договора,подписан от ответниците,а не в общи
условия не означава,че същите са индивидуално договорени и не освобождава ищеца
от тежестта да докаже това обстоятелство.
Като неиндивидуално уговорени, клаузите биха могли да
са нищожни, ако са неравноправни по смисъла на чл.143-144 от ЗЗП и ако договора
не попада в изключенията.
От заключението на експертизата се установи,че през
време на действие на договора лихвения процент се е повишил значително. Никъде
в договора не е посочено как и по каква причина е допустимо изменението на
базови лихвен процент.В договора не е направена препратка към някакви правила
или методология за определяне на базов лихвен процент,не е посочено и от какви
вътрешно институционални или външни признаци се влияе този базов лихвен
процент. Доколкото в договора не е посочено, че изменението на базовия лихвен
процент зависи от фактори, които са извън контрола на търговеца или доставчика
на финансови услуги, то не може да се приеме, че е налице изключението на
чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП.
Съдът приема,че клаузите
на чл.3, ал.6 и чл.5, ал.3 от договора за банков кредит между страните попадат
в хипотезата на нормите на чл.143 т.11 и
т.13 от ЗЗП и са неравноправни,тъй като са във вреда на потребителя,не
отговарят на изискването за добросъвестност и създават значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора. Липсва и уговорена
възможност за потребителя да се откаже от договора в случай на хипотезата на
чл.143 ал.2 т.13 от ЗЗП.От експертизата се установява,че размера на договорната
лихва при лихвен процент към момента на сключване на договора е
72018,78лв.,а договорната лихва след увеличението на лихвения процент е в
размер на 102074,11 лв.Разликата от 30055,37лв.представлява 30,56 % увеличение
на дълга за потребителя,което съдът преценява като значително.
Съдът приема
още, че не са налице предпоставките на чл.144, ал.2 и ал.3 за неприлагане на
разпоредбите на чл.143, т.11 и т.13 от ЗЗП,защото посочените разпоредби дават
възможност на търговеца- банката да променя договорните клаузи при наличието на
определени предпоставки - наличието на основателна причина за промяна на лихвен
процент, борсови колебания. По отношение на настоящия договор не може да бъде
проверено дали са налице предпоставките,визирани в тези оправомощаващи банката
разпоредби.Липсата на основания,посочени в договора между страните, за промяна
на условията по него не позволява да се провери дали именно такива основания
каквито са посочени в чл.144 от ЗЗП са предвидени от банката като даващи й
възможност да променя едностранно договорни клаузи, дали са налице
обективни,основателни причини за промяната на договорните условия или се дължат
на колебания на борсов курс или индекс.
Предвид
изложеното съдът приема, че клаузата на
чл.3 ал.6 и чл.5 ал.3 от ЗЗП са нищожни . При това положение съдът приема,че
главницата подлежи на олихвяване с 2%
лихва за първите шест месеца ,а за останалото време от действието на договора с
7,9 %,формиран от БЛП 7,5% към момента на подписване на договора и добавка 0,4
пункта.
При
така приетото, съдът за да определи размера на задължението и неговата
предсрочна изискуемост следва да вземе предвид заключението на вещото лице Л.Я.-Т.
от 31.08.2021г.по вариант втори.Съгласно втори вариант и клаузата на чл.18 ал.2
от договора предпоставките за предсрочната изискуемост са налице ,считано от
15.01.2009г.За да възникне обаче потестативното право на кредитора да се позове
на предсрочната изискуемост,желанието му за това следва да е сведено до знанието на кредитополучателя и на същия да е
даден срок за доброволно изпълнение на задължението.В настоящия случай
обявяването на предсрочната изискуемост е станало с изпращане на писма до
ответниците. Ответницата е получила писмото на банката на 07.10.2019г., а
ответника – на 03.09.2019г. След изтичане на дадения едноседмичен срок за
доброволно изпълнение,считано от по-ранната от двете дати,или от 10.09.2019г. задължението
е станала изцяло и предсрочно изискуемо.
При това положение съдът счита,че
размера на задължението се определя,съгласно вариант 2 от заключението на ССчЕ
от 31.08.2021г.и общия размер на дължимата главница и договорна лихва към
25.09.2019г.,когато предсрочната изискуемост вече е настъпила,е съответно
93804,19лв.и 72018,78лв.
Двата осъдителни иска за част от
горните са основателни и следва да бъдат
уважени в пълен размер. Ищеца е формулирал петитум за осъждане на ответниците
да заплатят законната лихва върху главницата,считано от датата на предсрочната
изискуемост на кредита до окончателното изплащане. Доколкото не е изрично
посочена датата ,считано от която се претендира лихвата и не е посочен размера
на същата за периода до датата на предявяването на иска,съдът приема,че е
сезиран с искане за присъждане на
законната лихва върху главницата ,считано от датата подаване не исковата молба
до окончателното й изплащане.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Е.Д.Г.,ЕГН-**********
със посочен по делото съдебен адрес:*** – Ц.Ц.Г., и М.С.Г., ЕГН-********** *** да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Околовръстен
път“ №260 на основание чл.430 от ТЗ във вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата 57000,00лв.
представляваща част от общо дължима главница в размер на 93840,19лв. и
договорна лихва в размер на 545,55лв., представляваща част от дължима договорна
лихва общо в размер на 72018,78лв.-непогасени задължения по договор за договор за банков кредит за покупка на
недвижим имот №HL28652/02.11.2007 г. и законна лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския апелативен съд в дву седмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: